ShadowDance

Жив е, той жив е! Там на Блек Рок,
потънал в кърви, лежи и пъшка
орк с дълбока на гърди рана,
орк в младост и сила мъжка.

На една страна захвърлил чук,
На друга брадва в надве строшена;
очи червенеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена.

Лежи оркът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
елф пее нейде в полето
и кръвта още по-силно тече.

Война е сега…пейте шамани,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз ъндедска земя! Ще да загине
и тоя орк… но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за Ордата
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него уайвърн, юнашка птица
и тя се за брата, за орк грижи!

Настане вечер-месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее,-
Азерот пее оркска песен!

И елфки в бяла премяна,
чудни, прекрасни песен поемат,
тихо нагазят трева зелена
и при оркът дойдат, та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже-
и той я гледа-мила, засмена!

“Кажи ми,сестро де-Шаманът?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми земи душата,
аз искам, сестро тук да загина!

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата,-
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духа на Шамана.

Но съмна вече! И на Блек Рок
оркът лежи, кръвта му тече,-
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли-пече!