Ок, прочетох я. Също толкова нелепа ми беше, колкото и преди да я прочета. На първо място е смехотворно черно-бяла - "Добрите интелигентни супа-куул интроверти срещу повърхностните плямпащи екстроверти"? Джийз. Второ - ориентация? Може би тъпият американец няма да схване, ако не му го опишеш ин търмс ъв хомосексуализъм, обаче на мен ми звучи смешно:
I know. My name is Jonathan, and I am an introvert.
"Осъзнах, че съм такъв, когато навърших 15 години и нещо се раздвижи в мен, когато синът на съседите ми стисна ръката"
Get a life, Jonathan.
Още повече, че интровертността е вид самодостатъчност и вътрешно изживяване, а не войнствената социопатия, която скъпият Джони описва.
Are introverts misunderstood? Wildly. That, it appears, is our lot in life. "It is very difficult for an extrovert to understand an introvert," write the education experts Jill D. Burruss and Lisa Kaenzig. (They are also the source of the quotation in the previous paragraph.) Extroverts are easy for introverts to understand, because extroverts spend so much of their time working out who they are in voluble, and frequently inescapable, interaction with other people. They are as inscrutable as puppy dogs.
Такова обобщаване е абсурдно. Екстровертността не значи да плямпаш безмоторно 24/7, а означава да изживяваш нещата външно и да имаш по-голяма нужда от общуване. Това, че екстровертите са по-лесни за разбиране вероятно е вярно, но според мен способността да разбираш в случая е много по-важна. Убедено твърдя, че много малко хора разбират *мен* с цялата ми агресивна екстровертност, по простата причина, че това че някой живее говорейки, не означава, че разкрива наистина
себе си.
Само че идиотът описва някакви ултра черно-бели крайности във всеки абзац, точно за това е и толкова неубедителен.
But the street does not run both ways. Extroverts have little or no grasp of introversion.
Сейм шит. Обобщаване, което е просто жалко. 75% от човечеството и не се намери и един, който да разбере бедните хомо... пардон, интроверти. Как пък не. Аз имам претенции да разбирам някои хора, бутащи се за такива. Само че...
They assume that company, especially their own, is always welcome. They cannot imagine why someone would need to be alone; indeed, they often take umbrage at the suggestion. As often as I have tried to explain the matter to extroverts, I have never sensed that any of them really understood. They listen for a moment and then go back to barking and yipping.
Това е така, факт. За да се върнем на хомосексуализма, бих казал, че е онли нечърал хетеросексуалните да смятат, че сексът със същия пол е...
странен, нали? Очевидно пък интровертите смятат обратното. И от къде на къде те са по-прави от екстровертите? Просто е - двете групи са прави за себе си, останалото е интеракция. Последното изречение от цитата пък е некоментируемо, че се давя от смях...
Are introverts oppressed? I would have to say so
Факт - затваряме ги по лагери, бием ги с лопати по главите, като се покажат публично... баси, а уж живеем в 20-ти век
Горкичките репресирани интроверти. А дори не са гласували за нас
Следва описание на политическия и социалния живот. Вчера спорихме и с Мор по тоя повод. Продължавам да смятам, че интеракцията в едно общество може да се извършва ЕДИНСТВЕНО чрез активно общуване. Говоря в най-широк аспект, за да може въпросното обществот да функционира. Разбира се, че оттам нататък връзките между конкретни хора и обшности ще са различни, но е логично с политика и публична дейнсот да се занимават хора, които обичат да общуват активно с други хора, не?
Extroverts therefore dominate public life. This is a pity. If we introverts ran the world, it would no doubt be a calmer, saner, more peaceful sort of place
Да, да, разбира се, как... Аз пък що ли си представям световен пандемониум и анархия, възникнали поради недоизясняване?
Are introverts arrogant? Hardly
Е ли тази статия тенденциозна? Not at all.
I suppose this common misconception has to do with our being more intelligent, more reflective, more independent, more level-headed, more refined, and more sensitive than extroverts
Well, that sorta wraps it up, does it not? И не е като да е арогантно момчето де, просто е по-интелигентно, рефлектив, независимо, разсъдливо, изтънчено и чувствително от мен, баси
И аз къде съм тръгнал да му се злобя после
Need I explain myself on stereotypes now?
On a side note:
We tend to think before talking, whereas extroverts tend to think by talking
Съгласен съм на 100% и това е единственото наистина ценно нещо, което монголоидът казва. Разбира се и тук всичко е до степени и отсенки, защото квото и да плямпа тоя, истината е, че всеки човек е И интроверт, И екстроверт, просто в различни дози. Така че и тоя цитат не е докрай коректен, но пък е добре синтезиран
The worst of it is that extroverts have no idea of the torment they put us through. Sometimes, as we gasp for air amid the fog of their 98-percent-content-free talk, we wonder if extroverts even bother to listen to themselves. Still, we endure stoically, because the etiquette books—written, no doubt, by extroverts—regard declining to banter as rude and gaps in conversation as awkward.
Я да видим, ние измъчваме, разбираш ли, интровертите и докато плямпаме 98% контент-фрий, те се чудят дали изобщо се чуваме. За бога, с какви уроди общува скъпият Джонатан? Дали леката тенденциозност не почна да дотежава?
