ShadowDance

Мдаам, ако има нещо, което мноооооого да мразя, повече от военните комисии даже, това е лицемерието.
Къса ми нервите просто.

Гледаш го човека един такъв хрисим, миличък, и после го засичаш на друго място да се прави на голямата работа. Непровокирано при това.

Какво да ги правиш комплексите, явно трябва да избият някъде - за предпочитане, на място където не си с шефски права, щото иначе добрия, хрисим човечец ще вземе да пострада.

Такива хора едно време бях заплашил с бан, но не си струва.

Die suckers

Това е всичко, което мога да кажа. По-голямо наказание от това, което сте, просто не мога да Ви измисля...

П.С. Съжалявам за изблика, нещо безсънието явно си казва думата

П.П.С. Отворен съм за всякакви мнения по въпроса

Да, наистина е много жалко, но някои хора се чувстват значими само когато светят с нечия отразена светлина... Пък била тя и лайняна. По-лесно е да оплюеш някого, когато приятелчетата ти го плюят и той не може да им отвърне, отколкото да вземеш собствена позиция...

Мдам, за някои животът е играене на роли. И така загубват себе си. И няма какво да намериш в тях, дори да търсиш. Жалко. И за тях, и за хората, които се спъват в тях по пътя си.

Може би аз нещо недоразбрах, но това, за което и двамата говорите, не е точно лицемерие. В случая на Ян е, както сам казваш, избиване на комплекси.
Но по принцип не бих нарекъл един човек лицемер, ако е различен в различно обкръжение. На мнение съм, че човек има различни лица, като всяко от тях отразява част от неговото истинско "аз". И в различни ситуации/различни компании той несъзнателно сменя лицата си.

Рол пък говори за нещо, което аз наричам "стадност" - когато човек няма собствена индивидуалност (или няма смелостта д я има), сливайки се с друг човек или хора. А да отправяш обвинения като поредния глас от стадото е най-лесно, защото оставаш незабелязан и се чувстваш силен и предпазен от ответната реакция.

Лицемерен е човек, който стои насреща ти с мазна усмивка и те залива с талази приветливост и доброта, а зад гърба ти разгласява точно обратното си отношение към теб.
Имал съм си раобта с лицемерни хора и за съжаление установих, че най-подходящият метод е да им се отвърне със същото. Поне в ситуацията, в която се намирах. Докато в един момент просто деликатно (за околните) показах как стоят нещата. Неприятна изненада за някои, бих казал.

В крайна сметка за добро или лошо, обществото ни е така устроено, че е необходима известна доза лицемерие в някои случаи. Защото абсолютната откровеност в работния екип, с гаджето/приятеля на мой приятел и други подобни ситуации, не е най-подходяща. И не мисля, че повечето хора осъзнаваме това лицемерие, или просто не го приемаме като такова, а по-скоро като компромис.

Общо взето Рол и Ян говорят за човек, който в лицето ти се усмихва, а в друга компания му е кеф да се присъединява към нея, когато компанията те псува. Да, няма човек, който никога да не е правил нещо подобно, както и повечето банални човешки грешки. Но, както съм казвала досадно голям брой пъти, всичко си има степени.

А, не свързах двата поста.

Всичко си има степени, разбира се. Може би компромисът с някой човек е първата степен на лицемерието, знам ли.

Хехе военната комисия е уникално тъпо нещо кат се има предвид че не са даже и военни повечето от тия. Заголи!

Човещина мдаа, но от друда страна бързо може да прецениш след кат ти поразмине обидата че си се отървал бързо от някой лицемер. Аз кат завършил прекрасна школа в тая област живейки с котило роднини дет лицемерието им е първо правило в живота честно казано го "подминавам" /бан бе бан!/ с идеята че кой квот сам си направи никой друг не може да му го направи. Дразнещото е каква лиса на далновидност и вроден наивитет има у другите понякога да видят що за говедо е някой преди да са си изпатили. "справ. бардското гейче". Та ше има ли имена?

Е, ама кому са нужни имена, тук нали е мир и всеобща любов

една маймуна показва повече от 1000 думи ;р.
Бе глождят ме некви неща мисли.

Иде реч за темата в рпгбг.нет?
Или?
Колкото до лицемерието, трова е по-скоро нагаждачество.

Иначе, гузен, негонен бяга, но:
Роланд, много, много криво е това, което става на форума на рпгбг.нет.
Въобще не съм съглсна с начина, по който започнаха тези заяждания и подмятания. Че повечето рпг-ейци са опаки, кисели и склонни към заяждане си е факт, но и вие им се вързахте като за световното.
П.П. Стоя си зад всяка дума, която казах там и бих ги повторила отново. Допада ми анимето, но не съм дива фенка и няма да се извинявам за мнението си.
Благодаря.

Jaar, по-добре не бих го казала, съгласна съм с всяка дума. Но какво прави човек, когато се оказва предаден от собствените си приятели? Приятели, за които влизаш в огъня, а те се оказват не лицемери, а нещо, за което няма дума на български!!! Аз може и да се окажа с огромна "лиса на далновидност и вроден наивитет", но не би ли трябвало, човек да стои зад приятелите си, да им прощава грешките / всички сме хора, все пак!/ и да им се доверява? То иначе му се губи смисъла. Обаче когато бъдеш предаден точно от тези, за които даваш всичко, боли дори повече от любовно разочарование! Поне при мен е така

Ми не е приятно, ма в крайна сметка ти си чист пред себе си. Независимо кой е насреща. И да, хората не заслужават доверие, и все пак не се учиме особено бързо да се пазим. Малко разум и повечко интуиция . Мда, бе полза никва, пък и не може да изтребиш всички уви. На фона на възможните простотии тва най-горното е неква имулсивна драматизация за мене. Слагайте поне некви тагове де да роним сълзи или ръкопляскаме да е пълен цирка


"How woul'd you know if you are happy or sad without a mask?"
(Валънтайн - Mirror Mask)

Аз се връщам към рпгбг.нет.
В момента им правите беплатно шоу, а те само ви нахъсват и после се смеят на връзването ви, така че пишете по едно абстрахирано мнение плътно по темата и зарежте случая, ок?

Е то оня форум е пословичен с това . Не виждам причина да се оплаква тоя дет рита гнездо на оси нехайно

Аз дори не знам за какво става въпрос! Говоря принципно за личния си опит. И за приятелството най-вече! То е малко в страни от темата, но мисля, че има общо. Все пак човека е стадно животно, колкото и понякога да не ни се иска, и има нужда от приятели. И когато те се проявят като 'няма такива лицемери!!!' тогава става страшно в душицата ми, милата!