Жалко, съчувствам ти
Ще се опитам да преразкажа малко от лекцията, колкото мога. Основно темата беше киното като изкуство, връзките между двете неща - кино и изкуство, и как киното се е развивало. Защото, макар да сме свикнали да го възприемаме като такова, то е започнало като решение на чисто технически проблем от инженери, химици и т.н., без намек за статуса и постиженията, които има днес. Забавни фрагменти:
- Максим Горки, когато като млад журналист попаднал за пръв път в "света на сенките", изказал удивлението си от това чудесно технологично постижение, но и предположил, че много бързо ще почнат да се правят сцени от типа "Анфиса в банята" или "Анфиса излиза от банята". (името на жената беше друго, но не го запомних)
- 1914, 20 години след началото на киното. Корней Чуковски се изненадал, че в киното зрителят до него не носел пола от палмови листа и нямал кокал в носа - в началото киното е било “занимание за троглодити”, съвсем непрестижно развлечение за долните класи, неграмотните, бедните, и е нямало нищо общо с високото изкуство в представите на хората. Следва обратната вълна на теоретиците, които възпяват киното като най-висшето сред всички изкуства, плод на машинния век (а тогава индустриализацията все още е била хубаво нещо) - превъзнасяли се, разбира се, но са се опитвали да го наложат като изкуство.
- Айзенщайн: “киното разказва като бушмен” (вместо да каже, че го гони лъвът, той казва “бушмен бяга - лъв бяга”.) (представихте ли си монтажа?) - много хубаво представя проблема да се разкаже история в картини. Много по-трудно е, отколкото с думи и именно затова писмеността се налага пред картините като начин за разказване, въпреки че възниква по-късно. На писателя му е лесно - пише как героят седи в стаята и си мисли за жена си, която е отишла в друг град. А с картини как да се покаже това? Седи някакъв, пули се в камерата и ха познай за какво си мисли
Първоначално (слушайте, тук става много интересно) са слагали едно балонче над главата на човека и в него сцената, за която си мисли. (Комикси! Възхитих се.) После се намерил един гений, Грифит, който измислил асоциативната връзка между два кадъра - показва жената, която гледа от кея, показва после мъжа на брега на острова, където е корабокруширал - нов похват, нещо, което сега приемаме за даденост, но тогава никой не го е бил измисли още. Продуцентите го питали какво е това, и той е трябвало обяснява, “това е жената, която мисли за мъжа си”, да се бори и да се доказва.
Не запомних всичко, за съжаление...
Самият филм "Моя скъпа Клементайн" (
http://imdb.com/title/tt0038762/) е класически уестърн, режисьор - Джон Форд. Имаше по малко от всичко. Смях се, вълнувах се, възхитих се на сцената-гонитба на препускащ впряг от 6 коня, която слага в малкия си джоб всичките тия автмобилни екшънчета...
Е, да се надявам, че следващия път ще имам повече късмет, все пак има още 11 прожекции до края на годината