ShadowDance

Почнах снощи новия Тад Уилиамс и се поизма4их с началото. Много описания, много мудно... И оттам се сетих за това,коя книга сам почнал и още от първото изречение се озоваваш в действието и не ти се оставя. Та се сетих за моето любимо начало- Зелазни и Шекли "Донеси ми главата на принца" - книгата започва със следното изречение :
"Копелетата отново клинчеха".
Как да я оставиш после...

НаЧалото на "Колелото на времето" е много добро (не мисля, Че е нужно да цитирам прословутия абзац). Няма начин да се подмине книга с подобно начало наистина!

Абе прав си че е много важно началото. Ама лично за мен първите 1-2 думи не могат да значат много. По скоро трябва да говорим за първите 5-6 страници. От 1 изречение по принцип малко се разбира. А и всичко зависи от контекста. Едно и също нещо може да значи много неща... Но книги които съм започнал и от първите страници съм се вживял без да мога да ги оставя са.... Абе сега се сещам за Мартин, първия том на песен за огън и лед, Филип Хосе Фармър и книжките за светът на нивата... Май първите от хрониките на амбър.....

хролога на първи том от "повелителите на руни" на Фарланд
за сержанта от гвардията дет се коли с някъв убиец в една уличка.
навремето ми попадна на английски и и направи голяма впечатление, жалко че книгата не продължи в тоя дух.
може би и прологът на "Игра на тронове"

абе с две думи всяко начало, в което измират героите, от чието име се води действието винаги ме е привличало

По принцип доста ми е трудно да се сетя за точно такива неща, но все пак:Града на мрака на Салваторе, Създанията на Зелазни, Лабиринтът на отраженията на Лукяненко. Със сигурност има още доста, но ми са се затлачили магистралите, дето водят до банките с памет

хммм....
Жътварят на Пратчет, Деветте принца на Амбър от Хрониките на Амбър

Абе началото на Колелото засега си ми е на върха на класацията.
И стоте страници в Графството естествено :РР

Да, началото на Колелото определено е оригинално и завладяващо. Ама после ...

За мен пък началото няма никакво значение. Съсредоточавама се да намерия основните отправни точки за по-нататъшната история, а не да гледам дали началото ме е завладяло или не. Е, признавам има книги които започват наистина със страхотн начало или други, които започват пък по скучно, но най важно е съдържанието на книгата като цяло, поне за мен.

Ами повечето от книгите на маестро Зелaзни те грабват още с първите си няколко изречения.В момента се сещам за 'Безсмъртният' и не мога да не се стърпя да го постна.

- Ти си каликанзър - неочаквано прошепна тя.
Аз се обърнах на лявата си страна и се усмихнах в тъмното.
- А лапите и рогата си оставих в Управлението...
- Значи и ти знаеш онази история!
- Другите ми казват Номикос.
Пресегнах се и я докоснах.
- И този път ли ще унищожиш света?
Засмях се и я притеглих към себе си.
- Ще си помисля. Ако така й е писано на Земята...
- Нали знаеш, че всички деца, родени по Коледа, са с каликанзърова
кръв - продължи тя, - а ти веднъж ми каза, че рожденият ти ден е точно
на...


А 'Донеси ми главата на принца' си е просто идиотизъм отвсякъде.Даже помня че успях да зарибя двамата си съквартиранти да я прочетат , за които 'книга' беше мръсна дума

Как успя? Ето на такова постижение ще се зарадвам, вече...иначе на мен любимо ми е началото на "Лъвовете на Ал-Расан". А в Графството само първите 60 страници, на 100 не мога да се съглася...

Ал-Расан верно :)

Началото на Колелото и Игра на тронове.

"Донърджак"- просто страхотно начало.
"The dispossessed" , "Колелото", То" -няколко, които ми идват наум без да предендирам за особена изчерпателност.

За мен е много важно началото. Първият сблъсък със стила на автора, и когато е добър, не искаш да спреш да четеш. Не мога да се сетя за книги в момента; по-скоро ми идват наум автори. Зелазни е без конкуренция според мен. И онова със селянина на Йовков все не ми излиза от главата толкова години, значи трябва да е добро (всъщност май съм травмирана от часовете по литература...).

Берик ще ми се намръщи, но за мен началото на "Песен за огън и лед" е едно от най-лошите Отказа ме да чета нататък, и хванах пак книгата след няколко месеца - оказа се не толкова зле, но онези първи страници... ужас.

И какво му харесвате на това Колело? На мен ми се стори толкова изкуствено приповдигнато... Личи си как е искал да напише нещо добре звучащо, но си е останал с желанието