ShadowDance

Покрай наближаването на сесията, влизането с гръм и трясък в нея от днес и хроничният ми мързел последните два месеца, ме налегна една твърде тежка мисъл, чийто товар реших да споделя с вас. Току виж успея да се 'намеря'.

В общи линии, случвало ли ви се е да искате да изчезнете? В онзи смисъл, когато времето няма значение и е ирелевантно дали ви е имало и дали ви има в момента или за в бъдеще.

Бих си обяснила желанието 'да потъна в дън земя', но не от срам, а, например, от претоварване, от твърде много стрес, депресия, умора. Но не говоря и за това. А за усещането, появило се просто така, без особено значение 'защо', да спрете 'да бъдете', да изчезнете, дори за малко. Хех, дори причината да не е едно от милите морвени 'мразя целия свят' ...

Хм, не знам дали обяснявам правилно, нещо ме гъделичка лявото ухо , май пак се оплетох...

Oh well, ако сте - споделете, искало ли ви се е да изчезнете? Какво е усещането, защо? Често ли се случва?


Little Edit: Ето може би още малко материал за размисъл --> Мисля си че желанието да изчезнеш е своеобразно биене на отбой, вдигане на ръце от ситуации, които малко или много задушават. Прелялата чаша, 'до гуша' дошлото...

Ами да, доста често в последно време. Ама не знам какво друго да кажа...

Не.

мдам,това би решило доста от проблемите ми но....предпочитам да замина за някъде мнооооого на далече,където никои не ме познава...ей така,ще ми се да почна наново един вид

constantly

Хм, колкото и да съм претоварен напоследък, и за миг не съм си помислял, как искам да изчезна. По-скоро се размечтавам за някое плажче така... И се питам кога ли (ако въобще) дойде време, когато поне за две седмици няма да има какво да правя и... И аз не знам какво. Така или иначе винаги намирам с какво да си запълвам времето.

Но пък от друга страна, поне част от претоварването си заслужава, както се убедих днес, взимайки си изпита по хистология.

Хм... Сложно е.
Искало ми се е да ме няма понякога. Мне, всъщност ми се е искало да умра. Ама това не е било от претоварване, а от някаква болка от съвсем друго естество...
Да не мога да се справя със задачите и проблемите и да ми се прииска почивка- да. Ама да ме няма- не. Пък и аз винаги се справям със всичко. Хаха..
Като се замисля и да умра не съм искал. Просто съм го допускал да мине през съзнанието ми като идея, възможност, но реално никога не съм го искал...
Абе в живота има много болка, проблеми... Ако ги нямаше, нямаше да ве живот...

По никакъв начин не Единствено ми се е искало да се озовавам ОТВЪД крайната дата на всичките си проблеми (в случая - други ден следобяд)... Но да изчезна? Прекалено съм красив, чаровен и симпатичен, за да ме няма на тоя свят

Roland of Gilead wrote:По никакъв начин не Единствено ми се е искало да се озовавам ОТВЪД крайната дата на всичките си проблеми (в случая - други ден следобяд)... Но да изчезна? Прекалено съм красив, чаровен и симпатичен, за да ме няма на тоя свят

Точно така е и с мен. Само че аз съм освен всичко друго и прекалено умна и скромна

Иначе сериозно, искало ми се е да минат по-бързо проблемите или висящите над главата ми изпити (най-често), но никога не съм искала да изчезна, да умра или нещо подобно.
Но пък е имало време, когато съм мечтала някой друг (даскал) да вземе да пукне или да се спъне, да падне и да си счупи врата и да остане парализиран от врата надолу (по простата причина, че от врата нагоре е парализиран по рождение или без да го питат са му направили пълна лоботомия).

И на мен често ми се ще. Дали е лечимо?

Лечимо е, ама за лечението пращат в затвор, ако те хванат...

Roland of Gilead wrote: ако те хванат...

Това е ключовият момент, а и не само да те хванат, но и да докажат, че имаш нещо общо.

Така, значи (леле как я мразя тази дума ) - изчезването, за което говоря не е свързано със смърт, ако исках да кажа 'искало ли ви се е да умрете' щях, но не е това. Мисля че желанието да изчезнеш е едно стъпало по-високо от желанието за почивка - и физическа и емоционална. Разликата е, според мен, че в момента, в който животът те е завъртял като вихрушка и решиш, че имаш нужда от почивка, тя няма да е достатъчна. Или ще е, но ще й трябва прекалено много време, за да подейства като такава. Т.е. озоваваш се на хубавия плаж със синьото море или в някоя хижа, но някак си всичките ти проблеми, всичко, което си оставил, дали ще са професионални ангажименти или емоционални разочарования/болки, ще продължава да ти трови мозъка. Поне в началото и ако прекалено много си овързан с непрекъснатото напрежение, би било адски трудно да спреш да мислиш за всичко това.

Тук идва изчезването, което, Рол, би могло, но това, за което аз говоря по-скоро не е, да бъде поради липса на самочувствие, идва като отдушник. 'Преставаш' изведнъж, съвсем спонтанно, 'спираш', прекратяваш всякакво мислене и чувства, каквито и да са те и ... тук времето е ирелевантно. Дали тече или не, за теб е все тая .

Ъъ, да, схванах. И точно за тва говорех.

Аз заговорих за смърт, просто защото я виждам като най-крайната форма на това, за което ти отвори дума.
Но просто причината да не искам да "изчезна" или "избягам" е, че всеки е функция от жизния си опит и ако нещо мине покрай теб, вместо да го изживееш, ти не си същия или не си това, което иначе би бил. Не знам става ли ясно, какво имам предвид.