А иначе ето моя скорошна случка, която доста сериозно ме провокира да се разпиша по темата.
(всъщност, ако трябва да съм напълно честен, първоначалният ми план беше да се разпиша на друго място, но...
...обстоятелствата налагат това да се случи точно тук... 
Дълга история...
Та, извинявам се че ще се изтропам така и то с толкова ДЪЛЪГ пост,
но съм убеден че накрая ще го намерите че си е струвало! 
)
Безспорно сте чули как от известно време по родните медии се тръби постоянно
за "Изчезналия 12-годишен Александър от Перник".
Това какво мисля аз по отношение на този въпрос е съвсеееем отделна тема,
но все пак този "казус" ме накара да се подсетя за мистериозното изчезване през 1997ма на станалия вече митичен..
...
Съвестин.
Съмнява ме че в този форум ще се намерят хора, които да не се запознати поне бегло с този трагичен случай, но все пак ето кратък очерк на цялата работа:
https://chr.bg/istorii/dosieta/a-pomnit ... -go-vidya/
Накратко: Съвестин е българско момче, родено 1988ма година,
което през 1997ма
(на навършени 9 години) излиза от дома си, за да си играе със свое другарче и никога не се завръща.
През годините смразяващият случай става емблематичен за българското медийно пространство,
като и до днес остава неразкрит, въпреки многото следи появявали се през годините и които продължават да се появяват.
бележка:
Цялото повествование за какво/къде/кога точно се е случило, и какви "следи" е имало през годините след изчезването,
както и какви действия са предприемали бащата и "органите" (лол xD) винаги варират от материал на материал.
Общо взето, всяка отделна медия / материал си разказват своя собствена история.
Единствената константа, която аз лично забелязвам е рожденната / на изчезване датите,
както и детайлът че в деня на изчезването си излиза да си играе в квартала със свой приятел.
Всичко друго е винаги различно, поне според материалите, на които аз съм попадал.
---
Така..
Ох ... Сега от къде да започна... ? :S
(поредно предупреждение --
ДЪЛЪГ ПОСТ !!!)
1)
Може би от това как за пръв път изобщо научих за случая "Съвестин".
Това се случи през
2005та година, чиято лятна ваканция прекарах "на село" при баба ми и дядо ми.
По това време баба ми беше заклет фен на телевизионния канал <<СКАТ>>
и покрай нейното му гледане, аз също прихващах туй-онуй понякога.
Именно
там (по спомен, но не съм абсолютно 100% сигурен... да кажем на 99%...) веднъж беше гост бащата на момчето Съвестин.
(Тодор Деянов се казва човекът)
Няма да се правя на особено съчувстващ и директно ще призная че не съм бил особено трогнат от чутото и видяното.
Дори и на такава възраст вече ми е било пределно ясно че такива неща така или иначе се случват ПОСТОЯННО,
и ако изобщо нещо ме е спряло дори и за момент, то е било по-скоро
УЧУДВАНЕ че на точно
този случай на изчезване
се обръща по-специално внимание отколкото на... ...ами на всички останали?!
Та общо взето съм отразил случая ментално в главата си за няколко минути, след което -- от едното ухо през другото --
-- след само някакви
дни сигурно съм го забравил.
---
Така-а-а...
2)
Само няколко месеца след гледането на този репортаж се прибирах късно вечер с почти празен автобус 111,
от Младост до Горна Баня.
(почти празен = да сме най-много 10 пътници вътре общо)
Прекарах целия път седящ, като станах за спирката си на червения светофар преди нея.
Именно в този момент погледът ми прихвана едно момче,
което седеше на една от издигнатите (т.е. над гумата) двойни седалки, заедно със свой придружител
*.
(
* "Придружителят" беше момче на сходна възраст.
Тогава, на момента, не ми е хрумвало нищо друго освен че това са просто двама близки приятели.
Момчето приковало вниманието ми седеше откъм прозореца, а "придружителят" му -- откъм пътеката.)
Няколко фактора са отговорни за това това момче да прикове вниманието ми:
А) Това че самият той гледаше именно
мен --
право в очите, някак много настоятелно и смущаващо... да не кажа почти... ...
стряскащо, по начин който определено предизвика дори някаква ...
уплаха у мен.
Доста изненадващо и необичайно, предвид че...
Б) ...
физически инак не беше
никак забележителен.
Беше по-нисък от мен (а аз самият бях сравнително нисък за възрастта си тогава)
и изглеждаше г/д на моята възраст.
Да е бил с НАЙ-МНОГО година по-възрастен**...
В) Но
погледът...
