ShadowDance

Benedict wrote:така и не разбрах какво е имал Шайхири под яки герои - абсолютно тривиалните са си

Ей сега ще разбереш. И ти, и другите младежи (обикновено ), които пропускат може би най-важното в една книга.

Датата й на написване (издаване).

Вирикониум е издаден 1970 година, ако не знаете. Айде замислете се доколко тривиални са били героите тогава - доста преди пълчищата пошли имитатори да омърсят света с графоманските си ч*кии.

Макар че и сега трудно бихте намерили култов герой като Кромис. (Малкото други участници в книгата също са класа: Томб, Теомерис Глин, Гриф, Тринор.)

Охх, много се извинявам предварително за офтопика!!!
Шайхири, преди да обиждаш (макар ти разбира се да не претендираш това) на години, провери датата на написване на примерно:
- 1984
- Le Contrat Social или което и да е есе на Русо
- Общо, творбите на Cervantes
- Общо, творбите на Shakespeare
- Общо, творбите на Balzac
И, освен първата, нарочно слагам автори от преди някой век.
Вече свикнах с идеята че твоите мнения за книги и филми не трябва да се взимат сериозна. Но все пак, стига глупости!

А, мерси за подкрепата с аналогични примери. Само да те светна за безкрайно очевидното: тук говорим за фентъзи.

Ми да имаш да вземаш
Много добре преди да започна да я чета видях годината й на издаване. Точно по същото време има книги, точно фентъзи, чиито герои са класа над тези на Харисън. Безсмъртният на Зелазни, доколкото може да се вмести в жанра, е написана през 66-та, първият Амбър през 72, Сечението на Айнщайн на Дилейни е писана и тя през 67(годината на издаване и на Господарят на светлината впрочем), първите истории на Фриз Лейбър за Фафрд и Сивия Мишелов също са през 70-та година, Магьосникът от Землемория е написан през 68 и прочее..

Героите на М. Джон Харисън със сигурност не са лоши, но определено не са толкова култови, колкото се опитваш да ги изкараш.

Радвам се, че си наясно с важността на въпроса. Ще забележиш също така, че никой от примерите ти не опровергава конкретните заслуги на Харисън. Дори ги подчертава, илюстрирайки общия принцип.

Иконични манга фентъзи (по липса на по-цветисто определение) герои, създадени в края на 60-те. Имитирани хилядократно впоследствие. Трудно се намират, ще знаеш.

Benedict wrote:Героите на М. Джон Харисън със сигурност не са лоши, но определено не са толкова култови, колкото се опитваш да ги изкараш.

Просто забрави думата тривиален и им отдай дължимото. Тях са имитирали, а не обратното.

Мдам, нека им отдадем заслуженето. Джуджето, жадно да намлати н-брой противници; Лордът-воин неразбран от никого и търсещ тишината; Предателят, на който му е предложено нещо повече; Принцесата, която единствено се самосъжалява.
Не знам колко оригинално трябва да подходиш, за да измислиш такива образи. Най-малкото имат доволна прилика с Толкиновите герои.
И много жалко, ако точно тези герои са вземани за пример, което безспорно е ставало от редица занаятчии. Но нищо ново под слънцето, дори през 70-то, сори. И не Харисън е дал този лош пример, със сигурност

И дискусията бива прерязана с нож, защото всички постове оттук нататък, които не включват цитати от книгата, охарактеризиращи уникалността/тривиалността на героите или техните имитации в по-късни романи, бива изтрит като спам

Лично нямам намерение да участвам в дискусията защото мнооого бегло помня неща от Вирикониума. Само допълвам.

shayhiri wrote:А, мерси за подкрепата с аналогични примери.

Пояснение 1: Ахам, просто сам настройваш хората с/у себе си. Примери от различни жанрове и епохи на световната литература. Проблем? Аналогичнбо, май трябваше да те нарека "надут дядка" или нещо подобно.

shayhiri wrote:Само да те светна за безкрайно очевидното: тук говорим за фентъзи.

Пояснение2: От кога фентъзито не принадлежи на литературата? Или понеже ти не го бръснеш за слива - не е литература? Та аре светни се ти!

БаЙа, ако това не е просто поредния флейм, ще те помоля да формулираш ясна реплика, за да мога да й отговоря. Какво точно се опита да кажеш с последните два поста?

Естествено, че Шайхири е надут дядка, а аз съм свенлив адолесцент

Само да допълня, че горните примера бях с цел да покажа, че макар произведенията да са от 70-те години, с удоволстие и в момента ги чета, без уговорки от рода на "Това е писано през 70-те, тогава героите са блики плоски"

И щом толкова пречи обсъждането на модераторите, нищо им пречи това да се премести в отделна тема, а не да се таксува като спам. Все пак далеч по-безмислени неща се дискутират и не се модерират.

Прочетете некоя друга книжка на Харисън и тогава го обсъждайте. Пробвайте с "Light"(в началото съм и е май доволна космическа опера),а за "Nova Swing" разбрах, че е готина, но и много тежка.Продълженията на " The Pastel City" са много по-добри( особено ми се хареса "In Viriconium".

fantasy_fan,
Ами чели сме ги. На мен ми харесаха "Light"(2002) и "The Centauri Device"(1975) , по-малко "Nova Swing"(2006), но "Viriconium" (1971-80-82) не ми хареса. На почитателите на Gene Wolfe ще им направи огромно впечатление, предполагам.

Сега като казах че съм чела някоя и друга книжка на Харисън мога ли да го обсъждам ?

Не си спомням да съм забранявал някому да обсъжда Харисън.
А това за Улф е вярно(за мене двамата са автори, които неимоверно стимулират мисловната дейност и въображението).