Според мен пък подборката на произведения не е толкова лоша, по-голямото зло си е начинът на преподаване.
По бегли спомени, как е била моята програма:
7 клас - христоматийните възрожденски и 20векни бг творби (На прощаване, Една българка, Ангелинка, По жицата, онуй на Любен Каравелов с Николчо плюс малко Радичков и Вежинов за отсрамване, ако не се лъжа)
8 клас - старогръцка (Илиада) и старобългарска (Азбучна молитва, Похвално слово за Кирил (да не бъркам заглавието
), За буквите, етц)
9 клас - класицизъм - Шекспир, Молиер, ъм и нищо друго не помня, лошо, но даскалката беше коза
10 клас - просвещение (Гьоте-Фауст), романтизъм (оригинално май Байрон, но ние учихме Хофман), после най-известните руски (Пушкин, Достоевски, Чехов) и мм.. а де
11 клас и 12 клас - българска от Възраждането до късния 20 век - Ботев, Вазов, Славейков, Пенчо Славейков, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Далчев, Димитър Димов и вероятно още нещо, може би пак Елин Пелин...
По въпроса за българската литература - проблем е, че се отдава много място САМО на нея накуп. Аз съм на мнение, че българската литература трябва да се изучава и да, толкова подробно, но в контекста на световната. Харесва ми, че много внимание се отделя на поезията, защото там именно най-много важи това, което Гибли казва за езика, защото както и да го гледаме поезия на друг език много трудно може да бъде почувствана по същия начин. А и аз, бидейки разбира се необразован и нечел нищо особено чуждо, никога не ми е харесало каквото и да съм прочел английско дори на йота в сравнение с българските. В превод дори ми звучат по-добре, отколкото в оригинал, което си е и нормално, де.
Всяка нация изучава собствената си литература и това си е съвсем правилно, аз съм последният, който ще се нарече националист и строго вярвам, че човек е първо човек и много след това българин, но уловката е, че хората по света се чувстват достойни хора именно заради националното си наследство. А при нас такова нещо никак не се наблюдава.
Хубаво е да се правят сравнения между българската и чуждата литература, за да може да се усети атмосферата на писане и чувствата зад творбите. В някои случаи (Вазов, сори Гиб) това е безпредметно, защото чувствата са ни далечни и не са общочовешки (поради което именно Вазов не е никакъв гений, макар да има много добри творби, главно стихове). В други е важно. Хубавото е, че поне в моето училище имаше опити за такъв процес, въпреки че никога не съм имал добър учител по литература, с едно изключение, но уви за кратко. Хубаво е според мен и българската литература да се изучава периодично съотнесена (не хронологично) към чуждата. Творбите от българското Възраждане не отговарят като ниво на човешката мисъл на съответните световни творби от 19 век, те са безобразно назад и това е също нормално и исторически обусловено, но просто след Достоевски примерно на мен ми звучат жалко. Безсмислено е българската литература да се отделя. Не толкова защото съзнателните години се губели за нея (с годините всичко оценяваш по различен начин, било българска или световна, всяко си има подтекст), ами просто защото това вреди на възприемането.
По въпроса с подборката на световната литература - Гиб, Библията не е ли книгата на книгите?
Но че е безумие, безумие е, де, Библията никва литература не е (да, не съм я чел, наизуст говоря, файн....). Според мен има какво да се пипне по подборката, но не бива да се забравя, че времето за учене не е безкрайно много и ако почнем на "какво е достойно и какво не е", няма доникъде да стигнем. Има произведения, които са важни за осмислянето на литературата като такава изобщо, и въпреки че не са супер интересни и са демодирани, има смисъл от тях. Ако в училище се учи само Голдинг, Селинджър и Оруел, на практика човек си отрязва МНОГО светогледа за голяма част от литературата, дори тези да били гениални. Просто има още много различни от това.
Според мен подборката трябва да е на степен на възприемчивост и на разнообразие. Примерно Фауст не е възприемлив. Какво може някой 9токласник да върже от Фауст? То аз не мога, камо ли те. Това си е почти философска литература на съвсем неучилищен левъл, тежка и досадна за четене. Трябва да си се съобразява това, но пак не да се залага основно на модерност и близост до тийнейджърската душа - нали трябва да я развиваме, не само да й бутаме неща, дето са й близки.
По въпроса с модерността на читанките - Ами отчасти има липса на каквато и да е промяна, щото никой не бажда, отчасти министерствата според мен продължават да правят отчаяни опити да създадат у децата (щото там влиза най-лесно, а училището има доста голямо влияние върху първокласник все пак) НЯКАКВА поне връзка с въпросното позабравено национално наследство. И аз не мисля, че ако имаше Батман и Робин в читанките, щеше да е по-добре, друг е въпросът, че в информационната ера просто не се отчита акселерацията на децата и на тях им е right down тъпо да четат елементаризми.
П.П. Е ВСЕ ПАК Ян Бибиян??? Много яка книжка, ама....
