Тва е все едно да пратиш детето си на село при прабаба си (или баба си) и да се притесняваш за крехкото му психическо и физическо здраве и за великото образование, което се предполага да получи.
Грешите. Едни от най-брутално яките ми спомени са точно от едно пробито село Горица, край Попово, където се катерех по черешовите дървета и ядях череши директно от тях и си играех с патките и пуйките и малките зайчета, и гледах как на кокошката й излиза яйцето от гъза, и как пръчът оножда козата и се научих да рина свински лайна в кочината. И веднъж даже намерих скорпион в къщата. Равносметката от битието ми там бяха няколко диарии, причинени от черешите и един кърлеж, дето сам си падна като се изкъпах с много топла вода. Т.е. селското ми детство води с много на нула градското ми такова.
Ей тва софийските чеда не сте живели просто и не знаете какво е вълшебно детство, щото не сте си показали носа от стерилните си апартаменти в Софето. Или вили в Драгалевци. Затва сега Александър трябва да прави справка с уикипедия за да види агнето на кое животно беше бебе, и едвам го научих, че козата прави "мее", а овцата "бее".
Харна си е лелката, аз тотално бих си пратила децата там, ако си нямах къщата в Драгичево, дето си имам и кошери, и гълъбарник, и секви животни, и малини и сливи в двора. Или пък тая в Лом, където могат да ядат до посиране домати, красавици и всякакви плодове, откъснати от самите тях. Че ще се научат и как се сади, копае, полива, бере, слага зимнина, прави вино, вари ракия...
Ех, вълшебните изгреви над езерото до ракиения казан в Лом, ех...
А КОЛКО е яко да пиеш току що издоено, още топло козе мляко, без да е сварено...
Не, наистина, съжалявам всички "кореняци" софиянци. Загубили сте адски много в най-важното време от живота ви. Въпреки че и в някои части на София може да се намери досег с природата. В Младост 2, където бяха софийските ми баба и дядо, бяхме точно на ръба на една долина с поляни, рекичка, хълм с гора и т.н.
Бахти, искам обратно в онова време.
Както го виждам сега, с майндсета на градското общество и тук и в Бг, децата ми ще израснат като невротични киборгчета с някви електронни игри и компютри...
Пък ако толкова ме брига за правописа и френския, като им дойде време да ходят на училище, ще ги натискам да си учат.