Коментирайте тук
Аз още не съм успял да го прочета като хората
(Конкурс 2) Брой 42 - Соколът
Moderators: Trip, Random, Marfa
- Moridin
- Global Moderator
- Posts: 19287
- Joined: Fri Dec 19, 2003 10:21 pm
- Location: On the other side
- Contact:
(Конкурс 2) Брой 42 - Соколът
This is it. Ground zero.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
Ми...
Т'ва е вторият разказ от този брой на списанието, който ми хареса.
Всъщност май се изкефих заради антирелигиозната нишка. Иначе за пореден път се серщнах с "разказ" в който историята, доколкото я има се явява черупка за някакви филосфски идеи...
И аз съм се опитвал да пиша така, не казвам, че е лошо просто... Май понякога ми идва множко...
Започвам да се чудя кое е по- добро: безидейните хоръри, стремящи се към някаква съмнителна оригиналност или разказите, които приличат на есета... ?
И все пак този е с класа над "Теория" от миналия брой.
Не знам к'во повече да кажа. Определено разказът не блести с... нищо. Просто улучи една нишка от идеи, които са се появявали и в мойто будно съзнание (то пък едната будност) и ме накара да си спомня позабравени мисли. Някак видях себе си. Може би е просто съвпадение...
Абе поне да ги нямаше правописните грешки....
И тука да взема да си споделя мнението по въпроса.. А именно- като сравянвам този конкурс със предишният (не съм изчел всички разкази още) и Поне от първите разкази (не знам как ще е нататък) нивото ми се струва далеч по- слабо...
Т'ва е вторият разказ от този брой на списанието, който ми хареса.
Всъщност май се изкефих заради антирелигиозната нишка. Иначе за пореден път се серщнах с "разказ" в който историята, доколкото я има се явява черупка за някакви филосфски идеи...
И аз съм се опитвал да пиша така, не казвам, че е лошо просто... Май понякога ми идва множко...
Започвам да се чудя кое е по- добро: безидейните хоръри, стремящи се към някаква съмнителна оригиналност или разказите, които приличат на есета... ?
И все пак този е с класа над "Теория" от миналия брой.
Не знам к'во повече да кажа. Определено разказът не блести с... нищо. Просто улучи една нишка от идеи, които са се появявали и в мойто будно съзнание (то пък едната будност) и ме накара да си спомня позабравени мисли. Някак видях себе си. Може би е просто съвпадение...
Абе поне да ги нямаше правописните грешки....
И тука да взема да си споделя мнението по въпроса.. А именно- като сравянвам този конкурс със предишният (не съм изчел всички разкази още) и Поне от първите разкази (не знам как ще е нататък) нивото ми се струва далеч по- слабо...
Общо взето разказът е написан в нелош стил, като изключим диалозите, които поне на мен ми звучат доста неестествено.
Смисълът обаче нещо ми убягва. Така и не разбрах каква е тая толкова велика истина, дето я прозря Моника. Сред многото философски дрънканици не улових никаква ясна идея. Ама аз по принцип съм малко скаран с философията, така че може грешката да е у мен.
Освен това за какво беше този сокол?
Смисълът обаче нещо ми убягва. Така и не разбрах каква е тая толкова велика истина, дето я прозря Моника. Сред многото философски дрънканици не улових никаква ясна идея. Ама аз по принцип съм малко скаран с философията, така че може грешката да е у мен.
Освен това за какво беше този сокол?
- Legend for the Sun
- Smallfolk
- Posts: 7
- Joined: Fri May 27, 2005 7:48 pm
Философското фентъзи ми е любимо. Трудното в него е обаче да предадеш идеята по начин, по който читателят да я преживее.
В разказът ми липсва информацията как Моника е станала Моника, как и защо се стига до ситуацията с дървото, счупения глезен и ловът на вещици.
Това че Моника е вещица (или поне е смятана за такава) някак си не е достатъчно, а също и лиспва информация какво се променя за нея, как я променя мистичното преживяване .
Това ме кара да седя и да гледам героинята отстрани без да мога вляза под кожата й и да погледна през нейните очи.
Смятам че разказът е стойностен и си струва да бъде доразвит.
В разказът ми липсва информацията как Моника е станала Моника, как и защо се стига до ситуацията с дървото, счупения глезен и ловът на вещици.
Това че Моника е вещица (или поне е смятана за такава) някак си не е достатъчно, а също и лиспва информация какво се променя за нея, как я променя мистичното преживяване .
Това ме кара да седя и да гледам героинята отстрани без да мога вляза под кожата й и да погледна през нейните очи.
Смятам че разказът е стойностен и си струва да бъде доразвит.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests