Другата половина на лицето ти
Грохотът на битката вече почти не се чуваше. Ноел се приведе, за да поеме по–добре тежестта на отпуснатото тяло и прехвърли ръката му над раменете си. Ла Термиер изстена и Ноел го погледна. Под слоя мърсотия и кръв лицето беше посивяло.
– Трябва да побързаме. – каза той. – Тук няма какво да сторя.
– Просто ме остави да умра на спокойствие. – изхриптя Ла Термиер.
Ноел поклати глава.
– Хайде, Ваше Величество – каза той. – облегнете се на мен и се опитайте да пристъпите.
Ла Термиер го изруга със злост.
– Щом имате сила за това, значи можете и да ходите.
– Трябваше да си в тила. Не да си довлечеш задника в средата на битката и да се правиш на герой.
Ноел се опита да преразпредели двойната тежест на раменете си. Имаше чувството, че Ла Термиер се обляга на него повече от необходимото.
– Салиес каза, че са ви ранили.
– И затова заряза всичко.
– Още преди три часа наредих да изпратят обоза заедно с ранените в града.
Ла Термиер го погледна с неприязън.
– Копеле упорито.
Ноел се постара да не изглежда засегнат.
– Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас.
Ла Термиер рязко се изтръгна от хватката му и отстъпи назад, залитайки леко.
– Защо дойде с мен, Ноел? В града щеше да си в безопасност и да ми спестиш мрънкането си.
Ноел протегна ръка, за да го задържи, Ла Термиер се опита да я отблъсне и се строполи на земята. Ноел въздъхна.
– Салиес каза да ви отведе оттук и аз ще направя точно това, независимо дали го искате или не.
Ла Термиер рязко го изрита в глезена и Ноел също се стовари върху тревата.
– Гадно, проклето изчадие. – задъхано каза кралят. – Такива като теб трябва да бъдат одрани живи.
Ноел лежеше в тревата и вдишваше острата миризма на полските цветя.
– Не и преди да ми порасне козина.
Ла Термиер мълча известно време и накрая каза:
– Помогни ми да сваля бронята.
Ноел се изправи и приседна до краля. С помощта на книжала си разряза ремъците и залепналата от съсирена кръв риза под бронята. Ла Термиер изсъска от болка, когато Ноел прекара пръсти по ръбовете на раната. Острието се беше плъзнало между ключицата и реброто и беше пронизало белия дроб. Парчето стомана блестеше меко в раната и Ноел реши, че засега е по–разумно да не се опитва да го извади.
– Е – попита с неприятен тон Ла Термиер. – каква е присъдата ви, милорд–лечителю?
– Не сте загубили много кръв. – отвърна Ноел. – Но раната ще се възпали.
– Може би нямаше, ако някой не бе изгубил лекарствата си, докато си навираше носа там, където не му е работа.
Ноел не отговори нищо. Раздра ризата на ивици и го превърза.
– Скоро ще ви втресе. – каза той. – Така че е по–добре да намерим някое място близо до вода.
Ла Термиер докосна превръзката предпазливо и смръщи чело.
– Салиес ще се погрижи за отстъплението. – каза Ноел, както се надяваше успокояващо, но от гнева, който изкриви лицето на краля разбра, че е сбъркал.
– Аз не съм изоставил хората си. – изкрещя Ла Термиер. От близката гора ято врани изхвръкнаха подплашени. – Ти и този малоумник Салиес ме измъкнахте от битката въпреки заповедите ми.
Ноел се изправи и изтри ръце в робата си.
– Те няма да се задоволят само с тази победа, Филип. – каза той студено. – Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори.
Те се гледаха известно време и накрая Ла Термиер каза:
– Помогни ми да стана.
Ноел го повдигна и кралят обви ръка около врата му.
– Когато се върнем в града – каза той с преднамерно спокоен глас. – ще те обеся на площада.
Ноел кимна.
– Както желае Ваше Величество.
.............................................................
През пролетта всички си припомняха какво е да си жив. През пролетта всеки вкус бе по–наситен, всеки мирис – по– остър и всеки звук криеше в себе си мелодия. През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й.
Ноел слезе по мраморното стълбище, прекоси градините и се отзова сред хаоса на улиците. Все още чувстваше удивление, че крачи сред хората, без да изпитва страх от случаен допир. Но на това място, където дори слънцето не успяваше да надвие студа на камъка и желязото, единствената топлина идваше от телата на обитателите му.
Сега и той бе част от града – също както дворците, църквите и мостовете. А плътта беше по–устойчива от тухлите и хоросана.
Той прекоси базара и сви в тясната уличка. Пред него в далечината се извисяваха изящни и жестоки като игли в небето кулите на маговете. Някакъв минувач му се поклони ниско: „Милорд–лечителю.” Той спря пред къщата с часовника. Изкачи трите стъпала и влезе вътре.
– Лит? – попита в сумрака на залата.
– Идвам след минута. – чу гласът й.
Той седна на дивана срещу прозорците със спуснати завеси. В мрака всичко бе неясни очертания и сенки. Той погледна към тавана, където мъглявините бавно се носеха в безкрая. Космосът над него го караше да се чувства изгубен и студен и понякога му струваше, че пропада в бездната над себе си. Но когато помоли Лит да смени заклинанието поне докато бе в дома й, тя се разсмя и каза, че мрази горите.
Силует от остриета с познатия мирис на желязо и магия. Лит свали шлема във форма на гарванова глава. На тавана изгряха звезди и осветиха залата.
– Мислех, че ще се бавите повече.
– Нямаше какво толкова да се решава. Всички смятат, че войната е неизбежна.
– А ти?
– Какво бих могъл да знам за това, Лит? – попита уморено. - Какво разбирам от политика? Дори не знам защо трябваше да присъствам.
Тя го изгледа въпросително и когато той не добави нищо, каза:
– Ти си един от хората, които управляват този град.
– Мога да изпълнявам задълженията си и без да присъствам на тези съвети.
Тя поклати глава.
- Искаш ли чаша вино? – тя се приближи до масата с разхвърляни свитъци и инструменти.
Той наведе поглед.
– Аз също ще замина. – каза тихо.
Лит не се обърна и за миг той реши, че не го е чула.
– Това твое решение ли е?
Той погледна към кометите, които прорязваха мрака с огнени нокти.
– Ла Термиер беше против. Каза, че съм необходим в града.
Тя не отвърна нищо.
– Трябва да съм там. Мой дълг е.
– Предполагам.
Той седеше неподвижно, докато над него галактиките препускаха в чернотата, и знаеше, че трябва да каже нещо.
– Кога заминавате?
– След три дни.
В тишината се чуваше как сложните механизми в къщата се завъртат в нов цикъл.
- Лит, аз...
Тя се наведе към него и устните й докоснаха ъгъла на устата му. Той застина и пръстите му се впиха в тапицерията на дивана. Тя имаше вкус на магия и сънища и звезди. Той се отпусна и остави космоса да го обгърне.
………………………………………..
Треската обхвана Ла Термиер по–бързо, отколкото Ноел очакваше. Кралят се опита да ходи сам, но когато се отклониха от пътя и тръгнаха надолу по хълма, той се строполи на земята. Ноел докосна челото му – кожата гореше.
– Мога и сам. – измърмори Ла Термиер, когато Ноел го повдигна от земята и го замъкна към долчинката.
– Разбира се. – каза Ноел. – Но не ми отказвайте тази чест.
Откриха малък поток и Ноел остави Ла Термиер в сянката на ниска върба. Високите тръстики наоколо ги закриваха от чужди погледи.
– Ще донеса вода. – каза той.
Кралят се огледа. Очите му блестяха, а алените петна върху скулите му изпъкваха върху бялото лице.
– Мисля, че започвам да бълнувам. – Ла Термиер върна погледа си върху него. – Може би е по–разумно да ме оставиш тук.
Ноел се наведе и вдигна манерката от земята.
– Сега се връщам. – каза той.
Постара да не губи много време на потока, докато пълнеше манерката – на това място присъствието й беше по–осезаемо. Когато се върна, Ла Термиер беше в безсъзнание. Когато свали превръзките, Ноел се намръщи – ръбовете на раната бяха почернели и около тях червени кръгове се разширяваха концентрично към гърдите. Ноел проми раната и смени превръзките. След това постоя няколко минути замислен, заслушан в накъсаното дишане на Ла Термиер.
Той слезе на брега на потока, свали дрехите си и коленичи във водата. За миг остана така, вглъбен в света около себе си. Водни кончета се гонеха около него. Тръстиките се полюляваха леко във вятъра. Когато водата се успокои, той се приведе и зърна отражението си в гладката повърхност. Вдигна ръка към лицето си и пръстите му срещнаха хладната повърхност на метала. Внимателно свали маската, която закриваше лявата половина на лицето му. От водата вече го наблюдаваха двама – единият с умореното, човешко лице, другият с жълтия ирис и хищната паст на звяр. Той потопи длани в хладната вода и погледна дъното, където миниатюрни рибки се стрелваха покрай разкривения образ на ръцете му.
– Господарке.
Гласът излезе от устата му дълбок и гърлен като ръмжене. Той усети как светът около него се разгръща – водата изведнъж стана ледено студена, лекият полъх на вятъра носеше милиарди миризми, а слънчевата светлина падаше тежко на раменете му. Хиляди гласове се надигнаха в ритъма на живота около него. Половината от него, тази, която все още беше човешка, се ужаси от това насилие над сетивата му. Другата част от него разтвори челюсти и присъедини безмълвния си глас към симфонията от цветове и звуци.
Светлина и вода, топлина и студ се вплетоха.
– Отстъпнико. – думата не бе само звук, но и емоция, и мисъл, и солен вкус.
Той наведе глава.
– Имам молба.
Тя се смееше и него го побиха тръпки като от пръски ледена вода.
– Няма какво да искаш от мен. – в главата му гласът бе и думи, и образа на вълк-единак, изоставил глутницата си.
– Човекът, който е с мен...
– Този човек ще умре. – думите й бяха с вкуса на кръв и огън. – Или от треската, или от това, което ви преследва. – във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък.
Той стисна юмруци във водата.
– Господарке, тук наблизо има твое светилище. Ще заведа човека там и ще оставя маговете да го осквернят с кръвта ни.
Тя застина като стълб прах миг преди бурята да гo понесе нанякъде.
– Отстъпнико – ураган в небе от олово над пустиня от каменни дървета. – с какво ще изплатиш живота на този човек?
– С плътта на маговете.
Острие от лед проблясна и разряза до кост дясната му скула.
– Не само. – кръвта му се разми във водата. – Ще изпълниш предназначението си.
Той прекара пръсти през лицето си.
– Така да бъде. – каза задавено.
Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:
– Мой.
Ноел закрещя, когато костите му се запренареждаха в изящния танц на трансформацията. Сухожилия се разплетоха и сплетоха и мускули се извиха и удължиха. Хрущяли се разчупиха като есенни ябълки, гласните струни се скъсиха и крясъкът премина във вой. После болката спря внезапно, като отсечена с нож и само звярът го гледаше от водната повърхност.
………………………………………………
Когато май докоснеше с хладните си зелени пръсти земята, онези, които все още помнеха старите обичаи, завеждаха дете при светилището й и го оставяха в сумрака на дърветата. Детето седеше върху огладения камък на олтара и слушаше шепота на живота около него.
Щом вечерта се промъкнеше в гората, сенките добиваха плътност и форма. Въздухът заискряваше сякаш във вятъра се носеше диамантен прах. Звездите увисваха в короните на дърветата като сфери топаз.
Тогава по пътеката към олтара се разнасяше звукът на лапи, копита и крака. Първи идваха двата огромни вълка и докато бавно пристъпваха, очите им, жълти като зимно вино следяха внимателно детето. След тях се появяваха горските създания – живите, жестоки лица се смееха в нощта. А сред тях беше и самата господарка на гората – лунна светлина и лед.
Вълците лягаха от двете страни на олтара. Тя се приближаваше до детето и обгръщаше лицето му със студени като изворна вода пръсти. И то поглеждаше в очи по–дълбоки от лятното небе. И понеже в него нямаше страх, тя се разсмиваше – сякаш сняг политаше в топлия въздух. И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците. И тогава всички таласъми, демони и горски духове му се покланяха ниско.
...............................................................
Ла Термиер се беше облегнал на върбата и внимателно си поемаше дъх. Когато Ноел се появи сред тръстиките, лицето на краля се скова. Той се пресегна към колана и когато ръката му не откри оръжието, Ноел вече можеше да помирише страха му. Той пристъпи, навел муцуна и присвил уши.
– Аз съм, Филип. – гласът му излезе от гърлото ръмжащ и чужд.
Ла Термиер преглътна.
– Какво си направил? – попита задавено.
– Нямаме много време. – отвърна Ноел. – Не знам още колко ще...ще мога да говоря и мисля като човек.
Ла Термиер просто го зяпаше.
– Ах, ти, ненормален...
– Изпратили са преследвачи след нас. Трябва да отидем в светилището й.
– ... проклет, твърдоглав идиот! – лицето на Ла Термиер бе червено от гняв. – Дължиш ми живота си! Даде клетва да ми служиш!
Той изведнъж млъкна и започна да кашля. От устата му рукна ярка кръв.
– Да вървим. – каза кротко Ноел.
Той приседна, свивайки лапи под тялото си. Ла Термиер го загледа и после се изправи предпазливо. Хвана се за грубата козина и се прехвърли тромаво на широкия гръб. Ноел се изправи и изчака, докато кралят вкопчи пръсти в него. После се приведе леко и се отблъсна от земята, усещайки как мощните мускули се напрягат като тетива на костен лък. Скокът му прехвърли тръстиките и потока. Приземи се леко и безшумно на широките си лапи и се впусна към гората.
Светилището беше скътано в самото й сърце. Върху каменния олтар под дъба с възлести клони бяха оставени хляб и глинена купичка мед. Ла Термиер се огледа с погнуса. Внезапен порив на вятъра разлюля листата и пъстри сенки затанцуваха по лицето на краля.
– Тук ще сте в безопасност. – Ноел стоеше на няколко крачки зад него.
Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно.
– А ти?
Ноел наостри уши и подуши въздуха.
– Трябва да свърша нещо.
Ла Термиер седна в тревата и се облегна на студения камък.
– Ноел – каза той тихо. – не мога да ти заповядвам. Затова те моля като приятел, нека се върнем в града. Лит ще намери начин да обърне трансформацията.
Ноел го погледна – през кехлибарените очи кралят изглеждаше крехък и слаб като всяко човешко същество.
– Късно е. Каквото е сторено, е сторено.
Той наклони глава на една страна, заслушвайки се в приближаващия се тътен.
– А и те вече идват.
Ла Термиер затвори очи и остави слънчевите лъчи измежду балдахина от клони и листа да докоснат извърнатото му лице.
– Всичко това е по моя вина. – Ноел не отговори нищо. – Дори и да укрепя града, колко време ще издържим обсадата? Тази война изтощи всички ни.
Те са петима, не, четирима. Копитата на конете им, подковани в стомана, изравят меката пръст, докато препускат надолу по хълма към тях.
– Ноел...
Звярът наведе муцуна към земята. Сега, преди да са стъпили върху земята на светилището й. Той изръмжа ниско и Ла Термиер отвори очи, за да види как огромното туловище прелита над него.
...............................................................
Този ден в светилището пристигна старейшината на близкото селище. Старецът носеше плодове и хляб и говореше смирено, но таласъмът в косите на Ноел ръмжеше, защото ръцете на човека миришеха на жарава и стомана.
– Не можем да борим срещу това. – каза Ноел на демоните, които седяха в клоните на дъба, докато събираше билките си. – То е част от природата им – да изкривяват света. А ние сме тези, които трябва да го лекуват.
Пристигна по залез в селището. Влезе във всяка къща – на част от хората даде билки, за други коленичи и се помоли на онази, чието име бе забранено да изричат. На трети въпреки молбите и плача каза, че няма какво да направи. Но в последната къща, тази, на чийто стени висяха оръжия и пода бе постлан с кожи, болният беше дете. Ноел докосна челото и гърдите му, докато бащата с обезумели очи стоеше до леглото. Когато Ноел каза, че детето няма да изкара нощта, мъжът изкрещя, че го наказват, задето си изкарва прехраната с лов. „Не аз определям кому е писано да живее”, отвърна Ноел. „Нито мога да мога да дам, нито мога да отнема живот.” Тогава мъжът закрещя сквернословия. Ноел събра билките си и излезе.
Навън нощта бе мека като котешка лапа. Той вървеше по пътеката към гората, когато чу острия звук и нещо го прониза. Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена.
Когато стигна гората, всичко вече се мержелееше пред погледа му. Обитателите на светилището се бяха събрали и го наблюдаваха с уплашени очи. Кръвта му капеше по олтара. Парчето метал гореше като въглен в раната. Той се опита да го извади, но пръстите му се хлъзгаха от кръвта. На сутринта треската го обхвана и той изгуби съзнание. Когато се свести, тя стоеше до него и го гледаше. Той се опита да каже нещо, но тя поклати глава. После той отново усети как се плъзва в мрака.
Когато отвори очи, небето над него се движеше. Лежеше в носилка, обграден от конници и звън на оръжие. До него яздеше млад мъж и не спираше да му говори, макар Ноел да не разбираше и половината от казаното.
¬– ...твърде много болни, епидемията трябва да се ограничи, което означава болните да се изолират и Ла Термиер естествено смята, че армията най–добре ще се справи с това. И ето ни нас. – Салиес се усмихна широко. – Пристигаме в селото и старейшината ни казва, че са те застреляли, за което съжалява най–искрено и се надява горската господарка да им прости. Макар че това са глупави суеверия.
Ноел премигна срещу синьото небе.
– Откарваме те в лагера. Там Легранж ще се погрижи за раната.
Шум, суматоха, безброй легла под брезентовите платнища, остър мирис на лекарства и суровото, аскетично лице на мага, надвесено над него. Пръстите на Легранж са хладни върху кожата му и извикват някакъв неясен спомен от детството му. Дните и нощите се разтрошават на отломки от болка и треска, безкраен кръг от сънища.
.............................................................
Те бяха спрели пред гората. Единият от тях, този в черна броня, инкрустирана с бронз, разглеждаше секстанта на китката си. Рубинен лъч пулсираше в посоката на каменния олтар. Ноел излезе от сенките на дърветата. Четиримата обърнаха глави към него. Ноел не можеше да види израженията им, защото шлемове закриваха лицата им. Те застинаха и тогава този в черната броня каза:
– Леши1, трябва да влезем в гората.
– Не можете да преминете. – каза той. – Това е нейно светилище.
Този, който носеше медна броня толкова финно филигранна, че приличаше на бижу, отвърна:
– Леши, само търсим човека, който е там.
Той повтори:
– Не можете да преминете.
Конникът в броня от бял емайл повдигна алебардата си – двойните остриета разсякоха въздуха със зловещо свистене.
– Тогава ни го доведи и няма да се наложи.
Ноел разтвори паст – дълъг, ален език се показа между острите като игли резци. Той пристъпи няколко крачки напред. Беше висок почти колкото конете. Животните изплашено изпръхтяха и отстъпиха.
– Той е под нейна закрила.
Тогава четвъртият в броня от сребро и стомана каза:
– Но ние не й служим.
Ноел почувства как магията се разтваря около тях като хищно цвете. Мощта се надигна като прилив и миг преди да го отнесе, той се хвърли към мага в черната броня. Челюстите му се сключиха около врата на коня и той ги стисна, докато не почувства как железният вкус изпълни устата му. Тогава назъбено острие прониза рамото му. Ноел отскочи настрани, едва изплъзвайки се от вихъра абсолютна чернота.
Конят се строполи на земята и ездачът му лeко прескочи трупа. Магът се изправи, съсредоточен в новия взрив на магия, докато острието в ръката му ръсеше кръв върху тревата. Ноел се приготви за скок. Дрезгаво дишане, пулсът отекваше в ушите му, отброявайки секундите преди усилието и тогава конникът в бялата броня пресече пътя му. Ноел се хвърли към него, удряйки коня в хълбока с цялата тежест на тялото си. Дробовете му почти се разкъсаха от силата на сблъсъка. Животното залитна, но ездачът му успя да го овладее. Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка. Той изскимтя и се преметна настрани. Там, където беше преди секунди, остана само черно петно обгоряла земя.
Третият ездач, този в медната броня, смуши коня си и нападна. Двете тънки остриета в ръцете му просветнаха, когато описаха успоредни линии и оставиха дълбоки рани в хълбоците на Ноел. Той раззина челюсти, за да захапе крака на коня и тогава тъмнината го улучи в гърдите. Той почувства как oтлита назад. Когато се опита да се изправи, черен силует се стрелна и назъбеното острие се заби в окото му. Топли сълзи, не, кръв, болка отвъд разума. Той изкрещя с човешкия си глас.
Непреодолима тежест го прикова към земята. Ноел напрегна мускулите си до скъсване в опит да се изправи. Свистене като криле на оса и тежката глава на алебардата раздроби костите на краката му. Той падна настрани. Тримата магове се приближиха. Този в стоманената броня стоеше настрани, спокоен и безучастен, облегнал ръка на седлото си.
Когато магът в бяло заби заострения край на алебардата в гърдите на Ноел, четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му. Той отметна глава назад. Мрак от края на вселената надничаше през рамото му и започна да изрязва контура на тялото му. И целият свят запищя в агония.
................................................................
Когато предложи на Легранж да му помага с болните, магът присви очи, но после кимна в съгласие.
В началото на Ноел му беше трудно да вижда болестта като нещо, пред което не бива да отстъпва. Но той знаеше кога смъртта наближаваше – можеше да я подуши, знаеше кога болните се отказваха да се борят и познаваше природата. И Легранж започна да го обучава. „Няма да бъдеш толкова умел, колкото някой, владеещ изкуството – така Легранж наричаше магията – но ще се справяш.” Ноел откри предизвикателството в това да нарушава баланса, да променя това, което бе научен, че е естественият ход на нещата и новото чувство за власт над света бе опияняващо.
Но преди всичко обаче имаше нужда да забрави очите на мъжа в онази колиба и изгарящата болка в гърдите си.
