ShadowDance

Така. Момент да погледна през прозореца...
Мда, навън няма Апокалипсис и въпреки че пускам тема в секция Игри светът не свършва както се опасявах...
Та малко предистория, за да обясня това шокиращо явление - получих тази игра като подарък за двегодишнината ни със Сашко, защото човекът отчаяно се опитва да ме превърне в геймърка (Сашко: Ей, чшш, я не се прави на путка заспала; играла си повече куестове от мене!)
Кхъм, да. Играла съм куестове и това всъщност са единствените игри, които някога са успявали да ме задържат пред компа за повече от 15 минути (Сашко: От мен да мине, ще забравим за онези 15-тина часа Diablo 2).
Копеле.

Както и да е. За самата игра. Почвам с негативите, щото са малко.
1. Много ми беше лесна. Аз обичам повече да си мъча мозъка, а тук действието, загадките и ребусите бяха доволно предвидими и никак предизвикателни.
2. Имаше и малко бой. А аз имам проблеми с артикулацията. И въпреки че я играех с Xbox360 падчето, пак не ми беше особено удобно. Мислех, че в мен е вината, ама Сашко като ми извади изнервено пад-а от ръцете, намери същите кусури (Сашко: освен пиянския начин по който ти въртеше камерата...). Т.е. боищата СМЪРДЯТ, снийкинга - още повече. Това са най-големите проблеми на играта и честно, докараха ни и двамата до псувни на най-различни езици и по най-различни женски субекти от роднински тип.
И дотук. Останалото е просто душевен, визуален и слухов оргазъм! Историята кърти мивки - не случайно играта е обрала най-различни награди в тази категория. Буквално все едно четях книга и то качествена. Всъщност май основната идея на играта е да те потопи в брутално яката си атмосфера и затова не се разчита на геймплея особено много. Визията У-БИ-ВА. Технически не е чак тотален връх (на 360-то на Сашко съм виждала и по-изпипани неща), но за сметка на това върви абсолютно перфектно на макс с разделителна 1920x1200 (Бел. Сашко: Тейк дет, PS3!) на моята машина. Не че тя е слаба, ма е някъде в ниския среден клас. Персонажите са много готини като дизайн, бекграундите взимат дъха, има просто ебахти яките гледки тук-таме.
Като заговорих за персонажи - имаме цели трима, с които играем. И то готини. Без изключение. Някои от страничните персонажи са просто тотален култ - особено гарванът Гарван (един от най-яките комик рилийфи, които съм виждала където и да е) и роботизираното маймунче - асистент (каваййййййй!!!). Имаме и 3 свята - супермодерен в неособено близкото бъдеще и неговия фентъзи близнак, плюс загадъчния покрит със сняг трети свят, който съществува само в сънищата. Изобщо, не може да ти писне дори за миг.
Войсоувърите са трепач - и за тях неслучайно са обрани разни награди. Гореспоменатите Гарван и маймунче са може би най-готини, но и главните персонажи не им отстъпват. Музиката е разкошна. Нямам търпение да докопам ОСТ-а.
За съжаление, действието завърши с могъщ клифхенгър (поправка - 50 могъщи клифхенгъра в стил Лорд оф дъ рингс и втората Матрица) и сега ще трябва да чакам един Господ знае колко докато изкарат обявеното наскоро епизодично продължение.
Та така. Препоръчвам. Понеже Сашко каза, че всички в тоя форум са баси стори гийковете, даже малко се учудвам, че все още няма олигавена тема за нея. Историята определено ще ви хареса, така че налазвайте! Според Сашко толкова качествена такава е наистина рядко срещано явление в игрите, че и в книгите и филмите.

ПП. Пропуснах да спомена приятно ненатрапващия се мистицизъм. Ей така се прави, другари! (Сашко: Не като в РакСифон, дъ!)

