ShadowDance

Понеже два разговора снощи ми напомниха тая тема, а мисля, че последно я нищихме в Драгънай, откогато се появиха достатъчно нови лица, си рекох да я възобновя.

И така, каква е вашата позиция и защо? Аз лично съм твърдо ЗА. Първо, това е право на избор. Не съм съгласен, че една грешка и момент на невнимание трябва да ти коства цялото бъдеще (щото в маса случаи точно това е ситуацията). Второ, в немалко ситуации е многократно по-хуманно към самото неродено още дете. Да, ок, то има право на живот, но когато не си в състояние да му осигуриш нито духовна, нито материална база, ти дефакто го обричаш на мизерия.

Мисля, че е достатъчно за начало на флейм имам какво още да кажа, но то е по-скоро като контрааргумент на популярните "против"

Ок, това е тема, по която мога да се пеня безкрайно и подробно, но засега ще се огранича с абсолютната си и безрезервна подкрепа за абортите, като държа да уточня, че говоря за правото на избор на майката. Не, че не зачитам правата на таткото, но просто тялото е на жената и ако тя не иска детето, бащата може да направи много малко. Малко е спорен въпросът, когато майката иска детето, а бащата - не, но и тогава изборът пак е на майката.
Като се изкажат останалите, ще се разпростра по-подробно.

Аз също съм твърдо за. Не казвам, че е нещо, което се решава с лека ръка, но мисля че е право на избор и на разпореждане със собственото тяло, което всяка жена трябва да има. И наистина е жестоко към самото дете да го отглеждаш, ако то е нежелано.
Освен това, съжалявам ако звуча безсърдечно, но това не е убийство на човешко същество. Нероденото дете е нещо, което има шанс да стане такова, но все още не е. И би било чудесно ако стане, но все пак това все още не прави премахването на бременността престъпление.

Твърдо за.

Alexis wrote:Ок, това е тема, по която мога да се пеня безкрайно и подробно, но засега ще се огранича с абсолютната си и безрезервна подкрепа за абортите, като държа да уточня, че говоря за правото на избор на майката. Не, че не зачитам правата на таткото, но просто тялото е на жената и ако тя не иска детето, бащата може да направи много малко. Малко е спорен въпросът, когато майката иска детето, а бащата - не, но и тогава изборът пак е на майката.
Като се изкажат останалите, ще се разпростра по-подробно.

Позволи ми да не съм съгласен. ДОРИ когато жената вдигне ВСЯКАКВА отговорност от бащата, пак смятам, че той трябва да има думата, що се отнася до абортирането. Виж, за запазването е по-тегаво и ако бащата го иска, в общи линии може да му се каже да си го ражда сам, но при все това смятам, че в една двойка, където партньорите ги е истински грижа един за друг, такова нещо трябва да е плод на взаимно съгласие. Но това е само теоретизиране, факт е, че ако един мъж не иска детето, което една жена е заченала от него, тя трябва или да абортира, независимо от желанията си, или да си го гледа сама, без да има КАКВИТО и да било претенции към бащата. Щото както тялото си е нейно, така и неговият живот и бъдеще са си негови. Така смятам.

В този случай, боя се, действа правото на по-силния. Все пак, когато говорим за правото на жената да се разпорежда с тялото си, не може да й се нареди да премахне част от себе си и да се подлага на нежелани процедури, защото мъжът не бил съгласен. Просто и в двата случая се засяга някой, но така се прилага правилото на по-малкото зло. Не казвам, че е честно или дори морално, но това е положението...

Както казах, ако ножът опре до кокал, мъжът има правото да вдигне ръце. Казвам го, защото има жени, които използват (понякога дори измислената си) бременност, за да накарат някой да се ожени за тях, което е... нередно. Но това не е много по темата ениуей

Айде бе, няма ли противници на аборта тук? Как ще правим флейм-уор, ако всички са на една и съща страна!

