ShadowDance

Доколкото помня, вие от shadowdance не бяхте особени фенове на Дюн, но все пак ви предлагам да погледнете новата книга на Б.Хърбърт и Андерсън "The Hunters of Dune". Искам да видя и вашата рецензия, понеже не съм много навит да си я поръчвам още.
Ако пък някой случайно я е прочел вече да не се скатава, ами да дава мнение.

Аз малко им изгубих нишката, те отдавна станаха повече на Браян Хърбърт книгите, отколкото на баща му...

Знам да, само, че повечето са prequel-и с нелошо, но далеч от нужното ниво за този тип литература качество. А "Ловците.." уж продължава последната книга на бащата, която е от най- наркоманско-меланхоличните. Затова ми се струва, че предимно-комерсиалния автор Пол Андерсън, който за мен е основния писател, Браян е само за "цвят", не ще съумее да се справи.
А и като четох резюме на сюжета и като чух, че от неентропната капсула на Сцитал ще изкарат голи на всичките изроди от досегашните книги ми стана лошо. И изкуствени интелекти ще турят, абе въобще галимацията (мерси за думата, бях я позабравил) ще е пълна. Заприличва на Хиперион. Не, че имам нещо против "Епична финална битка tm", ама трябва много да се внимава с тея неща.

Еми звучи ми глупаво вече, честно казано.

Неотдавна гледах ревютата в Амазона и преобладаващото мнение беше "Егати боклука, по-добре изобщо да не го бяха издавали". Не че има някаква опасност да се излъжа втори път - "Родът Атреидес" ми беше напълно достатъчен, за да туря Брайънчо на едно от челните места в списъка "автори, от които да бягам като от чума".
А съавторът му Кевин (не Пол ) Андерсън, на когото все пак реших да дам втори шанс, бързо се озова до него още след първия том на "Сага за седемте слънца".

Неам мерак аз, така и така аболютно нищо не разбрах от Домът на ордена и я дочетох само на инат, продължение, и то по записките на оня куку, нема да пипна и с прът. Но съм сигурен, че по нета има достатъчно Дюн-маниаци, които ще я прочетат, тъй че ще можеш да си прецениш как гледат на нея хората

Мен пък Родът Атреидес ме кефеше Но най-много да си събера House-трилогията в оригинал и да я изчета, мераци за всичките милион предистории после - нъц, а за продължения - тоже.

Като един от малкото почитатели на Франк Хърбърт в този форум и човек прочел Hunters of Dune, нека да кажа няколко думи по въпроса. В общи линии, сюжетът е сравнително интересен, все пак основната рамка е взета от записки на самия Франк Хърбърт. Проблемът е, наистина, че Брайън Хърбърт и Кевин Андерсън може би не са най-добрия избор за хора, които да добавят останалото. Съгласен съм, че стилът на Франк Хърбърт е много тежък, особено с последните две книги от Дюн поредицата - Heretics of Dune и Chapter House: Dune. При Брайън нещата са доста прости, всъщност направо плоски.

На практика в Hunters of Dune има само два героя, за които може да се каже, че са горе-долу развити, всичко останало е безумно плоско. Просто не мога да си представя как хора, с претенции за някакви позиции като писатели, да слагат толкова ненужно плоски и безинтересни персонажи. Честно казано, аз много се разочаровах от книгата, в общи линии се получава не толкова лоша идея, но адски слабо изпълнение. Иначе наистина доста хора явно ще се върнат като голи (или клонове, това вече е въпрос на интерпретация), макар че основната част от историята ще е явно в последната книга, Sandworms of Dune, която трябва да излезе тази година някъде.

Колкото до останалите продължения, или по-скоро прелюдии, единствените, които си струват, поне според мен, са точно трилогията за родовете - съответно Атреидес, Харконен и Корино. Май за тази трилогия са останали най-много бележки от Франк Хърбърт, така че се е получила най-добре. Даже някъде четох, че определени сцени били вече написани от Франк Хърбърт, и определено си личи. Третата книга е в общи линии най-тъпа, но първите две определено са добри, и не са губене на време.