Е, братче, в тоя поглед видях толкова скръб, мъка и тежест,
че сякаш погледнах в очите на концлагерист на преклонна възраст...
...
Това НЕ бяха детски очи.
...
Че и с
тежките торбички под тях... Страшна работа... :/
Та, подобно на предния епизод, и тук случката беше запечатана в съзнанието ми за някакво кратко време (да кажем дни),
но след това съм я забравил...
(
БЕЗ да съм я обвързал по никакъв начин с описаното в Епизод 1 събитие...)
...Но със сигурност може да се каже че беше доооста по-запомняща се от това само да чуя репортажа от Телевизора на баба,
тъй като този път беше намесено
и ЗРИТЕЛНОТО сетиво...
---
3)
Така.
Пролетта на
тази година (2022) нещо се бях разцъкал из разни новинарски сайтове, когато ненадейно ми изскочи...
...материал за ...
Съвестин.
Изведнъж ми светна лампичка в главата (първата от много предстоящи...) :
" А !! Верно че навремето имаше нещо такова... Чудно ми е какво ли прави сега? Я да видим тука кво става!..."
...и се разцъках по още няколко материала по темата...
...докато в крайна сметка не се натъкнах на ...
ТОЗИ , от
2012та година :
https://www.cross.bg/suvestin-momcheto- ... 84326.html
Цитирам набързо:
София /КРОСС/ Нова следа се появи по случая с изчезналия преди 15 години Съвестин Деянов. Българка, живееща във Франция, твърди, че е забелязала момчето в метрото в град Лион.
Диана Йорданова разпознала Съвестин, след като в понеделник гледала репортаж за сайта Lipsva.com по БНТ, пише "Новинар". Самият сайт издирва безследно изчезнали хора в световната мрежа. На страницата е качена и снимка на Съвестин. Става дума за негов портрет, изработен в САЩ по метода на възрастовата прогресия. Момчето нарочно е състарено, за да изглежда автентично.
Националната телевизия показва точно този портрет на изчезналото момче този понеделник. Часове преди да гледа репортажа Йорданова, както обикновено се прибирала към къщи с подземната железница. Жената разказва, че момчето й направило впечатление, тъй като било срещу нея и я гледало „втренчено” и „натрапчиво”. Българката добавя, че косата на момчето също й направила впечатление. Тя била сресана на път по средата и късо подстригана.
Жената твърди, че младежът е бил облечен много добре, имал много младежко лице и торбички под очите. По-късно тя гледала новините по БНТ и видяла снимката на изчезналия Съвестин. "И аз се загледах и в един момент направо скочих като попарена, защото момчето по телевизора беше това, което ме гледаше днес толкова натрапчиво. Бретонът е същият, физиономията, формата на лицето, веждите - всичко, всичко... Ако е съвпадение, е страшно съвпадение. Като го разказвам, изтръпвам, просто цялата настръхвам", споделя развълнуваната жена.
---
4)
И изведнъж ми светнаха като бял ден спомените за първите два епизода...
...въпреки че, както вече уточних, поначало дори изобщо не знаех че ги имам запечатани като "спомени" в съзнанието си.
---
А сега съчетайте тези епизоди заедно -- моите мемоари = първите два + четвъртия
ПЛЮС
третия -- разказът на очевидката -- българката във Франция Диана Йорданова...
...и вземете предвид тази бележка под линия, загатната в подточка Б на епизод 2:
** --
Съвестин е набор 88. Аз съм 89.
...
Божичко... нима? :O
====
П.П. Ако някой го интересува какво друго помня за "срещата" в атобуса:
~~ въпросното момче, чийто поглед описах толкова подробно, беше по-скоро с много къса прическа --
-- малко ми напомни на Еминем.
~~ носеше бяла тениска (или ако не точно бяла, то поне много блед цвят, доближаващ белия).
Та -- това с
косата е
разлика спрямо предсказанията на фоторобота за сегашния вид на момчето.
Но
очите, формата на лицето, устните ???
100%-ов match.
В статията на chr.bg са публикувани няколко снимки на момчето от детството му.
Третата от ляво в това изображение е 100%-ов мач към това, което видях:
https://images.chr.bg/uploads/2022/11/Screenshot_8.jpg
(като
изключим косата, както вече упоменах)
П.П.П. "Придружителят" му беше
видимо по-възрастен и по-висок. -- Да кажем с две-три години и с една глава и половина.
Носеше черен анцуг и -- за това не съм сигурен -- качулка, наложена над главата.
EDIT: Разбира се я има и тънката разлика между моята "среща" и тази на жената:
Тя
първо вижда момче, а
след това -- репортажа.
А при мен беше
обратното.
.