Опасявам се, че и аз ще те разочаровам :Р
Щото съм твърдо ЗА.
Само че моето мнение относно правата на бащата са малко... В смисъл, дете, което НЕ желая, и което предизвиква куп промени в тялото ми, повечето с доживотни последици, може да бъде желано от бащата колкото си иска... правото на избор при всички случаи е мое.
Това е в случай, че жената категорично не желае детето, разбира се.

Е аз и това го казах, да... Моето мнение по въпроса е смекчено само от факта, че съм мъж и че все пак при една действаща и жизнена връзка тия неща е *хубаво* (не задължително, но хубаво и да речем също така нужно за запазването на връзката) да се решават с консенсус.

Да, мисля, че до солидна дискусия/спор няма да се стигне, доколкото и аз съм твърдо 'за' абортите. И смятам, че майката има пълното право да реши да задържи или не детето в зависимост от това доколко морално и финансово се чувства подготвена. Разбира се, в случай че го направи, а бащата не е бил съгласен изначално, тя няма правото (моралното най-вече, защото вероятно държавата ще го задължи, тук не съм много наясно) да иска от него участие в отглеждането (финансово и всякакво). Поправете ме ако някъде греша .

да, де ама аз мисля, че ако бащата иска детето, това в никакъв случай не значи, че няма никакво право над него. може жената да го носи, но това е плод на тях двамата, в който имат участие и двамата. така че позволете ми да не се съглася, но според дори нежелано едно дете е дар... и унищоването на този човешки живот, не е хуманно.

това е чисто заличаване и убиване на живота. според мен животът е нещо изключително ценно. и това е фактическо убийство. или да не са го създавали, или просто да не го убиват, след като то им е натрепено. има достатъчно средства за предпазване.

Средствата за предпазване не винаги сработват. Да ти обяснявам ли точно по колко стриктни разписания трябва да се пият хапчетата против забременяване, примерно? Или пък хората просто действат по безотговорната, но човешка логика "бе, то от един (два, седем) път(и) не става", а после се оказва, че не било точно така.
И все пак ти унищожаваш възможността за живот, а не вече създаден такъв. По тази логика и когато ползваш презерватив пак унищожаваш една такава възможност.

Аз всичките твърдо "за"-та, които прочетох, обсъждаха само правото на жената да абортира. Аз това право мисля, че единствено буйстващите католици го оспорват и някак никъв спор няма да стане тук. Не е ли доста по-същностен (ако и несъдържателен, защото по мое мнение докато не му се случи на човек, само си теоретизира на сляпо) спорът кой какво би избрал в съответната ситуация и защо.

предпочитам да съм унищожил възможността за създаване, а не самия живот. да не говорим, че абортът понякога става причина жените да не могат да забременеят повторно. така че ако трябва да избирам за въображеамата си приятелка - по-хубаво да се предпазим, отколкото после тя да се налага да изхвърля детето отново и да не можем да имаме дете.

Не е ли доста по-същностен (ако и несъдържателен, защото по мое мнение докато не му се случи на човек, само си теоретизира на сляпо) спорът кой какво би избрал в съответната ситуация и защо.

Според мен няма как да се поставиш в такава ситуация, тя зависи от твърде много неща - кога ще е, от кого ще е детето, здравословно състояние, психическо такова, ако щеш... а това не е нещо, което може да се предвиди. В някаква ситуация бих решила едното, в друга - другото, не знам...

да не говорим, че абортът понякога става причина жените да не могат да забременеят повторно. така че ако трябва да избирам за въображеамата си приятелка - по-хубаво да се предпазим, отколкото после тя да се налага да изхвърля детето отново и да не можем да имаме дете.

Специално по отношение на това, статистически е доказано, че едно раждане има по-големи шансове да нанесе поражения на здравето, отколкото един аборт. Просто натоварването на организма е по-голямо. Тук не говорим за криминалните аборти, които са си чиста проба касапница, разбира се...