Това да си помълчиш, докато около теб се говори е нещо, което ДОРИ аз понякога (рядко) правя и никой не го смята за по какъвто и да било начин обидно или грубо. Само че аз поне смятам, че дупките в разговора
са оукуърд. И врътката е, че и двама мълчащи си един на друг интроверти ще смятат така. Защото истината е, че неудобството между двама или дори повече човека, водещо до умиране на разговора или породено от въпросното, е нещо, което може да бъде продиктувано от сто милиона причини. Проблемите в човешкото общуване са толкова разнообразни, че за мен противопоставянето интровертност-екстровертност не е дори сред по-важните от тях, а какво остава да го слагаме като тяхна основа или обобщение. Знам, че звучи куул така, само че според мен е грешно да се опростява до такава степен цялото човешко общуване, еле па набутано в такива смешни и елементарни стереотипи.
Просто за да е хармонично общуването между хората, не е нужно да се делим на психологически нормални и психологически обратни и да си измисляме някакви дефиниции и измислени нужди (всяко такова обобщение е обречено още при генезиса си), а да бъдем чувствителни. А чувствителността е нещо, с което никоя "група" не може да се похвали в по-голяма степен. Да, факт е, че при екстровертите фоновият шум е повече, но чувствителността е сензор, а не слухов или дори интелектуален фактор, така че въпросният фонов шум не пречи толкова, колкото нашият скъп интроверт по убеждение Джони иска да ни убеди. Познавам толкова задръстени и дебелокожи интроверти, че да му се дореве на човек, като си общува с тях...
How can I let the introvert in my life know that I support him and respect his choice? First, recognize that it's not a choice. It's not a lifestyle. It's an orientation.
Second, when you see an introvert lost in thought, don't say "What's the matter?" or "Are you all right?"
Third, don't say anything else, either.
Просто за да затвърдим усещането за повърхностна елементарност. Извинявам се, но ако и да звучи яко, последният абзац е един хубав пример за всичко, което изписах досега.
========================================
Random wrote:Хъх... еми хубаво де, аз не мисля, че някой иска да поставя интровертността в противовес на общуването, нито пък в статията има подобно противопоставяне. Ако беше я прочел, може би щеше да го усетиш.
Всъщност според мен го прави. Да, не е казано директно, но цялостното усещане е точно това - оставете ни да си мълчим. А невербалното общуване е или дълбоко емоционално, което се случва между адски конкретни хора само, или сексуално
Random wrote:И именно това е причина интровертите да изпадат в конфузни ситуации - защото изостават от екстровертите, които пък смятат първите за арогантни или имбецили, просто защото не могат да им отговорят със същия ентусиазъм и емоция. За което екстровертите не са ни най-малко виновни, просто така са устроени и за което би могло да им се открехнат няколко вратички или прозореца. Ето за това е статията, макар и да не е нищо особено като цяло.
И ти ми говориш на базата на някакво повърхностно плямпало, което не спира и за две секунди да помисли. Екстровертите НЕ СА такива
А интровертността всъщност е нещо твърде лесно разбираемо и възприемаемо, освен това не е и толкова тежка по време на общуване, колкото е изкарана тук, освен ако наистина не е социопатия. Както вече казах, въпрос е на чувствителност да разбереш защо на някой му се мълчи, както и на толерантност.
Само че е въпрос на толерантност и от
двете страни. Защото много се извинявам, но влизайки в някаква компания (отивайки на кафе с приятели, на среща с гадже или уотевър подобно социално мероприятие), ти заявяваш желанието си да общуваш с нея по дефолт. Ако мълчанието ти не пречи на никого и не прецаква компанийната атмосфера - куул, всички са щастливи. Ако обаче го прави, според мен ти (като казвам "ти", имам предвид ти-интровертът, а не конкретен човек) си длъжен да направиш жертва с моментното си настроение, за да не працакаш на хората прекарването. И това отново не е поради някакви условности или приети от хората глупости, а просто защото както вече казах съзерцателността и мълчанието в компания е нещо адски трудно постижимо между хора, които нямат идеална химия помежду си. В компания просто се общува, иначе няма да е компания, а смутена група индивиди, случайно оказали се на едно място.
Твърде лесно е да бъде погрешно идентифицирано едно мълчание. И това не е въпрос на наложени от екстровертното обещство условности или
дори на липса на чувствителност, просто трябва да познаваш някого адски добре и да си напълно сигурен в нормалността на
моментната ситуация, за да не сбъркаш в интерпретацията. Проблемите идват от това, а не от измисленото дебелокожие на екстровертите, тъй като такъв проблем, както вече писах, имат и интровертите помежду си. За това и смятам, че проблемите в комуникацията имат много по-сериозни и разнообразни корени от това в крайна сметка ТВЪРДЕ условно разделение...
Ето за това е статията, макар и да не е нищо особено като цяло. Не става дума за задълженост на едните към другите, мне. Още по-малко за отричане на комуникацията, напротив- именно за подобряването й
Това сега беше игра на думи, а не аргумент
Статията, вече мога да го заявя, след като я четох,
е за задълженост на едните към другите, при това задълженост на агресори към репресирани. И макар и да не е за отричане на комуникацията, тя
е за правото на хората да я отричат в конкретни случаи. Аз обаче не смятам, че пичът е на прав път, мисля, че по-горе обясних защо. Ако нямаш сили за комуникация, излез от ситуацията, която я изисква. Ако си в нея, направи нужния компромис или разчитай на
чувствителнсотта на околните, а не на специално отношение, продиктувано от твоя къндишън, баси, все едно си бременен или в цикъл! И да, някои ситуации
изискват активно общуване. Поради човешката природа и липсата на телепатия и шесто чувство, а не защото книгите са писани от екстроверти. As simple as that
