Стихче...
Posted: Tue Jan 03, 2006 11:38 pm
Dime
"Dime, ?que es lo que crees?"
Като капчица надежда
след изтлялата мечта,
в огледалото се вглеждам
и си мисля за смъртта...
Само питам- кой ли аз съм?
В този мъртъв кървав свят
и дали сега дошъл е
моят чакан вечен ад...
После спомените мътни,
може би били мечти?
И надеждите безплътни
и светът, и пак боли...
Ти попита, аз си спомням-
"вярваш ли във теб, кажи?"
и от клепките ми падна...
само спомен за сълзи...
А очите вечно сухи
зад затворени очи
са почернени и тихи
и от тях днес не боли...
Аз си спомням, ти попита-
"вярваш ли във теб сега?"
и сълзите се стопиха
и остана ми смъртта...
А нощта отново слива
в мъртъв спомен моя сън
и душата ми се свива
и си спомня онзи стон.
А пък смисълът е нищо
и завинаги изтлял
аз поглеждам пак небето
сякаш никога живял...
Ти отново сякаш питаш
и сълзите са сълзи
пак душата ми се свива...
И сега ще завали....
"Dime, ?que es lo que crees?"
Като капчица надежда
след изтлялата мечта,
в огледалото се вглеждам
и си мисля за смъртта...
Само питам- кой ли аз съм?
В този мъртъв кървав свят
и дали сега дошъл е
моят чакан вечен ад...
После спомените мътни,
може би били мечти?
И надеждите безплътни
и светът, и пак боли...
Ти попита, аз си спомням-
"вярваш ли във теб, кажи?"
и от клепките ми падна...
само спомен за сълзи...
А очите вечно сухи
зад затворени очи
са почернени и тихи
и от тях днес не боли...
Аз си спомням, ти попита-
"вярваш ли във теб сега?"
и сълзите се стопиха
и остана ми смъртта...
А нощта отново слива
в мъртъв спомен моя сън
и душата ми се свива
и си спомня онзи стон.
А пък смисълът е нищо
и завинаги изтлял
аз поглеждам пак небето
сякаш никога живял...
Ти отново сякаш питаш
и сълзите са сълзи
пак душата ми се свива...
И сега ще завали....