ShadowDance

В смисъл планирате ли си живота най-общо казано? Знам, има една приказка, че ако искаш да разсмееш Господ, направи си планове Обаче ми е интересно дали си мислите какво ще правите догодина, след 2 години и т.н Аз, от гледната точка на семейна жена с дете, имам планове свързани най-вече със семейството Но си спомням преди 6 години като завършвах гимназията как си мислех: значи сега ще уча 4-5години, през това време най-вероятно ще срещна Мъж като за мен, към 24-25г ще си имам дете и т.н, и т.н. Общо взето в тази насока ми бяха плановете и колкото и да е странно, нещата наистина така се развиха. Докато за кариера планове не съм правила, да, мислила съм си как ще превеждам, но някак не ми е била мисълта на първо място в съзнанието Та, чудно ми е вие как си представяте живота си оттук нататък? Или избягвате да си представяте?

Засега не правя дългосрочни планове Не е фън, а и сигурно не съм дорасъл...

Ми освен текущи за деня импровизации не. Работата винаги ще ми изконсумирва повечето от времето кат гледам. Накъдет вейне вятъра. Живота си е непредсказуем, а тва дет по принцип е традиционната му програма учене/брак/работа/ хич не ме влече нещо.

А аз не правя планове. Може би трябва, но те като че ли винаги се провалят... А и май рядко зная какво искам и по какъв начин.

Не, защото се затормозявам и най-вече депресирам, когато плановете ми не се сбъднат. Освен това е много по-интересно да си живееш без да имаш представа какво те очаква в следващите няколко години. А аз обичам да бъда изненадван.

Имаше една мисъл- "прави каквото трябва, пък да става к'вото ще".
То аз не че знам какво трябва де...
В общи линии кроя някакви планове, но допускам промени ако се наложат или ако ме ухапе друга муха

Планирам до лятото да приключа с някои недовършени неща, да зарежа за месец всякаква работа и да помързелувам с приятели на Камен бряг. Ако по това време дойде някоя добра група в Каварна - още по.добре. Кой знае, може да се видим с някои от вас там, живот и здраве

А дай Боже, както се вика:)

Краткосрочни планове си правя постоянно и то най-вече за да ги променям скоро след това. А дългосрочни... Винаги съм имал някакви най-общи представи за близките няколко години, но все пак никога нищо съвсем конкретно и сигурно. Ама то човек и за утрешния ден няма как да е сигурен.

аз не, защото като знам какво трябва да се прави ми става отвратително и не го правя и го отлагам и така, и реших, че няма смисъл вече.

и сега планирам само ако има наистина много неща за правене в много кратко време.

Aми аз докато бях ученик и студент, каквито са повечето юзъри тук не правех по-дългосрочни планове от "среща на Попа в 8ч." или дали да се връщам пеша от Студентския град в 3ч. сутринта(поради липса на пари за такси) или да остана да нощувам там.
Сега ща не ща ми се налага да планирам бъдещето поне в близките няколко месеца. Най-мразя да си правя професионални планове(точно това ми е на главата в момента), защото са свързани с разходи и организационни простотии, които ме изтощават тотално - затова и гледам да не мисля за тях и да отлагам до последно
Въобще плановете са свързани със задълженията ,уви. Говоря за практичните планове, а не за по-абстрактните такива(от сорта на "как се виждам след 5 години"). Та не мога да отрека, че до известна степен ми липсват безгрижните студентски години, когато живеех ден за ден. Не че сега не ходя по купони и кръчми, ама вече се налага да ги "планирам" за петък или събота вечер.

Хм, аз като студент не бих казал, че е чак толкова безгрижно времето. Нито пък че живея ден за ден. "Професионалните" планове за бликите няколко месеца също са на лице, но се изразяват в малко по-различни дейности - учене и практики, които трябва сам да си организирам.

Мда, плановете в общия случай обхващат най-вече задълженията или по друг начин казано - всичко различно от забавлението. Но нито задълженията, нито планирането ми тежат, пък най-малко промяната на плановете. И по принцип не обичам да отлагам нещата.

Правя си планове, ама за какво ли ги правя и аз... Планиране на сесията, наместване във времето на работата и ученето, евентуални излизания... и т.н глупости
А за дългосрочните гледам да мисля по-рядко, че почва да ме цепи глава

Ми дългосрочни планове избягвам да правя. Случвало ми се е и даже се изненадвам като се осъществят. Забавното е, че обикновено се осъществяват по начин, различен от този, за който съм мислила. Иначе обикновено си планирам деня - първо ще направя това, после ще отида еди къде си и прочие. Тези планове почти винаги се осъществяват безпроблемно, макар и с малко вариации. Но като цяло обичам да планирам, така се чувствам по-уверена.

да, правя си, но те са повече в разстоянието от времето на около 2 години от мен, така че не мога да кажа какво ще стане за тия 2 години с мен. иначе в момента си правя планове да правя упражнения за кръстта, които искам да правя; планове да ходя на плуване и планове да се върна на вилата си в началото на лятото. всичко това е изпълнимо, само дето трябва да се напъна и да го направя.

планове за деца и жена не си правя. като гледам състоянието на личния си живот, не мисля че има каквато и да е опасност да се женя или да си правя деца. опазил ме бог!