И по времето когато чумата беше почти победена и войниците и маговете говореха въодушевено за завръщане у дома, той започна да забелязва промените. Стана неспокоен, нервен и несигурен. Тогава започнаха трескавите сънища, в които тичаше, ловуваше и убиваше. Събуждаше плувнал в пот и с раздрани чаршафи. И лицето му започна да се променя, а това не беше нещо, което можеше да скрие.
– Той се трансформира. – каза Легранж, след като го прегледа. – Нищо не мога да направя.
– Мислех – отвърна Салиес. – че можете всичко.
Магът го изгледа студено.
– Отведи в града. Там трябва да има някой по–вещ от мен в трансформациите.
Когато го пренесоха в болницата на града, маговете там, щом видяха лицето му, отказаха да го докоснат. Силиъс руга и ги заплашва, но никой не се престраши да наруши обета си. Едва когато Силиъс в гнева потроши стъклениците с лекарства, един от тях плахо предложи да повикат Лит. Лицето на Силиъс се проясни и той изхвърча навън и когато се върна, водеше със себе си млада жена. Очите на Ноел се разшириха от изумление, защото всички магове, които бе виждал, бяха мъже. Вместо кованата броня, тя бе облечена в тъмнозеленa рокля. Тясното лице беше татуирано с изумруди, същите като очите й с цвят на пролетни листа. Квадратен печат с гравиран гарван висеше от дългата сребърна верига на врата й. Около тънката китка, полускрит от широкия ръкав беше единственият знак за сана й – секстантът.
Ноел не можеше да откъсне поглед от нея. Тя се наведе над леглото му, присвивайки странните си очи.
– Мога ли? – гласът й беше плътен като мед.
Той кимна, сепвайки се, когато пръстите й го докоснаха.
– Е, можеш ли да му помогнеш? – попита нетърпеливо Силиъс иззад рамото й.
– Само ако той го иска. – отвърна тя и в косата светлина от прозорците очите й се превърнаха в калейдоскоп от скъпоценности.
...Те разтрошават света. Те обличат в метал телата си и се превръщат в скверни създания, които подкопават основите на реалността. Тяхна е мощта, която разкъсва самата тъкан на вселена, която унищожава звездите и носи перфектната симетрия на смъртта.
Но никой от тях нямаше очи като гората.
Маската от титан приковаха с винтове в костта. Лит стоеше и наблюдаваше, докато той крещеше от болка. Но когато раните започнаха да зарастват, той почувства как вихърът в гърдите му затихва и страхът изчезва. Окото на незакритата половина на лицето му стана кафяво.
………………………………………………………….
Има една древна сила, която спи под кората на дърветата, тече в сока на тревата и танцува в полена. Сила, която движи света през космоса и се бори със съвършенството на абсолюта. И тя носи нейното жестоко, красиво лице.
И не ти остава друг избор освен да й се подчиниш.
Когато го приковаха към земята в очакване на взрива, той спря да се бори и се отпусна. Дишай в хармония със света около теб, почувствай ритъма му отвъд зова на болката.
Плътта и душата ми... твои...
И когато магията експлодира, той се изправя древен и безкраен, обвит в сини пламъци, в чийто огън всичко рухва. Хората около него изгарят като листа хартия и се превръщат в пепел. Магията на четвъртия маг го блъсва в гърдите като чук, но се разтапя в бурята от пламъци. Той полита напред. Зъбите му разтрошават кости и стомана и кръвта потича като река. Той поглъща плътта, разчупва скелета и конете го наблюдават с ужасени очи. После утихва.
Той стоеше в полето, треперейки от възбуда. И тя се появи и постави ръка на главата му и той се облегна на нея. Раните му се затвориха.
– Ела. – каза тя меко. – Трябва да вървим.
В ума на звяра нещо се раздвижи – спомени с чужд вкус. Той почувства как другото съзнание го обгръща, опитва се да го моделира и контролира. Той яростно се съпротивлява, но не успя да го отхвърли. Тя го наблюдаваше с облачни очи.
– Кажи какво искаш. – каза тя накрая.
Той задъха, докато намери гласа си.
– Не още. – изхриптя. – Не преди да...
– А, човека. – тя замлъкна и го загледа съсредоточено, докато той се задавяше в безсилието си. Студена усмивка изви устните й. – Добре, заведи го в града му, за да види с очите си как ще го разрушат.
Тя се разтопи във въздуха, оставяйки го вледенен до кости. Ноел се втурна в гората и откри Ла Термиер изправен до олтара, с бледо лице и стиснати юмруци. Кралят отстъпи назад и Ноел видя страха в очите му.
– Ти, ти... – той заекна.
Ноел нетърпеливо изръмжа. Не сега. Той обърна муцуна в посока към града и зави. Ла Термиер разбра.
– Значи идват.
Ноел го гледаше напрегнато. Устата на Ла Термиер се изкриви.
– А Салиес?
– Не... не знам. – успя да каже Ноел.
Кралят отвърна поглед.
– Да вървим. – каза накрая.
…………………………………………………………….
Само думата на Лит успя да убеди Легранж, че Ноел е безопасен.
– Няма да позволя да нарани пациетите ми.
– Металът ще го държи в човешкия му вид. – отвърна спокойно Лит.
Легранж стисна устни, но даде съгласието си.
Сега той прекарваше дните и нощите, работейки в болницата от бял камък и не смееше да пристъпи отвъд сигурността на стаите й. Светът отвън го плашеше до смърт – гротеска, която той не можеше да разгадае. Градът миришеше на опасност, на гнилост и дим. Звуците му напомняха на вечно буден звяр, който се храни с обитателите си.
И тогава Легранж повика Салиес.
– Щом си толкова загрижен за него, трябва да направиш нещо. Не може да стои тук през цялото време.
Салиес погледна неразбиращо.
– Страхува се да излезе. – обясни раздразнено Легранж.
– Е, не бих нарекъл града най–безопасното място на света, но...
Легранж въздъхна.
– Просто го изведи навън.
Ноел нямаше друг избор освен да се подчини. Двамата със Салиес излязоха в горещината навън. Беше лято и улиците бяха изпълнени с хора. Салиес стоеше нерешително, примижавайки в слънчевата светлина.
– Къде искаш да отидем?
Ноел го погледна.
– Не знам.
Салиес се замисли и после изведнъж се разсмя.
– Ела.
Той го замъкна из улиците за ръка като дете. И Ноел нямаше време за страх, защото вървяваха така бързо и бе толкова горещо, че той едва дишаше. Изведнъж Салиес спря и каза:
– Пристигнахме.
Те стояха пред железна порта, отвъд която се виждаха дървета и се чуваше течаща вода.
– Това са градините. Не са толкова красиви, колкото тези в двореца на Ла Термиер, но стават.
Когато влязоха, Ноел за пръв път в живота си видя място, където гранитът и металът бяха не по–малко красиви от листата и птиците. И докато Салиес го водеше през пътеките от чакъл под арките на дърветата, покрай фонтаните с мраморни статуи на животни, които не познаваше, покрай изкуствените езера, чиято мозайка бе пъстра като люспите на рибите в тях, Ноел почувства, че може да диша в този град.
А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден. Мислеше за тях, докато двамата с Лeгранж чакаха в приемната. После когато ги поканиха в тронната зала, Ноел реши, че ги зърва през стъклописа на прозорците. Лагранж се поклони и се намръщи, когато Ноел се забави да последва примера му. Ла Термиер стоеше пред трона сред благородниците и военните.
– Значи това е младият човек. – каза кралят.
– Да, господарю.
– Няма да оспорвам решението ти, милорд–лечителю. Щом смяташ, че е достоен за поста ти.
– Той ще служи на града.
Накараха го да коленичи и да каже клетвата. Дадоха му печата и когато се изправи, зърна Лит, застанала до краля, да му усмихва.
Когато церемонията приключи, тя се приближи до него.
– Милорд–лечителю. – каза тя.
– Милейди. – той се поклони. За миг се поколеба. – Мога ли да ви попитам нещо?
Тя го погледна въпросително.
– Бихте ли ми казали как да стигна до градините?
Тя се разсмя и го заведе. Салиес беше прав – градините в кралския дворец бяха по–красиви от тези в града, но този ден той виждаше само лицето срещу себе си.
……………………………………………………….
Градът изниква с настъпването на вечерта. Звярът спира и кралят слиза.
- Ноел... – Ла Термиер протяга ръка към него.
Звярът го поглежда и се озъбва. През лицето на човека преминава нещо, което звярът не разбира. После кралят се обръща и тръгва по пътя към града. Звярът го наблюдава как бавно се приближава към стените от камък.
Сторено е.
Не още. – отвръща той.
Какво друго?
Той поглежда към хоризонта, където слънцето се топи като монета в жарава.
Човекът, онзи, който бе в мен, той каза, че мога да имам всичката плът, която идва насам.
Пауза. После леко развеселен глас.
Разбирам.
Той чака.
Прави, каквото искаш.
Звярът се втурва напред. Зад него слънцето хвърля последните си лъчи върху града и той сякаш оживява.
1. Спазвам обещанието си от предишния уъркшоп за обяснения под чертата. Значи беше ми доста трудно да намеря добре звучащ на български аналог на shapeshifter, какъвто Ноел е. Единственото, което се оказа близко до значението, което исках да вложа, беше полската дума леши (leszy, lesij, leshii). Според wikipedia това е дух–закрилник на дивите животни и горите в славянската митология, който има способност да се превръща в всякакви животни или растения. В човешката си форма не се различава от хората с изключение на светещите му очи и някакъв странен навик да си носи обувките наопаки (от който реших да не се възползвам).
Другата половина на лицето ти - thorn (OLD 2)
Moderators: Trip, Random, Marfa
Другата половина на лицето ти - thorn (OLD 2)
Last edited by Roland on Mon Oct 16, 2006 4:04 pm, edited 1 time in total.
And you can't dance with a devil on your back...
Този път критиката ми май ще е по-постна (макар и все така неприлично дълга), тъй като всъщност няма твърде много неща, върху които да пиша.
Като цяло разказът наистина ми допадна, макар и не толкова, колкото предния ти. За това причината обаче е по-скоро в тематиката, отколкото в самото произведение. Харесва ми, че или си се вслушал в критиките за движения твърде много от диалога сюжет, или, ако това е по-ранен разказ, че явно си в състояние да пишеш и по друг начин.
СЮЖЕТ, АТМОСФЕРА, ГЕРОИ: От сюжета мисля, че може да се иска и повече. Няма да си кривя душата, бих казал, че не е особено оригинален. Бързам да кажа, че в твоя случай ценното е, че разказът просто е написан достатъчно добре, за да не е провален от историятаа си, но мисля, че с малко отгоре можеш само да спечелиш. Първо, алергичен съм към "стари обичаи", включващи горски богини-майки на природата. Съжалявам, веднага се сещам за Марион Зимър Брадли и Феминизма на Авалон и получавам ортикарии. Сещам се за поне два други начина да поднесеш същата история, без да прибягваш до клишето "старата забравена богиня". Да речем вещица, сключила сделка с нашия, за да спаси живота му някога си, или пък някакво мистично горско същество. Говоря за неща, които не изискват тотално пренаписване на разказа, а и това са, разбира се, просто предложения. Но наистина има какво да се желае от сюжета ти и най-вече оригиналността му.
Атмосферата обаче ме грабна много. Както вече казах, историята не ме спечели с оригиналност, но пък е много добре поднесена, увлекателна, без излишно разтягане или кофти ръшове. Основната ми критика тук е по-скоро, че ми се стори недоизведена. Т.е. имаше хляб за твърде много повече сюжет. Разбира се, право на автора е да разкрива толкова от света си, колкото намери за добре, но лично аз бих харесал повече бекграунд на събитията. Не разбираме нищо за света ти, политическата му ситуация (воюващи кралства, болести, магьосници и тяхната позиция в системата...), а и за героите.
Начинът, по който ги въвеждаш (героите имам предвид, и изключая Ноел, който все пак е единственото пи-оу-ви), предполага, поне за мен, че читателят вече е запознат с тях. Използваш твърде често имената им и твърде рядко функциите, титлите или позициите им. Не ме разбирай погрешно, в случая под "твърде често" нямам предвид в стилистично отношение, а в смисъл на "твърде често, като за непознати герои". Срещал съм и друг път този похват, всъщност доста често, и го харесвам много, но в произведение с добре развити персонажи този стил има за цел просто да те накара да се почувстваш случайно озовал се страничен наблюдател във вече развиващи се събития, а след това малко по малко (или с евтин инфо-дъмп, зависи от качеството на автора) те запознава със ситуацията и участниците в нея. При теб това ми липсва, героите остават почти непознати. Не, че са толкова много или кой знае колко важни за така разработения сюжет, но за Ла Термиер да речем освен, че вероятно е някакъв крал и доста голям ръб, не разбираме нищо (защо, например, му говорят на име, а не мислят за него като за "краля"?).
Като споменах сюжета, да се върна на критиката за бекграунда и липсата на по-сериозна разработка. Личното ми мнение е, че разказът не просто ще има полза, но има и нужда от развиване на сюжета. Пишеш фентъзи, при това в не особено отнесен и поетичен стил, така че да можеш да минеш метър с "душата на героя" измъкване
А при фентъзито малко неща са по-важни от пълнотата на света, където се развива действието. В случая иде реч за разказ, а не за многотомна н-частна многология, така че никой не иска от теб да прилагаш карта. Но поне да предложиш име на града/страната, на врага, на мястото, от което произлиза Ноел, да поразвиеш магьосниците, магията и функцията им... това мисля, че ще е добре да опиташ да направиш.
Още - не схванах какво стана между раняването на Ноел в миналото и назначаването му като лечител. Изгуби ми се нещо нишката, може би е добре да поразвиеш малко онази част.
И последно - основната ми критика по сюжета - Тази деус екс махина накрая, когато Ноел се изпълва от "първичната сила на природата" или съм шит лайк дет, ме подразни много силно. Давам си сметка, че при така стеклата се ситуация едва ли е имало как да се избегне, но някакси... Де да знам, чувствам се излъган винаги когато се случи подобно нещо, сякаш героят ме е предал, като се е оставил на Висшите Сили да го спасят от оплетеното положение.
СТИЛ: Тук ще я карам по-скоро на конкретни забележки, защото стилът ти ми харесва още от миналия разказ. Или, за да съм по-коректен, харесва ми КАКТО и в миналия ти разказ, въпреки че е все пак различен. Личи си, че си човек, който внимава за стиловите проблеми и това ми харесва. Както казах, радвам се, че движиш сюжета си чрез действия и мисли, а не чрез диалози. Диалогичният сюжет ми е адски любим, но той не е за фентъзи.
Обща забележка - малко не ми допадна прескачането на историята напред-назад от "сегашно време" към предисторията. И не защото не е добър похват за развитие, особено при разкази, а защото е... ами ужасно клиширан. Съзнавам, че да искам да промениш това би означавало да ти кажа "напиши си разказа наново", затова и го слагам просто като съвет - избягвай го за в бъдеще. Добро е, но читателят веднага си казва "А да, ОНЯ метод..." Поне аз това си казах де И бтв, моят разказ за този кръг е конструиран по същия начин, та бързам да се оправдая, че е доста стар 
Освен това имаш твърде много англицизми в текста. Къде конкретен подбор на думи, къде словореда, къде цели конструкции, нетипични за българския. Правиш впечатление на човек, чиито познания за езика идват само от преводна литература от англ. Бързам да уточня, че това не е опит да те обидя, в крайна сметка с всички ни е така. Но понеже подозирам, че Трип ще те захапе по-сериозно за англицизмите, съм гледал да не се занимавам с тях по-надолу...
Конкретни забележки:
"Ла Термиер изстена и Ноел го погледна. Под слоя мърсотия и кръв лицето беше посивяло." - Добър пример за онова, което бях писал по-рано. Защо трябва да е неопределено? За да се чудим в първия момент за кой от двамата говориш? Опитай с някое съществително - дали ще е титла, която да ни попълни празнините в представата за света, или ще е определение, което да покаже отношението на Нол към Ла Термиер, и двете са ти много повече от полза, отколкото тази двусмислена липса на определение.
"– Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас." - "Битката беше загубена и това бе ясно за всички, освен за вас." Или нещо друго от сорта, или дори с тире - "Битката беше загубена/това беше загубена битка - нещо, ясно за всички, освен за вас". Измислям си в движение варианти, но думичката "беше", използвана твърде често, уви, винаги те изхвърля в графата "недодялан превод". Българският разполага с доста повече варианти да кажеш едно нещо от простичкото и идващо първо в съзнанието "беше". "Беше"-дефектът между другото наистина идва от преводите. Проблемът е, че в английския има 150 различни минали времена, от които 90% се превеждат само с "беше". Така че ако човек чете преводна литература, е свикнал с прекомерната му употреба. Обаче ако видиш оригинален бг-текст и гледаш специално за това, ще се изненадаш колко по-рядко всъщност се използва там тая проклета думичка... А дори когато нямаш друг начин да кажеш това, което искаш, по-добре го разнообразявяй с "бе", защото иначе става мазало. Ето още примери за същото:
"Острието се беше плъзнало между ключицата и реброто и беше пронизало белия дроб."
"– Може би нямаше, ако някой не бе изгубил лекарствата си, докато си навираше носа там, където не му е работа." - Тук бих използвал по-разговорен словоред в първата част. Например "Може би нямаше, ако някой не си беше изгубил лекарствата" или нещо друго от сорта. Това е едно добро място да използваш "беше", защото един ядосан човек в такава ситуация никога няма да каже "бе"...
"– Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори." - Тук нещо не ми харесва в последната част. Не мога да определя точно какво, може би защото имам подсъзнателното усещане, че в този случай "никой друг няма да го стори" се отнася до това да е "там", а не да "ги спре". Не знам, вероятно ще бъде по-добре, ако промениш втората половина с нещо в стил "ако не си там, градът ще падне" да речем.
"През пролетта всички си припомняха какво е да си жив. През пролетта всеки вкус бе по–наситен, всеки мирис – по– остър и всеки звук криеше в себе си мелодия. През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - Това ми направи особено голямо впечатление още на първо четене. Третото ти изречение или почва, или свършва погрешно. При така оформения ритъм ти говориш за пролетта в първата половина на всяко изречение, а във втората - за нещо друго. Обаче в третото говориш за нея и в първото, и във второто, и в първия момент си помислих, че е някаква много отнесена и поетична боза в смисъл "През пролетта можеш да чуеш гласа на любимата дори през шума на тълпите". Което искрено се надявам да не е случаят, щото е ътърли чийзи. Така че вариантите са два. Или да прекъснеш ритъма още в началото на третото изречение и то да не почва като другите две, а да се оформи така, че да е ясно за какво говориш, или да смениш финала му с нещо, което да следва стила на предните две, а да напишеш това, ако държиш на него, в едно допълнително изречение след това.
Бтв, сега ми мина през ум, че може би имаш предвид мелодията от второ изречение... Така обаче пак нарушаваш ритъма, тъй като при подобна конструкция всяко трябва да е капсулирано само за себе си.
"Той прекоси базара и сви в тясната уличка." - Базар е закрит пазар, а думата "bazaar" на английски се превежда просто като "пазар" на бг. Освен това мисля, че на англ. има силно арабски привкус, така че препоръчвам да я смениш.
"Космосът над него го караше да се чувства изгубен и студен и понякога му струваше, че пропада в бездната над себе си." - Някакси не ми се връзва това "студен"... Студен обикновено е равнозначно на "безчувствен" или "жесток", а "изгубен" носи усещане за ранимост и безсилие, нито едно от които не се връзва с предните две. Също - мисля, че "себе си" не е подходящо в случая, по-скоро "него" или "главата му".
"Силует от остриета с познатия мирис на желязо и магия. Лит свали шлема във форма на гарванова глава. На тавана изгряха звезди и осветиха залата.
– Мислех, че ще се бавите повече.
– Нямаше какво толкова да се решава. Всички смятат, че войната е неизбежна.
– А ти?
– Какво бих могъл да знам за това, Лит? – попита уморено. - Какво разбирам от политика? Дори не знам защо трябваше да присъствам." - Тук ми идва малко в повече липсата на гледни точки. Поне на една или дори две от репликите е хубаво да сложиш едно "каза той/Ноел/тя/Лит" или друго подобно.
"ръбовете на раната бяха почернели и около тях червени кръгове се разширяваха концентрично към гърдите." - По-подходящ словоред за мен би бил "и около тях към гърдите концентрично се разширяваха червени кръгове". Разбира се това е може би по-скоро въпрос на вкус, но аз съм болен на тема словоред
"Тръстиките се полюляваха леко във вятъра." - "във" водата или "на" вятъра все пак
"Вдигна ръка към лицето си и пръстите му срещнаха хладната повърхност на метала. Внимателно свали маската, която закриваше лявата половина на лицето му. От водата вече го наблюдаваха двама – единият с умореното, човешко лице, другият с жълтия ирис и хищната паст на звяр." - Три забележки:
- първо, повтаряш "лицето" два пъти, виж второ.
- второ, липсва ми описание на маската, пък ако ще и с три думи. Ако вмъкнеш едно изречение между първите две, в което да даваш някаква нейна характеристика, ще избегнеш и проблема с повторенията без да трябва да преправяш нещо.
- трето, думичката "паст" не ми се чини подходяща, пастта е повече или по-малко изпъкнала, или поне аз така си я представям. Не е нещо, което може да се скрие зад проста ПОЛОВИН-маска. Не мислиш ли, че окото е достатъчно като описание? А ако не е, може би да смениш пастта само с остри зъби или изкривени устни, или козина някаква?
"водата изведнъж стана ледено студена, лекият полъх на вятъра носеше милиарди миризми, а слънчевата светлина падаше тежко на раменете му." - Първо, смени "милиарди" със "стотици" или "безброй", че иначе много астрофизично ми звучи, това не е подходяща количествена дума за фентъзи. Второ, как точно пада "тежко" слънчевата светлина? Малко не ми се връзва съвсем и ако е умишлено подбрана тази част, ти препоръчвам да я поразвиеш малко, за да се разбере, че не е просто нескопосано описание.
"Половината от него, тази, която все още беше човешка, се ужаси от това насилие над сетивата му. Другата част от него..." - "Другата му част", за да избегнеш повторението И веднага след това пак разтваряш някакви челюсти, препоръчвам да внимаваш, все пак не забравяй, че иде реч за половин уста само
"Светлина и вода, топлина и студ се вплетоха." - Нещо тук не ми допада. Липсват ми думи. Имам усещането, че изречението ти е "Топлина и студ се вплетоха" (впрочем, "вплитам се В нещо", така че май имаш предвид "преплетоха"), а "светлина и вода" сякаш са инвертнати описания за въпросните топлина и студ. Ирационално е, знам, но мисля, че нещо тук трябва да се промени. Например - "Светлина и вода, топлина и студ - всичко се преплете в едно" или нещо подобно.
"думите й бяха с вкуса на кръв и огън." - Първо, това с кръвта и огъня накуп е клише и съм сигурен, че е било първото, което ти е минало през ум. Избягвай най-лесните и бързо идващи варианти. Второ, вече веднъж си използвал думата "вкус" за думите й и едно, че огънят няма вкус, но най-вече, че се получава повторение на описателни средства. Използвай нещо друго - "думите й бяха видение за кръв и огън" примерно, каквото ти хрумне. Така и така преплиташ сетива, няма да ти е трудно, пък ако ще нека е миризма
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." - Ъъъм, таковата, на "конници в кован метал", бих му добавил нещо като "облечени" или "в брони от", че иначе малко неясно се получава, но по ме вълнува те в смрадта на магията си ли са, препускат в нея ли, или какво? Нещо ти липсва тук, мисля, че и сам ще измислиш какво.
"Ноел закрещя, когато костите му се запренареждаха в изящния танц на трансформацията." - Препоръчвам да смениш "запренареждаха" с нещо по-малко научно и по-поетично, каквато е останалата част от описанието. Да речем "раздвижиха", а защо не и дори "затанцуваха"?
"– Късно е. Каквото е сторено, е сторено." - Мня, кому е нужен превод от английски, когато си имаме български еквивалент? "Стореното - сторено" все пак...
"Ноел не отговори нищо." - или "Ноел не каза нищо", или "Ноел не отговори".
"Нито мога да мога да дам, нито мога да отнема живот." - "Не мога нито да дам, нито да отнема живот". Повторението и сам си го виждаш, но "мога" ти е нужно само веднъж в изречението.
"Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена.
Когато стигна гората, всичко вече се мержелееше пред погледа му." - Два варианта. Или промени горното изречение - "Той докосна гърдите си и вдигна ръка към очите си. Дланта му беше алена."; или второто - "Докато стигне гората, всичко вече се мержелееше...". Аз лично бих сменил и двете, макар че как точно, е въпрос на личен избор на автора.
"– Леши, само търсим човека, който е там." - Сложи едно "ние" пред "само".
"Магът се изправи, съсредоточен в новия взрив на магия, докато острието в ръката му ръсеше кръв върху тревата." - Бих сменил на твое място думата "ръсеше" с нещо, което предполага повече течност в действието
"Той раззина челюсти, за да захапе крака на коня и тогава тъмнината го улучи в гърдите. Той почувства как oтлита назад." - Никога не започвай две поредни изречения са едно и също определение. Винаги можеш да намериш синоними.
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му. Той отметна глава назад. Мрак от края на вселената надничаше през рамото му и започна да изрязва контура на тялото му." - Първо, чие тяло обгърнаха тия ръце и как по дяволите, ако е неговото си? Малко мътно и неясно описание. Второ, цялото следващо изречение ми е абсолютно лишено от картинност. Думите, които си използвал - надничал през рамото му, изрязвал контура на тялото му... - Всичко това просто не ми позволява да си представя какво аджеба искаш да кажеш. Мисля, че си имал някаква конкретна визия, но не си могъл да я облечеш ясно в думи. Помисли какво искаш да кажеш и кои са точните думи да го опишеш.
"Когато го пренесоха в болницата на града, маговете там, щом видяха лицето му, отказаха да го докоснат. Силиъс руга и ги заплашва, но никой не се престраши да наруши обета си." - Ъъъм, таковата, какъв обет? Да, знам, че това е в сюжетната, а не в стиловата част, но да си питам...
"Едва когато Силиъс в гнева потроши стъклениците с лекарства, един от тях плахо предложи да повикат Лит. Лицето на Силиъс се проясни и той изхвърча навън и когато се върна, водеше със себе си млада жена." - Твърде много Силиъс, както и в предходните изречения. Освен това след "гнева" трябва да има "си". Такива липси има и на други места, не знам дали са грешки, или пропуски.
"Вместо кованата броня, тя бе облечена в тъмнозеленa рокля." - Липсва консистентност. Или "вместо В кованата броня", или после "тя НОСЕШЕ тъмнозелена рокля".
"Маската от титан приковаха с винтове в костта." - Кофти словоред. Ако е ставало дума за нея и преди, а в следващото изречение ще говориш за друго (или пък си го направил в предходното), което спада към някакъв списък от действия/предмети, към които е и въпросната маска, тогава ок, но не и тук. Да, сори, супер сложно го обясних, но се надявам да ме разбираш. Просто при този словоред излиза, че ние знаем за тая маска отпреди, а всъщност не е така.
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - Отново словоред. Не ми харесва това тире. Можеш да го избегнеш по няколко начина, например "А градините на Ла Термиер той видя, когато..." или "А когато ги повикаха, той видя и градините на Ла Термиер".
"Тя се разсмя и го заведе. Салиес беше прав – градините в кралския дворец бяха по–красиви от тези в града, но този ден той виждаше само лицето срещу себе си." - Мисля, че "срещу" не е подходящо. Обикновено по време на разходка двамата ходещи са един до друг
И последно - не съм убеден, че смяната на времето от минало в сегашно, е нужна. Всъщност прианзвам си, че ми хареса, но не съм убеден, че е необходима. Ако имаш конкретна цел с нея, например това, че звярът живее по-интензивно в настоящето от човека, или каквото там (импровизирам, не ми се смей), то ще се радвам да я разбера. Пак казвам, харесва ми, просто искам да знам има ли нещо повече зад нея, от чисто желание да разнообразиш текста.
ПУНКТУАЦИЯ: Имам само една забележка, и тя е, че хич не са ти ясни знаците при пряка реч. В общи линии има три вида пряка реч (приложил съм и по един пример за твоя грешка след всеки от тях):
1. Когато авторовият текст пояснява пряката реч: "- На майка ти в устата - изсъска дядо Коледа." (тук няма точка (за затваряща се смята тази в края на авторовото изречение), но би имало удивително или въпросително, ако са нужни. Авторовият текст започва с малка буква):
"– Гадно, проклето изчадие. – задъхано каза кралят."
2. Когато авторовият текст е нова мисъл: "- На майка ти в устата. - Дядо Коледа си бръкна в носа и се огледа замислено." (Тук си има всички знаци и авторовият текст е с главна буква, защото е ново изречение):
"- Искаш ли чаша вино? – тя се приближи до масата с разхвърляни свитъци и инструменти."
3. Когато пряката реч е прекъсната по средата от авторовия текст (имай предвид, че този похват е по-скоро типичен за английската литература и в българския е хубаво да се използва пестеливо: "- На майка ти в устата, - изсъска Дядо Коледа, - мила Снежанке." (тук и след първата пряка реч, и след авторовия текст, който, за разлика от горния случай и както в първия, е с малка буква, има запетайки, а завършващият знак - ./!/? - е чак на края на пряката реч):
"– Е – попита с неприятен тон Ла Термиер. – каква е присъдата ви, милорд–лечителю?"
Малко сложно го описах, а и сигурно си наясно, но понеже на няколко места видях грешки в тая насока, рекох да го кажа.
И май това е. Още веднъж поздравления за разказа, въпреки огромното количество глупости, които изписах, той е чудесен и добре написан. Особено ми хареса битката между Ноел и магьосниците, отчасти може би защото аз самият съм доста кьопав, като опре до описването на динамични ситуации Също така ме радва, че макар и наистина зловещо напомняща за разните там Богини Майки, твоята е доста студена и нехуманна, което я оневинява... донякъде
Така или иначе - браво, чакам следващия ти разказ с нетърпение
Като цяло разказът наистина ми допадна, макар и не толкова, колкото предния ти. За това причината обаче е по-скоро в тематиката, отколкото в самото произведение. Харесва ми, че или си се вслушал в критиките за движения твърде много от диалога сюжет, или, ако това е по-ранен разказ, че явно си в състояние да пишеш и по друг начин.
СЮЖЕТ, АТМОСФЕРА, ГЕРОИ: От сюжета мисля, че може да се иска и повече. Няма да си кривя душата, бих казал, че не е особено оригинален. Бързам да кажа, че в твоя случай ценното е, че разказът просто е написан достатъчно добре, за да не е провален от историятаа си, но мисля, че с малко отгоре можеш само да спечелиш. Първо, алергичен съм към "стари обичаи", включващи горски богини-майки на природата. Съжалявам, веднага се сещам за Марион Зимър Брадли и Феминизма на Авалон и получавам ортикарии. Сещам се за поне два други начина да поднесеш същата история, без да прибягваш до клишето "старата забравена богиня". Да речем вещица, сключила сделка с нашия, за да спаси живота му някога си, или пък някакво мистично горско същество. Говоря за неща, които не изискват тотално пренаписване на разказа, а и това са, разбира се, просто предложения. Но наистина има какво да се желае от сюжета ти и най-вече оригиналността му.
Атмосферата обаче ме грабна много. Както вече казах, историята не ме спечели с оригиналност, но пък е много добре поднесена, увлекателна, без излишно разтягане или кофти ръшове. Основната ми критика тук е по-скоро, че ми се стори недоизведена. Т.е. имаше хляб за твърде много повече сюжет. Разбира се, право на автора е да разкрива толкова от света си, колкото намери за добре, но лично аз бих харесал повече бекграунд на събитията. Не разбираме нищо за света ти, политическата му ситуация (воюващи кралства, болести, магьосници и тяхната позиция в системата...), а и за героите.
Начинът, по който ги въвеждаш (героите имам предвид, и изключая Ноел, който все пак е единственото пи-оу-ви), предполага, поне за мен, че читателят вече е запознат с тях. Използваш твърде често имената им и твърде рядко функциите, титлите или позициите им. Не ме разбирай погрешно, в случая под "твърде често" нямам предвид в стилистично отношение, а в смисъл на "твърде често, като за непознати герои". Срещал съм и друг път този похват, всъщност доста често, и го харесвам много, но в произведение с добре развити персонажи този стил има за цел просто да те накара да се почувстваш случайно озовал се страничен наблюдател във вече развиващи се събития, а след това малко по малко (или с евтин инфо-дъмп, зависи от качеството на автора) те запознава със ситуацията и участниците в нея. При теб това ми липсва, героите остават почти непознати. Не, че са толкова много или кой знае колко важни за така разработения сюжет, но за Ла Термиер да речем освен, че вероятно е някакъв крал и доста голям ръб, не разбираме нищо (защо, например, му говорят на име, а не мислят за него като за "краля"?).
Като споменах сюжета, да се върна на критиката за бекграунда и липсата на по-сериозна разработка. Личното ми мнение е, че разказът не просто ще има полза, но има и нужда от развиване на сюжета. Пишеш фентъзи, при това в не особено отнесен и поетичен стил, така че да можеш да минеш метър с "душата на героя" измъкване
А при фентъзито малко неща са по-важни от пълнотата на света, където се развива действието. В случая иде реч за разказ, а не за многотомна н-частна многология, така че никой не иска от теб да прилагаш карта. Но поне да предложиш име на града/страната, на врага, на мястото, от което произлиза Ноел, да поразвиеш магьосниците, магията и функцията им... това мисля, че ще е добре да опиташ да направиш.Още - не схванах какво стана между раняването на Ноел в миналото и назначаването му като лечител. Изгуби ми се нещо нишката, може би е добре да поразвиеш малко онази част.
И последно - основната ми критика по сюжета - Тази деус екс махина накрая, когато Ноел се изпълва от "първичната сила на природата" или съм шит лайк дет, ме подразни много силно. Давам си сметка, че при така стеклата се ситуация едва ли е имало как да се избегне, но някакси... Де да знам, чувствам се излъган винаги когато се случи подобно нещо, сякаш героят ме е предал, като се е оставил на Висшите Сили да го спасят от оплетеното положение.
СТИЛ: Тук ще я карам по-скоро на конкретни забележки, защото стилът ти ми харесва още от миналия разказ. Или, за да съм по-коректен, харесва ми КАКТО и в миналия ти разказ, въпреки че е все пак различен. Личи си, че си човек, който внимава за стиловите проблеми и това ми харесва. Както казах, радвам се, че движиш сюжета си чрез действия и мисли, а не чрез диалози. Диалогичният сюжет ми е адски любим, но той не е за фентъзи.
Обща забележка - малко не ми допадна прескачането на историята напред-назад от "сегашно време" към предисторията. И не защото не е добър похват за развитие, особено при разкази, а защото е... ами ужасно клиширан. Съзнавам, че да искам да промениш това би означавало да ти кажа "напиши си разказа наново", затова и го слагам просто като съвет - избягвай го за в бъдеще. Добро е, но читателят веднага си казва "А да, ОНЯ метод..." Поне аз това си казах де
И бтв, моят разказ за този кръг е конструиран по същия начин, та бързам да се оправдая, че е доста стар Освен това имаш твърде много англицизми в текста. Къде конкретен подбор на думи, къде словореда, къде цели конструкции, нетипични за българския. Правиш впечатление на човек, чиито познания за езика идват само от преводна литература от англ. Бързам да уточня, че това не е опит да те обидя, в крайна сметка с всички ни е така. Но понеже подозирам, че Трип ще те захапе по-сериозно за англицизмите, съм гледал да не се занимавам с тях по-надолу...
Конкретни забележки:
"Ла Термиер изстена и Ноел го погледна. Под слоя мърсотия и кръв лицето беше посивяло." - Добър пример за онова, което бях писал по-рано. Защо трябва да е неопределено? За да се чудим в първия момент за кой от двамата говориш? Опитай с някое съществително - дали ще е титла, която да ни попълни празнините в представата за света, или ще е определение, което да покаже отношението на Нол към Ла Термиер, и двете са ти много повече от полза, отколкото тази двусмислена липса на определение.
"– Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас." - "Битката беше загубена и това бе ясно за всички, освен за вас." Или нещо друго от сорта, или дори с тире - "Битката беше загубена/това беше загубена битка - нещо, ясно за всички, освен за вас". Измислям си в движение варианти, но думичката "беше", използвана твърде често, уви, винаги те изхвърля в графата "недодялан превод". Българският разполага с доста повече варианти да кажеш едно нещо от простичкото и идващо първо в съзнанието "беше". "Беше"-дефектът между другото наистина идва от преводите. Проблемът е, че в английския има 150 различни минали времена, от които 90% се превеждат само с "беше". Така че ако човек чете преводна литература, е свикнал с прекомерната му употреба. Обаче ако видиш оригинален бг-текст и гледаш специално за това, ще се изненадаш колко по-рядко всъщност се използва там тая проклета думичка... А дори когато нямаш друг начин да кажеш това, което искаш, по-добре го разнообразявяй с "бе", защото иначе става мазало. Ето още примери за същото:
"Острието се беше плъзнало между ключицата и реброто и беше пронизало белия дроб."
"– Може би нямаше, ако някой не бе изгубил лекарствата си, докато си навираше носа там, където не му е работа." - Тук бих използвал по-разговорен словоред в първата част. Например "Може би нямаше, ако някой не си беше изгубил лекарствата" или нещо друго от сорта. Това е едно добро място да използваш "беше", защото един ядосан човек в такава ситуация никога няма да каже "бе"...
"– Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори." - Тук нещо не ми харесва в последната част. Не мога да определя точно какво, може би защото имам подсъзнателното усещане, че в този случай "никой друг няма да го стори" се отнася до това да е "там", а не да "ги спре". Не знам, вероятно ще бъде по-добре, ако промениш втората половина с нещо в стил "ако не си там, градът ще падне" да речем.
"През пролетта всички си припомняха какво е да си жив. През пролетта всеки вкус бе по–наситен, всеки мирис – по– остър и всеки звук криеше в себе си мелодия. През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - Това ми направи особено голямо впечатление още на първо четене. Третото ти изречение или почва, или свършва погрешно. При така оформения ритъм ти говориш за пролетта в първата половина на всяко изречение, а във втората - за нещо друго. Обаче в третото говориш за нея и в първото, и във второто, и в първия момент си помислих, че е някаква много отнесена и поетична боза в смисъл "През пролетта можеш да чуеш гласа на любимата дори през шума на тълпите". Което искрено се надявам да не е случаят, щото е ътърли чийзи. Така че вариантите са два. Или да прекъснеш ритъма още в началото на третото изречение и то да не почва като другите две, а да се оформи така, че да е ясно за какво говориш, или да смениш финала му с нещо, което да следва стила на предните две, а да напишеш това, ако държиш на него, в едно допълнително изречение след това.
Бтв, сега ми мина през ум, че може би имаш предвид мелодията от второ изречение... Така обаче пак нарушаваш ритъма, тъй като при подобна конструкция всяко трябва да е капсулирано само за себе си.
"Той прекоси базара и сви в тясната уличка." - Базар е закрит пазар, а думата "bazaar" на английски се превежда просто като "пазар" на бг. Освен това мисля, че на англ. има силно арабски привкус, така че препоръчвам да я смениш.
"Космосът над него го караше да се чувства изгубен и студен и понякога му струваше, че пропада в бездната над себе си." - Някакси не ми се връзва това "студен"... Студен обикновено е равнозначно на "безчувствен" или "жесток", а "изгубен" носи усещане за ранимост и безсилие, нито едно от които не се връзва с предните две. Също - мисля, че "себе си" не е подходящо в случая, по-скоро "него" или "главата му".
"Силует от остриета с познатия мирис на желязо и магия. Лит свали шлема във форма на гарванова глава. На тавана изгряха звезди и осветиха залата.
– Мислех, че ще се бавите повече.
– Нямаше какво толкова да се решава. Всички смятат, че войната е неизбежна.
– А ти?
– Какво бих могъл да знам за това, Лит? – попита уморено. - Какво разбирам от политика? Дори не знам защо трябваше да присъствам." - Тук ми идва малко в повече липсата на гледни точки. Поне на една или дори две от репликите е хубаво да сложиш едно "каза той/Ноел/тя/Лит" или друго подобно.
"ръбовете на раната бяха почернели и около тях червени кръгове се разширяваха концентрично към гърдите." - По-подходящ словоред за мен би бил "и около тях към гърдите концентрично се разширяваха червени кръгове". Разбира се това е може би по-скоро въпрос на вкус, но аз съм болен на тема словоред
"Тръстиките се полюляваха леко във вятъра." - "във" водата или "на" вятъра все пак
"Вдигна ръка към лицето си и пръстите му срещнаха хладната повърхност на метала. Внимателно свали маската, която закриваше лявата половина на лицето му. От водата вече го наблюдаваха двама – единият с умореното, човешко лице, другият с жълтия ирис и хищната паст на звяр." - Три забележки:
- първо, повтаряш "лицето" два пъти, виж второ.
- второ, липсва ми описание на маската, пък ако ще и с три думи. Ако вмъкнеш едно изречение между първите две, в което да даваш някаква нейна характеристика, ще избегнеш и проблема с повторенията без да трябва да преправяш нещо.
- трето, думичката "паст" не ми се чини подходяща, пастта е повече или по-малко изпъкнала, или поне аз така си я представям. Не е нещо, което може да се скрие зад проста ПОЛОВИН-маска. Не мислиш ли, че окото е достатъчно като описание? А ако не е, може би да смениш пастта само с остри зъби или изкривени устни, или козина някаква?
"водата изведнъж стана ледено студена, лекият полъх на вятъра носеше милиарди миризми, а слънчевата светлина падаше тежко на раменете му." - Първо, смени "милиарди" със "стотици" или "безброй", че иначе много астрофизично ми звучи, това не е подходяща количествена дума за фентъзи. Второ, как точно пада "тежко" слънчевата светлина? Малко не ми се връзва съвсем и ако е умишлено подбрана тази част, ти препоръчвам да я поразвиеш малко, за да се разбере, че не е просто нескопосано описание.
"Половината от него, тази, която все още беше човешка, се ужаси от това насилие над сетивата му. Другата част от него..." - "Другата му част", за да избегнеш повторението
И веднага след това пак разтваряш някакви челюсти, препоръчвам да внимаваш, все пак не забравяй, че иде реч за половин уста само "Светлина и вода, топлина и студ се вплетоха." - Нещо тук не ми допада. Липсват ми думи. Имам усещането, че изречението ти е "Топлина и студ се вплетоха" (впрочем, "вплитам се В нещо", така че май имаш предвид "преплетоха"), а "светлина и вода" сякаш са инвертнати описания за въпросните топлина и студ. Ирационално е, знам, но мисля, че нещо тук трябва да се промени. Например - "Светлина и вода, топлина и студ - всичко се преплете в едно" или нещо подобно.
"думите й бяха с вкуса на кръв и огън." - Първо, това с кръвта и огъня накуп е клише и съм сигурен, че е било първото, което ти е минало през ум. Избягвай най-лесните и бързо идващи варианти. Второ, вече веднъж си използвал думата "вкус" за думите й и едно, че огънят няма вкус, но най-вече, че се получава повторение на описателни средства. Използвай нещо друго - "думите й бяха видение за кръв и огън" примерно, каквото ти хрумне. Така и така преплиташ сетива, няма да ти е трудно, пък ако ще нека е миризма
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." - Ъъъм, таковата, на "конници в кован метал", бих му добавил нещо като "облечени" или "в брони от", че иначе малко неясно се получава, но по ме вълнува те в смрадта на магията си ли са, препускат в нея ли, или какво? Нещо ти липсва тук, мисля, че и сам ще измислиш какво.
"Ноел закрещя, когато костите му се запренареждаха в изящния танц на трансформацията." - Препоръчвам да смениш "запренареждаха" с нещо по-малко научно и по-поетично, каквато е останалата част от описанието. Да речем "раздвижиха", а защо не и дори "затанцуваха"?
"– Късно е. Каквото е сторено, е сторено." - Мня, кому е нужен превод от английски, когато си имаме български еквивалент? "Стореното - сторено" все пак...
"Ноел не отговори нищо." - или "Ноел не каза нищо", или "Ноел не отговори".
"Нито мога да мога да дам, нито мога да отнема живот." - "Не мога нито да дам, нито да отнема живот". Повторението и сам си го виждаш, но "мога" ти е нужно само веднъж в изречението.
"Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена.
Когато стигна гората, всичко вече се мержелееше пред погледа му." - Два варианта. Или промени горното изречение - "Той докосна гърдите си и вдигна ръка към очите си. Дланта му беше алена."; или второто - "Докато стигне гората, всичко вече се мержелееше...". Аз лично бих сменил и двете, макар че как точно, е въпрос на личен избор на автора.
"– Леши, само търсим човека, който е там." - Сложи едно "ние" пред "само".
"Магът се изправи, съсредоточен в новия взрив на магия, докато острието в ръката му ръсеше кръв върху тревата." - Бих сменил на твое място думата "ръсеше" с нещо, което предполага повече течност в действието
"Той раззина челюсти, за да захапе крака на коня и тогава тъмнината го улучи в гърдите. Той почувства как oтлита назад." - Никога не започвай две поредни изречения са едно и също определение. Винаги можеш да намериш синоними.
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му. Той отметна глава назад. Мрак от края на вселената надничаше през рамото му и започна да изрязва контура на тялото му." - Първо, чие тяло обгърнаха тия ръце и как по дяволите, ако е неговото си? Малко мътно и неясно описание. Второ, цялото следващо изречение ми е абсолютно лишено от картинност. Думите, които си използвал - надничал през рамото му, изрязвал контура на тялото му... - Всичко това просто не ми позволява да си представя какво аджеба искаш да кажеш. Мисля, че си имал някаква конкретна визия, но не си могъл да я облечеш ясно в думи. Помисли какво искаш да кажеш и кои са точните думи да го опишеш.
"Когато го пренесоха в болницата на града, маговете там, щом видяха лицето му, отказаха да го докоснат. Силиъс руга и ги заплашва, но никой не се престраши да наруши обета си." - Ъъъм, таковата, какъв обет? Да, знам, че това е в сюжетната, а не в стиловата част, но да си питам...
"Едва когато Силиъс в гнева потроши стъклениците с лекарства, един от тях плахо предложи да повикат Лит. Лицето на Силиъс се проясни и той изхвърча навън и когато се върна, водеше със себе си млада жена." - Твърде много Силиъс, както и в предходните изречения. Освен това след "гнева" трябва да има "си". Такива липси има и на други места, не знам дали са грешки, или пропуски.
"Вместо кованата броня, тя бе облечена в тъмнозеленa рокля." - Липсва консистентност. Или "вместо В кованата броня", или после "тя НОСЕШЕ тъмнозелена рокля".
"Маската от титан приковаха с винтове в костта." - Кофти словоред. Ако е ставало дума за нея и преди, а в следващото изречение ще говориш за друго (или пък си го направил в предходното), което спада към някакъв списък от действия/предмети, към които е и въпросната маска, тогава ок, но не и тук. Да, сори, супер сложно го обясних, но се надявам да ме разбираш. Просто при този словоред излиза, че ние знаем за тая маска отпреди, а всъщност не е така.
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - Отново словоред. Не ми харесва това тире. Можеш да го избегнеш по няколко начина, например "А градините на Ла Термиер той видя, когато..." или "А когато ги повикаха, той видя и градините на Ла Термиер".
"Тя се разсмя и го заведе. Салиес беше прав – градините в кралския дворец бяха по–красиви от тези в града, но този ден той виждаше само лицето срещу себе си." - Мисля, че "срещу" не е подходящо. Обикновено по време на разходка двамата ходещи са един до друг
И последно - не съм убеден, че смяната на времето от минало в сегашно, е нужна. Всъщност прианзвам си, че ми хареса, но не съм убеден, че е необходима. Ако имаш конкретна цел с нея, например това, че звярът живее по-интензивно в настоящето от човека, или каквото там (импровизирам, не ми се смей
), то ще се радвам да я разбера. Пак казвам, харесва ми, просто искам да знам има ли нещо повече зад нея, от чисто желание да разнообразиш текста.ПУНКТУАЦИЯ: Имам само една забележка, и тя е, че хич не са ти ясни знаците при пряка реч. В общи линии има три вида пряка реч (приложил съм и по един пример за твоя грешка след всеки от тях):
1. Когато авторовият текст пояснява пряката реч: "- На майка ти в устата - изсъска дядо Коледа." (тук няма точка (за затваряща се смята тази в края на авторовото изречение), но би имало удивително или въпросително, ако са нужни. Авторовият текст започва с малка буква):
"– Гадно, проклето изчадие. – задъхано каза кралят."
2. Когато авторовият текст е нова мисъл: "- На майка ти в устата. - Дядо Коледа си бръкна в носа и се огледа замислено." (Тук си има всички знаци и авторовият текст е с главна буква, защото е ново изречение):
"- Искаш ли чаша вино? – тя се приближи до масата с разхвърляни свитъци и инструменти."
3. Когато пряката реч е прекъсната по средата от авторовия текст (имай предвид, че този похват е по-скоро типичен за английската литература и в българския е хубаво да се използва пестеливо: "- На майка ти в устата, - изсъска Дядо Коледа, - мила Снежанке." (тук и след първата пряка реч, и след авторовия текст, който, за разлика от горния случай и както в първия, е с малка буква, има запетайки, а завършващият знак - ./!/? - е чак на края на пряката реч):
"– Е – попита с неприятен тон Ла Термиер. – каква е присъдата ви, милорд–лечителю?"
Малко сложно го описах, а и сигурно си наясно, но понеже на няколко места видях грешки в тая насока, рекох да го кажа.
И май това е. Още веднъж поздравления за разказа, въпреки огромното количество глупости, които изписах, той е чудесен и добре написан. Особено ми хареса битката между Ноел и магьосниците, отчасти може би защото аз самият съм доста кьопав, като опре до описването на динамични ситуации
Също така ме радва, че макар и наистина зловещо напомняща за разните там Богини Майки, твоята е доста студена и нехуманна, което я оневинява... донякъде Така или иначе - браво, чакам следващия ти разказ с нетърпение
And you can't dance with a devil on your back...
1. Сюжет и развитие на действието.
Може би не съм справедлив, а и все пак авторът има първата и последна дума по произведението си, но мисля, че концепцията на разказа е малко прашна. Съществуват твърде много фентъзи разкази/книги с подобна тематика. Това, да си призная, нанесе удар върху съпричастността ми със случващото се на страниците (на екрана, всъщност). Радвам се обаче, че самият разказ бе написан толкова кадърно и успя да смекчи удара. Сега малко бележки по елементите на сюжета:
- Фоновите събития на основната сюжетна линия, а именно, войната.
По прицип в кратки (или не толкова, като твоя, но все пак) разкази идеята зад тези събития е да служат едва ли не единствено като двигатели за централната драма и ти си направил точно това. Проблемът е, че според мен подобна сюжетна машинария трябва да е по-добре прикрита и маскирана по начин, който да въвлече читателя повече в историята. При теб това липсва. Този компонент малко напомня проблема на Черно Слънце, където не беше ясно защо и накъде пътува керванът. Войната и причините за нея нямат плътност. Наистина не е нужно да наблягаш на това твърде много, но би помогнало да вкараш реплика-две-пет или дори някоя малка сцена, за да нямаме чувството, че действието се развива почти във вакуум.
- Любовната история между Лит и Ноел.
По този параграф всъщност ще дам само едно малко предложение, а няма да правя забележки, защото и така си е хубаво. Но си мисля, че ще е добре, ако си решил романсът им да има някаква важност в разказа, да го разкажеш/развиеш/покажеш в някоя малко по-въздействаща сцена. Тази със сбогуването е малко попретъркана и освен това реално показва краят на връзката им. Другите моменти, в които двамата са заедно, са когато тя му слага маската и когато двамата се разхождат из градините на Ла Термиер. Първият момент определено не носи особено висок любовен заряд (щеше да е ебати извращението, ако носеше), а вторият е прехвърлен в едно-две изречения.
Така че би могъл да измислиш нещо малко по-различно, пък било то и някаква малка сценка.
- Deus Ex Machina-та.
Сцената, в която Ноел претрепва маговете, направо ми бръкна в мозъка.
Богът от машината е голям. Дебел. И смърди. Отдалеч. И идва в повратен момент.
Не, сериозно, махни го. Или ако не можеш, без да разковеш целия разказ, поне не го прави отново. Моля те. Това е все едно да развържеш възел, като го срежеш с Хускварната. Епиката звучи фалшиво. Алюзиите към "силата на природата" по принцип не са лошо нещо, но в този случай просто...
2. Герои.
По този параграф като че ли забележките ми ще бъдат най-малко. Идеята да се разкрие историята на Ноел чрез флашбекове, макар и доста стандартна като похват, си е изцяло подходяща. Героите се държат адекватно почти във всяка ситуация, което много ми хареса.
Няколкото забележки, които имам, обаче са свързани с това, което героите са, а не с това което правят. Наборът от персонажи е абсолютно стандартен. Имаме Кралят, Магьосницата, Приятелят-войник (в случай дори генерал, мисля), Конкурентът (Легранж), Лошите, Горската Господарка.
Това е по-скоро отбелязване, отколкото забележка. Не ми пречи особено. Но пък някой по-оригинален образ винаги е в плюс.
В този смисъл, мисля че, издигането на Ноел в йерархията беше малко пришпорено и необосновано. Легранж, заемайки един от най-високите постове в кралството, някак твърде лесно посочва Ноел като свой заместник. През целия текст старият лечител създава впечатление на човек, който не харесва Ноел особено (даже хич). Това, разбира се, не пречи събитията да се развият както си ги описал и Ноел да стане Главен Лечител, но липсва обосноваването в самия текст.
Това пак е един от онези двигатели на историята, за които говорех в началото. Ноел трябва да постигне висок ранг в кралската йерархия, за да стане приятел с краля, за да го измъкне от битката тежко ранен, и т.н. Просто трябва да е по-добре украсен, за да стои естествено в структурата на разказа.
Така, както е, нямаме информация за стопляне на отношенията между Легранж и Ноел, не ни е показано и описано, например, чувството за дълг на Легранж, което надделява над подозрението и неприязънта (което май е и идеята ти). Отново, не говоря за големи редакции, просто препоръчвам няколко, ако щеш и чисто обяснителни и информативни, изречения, хвърлени тук-таме или някоя кратка сценка.
И още нещо, изцяло субективно. Това е, в някаква степен, продължение на онова с войната, което започнах в началото, само че се отнася до героите. Имаме доста информация за персонажите като хора, но почти нямаме информация за тях като носители на титлите си. Може да е малко детинско от моя страна, но внушението за мен би било по-силно, ако можех да видя или да получа впечатления (чрез индиректни коментари примерно, или чисто авторови включвания) за Ла Термиер като крал, или за Салиес (когото наричаш Силиъс на едно-две места) като генерал, и т.н. Това е добър начин да обогатиш персонажите им. Отново, не е нужно да ти отнема повече от няколко изречения.
3. Стил и образност.
- Това е нещо, което забелязах още в миналия ти разказ. На моменти използваш местоименията по начин, който обърква читателя. В повечето случаи нещата стават ясни от контекста, но има и моменти, в които процесът на четене ми се накъсваше, за да ми се изясни идеята в ума. Ето и няколко примера:
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - тук първото ми впечатление беше, че са повикали градините в двореца. Разбира се, нещата стават ясни секунда-две по-късно, но читателят се откъсва от атмосферата на разказа.
"Легранж стисна устни, но даде съгласието си.
Сега той прекарваше дните и нощите, работейки в болницата от бял камък и не смееше да пристъпи отвъд сигурността на стаите й." - Тук пък сякаш Легранж си прекарва дните и нощите в болницата. Ориентацията се връща чак в края на изречението, когато по страха разбираме, че става въпрос за Ноел.
"През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - тук вероятно имаш предвид мелодията от предното изречение, но на пръв поглед човек недоумява. Мисля, че може да си позволиш да нарушиш паралелността със "през пролетта" в началото, за да сложиш частта с местоимението в началото и да проясниш ситуацията.
Ето и още един пример за неточност с местоименията, макар и от различно естество.
"И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците." - По принцип местоимението се използва като заместител след пълнозначното съществително, за да се избегне повторение. Тук обаче имаш ПЪРВО местоимението, а СЛЕД това - пълнозначното съществително. Поражда се впечатлението, че тя се привежда над някого и целува друг.
- На места допускаш неточности в българския идиом. С други думи, някои неща просто не звучат на български.
"Космосът над него го караше да се чувства изгубен и студен..." - The space above made him feel lost and cold... - на български думата "студен" просто не носи значението на "изпитващ студ" и не е подходяща.
"живите, жестоки лица се смееха в нощта." - това "живите" е допустимо като уточнение, само ако става въпрос за лица, за които съществува вероятност да са мъртви. Но в текста няма нищо такова.
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." - "бледото му лице безизрано". Не си спомням да съм виждал подобна конструкция в българския. His pale face expressionless, да. Но не и на български.
"Късно е. Каквото е сторено, е сторено." - What's done is done. На български - стореното-сторено.
- Твърде често използваш деепричастия за описание на едновременни или случващи се в бърза последователност действия. Нищо не пречи да си използваш нормално изреждане в повечето случаи, впечатлението за скорост си остава според мен.
"Ла Термиер рязко се изтръгна от хватката му и отстъпи назад, залитайки леко.
Ноел отскочи настрани, едва изплъзвайки се от вихъра абсолютна чернота.
Той наклони глава на една страна, заслушвайки се в приближаващия се тътен.
Дрезгаво дишане, пулсът отекваше в ушите му, отброявайки секундите преди усилието и тогава конникът в бялата броня пресече пътя му.
Ноел се хвърли към него, удряйки коня в хълбока с цялата тежест на тялото си.
Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка.
Тя се наведе над леглото му, присвивайки странните си очи.
Салиес стоеше нерешително, примижавайки в слънчевата светлина.
Той стоеше в полето, треперейки от възбуда."
- Много често използваш описание на действия, предимно възприятелни, които са излишни.
"Той погледна към кометите, които прорязваха мрака с огнени нокти." - ако просто изрежеш "той погледна към", читателят, знаейки че гледната точка е на Ноел, подсъзнателно ще съобрази, че Ноел е погледнал.
"В тишината се чуваше как сложните механизми в къщата се завъртат в нов цикъл." - същото. Няма нужда от "се чуваше". Може просто да използваш силен глагол като "проскърцваха" или "прищракваха".
"Той усети как светът около него се разгръща... "- Светът около него се разгръщаше. Гледната точка е на Ноел, значи знаем, че става въпрос за неговите усещания.
"Ноел не можеше да види израженията им, защото шлемове закриваха лицата им." - Шлемове скриваха израженията им (от погледа му, макар дори това да е излишно).
Ето още няколко подобни примери:
"Той потопи длани в хладната вода и погледна дъното, където миниатюрни рибки се стрелваха покрай разкривения образ на ръцете му.
Гласът излезе от устата му дълбок и гърлен като ръмжене.
Той изръмжа ниско и Ла Термиер отвори очи, за да види как огромното туловище прелита над него.
Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена. - Той докосна гърдите си. Дланта му беше алена. Подразбира се че е погледнал към нея.
После той отново усети как се плъзва в мрака."
Ето и още няколко various бележки.
"...твърде много болни, епидемията трябва да се ограничи, което означава болните да се изолират и Ла Термиер естествено смята, че армията най–добре ще се справи с това. И ето ни нас. – Салиес се усмихна широко." - Това е първото появяване на Салиес в живота на Ноел. По на място би било физическо описание или някакво впечатление на Ноел за генерала, а не името му. Просто Ноел няма как да го знае.
"Тя застина като стълб прах миг преди бурята да гo понесе нанякъде." - Това пък е визуално описание на Господарката, след като всички възприятия на Ноел, свързани с нея, са били обонятелни или звукови, или чрез докосване. В един момент ни се казва, че тя е била пред него от плът и кръв през цялото време. Ноел я е виждал, без читателят да знае за това.
"– Когато се върнем в града – каза той с преднамерно* спокоен глас. – ще те обеся на площада." - мисля, че ефектът ма репликата би бил по-силен и без "преднамереното" иточняване.
"Ноел се опита да преразпредели двойната тежест на раменете си." - коя двойна тежест? Двама души ли носи? А ако става въпрос за неговата собствена тежест, не мисля че той я носи цялата на раменете си
"– Мисля, че започвам да бълнувам. – Ла Термиер върна погледа си върху него. – Може би е по–разумно да ме оставиш тук." - Ако Ла Термиер казва това, то това означава, че е казал някаква простотия преди това, въз основа на която да заключи, че бълнува. Но той няма реплики преди това.
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си" - в смисъл, че са "в" кования метал и "в" смрадта на магията си? Мисля, че слагането на един предлог не върши достатъчно работа. Има нужда от уточнение.
"Този ден в светилището пристигна старейшината на близкото селище." - Кой е "този ден"? Към какъв хронологичен момент е отнесен? Не става ясно.
"Свистене като криле на оса и тежката глава на алебардата раздроби костите на краката му." - Крилете на оса издават специфично жужене. Не мисля, че алебардата жужи, докато се спуска.
"Той падна настрани. Тримата магове се приближиха. Този в стоманената броня стоеше настрани, спокоен и безучастен, облегнал ръка на седлото си." - повторение на "настрани"
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му." - Доста странен образ. Тежко брониран мъж прегръща сам себе си. Това ли си имал предвид?
"Очите на Ноел се разшириха от изумление, защото всички магове, които бе виждал, бяха мъже." - не е нужно да изпадаш чак в подробности за очите му. Просто "Ноел бе изумен и т.н." е достатъчно според мен
"Маската от титан приковаха с винтове в костта" - Доста странен словоред.
"тя замлъкна и го загледа съсредоточено, докато той се задавяше в безсилието си." - "докато се давеше в безсилието си"
"Звуците му напомняха на вечно буден звяр, който се храни с обитателите си." - Звярът не може да има обитатели, само градът
"Ноел реши, че ги зърва през стъклописа на прозорците." - "Стори му се, че ги зърва", но не мисля, че може да "реши" да ги зърне. Зърването по принцип става случайно и не подлежи на намерения и съзнателен контрол.
Може би не съм справедлив, а и все пак авторът има първата и последна дума по произведението си, но мисля, че концепцията на разказа е малко прашна. Съществуват твърде много фентъзи разкази/книги с подобна тематика. Това, да си призная, нанесе удар върху съпричастността ми със случващото се на страниците (на екрана, всъщност
). Радвам се обаче, че самият разказ бе написан толкова кадърно и успя да смекчи удара. Сега малко бележки по елементите на сюжета:- Фоновите събития на основната сюжетна линия, а именно, войната.
По прицип в кратки (или не толкова, като твоя, но все пак) разкази идеята зад тези събития е да служат едва ли не единствено като двигатели за централната драма и ти си направил точно това. Проблемът е, че според мен подобна сюжетна машинария трябва да е по-добре прикрита и маскирана по начин, който да въвлече читателя повече в историята. При теб това липсва. Този компонент малко напомня проблема на Черно Слънце, където не беше ясно защо и накъде пътува керванът. Войната и причините за нея нямат плътност. Наистина не е нужно да наблягаш на това твърде много, но би помогнало да вкараш реплика-две-пет или дори някоя малка сцена, за да нямаме чувството, че действието се развива почти във вакуум.
- Любовната история между Лит и Ноел.
По този параграф всъщност ще дам само едно малко предложение, а няма да правя забележки, защото и така си е хубаво. Но си мисля, че ще е добре, ако си решил романсът им да има някаква важност в разказа, да го разкажеш/развиеш/покажеш в някоя малко по-въздействаща сцена. Тази със сбогуването е малко попретъркана и освен това реално показва краят на връзката им. Другите моменти, в които двамата са заедно, са когато тя му слага маската и когато двамата се разхождат из градините на Ла Термиер. Първият момент определено не носи особено висок любовен заряд (щеше да е ебати извращението, ако носеше
), а вторият е прехвърлен в едно-две изречения. Така че би могъл да измислиш нещо малко по-различно, пък било то и някаква малка сценка.
- Deus Ex Machina-та.
Сцената, в която Ноел претрепва маговете, направо ми бръкна в мозъка.
Богът от машината е голям. Дебел. И смърди. Отдалеч. И идва в повратен момент.
Не, сериозно, махни го. Или ако не можеш, без да разковеш целия разказ, поне не го прави отново. Моля те. Това е все едно да развържеш възел, като го срежеш с Хускварната. Епиката звучи фалшиво. Алюзиите към "силата на природата" по принцип не са лошо нещо, но в този случай просто...
2. Герои.
По този параграф като че ли забележките ми ще бъдат най-малко. Идеята да се разкрие историята на Ноел чрез флашбекове, макар и доста стандартна като похват, си е изцяло подходяща. Героите се държат адекватно почти във всяка ситуация, което много ми хареса.
Няколкото забележки, които имам, обаче са свързани с това, което героите са, а не с това което правят. Наборът от персонажи е абсолютно стандартен. Имаме Кралят, Магьосницата, Приятелят-войник (в случай дори генерал, мисля), Конкурентът (Легранж), Лошите, Горската Господарка.
Това е по-скоро отбелязване, отколкото забележка. Не ми пречи особено. Но пък някой по-оригинален образ винаги е в плюс.
В този смисъл, мисля че, издигането на Ноел в йерархията беше малко пришпорено и необосновано. Легранж, заемайки един от най-високите постове в кралството, някак твърде лесно посочва Ноел като свой заместник. През целия текст старият лечител създава впечатление на човек, който не харесва Ноел особено (даже хич). Това, разбира се, не пречи събитията да се развият както си ги описал и Ноел да стане Главен Лечител, но липсва обосноваването в самия текст.
Това пак е един от онези двигатели на историята, за които говорех в началото. Ноел трябва да постигне висок ранг в кралската йерархия, за да стане приятел с краля, за да го измъкне от битката тежко ранен, и т.н. Просто трябва да е по-добре украсен, за да стои естествено в структурата на разказа.
Така, както е, нямаме информация за стопляне на отношенията между Легранж и Ноел, не ни е показано и описано, например, чувството за дълг на Легранж, което надделява над подозрението и неприязънта (което май е и идеята ти). Отново, не говоря за големи редакции, просто препоръчвам няколко, ако щеш и чисто обяснителни и информативни, изречения, хвърлени тук-таме или някоя кратка сценка.
