БЕЛ-ХОМДОР епично фентъзи
Moderators: Trip, Random, Marfa
Съжалявам, но днес ми се злорадства и реших да дам цитати на коментарите за същото това нещо, само че в Цитаделата... Enjoy!
Не съм дочел цялото, защото реших, че "две червени очи изкочиха... " ми стига
Личи си, че от професионалист, харесва ми.
Има епика в стила ти, харесва ми, историята е добра, брао човече, продължавай все така
ОМГ!Страхотно е, началото прилича малко на мит за сътворението, докато нататък вече си е като роман, много свежо оформление според мен.
ами имаш страхотен език на писане ...
Не съм дочел цялото, защото реших, че "две червени очи изкочиха... " ми стига-
Lord Annorion
- Scholar
- Posts: 119
- Joined: Mon Sep 04, 2006 9:17 am
grellian, "брао човече" продължавай все така... да ни снабдяваш с "по-съществени коментари от най-добрия сайт за литература" 
Сега сериозно... Не съм си правил труда да чета "епичното романче", но това което е написано в предишните постове ме отказа изобщо от мисълта да го чета. Не заради това, че има много грешки(доверявам се на критиците), а поради факта, че автора му страда от чуство за величие. Честно казано от коментарите в цитаделата(които нямаше как да прочета, защото съм баннат от там - благодаря ти grellian
) ми стана ясно що за велика творба е поместена в горните редове.
@ogif59 - много грандомански го раздаваш... внимавай да не паднеш от високо, че доста боли. След като молиш за критика не се ядосвай че я получаваш. Хората ти го казаха в прав текст, а ти им се зъбиш... Мога да ти гарантирам, че ако не се поучиш от това което ти казаха, ще станеш велик автор, но само в цитаделата. Не се радвай на ласкавите коментари там - и аз едно време пуснах един разказ и имаше същите коментари с "много е хубаво" и т.н. но след време, когато прегледах собственото си творение ме напуши смях колко нескопосано съм го написал. Може да ти е неприятно, но това е положението. Да не мислиш, че хората в този сайт си нямат друга работа и по цял ден отделят време да четат аматъорски разказчета... ами не позна - имат си доста друга работа. Вместо да се радваш, че са отделили време за теб и се опитват да ти помогнат по най-добрия възможен начин ти ги обиждаш и нападаш. Когато направиш нещо перфектно можеш да се сърдиш, че някой не го харесва, но дотогава трябва да си благодарен, че някой се опитва да ти помогне. Хайде със здраве и не ми отговаряй, защото не смятам да пиша повече в тази тема, и само ще си изгубиш времето да пишеш глупости за мен.
П.П: Съжалявам за дългия пост, но много се подразних от отношението на момчето към "несъществените коментари" в този форум
Сега сериозно... Не съм си правил труда да чета "епичното романче", но това което е написано в предишните постове ме отказа изобщо от мисълта да го чета. Не заради това, че има много грешки(доверявам се на критиците), а поради факта, че автора му страда от чуство за величие. Честно казано от коментарите в цитаделата(които нямаше как да прочета, защото съм баннат от там - благодаря ти grellian
) ми стана ясно що за велика творба е поместена в горните редове.@ogif59 - много грандомански го раздаваш... внимавай да не паднеш от високо, че доста боли. След като молиш за критика не се ядосвай че я получаваш. Хората ти го казаха в прав текст, а ти им се зъбиш... Мога да ти гарантирам, че ако не се поучиш от това което ти казаха, ще станеш велик автор, но само в цитаделата. Не се радвай на ласкавите коментари там - и аз едно време пуснах един разказ и имаше същите коментари с "много е хубаво" и т.н. но след време, когато прегледах собственото си творение ме напуши смях колко нескопосано съм го написал. Може да ти е неприятно, но това е положението. Да не мислиш, че хората в този сайт си нямат друга работа и по цял ден отделят време да четат аматъорски разказчета... ами не позна - имат си доста друга работа. Вместо да се радваш, че са отделили време за теб и се опитват да ти помогнат по най-добрия възможен начин ти ги обиждаш и нападаш. Когато направиш нещо перфектно можеш да се сърдиш, че някой не го харесва, но дотогава трябва да си благодарен, че някой се опитва да ти помогне. Хайде със здраве и не ми отговаряй, защото не смятам да пиша повече в тази тема, и само ще си изгубиш времето да пишеш глупости за мен.
