ShadowDance

Хубава и важна (за мен) тема. Първо, ще изясним читателските си предпочитания и подход. Второ - можем да даваме примери за всеки от горните варианти, което сериозно ще допринесе за информираността на хората относно конкретни автори. И трето - заслужава си да се помисли (на глас) по теорията на писането.

Аз гласувах за и четирите, който ми се струва очевиден отговор. С уговорката, че героите са значително по-маловажни за мен от останалите три. Много рядко е съществено за МОЕТО лично възприятие на книгата да съпреживявам героите, ОСВЕН ако писането изобщо е центрирано върху тях (но тогава пък е рядкост те да са слабо развити).

Последният отговор също има своите основания, доколкото един много добър и интересен стил може да изнесе цялата книга по-стабилно, отколкото умерено добра комбинация от четирите съставки. Примерно казвам. Сетинг и герои трудно могат да я изнесат, но сюжет и стил - да.

Значи тогава по-скоро би трябвало да гласуваш за сюжет или стил. Това имах предвид. Кой от четирите елемента намирате за най-важен.

Точно тук можем да обсъдим в детайли и Мартин, за да не отнасяме другата тема. Всъщност точно това ме подсети за тази.

Не е така. Глупаво е да се твърди, че човек трябва да се съсредоточи само върху стила, да оригиналничи и да заебе героите, примерно.

Култивирането на стил не става по тоя начин, а колкото до сюжетите - или го имаш, или го нямаш. Можеш да перфекционизираш излагането им и да ги изчеткаш от повтарящите се схеми и капаните на недостоверността, но не и да ги измисляш с тренировки. Както аз не мога да измисля мелодия.

Човек трябва да развива всичките четири (и още доста), ако ще взима занаята насериозно. В този смисъл отговорът на въпросът е точно който съм дал.

Като читател наистина не оценявам толкова високо добре развития герой, колкото добре развития сюжет. Въпреки това не виждам що трябва да подценявам тотално второто, гласувайки само за първото.

Всеки един от елементите е важен, тъй като те са взамносвързани и ако един от тях не е на нивото на останалите от това страдат и последните.

Тъй като аз не съм професионален автор, и едва ли някога ще стана, за мен е важно цялостното впечатление от една книга. Поне за мен, анализирането елемент по елемент отнема от удовлствието да четеш, без да следиш непрекъснато колко е оригинален фонът на действието, или доколко са развити героите. В крайна сметка, аз смятам че за една добра книга не е достатъчно всеки от четирите изброени елемента да е на ниво, а е нужно и събрани заедно да създават необходимото впечатление. В противен случай книгата ще е просто изкуствено събиране на брилянтно написани епизоди, които не правят непременно добра книга.

Мор, приемам отговора ти, разбира се, само бих искал пак да уточня за анкетата:

Всеки който гласува с всички, трябва да е готов да го защити с твърдението, че всяка книга, която е чел или поне харесал, е била (еднакво) силна и по четирите линии. Имайте го предвид, преди да гласувате.

Наясно съм също, че малко читатели разсъждават в детайли/дълбочина. (Макар че Мор вече вкара ценни разсъждения, които ще обсъдим.) Но ето случай да пробвате. Не бързайте да избирате последния вариант, помислете защо точно ви е харесала конкретна книга.

И аз гласувах за четирите. Според мен една добра книга може да я направи едо, две или три от тези четири, но класическите книги ги изграждат всички елементи на едно- и стил, и сетинг, и герои, и сюжетна линия.

Ох, пак ли... Да, и аз гласувах за четирите по една основна причина: не сме ли минавали вече през темата за безсмислието на гласуване порода "first choice" в някои случаи? Все ми се струва, че... ммм... мдам... viewtopic.php?p=76741#76741

Точно в този случай според мен plurality voting е абсолютно безсмислено

Darkling wrote:

Шайхът wrote:Ако някой ми каже после за Танца, бе всичко хубаво, ма никъв стил нямаш, батка, аз хладно ще отвърна, ми той и Мартин никакъв стил няма, ма виж ква история с кви образи разказва

Нужно ли е да пишеш добре за да измислиш оригинална история с добре замислени образи? Едното е мислене, а другото - писане - две дейности, които не зависят една от друга. Мартин наистина е измислил оригинален сетинг и plot пълен с неочаквани обрати, но това по никакъв начин не значи, че пише стилно. Ако вместо книга беше написал сценарий щеше да се справи по-добре

Ето това много се радвам, че го каза Дарклинг, щото ако го бях казал аз, щяхте да ме изядете - не че не сме свикнали вече. Но е точно така. Нека си отворим очите за тази истина. Повечето автори, както и Мор отбеляза, нямат кой знае какъв талант за грабващ сюжет. И разчитат на другите елементи, за да заглавичкват читателя. (По тази причина и намирам огромна част от книгите за скучни/безсмислени.) Докато във филмите сюжетът идва пръв и бие на очи. Затова и ги изпипват, доколкото могат.

shayhiri wrote:Не бързайте да избирате последния вариант, помислете защо точно ви е харесала конкретна книга.

Аз точно последния вариант за отговор избрах и нямам никакво намерение да се замислям, пък. Все едно да разчупя красива ваза на парчета, за да разбера какво в състава на стъклото докарва точно тоя оттенък, който ми е харесал. С други думи, разчленяването на елементи обикновено съсипва усещането.

Ако ще оценяваш само като читател - да. Но ако ще ставаш автор - не, не е така Трябва малко да поразсъждаваш. Този, който е направил вазата, не я е получил свише от вселената.

shayhiri wrote:Първо, ще изясним читателските си предпочитания и подход.

Ми аз доколкото разбрах въпросът беше отправен от читателска гледна точка.

Гиб, това е жертвата, която трябва да направи пишещият, както неведнъж съм намеквал при обвинения. Предполагах, че няма да ви е проблем пост фактум да разгледате с критично око нещо, което сте чели. Това никакво удоволствие не разваля, но - както казах - разбирам принципното нежелание.

Да, всъщност най-вероятно и тримата сме съгласни. И аз не одобрявам разкостването от позицията на читател, а вероятно и Гибли е на мнение, че писател без разкостване трудно се става.