И още нещо, изцяло субективно. Това е, в някаква степен, продължение на онова с войната, което започнах в началото, само че се отнася до героите. Имаме доста информация за персонажите като хора, но почти нямаме информация за тях като носители на титлите си. Може да е малко детинско от моя страна, но внушението за мен би било по-силно, ако можех да видя или да получа впечатления (чрез индиректни коментари примерно, или чисто авторови включвания) за Ла Термиер като крал, или за Салиес (когото наричаш Силиъс на едно-две места
) като генерал, и т.н. Това е добър начин да обогатиш персонажите им. Отново, не е нужно да ти отнема повече от няколко изречения.3. Стил и образност.
- Това е нещо, което забелязах още в миналия ти разказ. На моменти използваш местоименията по начин, който обърква читателя. В повечето случаи нещата стават ясни от контекста, но има и моменти, в които процесът на четене ми се накъсваше, за да ми се изясни идеята в ума. Ето и няколко примера:
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - тук първото ми впечатление беше, че са повикали градините в двореца.
Разбира се, нещата стават ясни секунда-две по-късно, но читателят се откъсва от атмосферата на разказа."Легранж стисна устни, но даде съгласието си.
Сега той прекарваше дните и нощите, работейки в болницата от бял камък и не смееше да пристъпи отвъд сигурността на стаите й." - Тук пък сякаш Легранж си прекарва дните и нощите в болницата. Ориентацията се връща чак в края на изречението, когато по страха разбираме, че става въпрос за Ноел.
"През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - тук вероятно имаш предвид мелодията от предното изречение, но на пръв поглед човек недоумява. Мисля, че може да си позволиш да нарушиш паралелността със "през пролетта" в началото, за да сложиш частта с местоимението в началото и да проясниш ситуацията.
Ето и още един пример за неточност с местоименията, макар и от различно естество.
"И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците." - По принцип местоимението се използва като заместител след пълнозначното съществително, за да се избегне повторение. Тук обаче имаш ПЪРВО местоимението, а СЛЕД това - пълнозначното съществително. Поражда се впечатлението, че тя се привежда над някого и целува друг.
- На места допускаш неточности в българския идиом. С други думи, някои неща просто не звучат на български.
"Космосът над него го караше да се чувства изгубен и студен..." - The space above made him feel lost and cold... - на български думата "студен" просто не носи значението на "изпитващ студ" и не е подходяща.
"живите, жестоки лица се смееха в нощта." - това "живите" е допустимо като уточнение, само ако става въпрос за лица, за които съществува вероятност да са мъртви. Но в текста няма нищо такова.
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." - "бледото му лице безизрано". Не си спомням да съм виждал подобна конструкция в българския. His pale face expressionless, да. Но не и на български.
"Късно е. Каквото е сторено, е сторено." - What's done is done. На български - стореното-сторено.
- Твърде често използваш деепричастия за описание на едновременни или случващи се в бърза последователност действия. Нищо не пречи да си използваш нормално изреждане в повечето случаи, впечатлението за скорост си остава според мен.
"Ла Термиер рязко се изтръгна от хватката му и отстъпи назад, залитайки леко.
Ноел отскочи настрани, едва изплъзвайки се от вихъра абсолютна чернота.
Той наклони глава на една страна, заслушвайки се в приближаващия се тътен.
Дрезгаво дишане, пулсът отекваше в ушите му, отброявайки секундите преди усилието и тогава конникът в бялата броня пресече пътя му.
Ноел се хвърли към него, удряйки коня в хълбока с цялата тежест на тялото си.
Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка.
Тя се наведе над леглото му, присвивайки странните си очи.
Салиес стоеше нерешително, примижавайки в слънчевата светлина.
Той стоеше в полето, треперейки от възбуда."
- Много често използваш описание на действия, предимно възприятелни, които са излишни.
"Той погледна към кометите, които прорязваха мрака с огнени нокти." - ако просто изрежеш "той погледна към", читателят, знаейки че гледната точка е на Ноел, подсъзнателно ще съобрази, че Ноел е погледнал.
"В тишината се чуваше как сложните механизми в къщата се завъртат в нов цикъл." - същото. Няма нужда от "се чуваше". Може просто да използваш силен глагол като "проскърцваха" или "прищракваха".
"Той усети как светът около него се разгръща... "- Светът около него се разгръщаше. Гледната точка е на Ноел, значи знаем, че става въпрос за неговите усещания.
"Ноел не можеше да види израженията им, защото шлемове закриваха лицата им." - Шлемове скриваха израженията им (от погледа му, макар дори това да е излишно).
Ето още няколко подобни примери:
"Той потопи длани в хладната вода и погледна дъното, където миниатюрни рибки се стрелваха покрай разкривения образ на ръцете му.
Гласът излезе от устата му дълбок и гърлен като ръмжене.
Той изръмжа ниско и Ла Термиер отвори очи, за да види как огромното туловище прелита над него.
Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена. - Той докосна гърдите си. Дланта му беше алена. Подразбира се че е погледнал към нея.
После той отново усети как се плъзва в мрака."
Ето и още няколко various бележки.
"...твърде много болни, епидемията трябва да се ограничи, което означава болните да се изолират и Ла Термиер естествено смята, че армията най–добре ще се справи с това. И ето ни нас. – Салиес се усмихна широко." - Това е първото появяване на Салиес в живота на Ноел. По на място би било физическо описание или някакво впечатление на Ноел за генерала, а не името му. Просто Ноел няма как да го знае.
"Тя застина като стълб прах миг преди бурята да гo понесе нанякъде." - Това пък е визуално описание на Господарката, след като всички възприятия на Ноел, свързани с нея, са били обонятелни или звукови, или чрез докосване. В един момент ни се казва, че тя е била пред него от плът и кръв през цялото време. Ноел я е виждал, без читателят да знае за това.
"– Когато се върнем в града – каза той с преднамерно* спокоен глас. – ще те обеся на площада." - мисля, че ефектът ма репликата би бил по-силен и без "преднамереното" иточняване.
"Ноел се опита да преразпредели двойната тежест на раменете си." - коя двойна тежест? Двама души ли носи? А ако става въпрос за неговата собствена тежест, не мисля че той я носи цялата на раменете си
"– Мисля, че започвам да бълнувам. – Ла Термиер върна погледа си върху него. – Може би е по–разумно да ме оставиш тук." - Ако Ла Термиер казва това, то това означава, че е казал някаква простотия преди това, въз основа на която да заключи, че бълнува. Но той няма реплики преди това.
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си" - в смисъл, че са "в" кования метал и "в" смрадта на магията си? Мисля, че слагането на един предлог не върши достатъчно работа. Има нужда от уточнение.
"Този ден в светилището пристигна старейшината на близкото селище." - Кой е "този ден"? Към какъв хронологичен момент е отнесен? Не става ясно.
"Свистене като криле на оса и тежката глава на алебардата раздроби костите на краката му." - Крилете на оса издават специфично жужене. Не мисля, че алебардата жужи, докато се спуска.
"Той падна настрани. Тримата магове се приближиха. Този в стоманената броня стоеше настрани, спокоен и безучастен, облегнал ръка на седлото си." - повторение на "настрани"
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му." - Доста странен образ. Тежко брониран мъж прегръща сам себе си. Това ли си имал предвид?
"Очите на Ноел се разшириха от изумление, защото всички магове, които бе виждал, бяха мъже." - не е нужно да изпадаш чак в подробности за очите му. Просто "Ноел бе изумен и т.н." е достатъчно според мен
"Маската от титан приковаха с винтове в костта" - Доста странен словоред.
"тя замлъкна и го загледа съсредоточено, докато той се задавяше в безсилието си." - "докато се давеше в безсилието си"
"Звуците му напомняха на вечно буден звяр, който се храни с обитателите си." - Звярът не може да има обитатели, само градът
"Ноел реши, че ги зърва през стъклописа на прозорците." - "Стори му се, че ги зърва", но не мисля, че може да "реши" да ги зърне. Зърването по принцип става случайно и не подлежи на намерения и съзнателен контрол.
Тук май няма кой знае колко да се критикува, понеже разказът е написан много кадърно, за което – поздравления. Отново ми хареса доста, още повече ми харесва това, че явно умееш да пишеш в различни жанрове и по различни начини. Разказът ти е добре написан и построен и, честно казано, по-голямата част от критиката ми ще бъде основно съобразена със собствените ми виждания за нещата.
1. Сюжет. Не твърде оригинален, крачка назад в сравнение с миналия ти, в който имаше поне една много добра нова идея, но мен пък ме радва. Малко изтъркан е с тази горска богиня, шифтъра и войната, но аз лично напипах доста добре атмосферата и тя ми хареса достатчъно много, за да харесам и разказа. Спокойно можеш да го оставиш и така, на мен ми допадна достатъчно, но ако искаш да изстискаш възможно най-много потенциал (а разказът го има в достатъчни количества), е добре да поразвиеш някои неща. Самата постройка на разказа е удачна и смея да твърдя, че си справил добре – балансът е добър, има достатъчно действие и забавяне на действието.
Това, което би трябвало да пипнеш, е самия свят. Малко повече детайли около войната и магьосниците, около краля и враждуващите сили. Твърде са повърхностни, а си личи, че са добри хрумвания, не поредното продънено клише. Ако навлезеш в малко повече подробностти, разказът би станал доста по-зарибяващ. Например, магьосниците. Мен ме грабнаха – оставиха ми чувство за свръхестествени дарби, омешани с технология и наука, което ме радва на макс. Би могъл да ги развиеш чрез образа на Лит или Легранж, които са сполучливи и по-дейното им участие би раздвижило и героите, и фабулата.
Аз лично ще цвиля от кеф, ако в града покажеш някоя и друга магия, малко технология ... т.е. нещо оригинално, което да добави към идейния пласт на разказа, защото, и с най-добрата атмосфера, трябва да се стремиш към идейност, нещо което да грабне въображението. Пък и, пак казвам, светът ти не получава почти никакво разкритие овен по линията с горската господарка.
2. Герои. Абе, не успях да ги усетя съвсем добре. Сполучливи образи са, допадат ми много като звучене на имената, като образи и като роля в повествованието, но не получават достатъчно развитие и не можах да ги почувствам особено близки.
Ноел – тъмната му, дива страна я усетих съвсем добре, нямаше как иначе, там си се справил страхотно. Но човешката му страна малко ми поизбяга. Именно затова май си струва да добавиш повечко действие в града. Хем ще подсилиш контраста с гората, хем ще разкриеш повече за Ноел. Спокойно можеш да го поставиш в ситуация с Лит, да поразвиеш поне малко любовната им игра. Покрай това ти се откриват куп възможностти – да поразвиеш магьосниците (за което писах по-горе), оттам да развиеш Легранж като активен герой, след него Салиес и Ла Термиер. Не много, но поне пусни малко гювеч, за да ги разберем по-добре.
Освен това, има един момент в разказа, когато Салиес се сменя със Силиъс и така поне няколко изречения, та чак се зачудих да не би да са различни герои.
Образите, които ми допаднаха на 100% - Господарката и четиримата магове в края. Браво за тях:)
3. Стил и разни технически забележки. Тук отново нямам кой знае какво да отбележа. Нещо, което ми направи по-силно впечетление – попрекаляваш с някои съюзи и местоимения. Едно, че на места не ги ползваш съвсем на място и две – допускаш повторения. По-долу би трябвало да дам примери за това. Тук-таме си пообъркал словореда. В смисъл, не че си го объркал, ами си го нацелил малко кофти. Най-добре си карай със стандартния, а когато искаш да придадеш малко съспенс, оглаждай го внимателно, така че да не стои като кръпка.
Първо малко technicalities и след това примери по стила. Начи, запетайките малко ги претупваш. Не съм вадил примери точно за това, но мисля, че най-вече изпускаш да ограждаш обособените части. Предполагам някой друг ще обясни по-подробно, пък ако не ти е ясно нещо, питай. А може и да се дължи единствено на липса на концентрация.
Освен това, нещо, което май и миналия Уъркшоп го дъвкахме – при изполване на пряка реч малко ги бъркаш нещата.
" – ЗАВЪРШЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ(няма точка) – ПОЯСНЕНИЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ГОВОРЕЩИЯ(точка) – НОВО ИЗРЕЧЕНИЕ."
" – ЧАСТ ОТ ИЗРЕЧЕНИЕ(запетайка) – ПОЯСНЕНИЕ (запетайка) – ИЗРЕЧЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА."
Нещо такова. Знам, че тъпо го обясних, но се надявам да е станало ясно.
По самия стил:
"– Салиес ще се погрижи за отстъплението. – каза Ноел, както се надяваше успокояващо, но от гнева, който изкриви лицето на краля разбра, че е сбъркал." – твърде тежко ми идва с това "както се надяваше...", подчинено изречение и т.н. Нещо от сорта на: "опита се да го успокои Ноел, но гнева по лицето на краля му показа, че е сбъркал."
"Пред него в далечината се извисяваха изящни и жестоки като игли в небето кулите на маговете." – изящни игли може, ама жестоки едва ли. Дай някакво друго определение. Пък и това звучи малко бомбастично, ей-така отникъде.
"Тя се наведе към него и устните й докоснаха ъгъла на устата му. Той застина и пръстите му се впиха в тапицерията на дивана. Тя имаше вкус на магия и сънища и звезди. Той се отпусна и остави космоса да го обгърне." – Тя... Той... Тя... Той... става търде накъсано и тромаво. Пък и някой може да си помисли, че тапицерията има вкус на магия и звезди.
"Когато се върна, Ла Термиер беше в безсъзнание. Когато свали превръзките, Ноел се намръщи" – става повторение, а освен това много по-добър вариант ми се струва просто: "Ноел свали превръзките и се намръщи."
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." – тук може малко да поизчистиш изречението. По-скоро "вътрешното му око видя" и да се обособи малко по-добре пояснението " в кован метал и смрадта на магията". Може да го смениш примерно с "обгърнати от кован метал и смрадта на магията им".
"И то поглеждаше в очи по–дълбоки от лятното небе. И понеже в него нямаше страх, тя се разсмиваше – сякаш сняг политаше в топлия въздух. И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците. И тогава всички таласъми, демони и горски духове му се покланяха ниско." – попрекалил си и-тата в началото на изреченията. И пак има повторение на "тя". Не е голяма болка, но с нещо друго би било по-добре.
"Той се пресегна към колана и когато ръката му не откри оръжието, Ноел вече можеше да помирише страха му. Той пристъпи, навел муцуна и присвил уши." – Пак като по-горе – няма нужда да утежняваш толкова изказа. Карай с директно предаване на действията, ако трябва го разбий на две изречения: "Той се пресегна към колана, но ръката му не намери оръжието. Ноел вече надушваше страха му." Примерно. И пак има повторение на "той".
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." – това си е направо по английски маниер. Пък може и просто да си изпуснал едно "беше", случва се.
"Той наклони глава на една страна, заслушвайки се в приближаващия се тътен." – Деепричастията ги уважавам много, но това тук ми бърка в здравето. Може да туриш един съчинителен съюз и си готов.
"На трети въпреки молбите и плача каза, че няма какво да направи." – Трябва да има запетайки, заграждащи "въпреки молбите и плача" – обособена част.
"на чийто стени" – чиито стени.
"Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена." – Пак това "когато". Пак казвам, не е нещо сериозно, но не пресъздава съвсем добре последователност от движения, а ти го използваш твърде много в моменти, в които стилът ти трябва да е динамичен. "Когато", "Докато" и подобните се използват най-вече спрямо описване потока на времето, а не за изобразяване на действия. В такива случаи можеш просто да си караш с простички изречения, така и динамиката ще е по-сносна. Изобщо, моят съвет е - орежи ги малко тези подчинителни съюзи. Има ги на цели камари в разказа и много често са в поредни изречения, което съвсем прецаква звученето. Няма повече да вадя примери, но такива има доста из текста.
" Той се опита да го извади, но пръстите му се хлъзгаха от кръвта. На сутринта треската го обхвана и той изгуби съзнание. Когато се свести, тя стоеше до него и го гледаше. Той се опита да каже нещо, но тя поклати глава. После той отново усети как се плъзва в мрака." – отново си попрекалил с местоименията.
"Шум, суматоха, безброй легла под брезентовите платнища, остър мирис на лекарства и суровото, аскетично лице на мага, надвесено над него. Пръстите на Легранж са хладни върху кожата му и извикват някакъв неясен спомен от детството му. Дните и нощите се разтрошават на отломки от болка и треска, безкраен кръг от сънища." - тук преминаваш от минало време в предходния параграф към сегашно в този. Ясно ми е защо го правиш, но може би трябва да измислиш някакво по-плавно преливане или да се върнеш към миналото време. Подобни ситуации има на още едно-две места в текста.
"Те бяха спрели пред гората." – няма нужда от "те".
"Рубинен лъч пулсираше в посоката на каменния олтар." – по-скоро "по посока на".
"Този, който носеше медна броня толкова финно филигранна, че приличаше на бижу, отвърна" – "толкова фино филигранна" стои тъпо. Щом е филигранна, значи със сигурност е и фина.
"Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка." – супер, ама без жицата. Не й е мястото в този разказ, поне на мен не ми звучи. Твърде контрастна е спрямо всичко останало.
"Но той знаеше кога смъртта наближаваше…" – наближава.
И тъй... повечето неща са дребни грешки и са въпрос на доошлайфване. Тук-таме ми се стори, че малко прекаляваш с образните описания. Използваш доста силни думи, както при разговора с богинята и сравнението на речта и с огън, кръв и т.н. Всъщност, в този разказ на мен подобен подход ми допада, но малко трябва да ги позагладиш като звучене, понеже и без това тук-таме си използвал малко клиширани определния.
Това е горе-долу. Ако се поошлайфа стилово, ще тече още по-добре, но мисля, че няма да си вдигне качествено нивото. За тази цел трябва да го поразвиеш откъм свят, герои и идеи. А си личи, че имаш достатъчно въображение за това, описваш страхотно екшъна и по-напрегнатите ситуации, в описанията също се справяш доста добре. Така че, ако решиш да го обогатиш, действай;) Бих се радвал много да прочета една подобрена версия, може би дори с продължение.
PS: Според моята Encyclopedia of Mythology "леши" не е шейпшифтър. Може да се смалява и уголемява колкото си иска, но не пише нищо за смяна на формата. Има я връзката с вълците, освен това си има и зелена брада:D Това естествено няма особено значение, който и да е верният вариант, можеш да си ползваш "леши", аз само отбелязвам.
1. Сюжет. Не твърде оригинален, крачка назад в сравнение с миналия ти, в който имаше поне една много добра нова идея, но мен пък ме радва. Малко изтъркан е с тази горска богиня, шифтъра и войната, но аз лично напипах доста добре атмосферата и тя ми хареса достатчъно много, за да харесам и разказа. Спокойно можеш да го оставиш и така, на мен ми допадна достатъчно, но ако искаш да изстискаш възможно най-много потенциал (а разказът го има в достатъчни количества), е добре да поразвиеш някои неща. Самата постройка на разказа е удачна и смея да твърдя, че си справил добре – балансът е добър, има достатъчно действие и забавяне на действието.
Това, което би трябвало да пипнеш, е самия свят. Малко повече детайли около войната и магьосниците, около краля и враждуващите сили. Твърде са повърхностни, а си личи, че са добри хрумвания, не поредното продънено клише. Ако навлезеш в малко повече подробностти, разказът би станал доста по-зарибяващ. Например, магьосниците. Мен ме грабнаха – оставиха ми чувство за свръхестествени дарби, омешани с технология и наука, което ме радва на макс. Би могъл да ги развиеш чрез образа на Лит или Легранж, които са сполучливи и по-дейното им участие би раздвижило и героите, и фабулата.
Аз лично ще цвиля от кеф, ако в града покажеш някоя и друга магия, малко технология ... т.е. нещо оригинално, което да добави към идейния пласт на разказа, защото, и с най-добрата атмосфера, трябва да се стремиш към идейност, нещо което да грабне въображението. Пък и, пак казвам, светът ти не получава почти никакво разкритие овен по линията с горската господарка.
2. Герои. Абе, не успях да ги усетя съвсем добре. Сполучливи образи са, допадат ми много като звучене на имената, като образи и като роля в повествованието, но не получават достатъчно развитие и не можах да ги почувствам особено близки.
Ноел – тъмната му, дива страна я усетих съвсем добре, нямаше как иначе, там си се справил страхотно. Но човешката му страна малко ми поизбяга. Именно затова май си струва да добавиш повечко действие в града. Хем ще подсилиш контраста с гората, хем ще разкриеш повече за Ноел. Спокойно можеш да го поставиш в ситуация с Лит, да поразвиеш поне малко любовната им игра. Покрай това ти се откриват куп възможностти – да поразвиеш магьосниците (за което писах по-горе), оттам да развиеш Легранж като активен герой, след него Салиес и Ла Термиер. Не много, но поне пусни малко гювеч, за да ги разберем по-добре.
Освен това, има един момент в разказа, когато Салиес се сменя със Силиъс и така поне няколко изречения, та чак се зачудих да не би да са различни герои.
Образите, които ми допаднаха на 100% - Господарката и четиримата магове в края. Браво за тях:)
3. Стил и разни технически забележки. Тук отново нямам кой знае какво да отбележа. Нещо, което ми направи по-силно впечетление – попрекаляваш с някои съюзи и местоимения. Едно, че на места не ги ползваш съвсем на място и две – допускаш повторения. По-долу би трябвало да дам примери за това. Тук-таме си пообъркал словореда. В смисъл, не че си го объркал, ами си го нацелил малко кофти. Най-добре си карай със стандартния, а когато искаш да придадеш малко съспенс, оглаждай го внимателно, така че да не стои като кръпка.
Първо малко technicalities и след това примери по стила. Начи, запетайките малко ги претупваш. Не съм вадил примери точно за това, но мисля, че най-вече изпускаш да ограждаш обособените части. Предполагам някой друг ще обясни по-подробно, пък ако не ти е ясно нещо, питай. А може и да се дължи единствено на липса на концентрация.
Освен това, нещо, което май и миналия Уъркшоп го дъвкахме – при изполване на пряка реч малко ги бъркаш нещата.
" – ЗАВЪРШЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ(няма точка) – ПОЯСНЕНИЕ НА ДЕЙСТВИЯТА НА ГОВОРЕЩИЯ(точка) – НОВО ИЗРЕЧЕНИЕ."
