Това ми напомни да ви разкажа за изумителните нововъведения в и без това изумяващия градски транспорт на Калгари.
Та хвалят се по вестниците от ненам колко време насам, че са взели пари по някви програми за градския транспорт. И че са накупили нови рейсове и нови мотриси за трамвайовлака. Всичко това е много готино, обаче понеже не можем да минем без екзотични решения в този така ексцентричен град, наскоро станах свидетел на Поредния Безумен Рейсов Феномен.
Сега с няколко думи ще обобщя старите безумни рейсови феномени, за които вече съм писала някога. Начи, в Калгари си отваряш сам вратата на рейса, когато той спре на спирката, щото северноамериканецът обича да се чувства автономен и независим от държавата. За да свършиш въпросното действие, трябва да натиснеш вратата на определено място. После продължаваш да я натискаш там докато слизаш, щото иначе ти се хлопва в лицето или направо те защипва. Та досега имахме два вида врати. Първият вид има едни дълги отвесни сиви пръчки, закачени за вратата, за които можеш да се хванеш докато рейсът се движи, а като спре ги натискаш леко и вратата се отваря. Те се въртят около оста си, така че като слизаш пръчката се завърта и не ти се налага да си чупиш китката, за да задържиш вратата отворена. Тези ги харесвам и винаги работят както трябва. Вторият вид врати има продълговата жълта лепенка по дължината на вратата с надпис "натисни тук". И досега не мога да разбера къде точно е това "тук", щото лепенката покрива бая площ, пък вратата невинаги се отваря като я натискаш по лепенката. Аз МРАЗЯ тези врати, щото всички целокупно страдаме като се опитваме да ги отворим, вреатите се затварят със скоростта на светлината и е по-трудно да ги държиш отворени с пръст на лепенката, особено ако влачиш неквито тонове багаж.
И така, последното нововъведение в нашите рейсове е врата, на която трябва да й ПОМАХАШ, за да ти се отвори. Не знам кой кви наркотици е приемал, за да проектира това, нито кой кви наркотици е приемал, за да одобри и пусне в масово производство за много пари въпросния дизайн, но определено някви наркотици са имали пръст в тая работа.
Та сега седим и махаме като изоглавени, докато проклетият датчик ни засече. Първият път като се возих в новия вид рейсове си помислих, че ни снимат със скрита камера. Уви, тъжната действителност бие сякви фикции тука. Подозирам, че следващото поколение рейсове ще имат врата, с която трябва да РАЗГОВАРЯШ, за да се отвори и да те пусне навън. Нещо като:
"Dear door, please be so kind to open and let me get the fuck out of here!"
И ще стане кат оня клип с асансьора с гласовата команда, вервайте ми.