Скрийнове:

Spoiler: show

Аз само мога да ти препоръчам да изиграеш първата част на играта, The Longest Journey, която си е класически point-and-click adventure, и която по моето скромно мнение е по-добра. За уточнение, първата игра разказва историята на Ейприл Райън, и как тя е стигнала до фентъзи света. Иначе Dreamfall също е много добра игра, макар че споделям възмущението си от бойните и снийк елементите, особено една много тъпа снийк сцена към края (с трола), от която изобщо не видях някакъв смисъл. Но определено това е една от малкото игри в последните години (то и Dreamfall не е съвсем нова), което има интересна и ангажираща история, с герои, които те правят съпричастен. Общо взето игри от подобен ранг напоследък (макар и не толкова добри като тези) са Syberia и Fahrenheit (или Indigo Prophecy, в зависимост къде се разпространява).

Между другото, наистина ли ще правят продължение? Е, това вече е много добра новина, чакам с нетърпение

Разбира се, че ще правят. Играта по принцип е правена с идеята да бъде първа част на Dreamfall историята. Продължението ще се казва Dreamfall Chronicles и беше обявено преди няколко месеца.
Иначе аз съм пробвал първата Longest Journey, но 3-полигонните персонажи ме отблъснаха прекалено и така и не я заиграх. Не че визията е толкова важна за мен, но мисля, че да се слага подобно бездарно 3D вместо добре направени 2D спрайтове си е голяма тъпотия и отнема много от притегателността на персонажите (за разлика от жестокия Grim Fandango да речем).

Така е, например Syberia постига по-добро впечатление от графична гледна точка. Но за сметка на това историята в The Longest Journey е изключително добра, което според мен компенсира значително не толкова добрата графика. А пък и е нормално игра от 2000-та да изглежда грозно в наши дни, все пак ...

Абе не баш. Longest Journey си изглеждаше много зле и като излезе. За сметка на това има доста игри, излезли по това време, които и до ден днешен галят окото (Vampire Redemption, да речем). Включително Fandango, който даже е от 98-ма.
Но как да е. Може и да се пробва, сега като сме се зарибили достатъчно.

За да поясня, аз не смятам графиката на The Longest Journey за много добра (тази в Dreamfall определено е видимо по-добра), просто останалите елементи компенсират. Колкото до Grim Fandango, това все пак е една забележителна игра, така че е естествено да блести сред подобните си още дълго време

Ооо игрицата е много добра. Ма трее се чака сикуела

всъщност longest journey беше доста красива игра (и все още е). и аркадия, и старк са добре пипнати и като дизайн, и като изпълнение. моделите на героите не са първа хубост, но като за 99-та са си напълно ок.
иначе, да се играе направо дриймфол ми се струва странно, при положение че това не е друга история (квото и да разправя рагнар), а си е продължение на tlj. със сигурност много събития ще останат неразбрани, и разни герои ще висят в нищото без бекграунда от tlj.

btw, the longest journey wiki -> http://tljwiki.com/Main_Page
особено полезно за хора, които нямат нерви да играят tlj, но искат да знаят какво се случва там.

Ми не ми беше проблем да разбера за какво иде реч. Имаше разни персонажи от предишната част и те като си говореха с Ейприл разкриваха кои са и какво е станало. Не е критично. Но ще я намеря да я изиграя и нея.

Мдаа и аз и се каня от сума време на първата и се се отплесвам да я потърся. Че втората ме остави толкоз гладен за още че нема накъде.

Да играеш Dreamfall без TLJ е като да подхванеш Властелина, без да си чел Билбо Бегинс. Т.е. тотално нефатално. Аз също разбрах каквото имаше да се разбира откъм препратки към първата игра. Пък и в упътването имаше чудесно обобщение на събитията в нея и техните последици.

E да, което не пречи да се изиграе и 1цата

В момента се дърпа

Псулютно! Сега му спуснах директива на Сашко да я издири и източи, щото просто се влюбих в оня свят и искам още.
едит: Идеално!

Е тази темичка ми трябваше и на мен за навиване, от бая време й се каня. Мерси, Амелийо!:):):) Даже съм ги записал заедно с TLJ гледам...

Бтв "РакСифон" е мачкащо яко