" – ЧАСТ ОТ ИЗРЕЧЕНИЕ(запетайка) – ПОЯСНЕНИЕ (запетайка) – ИЗРЕЧЕНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА."
Нещо такова. Знам, че тъпо го обясних, но се надявам да е станало ясно.
По самия стил:
"– Салиес ще се погрижи за отстъплението. – каза Ноел, както се надяваше успокояващо, но от гнева, който изкриви лицето на краля разбра, че е сбъркал." – твърде тежко ми идва с това "както се надяваше...", подчинено изречение и т.н. Нещо от сорта на: "опита се да го успокои Ноел, но гнева по лицето на краля му показа, че е сбъркал."
"Пред него в далечината се извисяваха изящни и жестоки като игли в небето кулите на маговете." – изящни игли може, ама жестоки едва ли. Дай някакво друго определение. Пък и това звучи малко бомбастично, ей-така отникъде.
"Тя се наведе към него и устните й докоснаха ъгъла на устата му. Той застина и пръстите му се впиха в тапицерията на дивана. Тя имаше вкус на магия и сънища и звезди. Той се отпусна и остави космоса да го обгърне." – Тя... Той... Тя... Той... става търде накъсано и тромаво. Пък и някой може да си помисли, че тапицерията има вкус на магия и звезди.
"Когато се върна, Ла Термиер беше в безсъзнание. Когато свали превръзките, Ноел се намръщи" – става повторение, а освен това много по-добър вариант ми се струва просто: "Ноел свали превръзките и се намръщи."
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." – тук може малко да поизчистиш изречението. По-скоро "вътрешното му око видя" и да се обособи малко по-добре пояснението " в кован метал и смрадта на магията". Може да го смениш примерно с "обгърнати от кован метал и смрадта на магията им".
"И то поглеждаше в очи по–дълбоки от лятното небе. И понеже в него нямаше страх, тя се разсмиваше – сякаш сняг политаше в топлия въздух. И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците. И тогава всички таласъми, демони и горски духове му се покланяха ниско." – попрекалил си и-тата в началото на изреченията. И пак има повторение на "тя". Не е голяма болка, но с нещо друго би било по-добре.
"Той се пресегна към колана и когато ръката му не откри оръжието, Ноел вече можеше да помирише страха му. Той пристъпи, навел муцуна и присвил уши." – Пак като по-горе – няма нужда да утежняваш толкова изказа. Карай с директно предаване на действията, ако трябва го разбий на две изречения: "Той се пресегна към колана, но ръката му не намери оръжието. Ноел вече надушваше страха му." Примерно. И пак има повторение на "той".
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." – това си е направо по английски маниер. Пък може и просто да си изпуснал едно "беше", случва се.
"Той наклони глава на една страна, заслушвайки се в приближаващия се тътен." – Деепричастията ги уважавам много, но това тук ми бърка в здравето. Може да туриш един съчинителен съюз и си готов.
"На трети въпреки молбите и плача каза, че няма какво да направи." – Трябва да има запетайки, заграждащи "въпреки молбите и плача" – обособена част.
"на чийто стени" – чиито стени.
"Той докосна гърдите си и когато вдигна ръка към очите си, дланта му беше алена." – Пак това "когато". Пак казвам, не е нещо сериозно, но не пресъздава съвсем добре последователност от движения, а ти го използваш твърде много в моменти, в които стилът ти трябва да е динамичен. "Когато", "Докато" и подобните се използват най-вече спрямо описване потока на времето, а не за изобразяване на действия. В такива случаи можеш просто да си караш с простички изречения, така и динамиката ще е по-сносна. Изобщо, моят съвет е - орежи ги малко тези подчинителни съюзи. Има ги на цели камари в разказа и много често са в поредни изречения, което съвсем прецаква звученето. Няма повече да вадя примери, но такива има доста из текста.
" Той се опита да го извади, но пръстите му се хлъзгаха от кръвта. На сутринта треската го обхвана и той изгуби съзнание. Когато се свести, тя стоеше до него и го гледаше. Той се опита да каже нещо, но тя поклати глава. После той отново усети как се плъзва в мрака." – отново си попрекалил с местоименията.
"Шум, суматоха, безброй легла под брезентовите платнища, остър мирис на лекарства и суровото, аскетично лице на мага, надвесено над него. Пръстите на Легранж са хладни върху кожата му и извикват някакъв неясен спомен от детството му. Дните и нощите се разтрошават на отломки от болка и треска, безкраен кръг от сънища." - тук преминаваш от минало време в предходния параграф към сегашно в този. Ясно ми е защо го правиш, но може би трябва да измислиш някакво по-плавно преливане или да се върнеш към миналото време. Подобни ситуации има на още едно-две места в текста.
"Те бяха спрели пред гората." – няма нужда от "те".
"Рубинен лъч пулсираше в посоката на каменния олтар." – по-скоро "по посока на".
"Този, който носеше медна броня толкова финно филигранна, че приличаше на бижу, отвърна" – "толкова фино филигранна" стои тъпо. Щом е филигранна, значи със сигурност е и фина.
"Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка." – супер, ама без жицата. Не й е мястото в този разказ, поне на мен не ми звучи. Твърде контрастна е спрямо всичко останало.
"Но той знаеше кога смъртта наближаваше…" – наближава.
И тъй... повечето неща са дребни грешки и са въпрос на доошлайфване. Тук-таме ми се стори, че малко прекаляваш с образните описания. Използваш доста силни думи, както при разговора с богинята и сравнението на речта и с огън, кръв и т.н. Всъщност, в този разказ на мен подобен подход ми допада, но малко трябва да ги позагладиш като звучене, понеже и без това тук-таме си използвал малко клиширани определния.
Това е горе-долу. Ако се поошлайфа стилово, ще тече още по-добре, но мисля, че няма да си вдигне качествено нивото. За тази цел трябва да го поразвиеш откъм свят, герои и идеи. А си личи, че имаш достатъчно въображение за това, описваш страхотно екшъна и по-напрегнатите ситуации, в описанията също се справяш доста добре. Така че, ако решиш да го обогатиш, действай;) Бих се радвал много да прочета една подобрена версия, може би дори с продължение.
PS: Според моята Encyclopedia of Mythology "леши" не е шейпшифтър. Може да се смалява и уголемява колкото си иска, но не пише нищо за смяна на формата. Има я връзката с вълците, освен това си има и зелена брада:D Това естествено няма особено значение, който и да е верният вариант, можеш да си ползваш "леши", аз само отбелязвам.
За общите ви забележки пиша на едно:
Значи, първо за сюжета. Претенции за оригиналност нямам никакви, то си е ясно, че е стара като света история с яко клишета, но героите ми харесаха, както и мисълта какво би накарало някой като Ноел (получовек) да се промени и да види по-далеч от носа си.
За детайлите в света – няма ги заради формата разказ. За мен светът, в който се развива дадено действие, никога не е бил особено важен. Роланд, донякъде мога да се съглася с теб, че за фентъзито е важно да има развит свят, но не мисля, че е критично (личното ми мнение е, че напоследък фентъзито се превърна нещо като географо-антропологично изследване, сякаш не е литература, а сетинг за РПГ). Разказът е нещо като парче от този свят и всички детайли в него са единствено за илюзията, че историята се случва наистина. Може би те подлъгват, че има нещо недоразказано, но историята е тази, тя свършва така и това е. Не зная дали намирам баланса или винаги нещо остава объркано и неясно, но не мога да разводня историята заради героите или света. В обема, в който се старая да пиша разкази (5, максимум 7000 думи), единственото важно нещо е историята и стила. Ако напъхам подробности за света, измествам действието. Като опиша войната, трябва да опиша и другата страна и защо воюват, и защо Ла Термиер се е включил, въпреки че е наясно, че ще загуби. А това не е важно за действието, нито пък за Ноел, от чиято гледна точка е разказът. Ако се спра на любовната история между Лит и Ноел, трябва да изместя фокуса върху личните им отношения, а истината е, че и за двамата не те, а работата им е най-важна. Любовна история между тях в класическия смисъл няма. И двамата са привлечени един към друг, защото отношенията им са табу – твърде са различни, служат на различни идеи, той не е съвсем човек и т.н. Но любов или страст в истинския смисъл мисля, че няма. Ноел е интровертен, несигурен, незрял. Лит е твърде самостоятелна, твърде преценяваща и без илюзии по отношение на Ноел. Така че отношенията им са такива – абсолютно дърварски. Но и някак улегнали – поне в края, тоест в първата ретроспекция.
С други думи не мисля, че добавянето на още детайли ще помогне на разказа, просто ще го разтегне и ще доведе до още повече въпроси. Не зная, може и да греша. Може проблемът да е манията ми да не изпадам в излишни детайли. И във факта, че все още се опитвам да напипам правилното съотношение разказано/загатнато.
За Deus Ex Machina-та. Аз също не му се кефя като похват, но поне за мен случващото се е логично следствие още от момента, в който Ноел отива до потока. Това е неговото решение. Първия път трябва да спаси Ла Термиер, втория – и себе си, и града си. Сам е твърде слаб и затова се „предава”. Така че за мен това не е Deus Ex Machina – развръзката не се появява изневиделица, без връзка с действието, като последен изход за автора, героят не е пасивен в случващото се, Ноел сам взема решението да се предаде изцяло на звяра. Не е като горската господарка да изфучи от гората и да ги размаже.
Сега, честно, май повече дразни похватът „героят го отнесе, минути за реклама, следва: хоп, вече ги разби с новата си супер техника.” Тъй де, аз обичам драматизма. Така че ако моментът звучи свръхдраматично и претенциозно (имам тази склонност), ще го оправя. Може би прекалявам с фанфарите. Ще видя какво мога да орежа и как.
Флаш-бека. Амии, какво да кажа. Аз от този похват не мога да се отърва, поне не тук. Единият вариант беше да разкажа историята хронологично, но тогава проблемът с бързите преходи щеше да е още по-явен. Другият е да вкарам информацията в действието чрез диалог и мисли, ама става адски претрупано и балансът се изплъзва твърде лесно. Така че карах по проверения път. Надявам се, не се е получило твърде накъсано.
Героите. Разбирам, че не са развити, но и така вършат работа. Въпросът е действията им да не са out of character и колкото и сковани да са като образи, да придвижват сюжета, защото ми се иска героите, а не нещо друго да определят случващото се. Ла Термиер е ръб, то си е ясно, но за мен той е антиподът на затворения, спокоен до апатичност, премерен в действията си Ноел. Характерът на Салиес, (верно, пак ги омазах тез имена, Трип, Рандом, мерси) е абсолютно неважен за действието, просто ми трябваше разумен, дружелюбен (баси, прозвуча като за куче), лишен от предразсъдъци герой.
За Легранж ще поспоря по-остро. Той има доверие на Ноел, просто никога няма да го признае и ще се държи като гъз докрая, но това не означава, че не го е грижа за него. В крайна сметка Легранж му спаси живота (друг маг просто щеше да откаже да го докосне), изпрати го в града, когато Ноел започна да се трансформира и най-вече забеляза, че се е затворил в себе си. Ако го мразеше или му беше все тая, просто щеше да го остави да изкрейзи. Мисля, и че го оценява като лечител – все пак си направи труда да го обучи, така че не мисля, че изборът му е случаен и нелогичен. А и едва ли щеше да се остави Лит да го убеди да вземе Ноел в болницата, ако наистина не му вярваше.
Трип, за героите като носители на титлите си, не мисля, че е необходима повече информация. Просто не виждам с какво ще помогне на историята.
Стилът.
Забележките ви за деепричастията, твърде многото еднотипни местоимения и прекаляването с двете ми любими конструкции когато..... и докато.... приемам напълно. Ще ги оправя.
Значи, първо за сюжета. Претенции за оригиналност нямам никакви, то си е ясно, че е стара като света история с яко клишета, но героите ми харесаха, както и мисълта какво би накарало някой като Ноел (получовек) да се промени и да види по-далеч от носа си.
За детайлите в света – няма ги заради формата разказ. За мен светът, в който се развива дадено действие, никога не е бил особено важен. Роланд, донякъде мога да се съглася с теб, че за фентъзито е важно да има развит свят, но не мисля, че е критично (личното ми мнение е, че напоследък фентъзито се превърна нещо като географо-антропологично изследване, сякаш не е литература, а сетинг за РПГ). Разказът е нещо като парче от този свят и всички детайли в него са единствено за илюзията, че историята се случва наистина. Може би те подлъгват, че има нещо недоразказано, но историята е тази, тя свършва така и това е. Не зная дали намирам баланса или винаги нещо остава объркано и неясно, но не мога да разводня историята заради героите или света. В обема, в който се старая да пиша разкази (5, максимум 7000 думи), единственото важно нещо е историята и стила. Ако напъхам подробности за света, измествам действието. Като опиша войната, трябва да опиша и другата страна и защо воюват, и защо Ла Термиер се е включил, въпреки че е наясно, че ще загуби. А това не е важно за действието, нито пък за Ноел, от чиято гледна точка е разказът. Ако се спра на любовната история между Лит и Ноел, трябва да изместя фокуса върху личните им отношения, а истината е, че и за двамата не те, а работата им е най-важна. Любовна история между тях в класическия смисъл няма. И двамата са привлечени един към друг, защото отношенията им са табу – твърде са различни, служат на различни идеи, той не е съвсем човек и т.н. Но любов или страст в истинския смисъл мисля, че няма. Ноел е интровертен, несигурен, незрял. Лит е твърде самостоятелна, твърде преценяваща и без илюзии по отношение на Ноел. Така че отношенията им са такива – абсолютно дърварски. Но и някак улегнали – поне в края, тоест в първата ретроспекция.
С други думи не мисля, че добавянето на още детайли ще помогне на разказа, просто ще го разтегне и ще доведе до още повече въпроси. Не зная, може и да греша. Може проблемът да е манията ми да не изпадам в излишни детайли. И във факта, че все още се опитвам да напипам правилното съотношение разказано/загатнато.
За Deus Ex Machina-та. Аз също не му се кефя като похват, но поне за мен случващото се е логично следствие още от момента, в който Ноел отива до потока. Това е неговото решение. Първия път трябва да спаси Ла Термиер, втория – и себе си, и града си. Сам е твърде слаб и затова се „предава”. Така че за мен това не е Deus Ex Machina – развръзката не се появява изневиделица, без връзка с действието, като последен изход за автора, героят не е пасивен в случващото се, Ноел сам взема решението да се предаде изцяло на звяра. Не е като горската господарка да изфучи от гората и да ги размаже.
Сега, честно, май повече дразни похватът „героят го отнесе, минути за реклама, следва: хоп, вече ги разби с новата си супер техника.” Тъй де, аз обичам драматизма. Така че ако моментът звучи свръхдраматично и претенциозно (имам тази склонност), ще го оправя. Може би прекалявам с фанфарите. Ще видя какво мога да орежа и как.
Флаш-бека. Амии, какво да кажа. Аз от този похват не мога да се отърва, поне не тук. Единият вариант беше да разкажа историята хронологично, но тогава проблемът с бързите преходи щеше да е още по-явен. Другият е да вкарам информацията в действието чрез диалог и мисли, ама става адски претрупано и балансът се изплъзва твърде лесно. Така че карах по проверения път. Надявам се, не се е получило твърде накъсано.
Героите. Разбирам, че не са развити, но и така вършат работа. Въпросът е действията им да не са out of character и колкото и сковани да са като образи, да придвижват сюжета, защото ми се иска героите, а не нещо друго да определят случващото се. Ла Термиер е ръб, то си е ясно, но за мен той е антиподът на затворения, спокоен до апатичност, премерен в действията си Ноел. Характерът на Салиес, (верно, пак ги омазах тез имена, Трип, Рандом, мерси) е абсолютно неважен за действието, просто ми трябваше разумен, дружелюбен (баси, прозвуча като за куче), лишен от предразсъдъци герой.
За Легранж ще поспоря по-остро. Той има доверие на Ноел, просто никога няма да го признае и ще се държи като гъз докрая, но това не означава, че не го е грижа за него. В крайна сметка Легранж му спаси живота (друг маг просто щеше да откаже да го докосне), изпрати го в града, когато Ноел започна да се трансформира и най-вече забеляза, че се е затворил в себе си. Ако го мразеше или му беше все тая, просто щеше да го остави да изкрейзи. Мисля, и че го оценява като лечител – все пак си направи труда да го обучи, така че не мисля, че изборът му е случаен и нелогичен. А и едва ли щеше да се остави Лит да го убеди да вземе Ноел в болницата, ако наистина не му вярваше.
Трип, за героите като носители на титлите си, не мисля, че е необходима повече информация. Просто не виждам с какво ще помогне на историята.
Стилът.
Забележките ви за деепричастията, твърде многото еднотипни местоимения и прекаляването с двете ми любими конструкции когато..... и докато.... приемам напълно. Ще ги оправя.
@Роланд
За словореда не можеш да ме убедиш напълно. Продължавам да смятам, че в българския език е абсолютно въпрос на звучене, без правила и конструкции, освен когато се получават двусмислия. Това му е и хубавото. Гъвкавостта на фразата и възможността да сменяш смисловото ударение.
За беше и бе. Роланд, аз мразя „беше” също, но „бе” понякога е твърде маниерно (егати изречението). Ще прегледам текста и ще ги оправя, където може.
"– Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас." – изречението е тотално издишало като конструкция, ще го редактирам
"През пролетта всички си припомняха какво е да си жив. През пролетта всеки вкус бе по–наситен, всеки мирис – по– остър и всеки звук криеше в себе си мелодия. През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - Това ми направи особено голямо впечатление още на първо четене. Третото ти изречение или почва, или свършва погрешно. При така оформения ритъм ти говориш за пролетта в първата половина на всяко изречение, а във втората - за нещо друго. Обаче в третото говориш за нея и в първото, и във второто, и в първия момент си помислих, че е някаква много отнесена и поетична боза в смисъл "През пролетта можеш да чуеш гласа на любимата дори през шума на тълпите". Което искрено се надявам да не е случаят, щото е ътърли чийзи. Така че вариантите са два. Или да прекъснеш ритъма още в началото на третото изречение и то да не почва като другите две, а да се оформи така, че да е ясно за какво говориш, или да смениш финала му с нещо, което да следва стила на предните две, а да напишеш това, ако държиш на него, в едно допълнително изречение след това. – а, не, по дяволите, дебело ще подчертая, никакви призиви на любимата няма тук. Имах предвид, че Ноел усеща присъствието на горската господарка, ама явно се е омотало. Ще помисля как да го оправя без спойлери.
"– Може би нямаше, ако някой не бе изгубил лекарствата си, докато си навираше носа там, където не му е работа."
"– Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори." – и двете изречения са отвратителни като конструкции, ще се редактират, мерси.
"ръбовете на раната бяха почернели и около тях червени кръгове се разширяваха концентрично към гърдите." - По-подходящ словоред за мен би бил "и около тях към гърдите концентрично се разширяваха червени кръгове". Разбира се това е може би по-скоро въпрос на вкус, но аз съм болен на тема словоред – не е виновен само словоредът, а и напъхването на твърде много информация в едно изречение. Ще го съкратя.
"Тръстиките се полюляваха леко във вятъра." - "във" водата или "на" вятъра все пак, -даа, вярно
трето, думичката "паст" не ми се чини подходяща, пастта е повече или по-малко изпъкнала, или поне аз така си я представям. Не е нещо, което може да се скрие зад проста ПОЛОВИН-маска. Не мислиш ли, че окото е достатъчно като описание? А ако не е, може би да смениш пастта само с остри зъби или изкривени устни, или козина някаква? – мне, паст си е паст, без да се налага да е изпъкнала. Примерно, паст на акула.
"водата изведнъж стана ледено студена, лекият полъх на вятъра носеше милиарди миризми, а слънчевата светлина падаше тежко на раменете му." - Първо, смени "милиарди" със "стотици" или "безброй", че иначе много астрофизично ми звучи, това не е подходяща количествена дума за фентъзи. Второ, как точно пада "тежко" слънчевата светлина? Малко не ми се връзва съвсем и ако е умишлено подбрана тази част, ти препоръчвам да я поразвиеш малко, за да се разбере, че не е просто нескопосано описание – не разбирам защо стотици да е по-малко научно от милиарди, а падат фотоните, пак малко физично се получи, но първо исках Ноел да усеща дори тежестта на светлината, толкова да се изострят сетивата му и второ, в разказа има и други сай-фай елементи
"Половината от него, тази, която все още беше човешка, се ужаси от това насилие над сетивата му. Другата част от него..." - "Другата му част", за да избегнеш повторението И веднага след това пак разтваряш някакви челюсти, препоръчвам да внимаваш, все пак не забравяй, че иде реч за половин уста само – така де, ама има и долна и горна половин челюст, така че са две, за повторението не го схванах, признавам
"Светлина и вода, топлина и студ се вплетоха." - Нещо тук не ми допада. Липсват ми думи. Имам усещането, че изречението ти е "Топлина и студ се вплетоха" (впрочем, "вплитам се В нещо", така че май имаш предвид "преплетоха"), а "светлина и вода" сякаш са инвертнати описания за въпросните топлина и студ. Ирационално е, знам, но мисля, че нещо тук трябва да се промени. Например - "Светлина и вода, топлина и студ - всичко се преплете в едно" или нещо подобно. – тук ми е трудно да преценя, трябва да помисля
"думите й бяха с вкуса на кръв и огън." - Първо, това с кръвта и огъня накуп е клише и съм сигурен, че е било първото, което ти е минало през ум. Избягвай най-лесните и бързо идващи варианти. Второ, вече веднъж си използвал думата "вкус" за думите й и едно, че огънят няма вкус, но най-вече, че се получава повторение на описателни средства. Използвай нещо друго - "думите й бяха видение за кръв и огън" примерно, каквото ти хрумне. Така и така преплиташ сетива, няма да ти е трудно, пък ако ще нека е миризма – клише е, но имах предвид двата варианта Ла Термиер да умре – от треската или от маговете. Сега за вкуса на огъня не знам, но предполагам, че в състоянието, в което е Ноел, всичко има и вкус, и мирис, и цвят
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." - Ъъъм, таковата, на "конници в кован метал", бих му добавил нещо като "облечени" или "в брони от", че иначе малко неясно се получава, но по ме вълнува те в смрадта на магията си ли са, препускат в нея ли, или какво? Нещо ти липсва тук, мисля, че и сам ще измислиш какво. - опа, верно, едно обгърнати ще е най-добре, мерси
"Ноел закрещя, когато костите му се запренареждаха в изящния танц на трансформацията." - Препоръчвам да смениш "запренареждаха" с нещо по-малко научно и по-поетично, каквато е останалата част от описанието. Да речем "раздвижиха", а защо не и дори "затанцуваха"? – е, не, думата си е ОК. Пък и точно това става, костите на човешкия скелет се пренареждат в този на животно
"Ноел не отговори нищо." - или "Ноел не каза нищо", или "Ноел не отговори". – първият ти вариант е перфектен, мерси
"Нито мога да мога да дам, нито мога да отнема живот." - "Не мога нито да дам, нито да отнема живот". Повторението и сам си го виждаш, но "мога" ти е нужно само веднъж в изречението. – ок
"– Леши, само търсим човека, който е там." - Сложи едно "ние" пред "само". - ок
"Магът се изправи, съсредоточен в новия взрив на магия, докато острието в ръката му ръсеше кръв върху тревата." - Бих сменил на твое място думата "ръсеше" с нещо, което предполага повече течност в действието – защо повече кръв, той го е порязал, не го е заклал
"Той раззина челюсти, за да захапе крака на коня и тогава тъмнината го улучи в гърдите. Той почувства как oтлита назад." - Никога не започвай две поредни изречения са едно и също определение. Винаги можеш да намериш синоними. – да де, ама трябва да се усетя, мерси
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му. Той отметна глава назад. Мрак от края на вселената надничаше през рамото му и започна да изрязва контура на тялото му." - Първо, чие тяло обгърнаха тия ръце и как по дяволите, ако е неговото си? Малко мътно и неясно описание. Второ, цялото следващо изречение ми е абсолютно лишено от картинност. Думите, които си използвал - надничал през рамото му, изрязвал контура на тялото му... - Всичко това просто не ми позволява да си представя какво аджеба искаш да кажеш. Мисля, че си имал някаква конкретна визия, но не си могъл да я облечеш ясно в думи. Помисли какво искаш да кажеш и кои са точните думи да го опишеш. – ОК, тогава първото става на „обгърна с ръце тялото си и отметна глава назад”. А вариантът "Мрак от края на вселената надникна през рамото на мага и започна да изрязва контура на тялото му." по-добре ли звучи?
