ShadowDance

Не ме питайте защо точно това. Просто нито чета на руски, нито имам намерение тука да обяснявам с кой съм се натискал нейде....
Тъй че, ето ви тема. Лично на мене ми е много интересна. Да видим сега един велик писател и хм... философ....
Аз слагам на първо място книгата "Небето няма избраници ("Живот на заем")". Просто там нещата са най ясни. Книгата е по- малка и .. хм ... непълна, например от "Триумфалната арка" ама за сметка на това е много по ясна и на преден план излиза една основна идея....
Абе я да не ви тормозя повече с глупости, който иска ще пише....

И аз много уважавам книгите на Ремарк, но честно казано никак не ми се иска да им правя класация. Най-много пъти съм прочел "На Западният Фронт.../Обратният Път", но това е и поради факта, че някъде си загубих "Време да се живее, време да се мре"

Ами аз не съм си поставал за цел да правя класация. Просто то се получи от само себе си. Четох Ремарк, четох Ремарк и неусетно някой от книгите ми станаха лиубими (нещо иу-то ми се губи). И така...
А "На западния фронт.... " е много добра книга, но на мен ми харесва по- голямата задълбоченост на следвовнните му истории......

Аз съм фен на "Живот назаем". Чела съм и "Трима другари", но първата книга съм я чела няколко пъти и страшно ми хареса. При това е от книгите, в които съм откривала различни неща при всеки следващ прочит. Много изпълнена с живот ми се видя. Хмммм, даже като се замисля сега за нея, може и пак да й преобърна страниците.

Е, аз се излагам, чел съм само "На западния фронт", "Обратния път", "Живот назаем" и "Мансардата на бляновете". Почвах още една-две, ама имаха лошия късмет да се паднат в адски гаден период и така и си останаха недочетени :/

Честно казано за мен "На западния фронт" е най-силна, не толкова заради дълбочината, която, както и Джайм каза, по-нататък сигурно повече я има, в крайна сметка човек има навика даизраства при такива събития. По-скоро заради... интензитета. Заради емоцията, която създава. Не знам как точно да го опиша. "Живот назаем" ми хареса също, много е... искрена, ако мога така да я опиша :)
И в крайна сметка "Мансардата на бляновете" също ми хареса. Аз си я възприемам като детска литература.

Аз винаги съм му бил голям фен на Ремарк. По принцип днес обаче имахме да правим проекти по англ. и едно момиче беше направило проект за The Black Obelisk и каза наистина много интересни неща. Тази книга специално не съм му я чел и смятам да поправя грешката си в скоро време, защото наистина понякога просто е нужно да се отделиш малко от традиционното и да се отдадеш на странното. А Черният обелиск е всичко друго, но не и традиционна книга!

И това го казваш без да си я чел? Странно...
Не знам, аз я докарах докъм 50-та страница и не можах да я продължа :/

Може и да прозвучи богохулно, но за мен от прочетените(доста малко поради мързел) книги на Ремарк, "Западният фронт' ми е най-малко любима. Предпочитам "Искрица живот" и "време да се живее, време да се мре"

Защо времето все не ми стига?? Не съм чел нищо на Ремарк , но имам голямато желание. Но както казах времето не стига!

(Съжалявам за спама, но трябваше да си излея мъката)

Ами прочети, когато остане време. Струва си. А лично аз за себе си (знам че е смешно) деля книгите на Ремарк на няколко категории. Военни, следвоенни, и... абе тъпо е ама слаби. В първата категория влизат: "На западния фронт нищо ново", "Обратният път", "Искрица живот", "Време да се живее и време да се мре". Във втория- "Живот на заем", "Триумфалната арка" (абе никой от вас ли не я е чел? това му е най известното произведение:) ), "Нощ в Лисабон" (тя със малко недомлъвки), "Сенки в рая" (пак със същите недомлъвки), "Черният обелиск", "Трима другари". Слабите са известните вече- "Мансардата на бляновете" и "Спирка на хоризонта", за който не бих казал че като цяло са слаби книги, но съпоставени с другите му произведения са доста далеч...Роланд бтв изобщо не си чел малко, всв пак Ремарк е написал 14 романа и... това е .
А книгата кояро най много ме разочарова е "Искрица живот". Не че е толкова слаба. Ама както е видно аз съм изровил и изчел почти всичко и когато след дълго търсене я изрових и изчетох се оказа че съм очаквал прекалено много...
Най много са ми въздеиствали "На западния фронт...", "Обратният път" и "Живот на заем", но като се замисля "Трима другари" май му е най емоционалната книга...
Направо човек може да се разплаче.....
И я за да живее темата. На кой ви прилича Ремарк? Лично на мен ми напомня малко на Хайнрих Бйол, макар че е уникален.......

Не съм чел достатъчно, за да го сравнявам, а от Бьол пък съвсем нищо, въпреки че в нас имаме всичко май негово. Но КОЙ ми прилича НА Ремарк веднага ще ти кажа, макар че дори мисълта за сравнение е обидна - Павчо Коелю. И не за друго, а защото Верониката му кошмарно силно ми прилича на "Живот назаем"...

Ами аз не съм чел верониката на на Коелиу. Ама от малката представа която имам от неговото творчество направо не мога да си представя как могат да си проличат. Все пак книгите на Ремарк са доста реалистични, докато Коелиу хвърчи из облаците (поне в това което съм чел). Възможно е разбира се да съм пропуснал нещо.....

Мне, не си, Коелю е смешен и жалък драскач, просто във въпросната Вероника е крал доста от Живот на Заем, дори и чисто сюжетно, ако не ме лъже много паметта.

Казах го зашото бях до голяма степен повлиян от проекта й, не заради друго. И все пак мисля Че ще ми хареса, Remark си има доста специфиЧен стил! А на Куелю не съм чел нищо честно казано , пък много го хвалеха...

Аха, съученичките ти, нали? Просто само момичета го хвалят тоя :р Ноу ъфенз мент де, но е мноооого, ама твърде много розов. За домакини в общи линии философийка, и за манекенки. Не помня кой гений беше казал, че тоя тип литература бил писан за манекенките по конкурсите за красота да имат кво да приказват, но мисълта трябва да се запази за поколенията :)