ShadowDance

Какво мислите за Дейвид? Моето скромно мнение е, че това е един от майсторите на фентъзи, които най-добре се поместват в жанра, избягвайки излишната претенциозност на много други автори. Пише простичко, увлекателно, героите са максимално изпипани в границите на малкия обем на книгите, а стилът е помитащ. Не съм чел Салваторе в оригинал, за да направя добро сравнение, но мисля, че Гемел е доста по-добър в лекото и неангажиращо фентъзи. Все още си спомням прекрасното изживяване, което ми достави прочитането на Legend. Като че ли фентъзи трябва да се пише точно така, защото са адски малко авторите, които се справят достойно с комплексираните и завързани истории. БТВ, някой да е чел последната книга, неиздадена в бг, книга от Камъните на силата?

А, и един въпрос извън темата, че не искам да разводнявам форума: Чел ли е някой неиздадените книги на Гай Гавриел Кай? Ако да, ще се радвам на мнения, че се чудя дали да не взема нещо на англ.

Ами навремето бях прочел две много добри книжки на Гемел (едната дренайска, другата - "Echoes of a great song") и втората беше изключително правилна и наистина ми хареса яко. Да, определено доколкото е як тоя тип фентъзи, Гемел го изпълва отсякъде според мене

Чел съм я последната от Камъните, не е лоша:) Всъщност съм чел и имам почти всичко на Гемел на английски. По мое скромно мнение е най-добрия иде ли реч за героично фентъзи.

Обезателно си намери Rigante четирилогията - много правилна поредица.

А за Гай Гавриел Кей - каквото и да вземеш няма а сбъркаш - но Рол е по-капацитет в тая област от мене

Мда, Рол е зъл мързел, който има целия Кай в оригинал и не е чел нищо, освен Фионавар, от която обаче е възхитително запленен.

Иначе на мен честно казано "Paths of Darkness" поредицата на Салваторе повече ми харесва от двете дренайки на Гемел, които съм чел (Legend & King beyond the gate), пък за почти недоразумителните първи две книги от Сибстраси да не говорим (тях щото в превод, нали...). Което не пречи Гемел да ме радва максимално. В общи линии в тоя тип неангажиращо фентъзи двамата с Роб (говорим за късно-forgotten realms-кия Роб, да е ясно) нямат конкуренция :)

Az sashto sam mnogo zariben ot Gemmell. Dori si svalih poredicata Lion of Macedonia i do niakolko dni shte iziam parvata knijka. Super iako kefi. Samo deto ot tova PC me boliat zdravo o4ite na drugia den, ama niama na4in:)))

Vnimavai s ochite, ne se smeniat lesno.A inache.Ako iskate me ubiite ama moeto mnenie e....na purvo miasto bazirano samo na tia knigi deto izliazoha v Bulgaria.Sirech za kamunite na silata dvete tomcheta.Znachi...ne mi e iasno za kakvo nezaangajirashto fentuzi stava duma?Purvata kniga e mnogo dobra.Malko me drazniat interpretaciite vurhu poznati temi....hm....btw imam predvid Poslednia mech na silata i tam kakvoto oshte beshe v toia tom (mamka mu vinagi zariazvam detailite).Ta znachi.Knigata me nakara da se zamislia.I osven tova si beshe napisana uvlekatelno.A atmosferata si e unikalna (moje bi nai vajnoto).Vtorata...be mai Gemel prekali.Tvurde mnogo filosofia...i tvurde malko ubeditelnost.Prosto neshtata ne izglejdaha....Bih kazal realni ama shte me biete.Taka che ne izglejdaha vuzmojni...dori i niakude tam.....
A te bi triabvalo da izglejdat za da poviarvame v tiah nali?V protiven sluchai niama da go izlujem ^^ .......

Джайм, ми незаангажиращо си е точно. Не е като да четеш по 10 тома, всички навързани един за друг и, докато чакаш поредната част, да забравиш кой герой какъв е бил и тям подобни. На Гемел съм чел още и няколко книжки от Дренаи, които са далеч по-добри от издадените в бг. Поредицата пак е един кашон с книги, но пък погат да се четат самостоятелно без никакви проблеми.

Не просто могат, а са си самостоятелни. Само светът е един. Е, има там един-двама героя, дето сеп овтарят, но... Бе Ян да каже.

ХМ...Значи за да е заангажираща една книга трябва да е 20 тома навързани и да ти се налага да ги четеш поред?
странно....
не съм съгласен.ангажиращо е нещо което те кара да мислиш.нещо което те .... променя....
нещо което те тормози......

Което е чудесно, но от друга страна това няма нищо общо с Гемел...

Защо?

Това вече не е чудесно, а е спам :р
Ениуей, защото какво общо има обобщаващото ти мнение за сериозната литература с темичката за Гемел? Не че нещо против мнението ти, просто коментирам, че няма връзка ;) И пак поразгледай речника за думичката "заангажиращо" ;)

Ок. Няма да се бием. Е разбира се ако искаш може да излезем навън и да се плюем голи до кръста като мъже....
За мен Деивид Гемел беше заангажиращ. Речника не съм го гледал така че може и да греша за думичката. Ама мисля че разбираш какво имам предвид. Не мисля че има смисъл да навлизам в някакъв сложен литературен анализ на творенията на Гемел. А и да навляза едва ли ще се справя много добре. Просто една негова книга се е запечатала в съзнанието ми и ме е променила. Поне мъничко. Накарала ме е да се замисля. Не знам защо се е получило така. Може нещо да не съм нормален. А и всички знаят как бабичките въздишат по сапунените сериали... Ама все пак ти каза че било важно единствено личното мнение. И...
Изписах всичките тя глупости само за да ти задам един въпрос. Какво е стойностна литература?
За теб. ^^

Това към поста на Роланд:
Аз пък бих я използвала със същото значение и не, не е спам, според мен.

Абре, хора, какво сте се запънали толкова? Като чета как сте се запрепирали... и то за нищо. Който както иска да го приема Гемел. Може да не съм разбрал добре за какво става дума, но заангажиращ за мен не значи сериозен, проникновен, философски, докосващ душата и т.н. В случая имах предвид, че книгите на Гемел са лесно смилаеми, малки като обем, изчистени от излишни детайли и дразнещи описания - забавление в чиста форма. И, Джайм, книгите на Гемел докоснаха и мен, ако не всички ,то поне Легендата. Също така са ме докоснали и променили и други книги - независимо дали фентъзи или не. Само дето една книжка на Гемел я изчитам за ден и каквото ме е впечатлило остава в главата. Докато, земи един Мартин, Ериксон, Дан Симънс или Клавел, се тая, те принуждават да отхвълиш огромно количество информация, да пресяваш, да ангажираш прекомерно паметта и мисълта. Е на това му викам заангажиращо. Което не му пречи да е много добро. И толкоз. Не виждам защо трябваха толкова много думи.