"Когато го пренесоха в болницата на града, маговете там, щом видяха лицето му, отказаха да го докоснат. Силиъс руга и ги заплашва, но никой не се престраши да наруши обета си." - Ъъъм, таковата, какъв обет? Да, знам, че това е в сюжетната, а не в стиловата част, но да си питам... – ами, знам, че не е много ясно, но маговете не би трябвало да докосват някой, толкова различен от тях, и който не е съвсем човек. Тъй де, различни сили, бла-бла, реших да си спестя обясненията с този обет.
"Едва когато Силиъс в гнева потроши стъклениците с лекарства, един от тях плахо предложи да повикат Лит. Лицето на Силиъс се проясни и той изхвърча навън и когато се върна, водеше със себе си млада жена." - Твърде много Силиъс, както и в предходните изречения. Освен това след "гнева" трябва да има "си". Такива липси има и на други места, не знам дали са грешки, или пропуски. – си-то е избягало случайно, повторението ще го махна
"Вместо кованата броня, тя бе облечена в тъмнозеленa рокля." - Липсва консистентност. Или "вместо В кованата броня", или после "тя НОСЕШЕ тъмнозелена рокля". – даа, прав си
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - Отново словоред. Не ми харесва това тире. Можеш да го избегнеш по няколко начина, например "А градините на Ла Термиер той видя, когато..." или "А когато ги повикаха, той видя и градините на Ла Термиер". – първият вариант ми харесва най-много, ще го използвам
"Тя се разсмя и го заведе. Салиес беше прав – градините в кралския дворец бяха по–красиви от тези в града, но този ден той виждаше само лицето срещу себе си." - Мисля, че "срещу" не е подходящо. Обикновено по време на разходка двамата ходещи са един до друг – е, освен ако не разговарят, когато се налага да се гледат отвреме-навреме, но не пречи да го сменя
И последно - не съм убеден, че смяната на времето от минало в сегашно, е нужна. – Ами, bullet-time ефект плюс факта, че всичко е по-реално, по-истинско в тази му форма
За пунктуацията мерси много. Мисля, че ще запомня правилата, особено с тези примери
.
За словореда не можеш да ме убедиш напълно. Продължавам да смятам, че в българския език е абсолютно въпрос на звучене, без правила и конструкции, освен когато се получават двусмислия. Това му е и хубавото. Гъвкавостта на фразата и възможността да сменяш смисловото ударение.
За беше и бе. Роланд, аз мразя „беше” също, но „бе” понякога е твърде маниерно (егати изречението). Ще прегледам текста и ще ги оправя, където може.
"– Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас." – изречението е тотално издишало като конструкция, ще го редактирам
"През пролетта всички си припомняха какво е да си жив. През пролетта всеки вкус бе по–наситен, всеки мирис – по– остър и всеки звук криеше в себе си мелодия. През пролетта дори сред шума на тълпите човек чуваше зова й." - Това ми направи особено голямо впечатление още на първо четене. Третото ти изречение или почва, или свършва погрешно. При така оформения ритъм ти говориш за пролетта в първата половина на всяко изречение, а във втората - за нещо друго. Обаче в третото говориш за нея и в първото, и във второто, и в първия момент си помислих, че е някаква много отнесена и поетична боза в смисъл "През пролетта можеш да чуеш гласа на любимата дори през шума на тълпите". Което искрено се надявам да не е случаят, щото е ътърли чийзи. Така че вариантите са два. Или да прекъснеш ритъма още в началото на третото изречение и то да не почва като другите две, а да се оформи така, че да е ясно за какво говориш, или да смениш финала му с нещо, което да следва стила на предните две, а да напишеш това, ако държиш на него, в едно допълнително изречение след това. – а, не, по дяволите, дебело ще подчертая, никакви призиви на любимата няма тук. Имах предвид, че Ноел усеща присъствието на горската господарка, ама явно се е омотало. Ще помисля как да го оправя без спойлери.
"– Може би нямаше, ако някой не бе изгубил лекарствата си, докато си навираше носа там, където не му е работа."
"– Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори." – и двете изречения са отвратителни като конструкции, ще се редактират, мерси.
"ръбовете на раната бяха почернели и около тях червени кръгове се разширяваха концентрично към гърдите." - По-подходящ словоред за мен би бил "и около тях към гърдите концентрично се разширяваха червени кръгове". Разбира се това е може би по-скоро въпрос на вкус, но аз съм болен на тема словоред – не е виновен само словоредът, а и напъхването на твърде много информация в едно изречение. Ще го съкратя.
"Тръстиките се полюляваха леко във вятъра." - "във" водата или "на" вятъра все пак, -даа, вярно
трето, думичката "паст" не ми се чини подходяща, пастта е повече или по-малко изпъкнала, или поне аз така си я представям. Не е нещо, което може да се скрие зад проста ПОЛОВИН-маска. Не мислиш ли, че окото е достатъчно като описание? А ако не е, може би да смениш пастта само с остри зъби или изкривени устни, или козина някаква? – мне, паст си е паст, без да се налага да е изпъкнала. Примерно, паст на акула.
"водата изведнъж стана ледено студена, лекият полъх на вятъра носеше милиарди миризми, а слънчевата светлина падаше тежко на раменете му." - Първо, смени "милиарди" със "стотици" или "безброй", че иначе много астрофизично ми звучи, това не е подходяща количествена дума за фентъзи. Второ, как точно пада "тежко" слънчевата светлина? Малко не ми се връзва съвсем и ако е умишлено подбрана тази част, ти препоръчвам да я поразвиеш малко, за да се разбере, че не е просто нескопосано описание – не разбирам защо стотици да е по-малко научно от милиарди, а падат фотоните, пак малко физично се получи, но първо исках Ноел да усеща дори тежестта на светлината, толкова да се изострят сетивата му и второ, в разказа има и други сай-фай елементи
"Половината от него, тази, която все още беше човешка, се ужаси от това насилие над сетивата му. Другата част от него..." - "Другата му част", за да избегнеш повторението И веднага след това пак разтваряш някакви челюсти, препоръчвам да внимаваш, все пак не забравяй, че иде реч за половин уста само – така де, ама има и долна и горна половин челюст, така че са две, за повторението не го схванах, признавам
"Светлина и вода, топлина и студ се вплетоха." - Нещо тук не ми допада. Липсват ми думи. Имам усещането, че изречението ти е "Топлина и студ се вплетоха" (впрочем, "вплитам се В нещо", така че май имаш предвид "преплетоха"), а "светлина и вода" сякаш са инвертнати описания за въпросните топлина и студ. Ирационално е, знам, но мисля, че нещо тук трябва да се промени. Например - "Светлина и вода, топлина и студ - всичко се преплете в едно" или нещо подобно. – тук ми е трудно да преценя, трябва да помисля
"думите й бяха с вкуса на кръв и огън." - Първо, това с кръвта и огъня накуп е клише и съм сигурен, че е било първото, което ти е минало през ум. Избягвай най-лесните и бързо идващи варианти. Второ, вече веднъж си използвал думата "вкус" за думите й и едно, че огънят няма вкус, но най-вече, че се получава повторение на описателни средства. Използвай нещо друго - "думите й бяха видение за кръв и огън" примерно, каквото ти хрумне. Така и така преплиташ сетива, няма да ти е трудно, пък ако ще нека е миризма – клише е, но имах предвид двата варианта Ла Термиер да умре – от треската или от маговете. Сега за вкуса на огъня не знам, но предполагам, че в състоянието, в което е Ноел, всичко има и вкус, и мирис, и цвят
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." - Ъъъм, таковата, на "конници в кован метал", бих му добавил нещо като "облечени" или "в брони от", че иначе малко неясно се получава, но по ме вълнува те в смрадта на магията си ли са, препускат в нея ли, или какво? Нещо ти липсва тук, мисля, че и сам ще измислиш какво. - опа, верно, едно обгърнати ще е най-добре, мерси
"Ноел закрещя, когато костите му се запренареждаха в изящния танц на трансформацията." - Препоръчвам да смениш "запренареждаха" с нещо по-малко научно и по-поетично, каквато е останалата част от описанието. Да речем "раздвижиха", а защо не и дори "затанцуваха"? – е, не, думата си е ОК. Пък и точно това става, костите на човешкия скелет се пренареждат в този на животно
"Ноел не отговори нищо." - или "Ноел не каза нищо", или "Ноел не отговори". – първият ти вариант е перфектен, мерси
"Нито мога да мога да дам, нито мога да отнема живот." - "Не мога нито да дам, нито да отнема живот". Повторението и сам си го виждаш, но "мога" ти е нужно само веднъж в изречението. – ок
"– Леши, само търсим човека, който е там." - Сложи едно "ние" пред "само". - ок
"Магът се изправи, съсредоточен в новия взрив на магия, докато острието в ръката му ръсеше кръв върху тревата." - Бих сменил на твое място думата "ръсеше" с нещо, което предполага повече течност в действието – защо повече кръв, той го е порязал, не го е заклал
"Той раззина челюсти, за да захапе крака на коня и тогава тъмнината го улучи в гърдите. Той почувства как oтлита назад." - Никога не започвай две поредни изречения са едно и също определение. Винаги можеш да намериш синоними. – да де, ама трябва да се усетя, мерси
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му. Той отметна глава назад. Мрак от края на вселената надничаше през рамото му и започна да изрязва контура на тялото му." - Първо, чие тяло обгърнаха тия ръце и как по дяволите, ако е неговото си? Малко мътно и неясно описание. Второ, цялото следващо изречение ми е абсолютно лишено от картинност. Думите, които си използвал - надничал през рамото му, изрязвал контура на тялото му... - Всичко това просто не ми позволява да си представя какво аджеба искаш да кажеш. Мисля, че си имал някаква конкретна визия, но не си могъл да я облечеш ясно в думи. Помисли какво искаш да кажеш и кои са точните думи да го опишеш. – ОК, тогава първото става на „обгърна с ръце тялото си и отметна глава назад”. А вариантът "Мрак от края на вселената надникна през рамото на мага и започна да изрязва контура на тялото му." по-добре ли звучи?
"Когато го пренесоха в болницата на града, маговете там, щом видяха лицето му, отказаха да го докоснат. Силиъс руга и ги заплашва, но никой не се престраши да наруши обета си." - Ъъъм, таковата, какъв обет? Да, знам, че това е в сюжетната, а не в стиловата част, но да си питам... – ами, знам, че не е много ясно, но маговете не би трябвало да докосват някой, толкова различен от тях, и който не е съвсем човек. Тъй де, различни сили, бла-бла, реших да си спестя обясненията с този обет.
"Едва когато Силиъс в гнева потроши стъклениците с лекарства, един от тях плахо предложи да повикат Лит. Лицето на Силиъс се проясни и той изхвърча навън и когато се върна, водеше със себе си млада жена." - Твърде много Силиъс, както и в предходните изречения. Освен това след "гнева" трябва да има "си". Такива липси има и на други места, не знам дали са грешки, или пропуски. – си-то е избягало случайно, повторението ще го махна
"Вместо кованата броня, тя бе облечена в тъмнозеленa рокля." - Липсва консистентност. Или "вместо В кованата броня", или после "тя НОСЕШЕ тъмнозелена рокля". – даа, прав си
"А градините на Ла Термиер – той ги видя, когато ги повикаха в двореца онзи ден." - Отново словоред. Не ми харесва това тире. Можеш да го избегнеш по няколко начина, например "А градините на Ла Термиер той видя, когато..." или "А когато ги повикаха, той видя и градините на Ла Термиер". – първият вариант ми харесва най-много, ще го използвам
"Тя се разсмя и го заведе. Салиес беше прав – градините в кралския дворец бяха по–красиви от тези в града, но този ден той виждаше само лицето срещу себе си." - Мисля, че "срещу" не е подходящо. Обикновено по време на разходка двамата ходещи са един до друг – е, освен ако не разговарят, когато се налага да се гледат отвреме-навреме, но не пречи да го сменя
И последно - не съм убеден, че смяната на времето от минало в сегашно, е нужна. – Ами, bullet-time ефект плюс факта, че всичко е по-реално, по-истинско в тази му форма
За пунктуацията мерси много. Мисля, че ще запомня правилата, особено с тези примери
.
Last edited by thorn on Tue Sep 05, 2006 8:04 pm, edited 1 time in total.
@Трип:
За англицизмите – мерси, ще ги редактирам.
Много често използваш описание на действия, предимно възприятелни, които са излишни – веднъж си броих в един текст колко пъти героите се погледнаха многозначително. Мисля, че бяха повече пъти, отколкото биха могли да мигнат за същото време. Ще ги изрежа.
"...твърде много болни, епидемията трябва да се ограничи, което означава болните да се изолират и Ла Термиер естествено смята, че армията най–добре ще се справи с това. И ето ни нас. – Салиес се усмихна широко." - Това е първото появяване на Салиес в живота на Ноел. По на място би било физическо описание или някакво впечатление на Ноел за генерала, а не името му. Просто Ноел няма как да го знае. – тук си признавам, че го подкарах по лесната процедура, но нали е флаш-бек, реших, че номерът ще мине.
"Тя застина като стълб прах миг преди бурята да гo понесе нанякъде." - Това пък е визуално описание на Господарката, след като всички възприятия на Ноел, свързани с нея, са били обонятелни или звукови, или чрез докосване. В един момент ни се казва, че тя е била пред него от плът и кръв през цялото време. Ноел я е виждал, без читателят да знае за това. – а, не, има и зрителни усещания: „Светлина и вода се вплетоха”, сиреч нещо там се е появило
"– Когато се върнем в града – каза той с преднамерно* спокоен глас. – ще те обеся на площада." - мисля, че ефектът ма репликата би бил по-силен и без "преднамереното" иточняване. – не, мисля, че трябва да личи известна маниерност в тона му
"Ноел се опита да преразпредели двойната тежест на раменете си." - коя двойна тежест? Двама души ли носи? А ако става въпрос за неговата собствена тежест, не мисля че той я носи цялата на раменете си - да, и това заминава, благодаря.
"– Мисля, че започвам да бълнувам. – Ла Термиер върна погледа си върху него. – Може би е по–разумно да ме оставиш тук." - Ако Ла Термиер казва това, то това означава, че е казал някаква простотия преди това, въз основа на която да заключи, че бълнува. Но той няма реплики преди това. –не е задължително, просто героят има предвид, че чувства, че започва да бълнува, което не е само до това какво казва, а и как се чувства
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си" - в смисъл, че са "в" кования метал и "в" смрадта на магията си? Мисля, че слагането на един предлог не върши достатъчно работа. Има нужда от уточнение. – опа, верно, едно обгърнати ще е най-добре, мерси
"Този ден в светилището пристигна старейшината на близкото селище." - Кой е "този ден"? Към какъв хронологичен момент е отнесен? Не става ясно. – ами, в този забележителен ден
"Свистене като криле на оса и тежката глава на алебардата раздроби костите на краката му." - Крилете на оса издават специфично жужене. Не мисля, че алебардата жужи, докато се спуска. – е, сега, в случая свистят крилете на осата
"Той падна настрани. Тримата магове се приближиха. Този в стоманената броня стоеше настрани, спокоен и безучастен, облегнал ръка на седлото си." - повторение на "настрани" – ок, ще го оправя
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му." - Доста странен образ. Тежко брониран мъж прегръща сам себе си. Това ли си имал предвид? – ами, да, ама не разбирам какво те притеснява.
"Очите на Ноел се разшириха от изумление, защото всички магове, които бе виждал, бяха мъже." - не е нужно да изпадаш чак в подробности за очите му. Просто "Ноел бе изумен и т.н." е достатъчно според мен – мне, твърде директно ми звучи
"Маската от титан приковаха с винтове в костта" - Доста странен словоред. – ами не знам, ще помисля
"тя замлъкна и го загледа съсредоточено, докато той се задавяше в безсилието си." - "докато се давеше в безсилието си" – ок, съгласен
"Звуците му напомняха на вечно буден звяр, който се храни с обитателите си." - Звярът не може да има обитатели, само градът - мдаа, по-добре хората.
"Ноел реши, че ги зърва през стъклописа на прозорците." - "Стори му се, че ги зърва", но не мисля, че може да "реши" да ги зърне. Зърването по принцип става случайно и не подлежи на намерения и съзнателен контрол. – то и двете фрази казват едно и също, като се замисля
За англицизмите – мерси, ще ги редактирам.
Много често използваш описание на действия, предимно възприятелни, които са излишни – веднъж си броих в един текст колко пъти героите се погледнаха многозначително. Мисля, че бяха повече пъти, отколкото биха могли да мигнат за същото време. Ще ги изрежа.
"...твърде много болни, епидемията трябва да се ограничи, което означава болните да се изолират и Ла Термиер естествено смята, че армията най–добре ще се справи с това. И ето ни нас. – Салиес се усмихна широко." - Това е първото появяване на Салиес в живота на Ноел. По на място би било физическо описание или някакво впечатление на Ноел за генерала, а не името му. Просто Ноел няма как да го знае. – тук си признавам, че го подкарах по лесната процедура, но нали е флаш-бек, реших, че номерът ще мине.
"Тя застина като стълб прах миг преди бурята да гo понесе нанякъде." - Това пък е визуално описание на Господарката, след като всички възприятия на Ноел, свързани с нея, са били обонятелни или звукови, или чрез докосване. В един момент ни се казва, че тя е била пред него от плът и кръв през цялото време. Ноел я е виждал, без читателят да знае за това. – а, не, има и зрителни усещания: „Светлина и вода се вплетоха”, сиреч нещо там се е появило
"– Когато се върнем в града – каза той с преднамерно* спокоен глас. – ще те обеся на площада." - мисля, че ефектът ма репликата би бил по-силен и без "преднамереното" иточняване. – не, мисля, че трябва да личи известна маниерност в тона му
"Ноел се опита да преразпредели двойната тежест на раменете си." - коя двойна тежест? Двама души ли носи? А ако става въпрос за неговата собствена тежест, не мисля че той я носи цялата на раменете си - да, и това заминава, благодаря.
"– Мисля, че започвам да бълнувам. – Ла Термиер върна погледа си върху него. – Може би е по–разумно да ме оставиш тук." - Ако Ла Термиер казва това, то това означава, че е казал някаква простотия преди това, въз основа на която да заключи, че бълнува. Но той няма реплики преди това. –не е задължително, просто героят има предвид, че чувства, че започва да бълнува, което не е само до това какво казва, а и как се чувства
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си" - в смисъл, че са "в" кования метал и "в" смрадта на магията си? Мисля, че слагането на един предлог не върши достатъчно работа. Има нужда от уточнение. – опа, верно, едно обгърнати ще е най-добре, мерси
"Този ден в светилището пристигна старейшината на близкото селище." - Кой е "този ден"? Към какъв хронологичен момент е отнесен? Не става ясно. – ами, в този забележителен ден
"Свистене като криле на оса и тежката глава на алебардата раздроби костите на краката му." - Крилете на оса издават специфично жужене. Не мисля, че алебардата жужи, докато се спуска. – е, сега, в случая свистят крилете на осата
"Той падна настрани. Тримата магове се приближиха. Този в стоманената броня стоеше настрани, спокоен и безучастен, облегнал ръка на седлото си." - повторение на "настрани" – ок, ще го оправя
"четвъртият се изправи на стремената и облечените в метал ръце обгърнаха тялото му." - Доста странен образ. Тежко брониран мъж прегръща сам себе си. Това ли си имал предвид? – ами, да, ама не разбирам какво те притеснява.
"Очите на Ноел се разшириха от изумление, защото всички магове, които бе виждал, бяха мъже." - не е нужно да изпадаш чак в подробности за очите му. Просто "Ноел бе изумен и т.н." е достатъчно според мен – мне, твърде директно ми звучи
"Маската от титан приковаха с винтове в костта" - Доста странен словоред. – ами не знам, ще помисля
"тя замлъкна и го загледа съсредоточено, докато той се задавяше в безсилието си." - "докато се давеше в безсилието си" – ок, съгласен
"Звуците му напомняха на вечно буден звяр, който се храни с обитателите си." - Звярът не може да има обитатели, само градът - мдаа, по-добре хората.