И така стигам до другата трилогия, която разказва за т.нар. Бътлъров джихад, за който се споменава в "Дюн". Накратко, става въпрос за времена, когато мислещите машини са окупирали почти цялата галактика, но хората все пак успяват да победят, и от тогава са забранени всякакви компютри, роботи и т.н. Историята също не е лоша, дава се обяснение за произхода на разните му там орден, също защо враждуват родовете Атреидес и Харконен, но изпълнението отново е слабо, и отново най-слабата част са героите. Не знам, явно Брайън Хърбърт и Кевин Андерсън нямат усет за създаване на пълнокръвни герои, защото изобщо не се получаваше. Най-много ме издразни едно нещо, обаче:

Spoiler: show

Основните злодеи, главният компютър Омниус и неговата дясна ръка роботът Еразъм, са представени по възможно най-клиширания начин, с всички познати клишета в научната фантастика. Просто по дразнещи персонажи отдавна не бях срещал. А най-тъпото е, че въпросните двама се завръщат в последните две книги, всъщност ги има и в Chapterhouse: Dune - не други, ами двамата старци, които се явяват на Дънкан Айдахо по едно време.

Като цяло, ако Хърбърт ви дразни, изобщо не си правете да четете продълженията. Ако все пак харесвате Хърбърт (като мен), не си причинявайте това, което аз си направих, и прочетете само първата трилогия (за родовете) - всичко останало ще е разочарование, най-голямото от които е Hunters of Dune.

Всъщност с тоя спойлер малко ми дигна мнението, щото ей богу тия старци бяха най-малоумното нещо в цялата книга и се радвам да разбера, че имало поне НЕКЪФ планиран смисъл за тях.

Освен ако Браян и дружката не са си я измислили тая връзка де.

Не са измислени от Брайън, всъщност точно това е била причината първо да се издаде трилогията за джихада, а чак след това седмата книга за "Дюн". Все пак, има логика, защото иначе ще се чудиш, аджеба, какви са тези и за какво се борят (не че явно на Франк Хърбърт му е пукало от това). Но това не променя факта, че двата образа са адски клиширани, поне в шестата книга стояха много по-добре, а пък и аз тайно се надявах, че няма да се стигне пак до тях, но уви.

И аз се чудих к'ви са и за ко се борят, а и спойлера не ми помогна много, в сми - разбрах ги к'ви са, ама пак не ми стана ясно за ко са и къв го търсят там. Пфех!

Ми хубаво, ето още един спойлър

Spoiler: show

Въпросната трилогия за Джихада свършва, как хората успяват да унищожат всички планети, контролирани от Омниус (изкуствения интелект, сиреч), с ядрено оръжие (от там и забраната за използването му след това). Само че в една от книгите се спомава как Омниус е разпратил разни свои копия из галактиката, с цел застраховка. Така че 15,000 години по-късно възстановеният Омниус събира сили за Последната битка (R), Армагедон, Кразилец или там каквото се наричаше, като естествено намеренията му са да изличи де що човек има из космоса, амин! И естествено, и двете страни имат нужда от куизъц хадерах на своя страна, за да победят, така че ето ти и смисълът от голите.

Абе с една дума, клише.

И то голямо. Ни ма кефи туй!

Чел съм само "Дюн" и съвсем малка част от "Месията на Дюна"(както бяха превели заглавието). "Дюн" си беше страхотна книга, но от "Месията..." издържах само десетина страници. Може би беше виновен преводът(това "Бене Гесерит" ми вадеше нервите, Любомир Николов ще извинява), но най-вероятно не. Нямам намерение да чета останалите книги и да си развалям впечатленията.

Между другото, за съжаление по-правилно е Гезърит, не Джезърит, напук на клозетните асоциации нали... Но туй, дето Живик го разправи, просто е (ще си позволя да цитирам Моридин) "забележителна простотия".