ShadowDance

Posted: **Thu Dec 31, 2009 2:50 pm**

Новото Колело. Най-накрая.

Не бях осъзнал колко ми липсва епичното фентъзи за самотни тийнове, докато не се зачетох. Все едно съм си у дома

Още съм на пролога, но вече имах повод да се изкефя на Отстъпниците и Сеанчан. Дори Ранд ми стопли душата. На 27-а страница Нинив си дръпна плитката! *пляс-пляс-пляс* (Само не ми казвайте кога се появява Файле. Или Елейн...)

Posted: **Thu Dec 31, 2009 8:05 pm**

Явно подсъзнателно жадуваш за невинното си детство, потопен в превода на поредицата.
За да разваля тръпката, ще ти издам как една от любимите ми героини, баба Кацуан, наказва една от Отстъпниците:

Spoiler: show

ЧНГ

Posted: **Thu Dec 31, 2009 8:24 pm**

Не знам дали да вярвам, но в тази поредица не смея да пренебрегна такова предупреждение... брррррррррр

И това е първият том на Колелото, който чета на английски изобщо, така че твоите имена са все още в употреба в главата ми.

ЧНГ.

(Файле вече се появи *slits wrists*)

Posted: **Fri Jan 01, 2010 4:55 pm**

Spoiler: show: Елейн въобще не се появява в този том. Rejoice.

Posted: **Sat Jan 02, 2010 2:09 am**

подариха ми го тамън предварително за рд-то
жалко че не съм чел 11ти и не се очертава да се случи скоро

Posted: **Sat Jan 02, 2010 2:58 am**

Аз заседнах в началото на шеста и не знам дали някога ще събера достатъчно душевни сили, за да започна пак поредицата.

Posted: **Sat Jan 02, 2010 9:58 am**

11-та книга е по-добре да се види в Уикипедия.

Posted: **Sat Jan 02, 2010 10:11 am**

Аз май трябва да видя предишните най-вече

Posted: **Sat Jan 02, 2010 10:47 am**

Дълбоко все тая е. Уви.

Posted: **Sat Jan 02, 2010 4:12 pm**

Изчетох британския Von Bek Омнибус на Michael Moorcock.The War Hound and the World's Pain книгата беше яка и доста философска, The City in the Autumn Stars беше супер протяжна и нищо не ставаше, но финалът беше интересен, а разказа The Pleasure Garden of Felipe Sagittarius беше прекалено кратък за да постигне нещо, но имаше Хитлер, Бисмарк, Ева Браун и Айнщайн като герои.Сега на ред е Елрик, защото само него го има в book depository.

Като гледам на Муркок малко неща са издавани в България и малко хора са запознати с него.

Posted: **Tue Jan 05, 2010 8:59 am**

Roland wrote:Приключих вчера Something Wicked This Way Comes на Рей Бредбъри. Страхотна книга. Ужасно наситена атмосферично, много картинна и понеже си играе с базови концепции - силно въздействаща. Може впрочем да се нарече и YA всъщност, но това изобщо не е антиреклама в случая. Просто героите са деца и всичко е пречупено през призмата на техните възприятия.

Личи си, че Кинг се е инспирирал много силно от тая книга при писането на То.

Roland wrote:За мен стойност например ще има сравнение между “Бленуващите кристали” и “Something Wicked This Way Comes” на Бредбъри, която е не само със сходна тематика, но и със същия обем, предвидена за същата възрастова група и издържана в сходен стил. Само е доста пъти по-добра де, но това е отделна тема.

Нещо зло се задава wrote:Първо беше октомври, рядък месец за момчетата.

Не че другите месеци не са редки. Ала има добри и лоши, както казват пиратите. Погледнете септември - лош месец, започва училището. Вижте август - хубав месец, училището още не е започнало. Юли... е, юли си е чудесен - изобщо няма и шанс за училище. За юни няма съмнение, той е най-хубав от всички - защото училищните врати се разтварят широко, а до септември има поне милиард години.

Posted: **Tue Jan 05, 2010 9:27 am**

Което значи, че ти е харесала?

Posted: **Tue Jan 05, 2010 3:09 pm**

“Заразата”, или иначе казано “The Strain” от Гийермо дел Торо и Чък Хоган, в превод на Валерий Русинов. Преводът е идеален (за мен), въпреки, че не съм чел оригинала, езикът е стегнат, точен, поетичните моменти с някои описания изпъкват като черешка на тортата на този фон. Напомня ми Стивън Кинг. Преди много години, когато четях Сейлъм’с Лот (нощем), имаше моменти, когато ми изтръпваше мозъка от описанията му. Много мислих тогава кое ме впечатлява толкова, да речем в описанията на детския страх. След време реших, че СК описва проявленията на детския страх по същия, точно същия начин, по който съм ги изпитвал аз като дете. Тук имаме вампирска история списана професионално и въздействащо, поне до там, докъдето съм я прочел (до към средата). Ще кажа само че описанието на четириминутно слънчево затъмнение се простира на 15 или 20 страници, (не съм точен, книгата не е при мен) без да дотегне и за момент

Posted: **Tue Jan 05, 2010 4:13 pm**

Онзи ден за първи път имах досег с Шерлок Холмс (въпреки че, мисля, че като малък бях чел Баскервилското куче, но дори и да е така, нищо не си спомням). Четнах първата новела, на сър Артър Конан Дойл, за г-н Холмс - Етюд в червено. И честно казано след всичките си предубеждения спрямо него останах доста доволен. И след това веднага си препрочетох пак разказа на Нийл Геймън - Етюд в изумрудено. Този път усещането от разказа беше в пъти по-голямо. Така че, от днес мисля да отделям и по малко време на чичко Холмс.
Най-накрая успях да намеря време и за Марсианските хроники на Бредбъри. Останах, не че съм се съмнявал някога в чичо Рей, приятно удовлетворен от произведението. И най-вече като се сетих, че като малък бях гледал и сериал по-него ми стана едно такова "уютничко" и размазващо.
Сега съм се заредил с "Нещо зло се задава" и "Никога, никъде, никой" на Геймън (най-накрая я намерих след изтощително търсене - тенкс то herairness) и в този много снежен, студен ден се забивам в къщи да си четкам

Posted: **Tue Jan 05, 2010 6:36 pm**

Trip wrote:Което значи, че ти е харесала?

Не знам още - Габи ми я отмъкна, като бях прочел само пролога...

Spoiler: show: Иде нещо зло насам. Нещо зло се приближава. Иде нещо зло тъдява...

ShadowDance

Кой какво чете, part IV