"Ноел реши, че ги зърва през стъклописа на прозорците." - "Стори му се, че ги зърва", но не мисля, че може да "реши" да ги зърне. Зърването по принцип става случайно и не подлежи на намерения и съзнателен контрол. – то и двете фрази казват едно и също, като се замисля
Last edited by thorn on Tue Sep 05, 2006 8:05 pm, edited 1 time in total.
@Random
"– Салиес ще се погрижи за отстъплението. – каза Ноел, както се надяваше успокояващо, но от гнева, който изкриви лицето на краля разбра, че е сбъркал." – твърде тежко ми идва с това "както се надяваше...", подчинено изречение и т.н. Нещо от сорта на: "опита се да го успокои Ноел, но гнева по лицето на краля му показа, че е сбъркал." - да, конструкцията е тежка, ще помисля как да я оправя
"Пред него в далечината се извисяваха изящни и жестоки като игли в небето кулите на маговете." – изящни игли може, ама жестоки едва ли. Дай някакво друго определение. Пък и това звучи малко бомбастично, ей-така отникъде. – ми, кефи ме, кво да правя
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." – тук може малко да поизчистиш изречението. По-скоро "вътрешното му око видя" и да се обособи малко по-добре пояснението " в кован метал и смрадта на магията". Може да го смениш примерно с "обгърнати от кован метал и смрадта на магията им". – ще го оправя
"И то поглеждаше в очи по–дълбоки от лятното небе. И понеже в него нямаше страх, тя се разсмиваше – сякаш сняг политаше в топлия въздух. И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците. И тогава всички таласъми, демони и горски духове му се покланяха ниско." – попрекалил си и-тата в началото на изреченията. И пак има повторение на "тя". Не е голяма болка, но с нещо друго би било по-добре. – ами, по-напевно става
"Той се пресегна към колана и когато ръката му не откри оръжието, Ноел вече можеше да помирише страха му. Той пристъпи, навел муцуна и присвил уши." – Пак като по-горе – няма нужда да утежняваш толкова изказа. Карай с директно предаване на действията, ако трябва го разбий на две изречения: "Той се пресегна към колана, но ръката му не намери оръжието. Ноел вече надушваше страха му." Примерно. И пак има повторение на "той". - ок
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." – това си е направо по английски маниер. Пък може и просто да си изпуснал едно "беше", случва се. – ок
"На трети въпреки молбите и плача каза, че няма какво да направи." – Трябва да има запетайки, заграждащи "въпреки молбите и плача" – обособена част. – офф, мразим запетайки, ще ги оправя, мерси
"Шум, суматоха, безброй легла под брезентовите платнища, остър мирис на лекарства и суровото, аскетично лице на мага, надвесено над него. Пръстите на Легранж са хладни върху кожата му и извикват някакъв неясен спомен от детството му. Дните и нощите се разтрошават на отломки от болка и треска, безкраен кръг от сънища." - тук преминаваш от минало време в предходния параграф към сегашно в този. Ясно ми е защо го правиш, но може би трябва да измислиш някакво по-плавно преливане или да се върнеш към миналото време. Подобни ситуации има на още едно-две места в текста. – ами, имам слабост към сегашното време
"Те бяха спрели пред гората." – няма нужда от "те". - тук не е ли въпрос на чувство
"Рубинен лъч пулсираше в посоката на каменния олтар." – по-скоро "по посока на". -ок
"Този, който носеше медна броня толкова финно филигранна, че приличаше на бижу, отвърна" – "толкова фино филигранна" стои тъпо. Щом е филигранна, значи със сигурност е и фина. – е да де, ама е твърде филигранна
"Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка." – супер, ама без жицата. Не й е мястото в този разказ, поне на мен не ми звучи. Твърде контрастна е спрямо всичко останало. – за тази дума имах много колебания, ще я оправя
"Но той знаеше кога смъртта наближаваше…" – наближава. – опа, кофти, мерси
PS: Според моята Encyclopedia of Mythology "леши" не е шейпшифтър. Може да се смалява и уголемява колкото си иска, но не пише нищо за смяна на формата. Има я връзката с вълците, освен това си има и зелена брада Това естествено няма особено значение, който и да е верният вариант, можеш да си ползваш "леши", аз само отбелязвам. - ами при моя източник пишеше: He is said to have the ability to shapeshift into any form, animal or plant.
"– Салиес ще се погрижи за отстъплението. – каза Ноел, както се надяваше успокояващо, но от гнева, който изкриви лицето на краля разбра, че е сбъркал." – твърде тежко ми идва с това "както се надяваше...", подчинено изречение и т.н. Нещо от сорта на: "опита се да го успокои Ноел, но гнева по лицето на краля му показа, че е сбъркал." - да, конструкцията е тежка, ще помисля как да я оправя
"Пред него в далечината се извисяваха изящни и жестоки като игли в небето кулите на маговете." – изящни игли може, ама жестоки едва ли. Дай някакво друго определение. Пък и това звучи малко бомбастично, ей-така отникъде. – ми, кефи ме, кво да правя
"във вътрешното му око конници в кован метал и смрадта на магията си препускаха по земята от камък." – тук може малко да поизчистиш изречението. По-скоро "вътрешното му око видя" и да се обособи малко по-добре пояснението " в кован метал и смрадта на магията". Може да го смениш примерно с "обгърнати от кован метал и смрадта на магията им". – ще го оправя
"И то поглеждаше в очи по–дълбоки от лятното небе. И понеже в него нямаше страх, тя се разсмиваше – сякаш сняг политаше в топлия въздух. И тя се привеждаше над него, докосваше с устни челото на детето и ирисите му ставаха жълти като тези на вълците. И тогава всички таласъми, демони и горски духове му се покланяха ниско." – попрекалил си и-тата в началото на изреченията. И пак има повторение на "тя". Не е голяма болка, но с нещо друго би било по-добре. – ами, по-напевно става
"Той се пресегна към колана и когато ръката му не откри оръжието, Ноел вече можеше да помирише страха му. Той пристъпи, навел муцуна и присвил уши." – Пак като по-горе – няма нужда да утежняваш толкова изказа. Карай с директно предаване на действията, ако трябва го разбий на две изречения: "Той се пресегна към колана, но ръката му не намери оръжието. Ноел вече надушваше страха му." Примерно. И пак има повторение на "той". - ок
"Ла Термиер се обърна, бледото му лице безизразно." – това си е направо по английски маниер. Пък може и просто да си изпуснал едно "беше", случва се. – ок
"На трети въпреки молбите и плача каза, че няма какво да направи." – Трябва да има запетайки, заграждащи "въпреки молбите и плача" – обособена част. – офф, мразим запетайки, ще ги оправя, мерси
"Шум, суматоха, безброй легла под брезентовите платнища, остър мирис на лекарства и суровото, аскетично лице на мага, надвесено над него. Пръстите на Легранж са хладни върху кожата му и извикват някакъв неясен спомен от детството му. Дните и нощите се разтрошават на отломки от болка и треска, безкраен кръг от сънища." - тук преминаваш от минало време в предходния параграф към сегашно в този. Ясно ми е защо го правиш, но може би трябва да измислиш някакво по-плавно преливане или да се върнеш към миналото време. Подобни ситуации има на още едно-две места в текста. – ами, имам слабост към сегашното време
"Те бяха спрели пред гората." – няма нужда от "те". - тук не е ли въпрос на чувство
"Рубинен лъч пулсираше в посоката на каменния олтар." – по-скоро "по посока на". -ок
"Този, който носеше медна броня толкова финно филигранна, че приличаше на бижу, отвърна" – "толкова фино филигранна" стои тъпо. Щом е филигранна, значи със сигурност е и фина. – е да де, ама е твърде филигранна
"Ноел заби нокти в пръстта, за да не се плъзне върху тревата и тогава алебардата се стовари върху гръбнака му, превръщайки всеки нерв в тялото му в нажежена жица болка." – супер, ама без жицата. Не й е мястото в този разказ, поне на мен не ми звучи. Твърде контрастна е спрямо всичко останало. – за тази дума имах много колебания, ще я оправя
"Но той знаеше кога смъртта наближаваше…" – наближава. – опа, кофти, мерси
PS: Според моята Encyclopedia of Mythology "леши" не е шейпшифтър. Може да се смалява и уголемява колкото си иска, но не пише нищо за смяна на формата. Има я връзката с вълците, освен това си има и зелена брада Това естествено няма особено значение, който и да е верният вариант, можеш да си ползваш "леши", аз само отбелязвам. - ами при моя източник пишеше: He is said to have the ability to shapeshift into any form, animal or plant.
-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6465
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Извинявам се, ако съм закъснял с критиката.
Всъщност, не видях много какво да критикувам, а и не съм много добър в тази област.
Но да започвам.
Сюжет - допадна ми, макар че можеше да е малко по-добре. Битката, за която става дума в началото, ми е някак мътна. Не знам, може би ако бъде описана, макар и само в едно изречение, ще е по-добре.
Атмосферата също ми хареса, към нея нямам забележки.
Героите са такива, каквито трябва да бъдат. Дължината на разказа едва ли позволява много по-подробно развитие. Може би трябваше да се обърне малко повече внимание на отношенията между Ноел и Ла Термиер - за тях научаваме нещо само от разговорите между двамата.
"Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас. " - някак си това изречение не ми звучи добре. Може би "Само на вас не ви беше ясно, че битката е изгубена" е по-добре. Трябва авторът да реши.
"Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори. " - може би "Ще дойдат в града ти и ако не си там, няма кой да ги спре" ще звучи по-добре. Пак казвам, авторът трябва да реши това.
"Те се гледаха известно време и накрая Ла Термиер каза:" - мисля, че това може спокойно да са две изречения.
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел.
"Когато го приковаха към земята в очакване на взрива, той спря да се бори и се отпусна. Дишай в хармония със света около теб, почувствай ритъма му отвъд зова на болката.
Плътта и душата ми... твои...
И когато магията експлодира, той се изправя древен и безкраен, обвит в сини пламъци, в чийто огън всичко рухва. Хората около него изгарят като листа хартия и се превръщат в пепел. Магията на четвъртия маг го блъсва в гърдите като чук, но се разтапя в бурята от пламъци. Той полита напред. Зъбите му разтрошават кости и стомана и кръвта потича като река. Той поглъща плътта, разчупва скелета и конете го наблюдават с ужасени очи. После утихва.
Той стоеше в полето, треперейки от възбуда. И тя се появи и постави ръка на главата му и той се облегна на нея. Раните му се затвориха." - тук преминаваш от минало време в сегашно и след това от сегашно- в минало.
Това е от мен.
Всъщност, не видях много какво да критикувам, а и не съм много добър в тази област.
Но да започвам.
Сюжет - допадна ми, макар че можеше да е малко по-добре. Битката, за която става дума в началото, ми е някак мътна. Не знам, може би ако бъде описана, макар и само в едно изречение, ще е по-добре.
Атмосферата също ми хареса, към нея нямам забележки.
Героите са такива, каквито трябва да бъдат. Дължината на разказа едва ли позволява много по-подробно развитие. Може би трябваше да се обърне малко повече внимание на отношенията между Ноел и Ла Термиер - за тях научаваме нещо само от разговорите между двамата.
"Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас. " - някак си това изречение не ми звучи добре. Може би "Само на вас не ви беше ясно, че битката е изгубена" е по-добре. Трябва авторът да реши.
"Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори. " - може би "Ще дойдат в града ти и ако не си там, няма кой да ги спре" ще звучи по-добре. Пак казвам, авторът трябва да реши това.
"Те се гледаха известно време и накрая Ла Термиер каза:" - мисля, че това може спокойно да са две изречения.
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел.
"Когато го приковаха към земята в очакване на взрива, той спря да се бори и се отпусна. Дишай в хармония със света около теб, почувствай ритъма му отвъд зова на болката.
Плътта и душата ми... твои...
И когато магията експлодира, той се изправя древен и безкраен, обвит в сини пламъци, в чийто огън всичко рухва. Хората около него изгарят като листа хартия и се превръщат в пепел. Магията на четвъртия маг го блъсва в гърдите като чук, но се разтапя в бурята от пламъци. Той полита напред. Зъбите му разтрошават кости и стомана и кръвта потича като река. Той поглъща плътта, разчупва скелета и конете го наблюдават с ужасени очи. После утихва.
Той стоеше в полето, треперейки от възбуда. И тя се появи и постави ръка на главата му и той се облегна на нея. Раните му се затвориха." - тук преминаваш от минало време в сегашно и след това от сегашно- в минало.
Това е от мен.
Tigermaster, не ме разбирай погрешно, но ми се струва, че можеше и да не си толкова лаконичен.
Сюжет - допадна ми, макар че можеше да е малко по-добре. Битката, за която става дума в началото, ми е някак мътна. Не знам, може би ако бъде описана, макар и само в едно изречение, ще е по-добре. – винаги може да е по-добре, също както с критиката. Особено ако се постараеш повече. Битката беше изтощителна. – по-добре ли е?
Може би трябваше да се обърне малко повече внимание на отношенията между Ноел и Ла Термиер - за тях научаваме нещо само от разговорите между двамата. – мдаа, по принцип така се узнава за отношенията между двама души, не мислиш ли
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел. "Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас. " - някак си това изречение не ми звучи добре. Може би "Само на вас не ви беше ясно, че битката е изгубена" е по-добре. Трябва авторът да реши. – ами, добре, ще реши
"Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори. " - може би "Ще дойдат в града ти и ако не си там, няма кой да ги спре" ще звучи по-добре. Пак казвам, авторът трябва да реши това. – като в по-горния случай
"Те се гледаха известно време и накрая Ла Термиер каза:" - мисля, че това може спокойно да са две изречения. - може
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел. – прав си, мерси
тук преминаваш от минало време в сегашно и след това от сегашно- в минало – съвършено вярно наблюдение, но не разбрах с какво те притеснява това
Сюжет - допадна ми, макар че можеше да е малко по-добре. Битката, за която става дума в началото, ми е някак мътна. Не знам, може би ако бъде описана, макар и само в едно изречение, ще е по-добре. – винаги може да е по-добре, също както с критиката. Особено ако се постараеш повече. Битката беше изтощителна. – по-добре ли е?
Може би трябваше да се обърне малко повече внимание на отношенията между Ноел и Ла Термиер - за тях научаваме нещо само от разговорите между двамата. – мдаа, по принцип така се узнава за отношенията между двама души, не мислиш ли
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел. "Битката беше изгубена и за всички беше ясно освен за вас. " - някак си това изречение не ми звучи добре. Може би "Само на вас не ви беше ясно, че битката е изгубена" е по-добре. Трябва авторът да реши. – ами, добре, ще реши
"Ще дойдат в града ти и ако ти не си там, за да ги спреш, никой друг няма да го стори. " - може би "Ще дойдат в града ти и ако не си там, няма кой да ги спре" ще звучи по-добре. Пак казвам, авторът трябва да реши това. – като в по-горния случай
"Те се гледаха известно време и накрая Ла Термиер каза:" - мисля, че това може спокойно да са две изречения. - може
"Тя се разпръсна на хиляди капки вода и миг преди да изчезне, той чу:" - не става ясно кой изчезва - Господарката или Ноел. – прав си, мерси
тук преминаваш от минало време в сегашно и след това от сегашно- в минало – съвършено вярно наблюдение, но не разбрах с какво те притеснява това
Да, наистина, айде да отправя една молба към tigermaster и изобщо всички участници в Уъркшопа , които имат намерение да отбиват номера по подобен начин.
Хора, не става така. Аз нямам намерение да си давам зор, за да сътворя някаква що-годе сносна за аматьор критика, при положение че автора на съответния разказ няма желание да се отнесе по същия начин спрямо разказите на останалите участници. Критика от един екран, имайки предвид, че половината текст е съставен от цитати, е смешна и несериозна. Да не говорим, че критиката ти, tigermaster, е абсолютно необоснована и почти едносрична.
Не знам за останалите, но аз поне не участвам с благотворителни цели в този уъркшоп.
Хора, не става така. Аз нямам намерение да си давам зор, за да сътворя някаква що-годе сносна за аматьор критика, при положение че автора на съответния разказ няма желание да се отнесе по същия начин спрямо разказите на останалите участници. Критика от един екран, имайки предвид, че половината текст е съставен от цитати, е смешна и несериозна. Да не говорим, че критиката ти, tigermaster, е абсолютно необоснована и почти едносрична.
Не знам за останалите, но аз поне не участвам с благотворителни цели в този уъркшоп.
Всъщност точно с такива участваш, както и всички ние. Но това не значи, че не заслужаваме същото уважение, което сме проявили ние самите при критиката на другите разкази.
tigermaster, това ти е втората критика, първата беше по-сериозна. В миналия уъркшоп Ласт Гардиън също минаваше с "не ме бива в критикуването" извинения, но исината е, че целта на това мероприятие далеч не е да си постнем разказите, за да видим какви отзиви ще има. Не е предвидено и да е само от полза на авторите. Истината е, че за да станеш добър автор, трябва да бъдеш и добър критик. Способен ли си да направиш конструктивна критика на чуждо произведение, ще си в състояние да го направиш и с твоето собствено, а така само ще повишиш качеството му.
Затова те моля - не приемай това като назидание или нравоучение от моя страна, а като критика и съвет - положи не по-малко старание в критиките от това, което си положил в писането, защото ползата така или иначе ще е най-вече за теб.
Това важи за всички ни - никой от нас не може да очаква сериозно отношение, ако не предлага такова на другите.
Едит: Торн, извинявай, че още не съм ти отговорил. Ще го направя, но днес нямах възможност да седна за по-дълго пред компа, за да прочета какво си ми писал.
tigermaster, това ти е втората критика, първата беше по-сериозна. В миналия уъркшоп Ласт Гардиън също минаваше с "не ме бива в критикуването" извинения, но исината е, че целта на това мероприятие далеч не е да си постнем разказите, за да видим какви отзиви ще има. Не е предвидено и да е само от полза на авторите. Истината е, че за да станеш добър автор, трябва да бъдеш и добър критик. Способен ли си да направиш конструктивна критика на чуждо произведение, ще си в състояние да го направиш и с твоето собствено, а така само ще повишиш качеството му.
Затова те моля - не приемай това като назидание или нравоучение от моя страна, а като критика и съвет - положи не по-малко старание в критиките от това, което си положил в писането, защото ползата така или иначе ще е най-вече за теб.
Това важи за всички ни - никой от нас не може да очаква сериозно отношение, ако не предлага такова на другите.
Едит: Торн, извинявай, че още не съм ти отговорил. Ще го направя, но днес нямах възможност да седна за по-дълго пред компа, за да прочета какво си ми писал.
And you can't dance with a devil on your back...
Ми, не, Рол, всъщност не участвам с такива, не и ако под благотворителни имаме предвид безвъзмездни. Че е въпрос на добра воля - вярно, но определено не бих се включил, ако не виждах полза за себе си, пък била и тя в малко по-дългосрочен план.
Торн, сори за отклонението
, обещавам, че и аз ще се включа с коментар утре.
Торн, сори за отклонението
, обещавам, че и аз ще се включа с коментар утре.-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6465
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
Абсолютно си прав, ще се опитам да се поправя.Roland Schwanz wrote:Всъщност точно с такива участваш, както и всички ние. Но това не значи, че не заслужаваме същото уважение, което сме проявили ние самите при критиката на другите разкази.
tigermaster, това ти е втората критика, първата беше по-сериозна. В миналия уъркшоп Ласт Гардиън също минаваше с "не ме бива в критикуването" извинения, но исината е, че целта на това мероприятие далеч не е да си постнем разказите, за да видим какви отзиви ще има. Не е предвидено и да е само от полза на авторите. Истината е, че за да станеш добър автор, трябва да бъдеш и добър критик. Способен ли си да направиш конструктивна критика на чуждо произведение, ще си в състояние да го направиш и с твоето собствено, а така само ще повишиш качеството му.
Затова те моля - не приемай това като назидание или нравоучение от моя страна, а като критика и съвет - положи не по-малко старание в критиките от това, което си положил в писането, защото ползата така или иначе ще е най-вече за теб.
Това важи за всички ни - никой от нас не може да очаква сериозно отношение, ако не предлага такова на другите.
Едит: Торн, извинявай, че още не съм ти отговорил. Ще го направя, но днес нямах възможност да седна за по-дълго пред компа, за да прочета какво си ми писал.
Но все пак до преди този уъркшоп никога не бях писал литературна критика. Дано от тук нататък да съм по-добре.-
tigermaster
- Elder God
- Posts: 6465
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
За битката имах предвид, че може би трябва да кажеш кой, освен краля, участва в нея. Ако си казал и аз съм пропуснал, приеми искрените ми извинения. Нещо като "Битката между армиите на Еди-кой-си и Еди-кого-си беше изтощителна"(не стана много добро, обаче съм го мислил 10-на секунди, за което се извинявам). Може би също трябва да се хвърли малко светлина върху причините за войната.thorn wrote:Tigermaster, не ме разбирай погрешно, но ми се струва, че можеше и да не си толкова лаконичен.
Сюжет - допадна ми, макар че можеше да е малко по-добре. Битката, за която става дума в началото, ми е някак мътна. Не знам, може би ако бъде описана, макар и само в едно изречение, ще е по-добре. – винаги може да е по-добре, също както с критиката. Особено ако се постараеш повече. Битката беше изтощителна. – по-добре ли е?
Да, мисля. Но в разговора между Ноел и Ла Термиер научаваме, че са приятели. Как са станали приятели? Това искам да разбера. Ако съм го пропуснал, извинявам се.Може би трябваше да се обърне малко повече внимание на отношенията между Ноел и Ла Термиер - за тях научаваме нещо само от разговорите между двамата. – мдаа, по принцип така се узнава за отношенията между двама души, не мислиш ли
Мен изобщо не ме притеснява това, но преди време учителката по български в 6-ти клас много обичаше да вдига скандали по такива поводи. Та сигурно от тогава ми се е забило в главата, че е голяма грешка. Не знам, ти ще кажеш.тук преминаваш от минало време в сегашно и след това от сегашно- в минало – съвършено вярно наблюдение, но не разбрах с какво те притеснява това
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest