Amelia wrote:........
Това ми напомни да ви разкажа за изумителните нововъведения в и без това изумяващия градски транспорт на Калгари.
........
Това е такъв fail, че просто нямам думи. Вече започвам да си мисля, че наистина съществува reality-distortion field, в който се озовават Хората, Мислещи за Благото на Обществото.
Сетих се, че съм попадал на подобна простотия, но на по-поносимо ниво. Всъщност дори два пъти, като първия път си беше сравнително ясно и донякъде разбираемо.
Първото бяха клапани за вода с някакъв вид фотодатчици. След като се изпикаеш и се отдръпнеш от писоара, се предполага въпросното устройство автоматично да пусне водата без твоя намеса. Което в повечето случаи работи - но не във всички. Щом го разправям, явно в моя случай не проработи :) И няма резервен механизъм за пускане на водата, т.е. бутон или ръкохватка. Поне самият датчик се вижда и хора с известни познания могат да разберат какво е и да не се чудят твърде дълго време. Но пък, разбира се, в тези тоалетни влизат всякакви хора.
Второто бяха подобни врати, отварящи се с фотоклетка, между отделни вагони във влака. Вървя си към вратата, обаче спирам, понеже тя не се отваря пред мен. Започвам да се чудя какво да правя, дори извършвам някакви неориентирани жестове. Добре че зад мен се озова някакъв местен жител, който също искаше да мине в другия вагон, и махна с навит на руло вестник над главата ми и под датчика (който изобщо не бях забелязал), та вратата се отвори.
Та в първия случай донякъде разбирам защо е въведена системата. При няколко хиляди посетители на тоалетните дневно е добре водата да се пуска автоматично. Друг е въпросът доколко работи.
Във втория случай не разбирам защо се е налагало. Вярно, вратите бяха плъзгащи се, което икономисва място във вагона, но плъзгащи се врати могат да се отварят и с бутон. Да не говорим, че са измислени още преди електричеството. Или най-малкото с комбинация с бутон и датчик - примерно датчикът е основен, пък и помага на хората, които са натоварени и не могат да натиснат бутона, а бутонът е резервен за случаи, в които датчикът не реагира.
Но това с автобусите изобщо не го разбирам. Дори и да допуснем, че е имало същите благородни съображения, да се спестят усилия на хората, на които е трудно да натиснат бутоните (не коментирам малоумието на интерфейса, на който трябва с големи стрелки да сочиш какво да се направи и въпреки това хората да не могат да го направят), нали затова в автобусите има шофьори - като видят, че някой иска да слезе, но не може да си отвори вратата, да му я отворят. Или може би това е твърде голямо нарушение на личните свободи на хората - някакъв си шофьор да решава дали те искат да слязат и да ги обижда, отваряйки им вратата?
Или Човека-вълк Красимир Аврамов, който пък ни представи на международно ниво. Но добре, че сме малки, щото пък инак можем много.
