ShadowDance

Прочетохте ли я вече? Много ми хареса - малък поклон към Зелазни(които ми е любимия автор ).

Чета я в момента и определено кефи :)

Готина, гениална и малко по-слаба в края от необходимото. А да и предсказуема.

Идеята за "живот" на боговете, който зависи от молитвите и жертвоприношенията от страна на хортаа ми прилича на "+Малко богове" на Пратчет. Мдаа има и от Зелазни...
Хубаво начало, разводнена средина и ......слаб финал. Добра, над средното.

Мда, само дето е много по-слаба от Малките богове на Пратчет :/ А аз сега съм на разводнената средина и все повече се отчайвам, че може би няма да мога да я преджапам...

Стига де, толкова въодушевено звучеше в началото. Много ли избозява?

На мен най-много ми харесва,Че както и при Зелазни, всички са толкова истински. Ядене, пиене и бои - какво повече да искаш дори и от богове?

Гиб, ужасяващо зле е в средата :/ Десетият Джордан ми беше по-четивен и не преувеличавам. От друга страна от него очаквах да е боза, а това ме разочарова адски много... Ще го дочета някога и ще видя тогава...

е преувеличаваш
много е хубава книгата

Преувеличавам само разочарованието, иначе наистина в средата е отвратителна, а и честно казано и в най-яките си моменти изобщо не го докарва до нивото на Neverwhere...

Рол, аз не че съм я стигнал средата, но може би проблемът ти е, че очакваш нещо от рода Neverwhere, а Боговете спадат по-скоро към пътеписите, които по-принцип не са особено четивни. Ако нямаш настройка, трудно върви.

Аз подхождам към книгите с едно-единствено очакване: на автора им. Исках Гейман, а не Джордан и никаква пътеписност (впрочем, аз много го уважавам тоя жанр, когато не е Толкин :p, а и Neverwhere също е на практика своего рода пътепис) не може да оправдае тая развлаченост. Е, май поотминахме тоя момент, ма лошото усещане, така да се каже...

Така де, ама Геймън уж се е стремил да предаде същността на щатите или нещо от сорта в книгата, което го принуждава да я направи до някаква степен провлачена и пълна с описания, детайли и т.н. Не знам дали заради това те отблъсква средата. Мен лично досега си ме кефят детайлите, защото ми показва Америка под малко по-различен ъгъл. А Neverwhere е по-концентрирана(и като време, и като място и като действие), а и някакси е малко по-близка до европееца. Мнението ми е, че двете книги умишлено са написани по различен начин и с различно звучене. Ти си очаквал Геймън, но кой казва, че Боговете не са Геймън, просто показват друга негова страна.

Ако това, дето го написах по-горе, не се връзва много, моля за извинение. Така е, когато разсъждаваш, пък не си дочел книгата

Малко излишнее верно :р
Не, сериозно, книгата Е развлачена, при това дразнещо. Аз не съм противник на бавното действие, но това тук е пълнеж на страници, което доста се различава.

Сцената с ифрита определено беше разкъртваща - не само мивки, ами цяла кухня, барабар с алуминиевата дограма.