П.П: Съжалявам за дългия пост, но много се подразних от отношението на момчето към "несъществените коментари" в този форум
Sig by me
Light thinks it travels faster than anything, but it is wrong. No matter how fast light travels, it always finds the darkness has got there first, and is waiting for it.
Light thinks it travels faster than anything, but it is wrong. No matter how fast light travels, it always finds the darkness has got there first, and is waiting for it.
Въх, бях почнал да пиша подробни коментари по текста, но се радвам, че прочетох някои от следващите постове на човека, та се спрях овреме.
Човече, ако желанието ти да пишеш не се изчерпва само с подпаления от поредния Салваторе моментен ентусиазъм да ни издухаш с невероятната си Епика, вземи да обърнеш сериозно внимание на това, което хората ТУК ти говорят и отеби тотално Цитаделци.
Самият факт, че си постнал разказа си и тук показва, че може би има някаква надежда за теб. Ако последваш съвета ми от горния параграф, може да се впусна в повече подробности, защото ще знам, че няма да си хабя думите.
Засега ще отбележа само едно-две неща, върху които, струва ми се, трябва да помислиш:
1. Граматиката на българския език ти е много чужда.
Човек не може да пише успешно въобще, а камо ли да пише художествена литература, ако не познава граматиката на езика си.
Елементарните граматически грешки карат читателя да си каже "Баси, за чий трябва да чета текстовете на човек, който познава българския по-малко даже от мен? И трябва да очаквам произведението да ме докосне, да остане в ума ми? Глупости!"
Книгата се затваря и се оставя да подпира някой шкаф. Звучи много враждебно, но за съжаление е факт - всеки автор трябва да се бори да избегне подобни реакции у читателите си.
"Загледа към близката борова горичка." - Граматиката на бъгларския език не позволява тази комбинация от думи. "Загледа се" е правилния вариант. И тук не говорим, както си казал на Коруин, за това кое му харесва на човек. Говорим за позволеното от българския език.
Нарушаваш граматиката с умисъл единствено, когато знаеш какво ти позволява тя и то само ако искаш да постигнеш специфичен ефект. Това е. Ето още няколко примера, за да не си помислиш, че горното изречение е единственото, за което мога да се хвана.
"Разпокъсани ивици плат, висяха от дългите одежди и се поклащаха от движенията им. " - След "плат" няма запетая.
"На безизразното му лице, там където някога е имало очи, сега зееха само празни, мъртвешки дупки. Големи петна, още прясна кръв личаха по тялото му. " - "Хиена" е в женски род. Не "там където някога е имало очи", а "там където някога бе имало очи". Използвай винаги глагола "съм" за минало време, а не за сегашно - разказваш историята в минало време, все пак.
"Превръщайки ги в МОРИ, тези нечисти, лоши Немъртви, загинали от неестествена смърт, щяха да се причислят към сформиращата се армия на МРАГОН." - "Превръщайки се в Мори", а не "Превръщайки ги в Мори". Вършителите на действието в това изречение за Немъртвите, затова те сами се превръщат. Освен това - "лоши Немъртви"??? Това е като да кажеш "леко неучтив психопат с трион"! Думата "Немъртви" вече съдържа достаттъчно "лошост" в себе си по подразбиране, прилагателното до нея звучи абсурдно.
2. Имаш проблеми с концептуализацията.
В много, много случаи очевидно не знаеш как да опишеш на страницата това, което си представяш. Много сериозен проблем, защото в общия случай читателите схващат какво си искал да напишеш, но в същото време пред очите им стои некадърният начин, по който си го написал.
Резултатът е раздразнение - "Хубу де, искал да напише това и това, ама така го е написал, че едвам разбрах, че е имал това предвид. На всеки ред ли трябва да се тормоза по тоя начин? Ай сиктир!" Книгата се затваря и се оставя да подпира накривения течащ хладилник.
Отново звучи доста враждебно, нали? Но как си представяш, че се чувства човек, който трябва да инвестира най-малко десетина часа от времето си в 500-страничната ти фентъзи книга (които може да използва за 10000 други неща, включително и за да прочете някоя по-добра фентъзи книга от твоята) и който осъзнава след тия десетина часа, че се е измъчил и е загубил времето си? Затова нормалните хора обикновено не дават повече от петнадесетина минути шанс на автора (по-благоразположените му дават около половин час), особено ако е напълно неизвестен. Ако е много известен, може да му дадат даже час-два. Но дотам.
Ето и тук няколко примера, за да не съм голословен:
"Преди да издъхне, той видя оголените зъби на звяра, който ядеше от прегризаното му гърло." - "Той" няма как да види оголените зъби на звяра, ако същите тия оголени зъби в момента са заровени в плътта на гръгляна му. Звучи абсурдно и читателят, който си представя тая сцена през очите на жертвата, губи представа за случващото се.
"Гологлави с кожа опъната, сива и пропита по самия череп" - кожа, пропита по череп?!?! Дори да предположим, че това е някаква свежа, нестандартна употреба на словосъчетанието, тя, повярвай ми, се набива в очи. А ти си използвал същото словосъчетание още два пъти в разстояние от 200-300 думи. Да не говорим, че аз лично въобще не оправдавам подобна употреба, защото си я сложил насред изключително стандартно физическо описание. Или трябва да направиш цялото описание полу-поетично, или да премахнеш пропитата кожа и да сложиш нещо по-нормално.
"Плач и скърби оставяха кървави дири след тях" - Плачът и скърбите са оставяли кървавите дири? С други думи, плачът и скърбите причиняват кървавите дири? Надявам се, сам можеш да видиш абсурдността.
"Пред нея на няколко крачки, огромна, настръхнала, привела главата си под издигнатите плешки на предните лапи стоеше озъбена, готова за скок огнена хиена." - лапите не притежават плешки, за да можеш да кажеш "Издигнатите плешки на предните лапи". Плешките принципно се свързват с гърба, а не с крайниците.
"Изминаха секунди, които на жената се сториха часове. В този миг усети нещо лепкаво по врата си. Строполи се на колене. Зад гърба й една хиена бе забила зъбите си в нея. Изпусна момиченцето. Но то не успя да падне. Умирайки майката видя, как два кръвожадни звяра разкъсаха детенцето й на парчета пихтиесто месо." - Като оставим настрана клиширания, неефективен мелодраматизъм със смляното бебе, жената няма да усети "нещо лепкаво" по гърба си, когато хиената я захапе. Жената ще усети всепоглъщаща болка. Последната й грижа ще е за лепкавото нещо по врата й.
Човек усеща единствено влага и топлина ако е съсечен от изключително бърз и рязък удар на изключително остро оръжие, а не от огромните зъби на чудовище, които разкъсват мускулите й и разтрошават костите отдолу.
Мога да продължа с още доста примери по тия две точки, както и с други много сериозни проблеми на началото на книгата ти, но според мен граматиката и способността ясно и разбираемо да записваш, това, което ражда въображението ти са основополагащи за всеки, който иска да пише каквото и да било.
Ако решиш, че има смисъл от тези ми коментари, може да продължим.
Човече, ако желанието ти да пишеш не се изчерпва само с подпаления от поредния Салваторе моментен ентусиазъм да ни издухаш с невероятната си Епика, вземи да обърнеш сериозно внимание на това, което хората ТУК ти говорят и отеби тотално Цитаделци.
Самият факт, че си постнал разказа си и тук показва, че може би има някаква надежда за теб. Ако последваш съвета ми от горния параграф, може да се впусна в повече подробности, защото ще знам, че няма да си хабя думите.
Засега ще отбележа само едно-две неща, върху които, струва ми се, трябва да помислиш:
1. Граматиката на българския език ти е много чужда.
Човек не може да пише успешно въобще, а камо ли да пише художествена литература, ако не познава граматиката на езика си.
Елементарните граматически грешки карат читателя да си каже "Баси, за чий трябва да чета текстовете на човек, който познава българския по-малко даже от мен? И трябва да очаквам произведението да ме докосне, да остане в ума ми? Глупости!"
Книгата се затваря и се оставя да подпира някой шкаф. Звучи много враждебно, но за съжаление е факт - всеки автор трябва да се бори да избегне подобни реакции у читателите си.
"Загледа към близката борова горичка." - Граматиката на бъгларския език не позволява тази комбинация от думи. "Загледа се" е правилния вариант. И тук не говорим, както си казал на Коруин, за това кое му харесва на човек. Говорим за позволеното от българския език.
Нарушаваш граматиката с умисъл единствено, когато знаеш какво ти позволява тя и то само ако искаш да постигнеш специфичен ефект. Това е. Ето още няколко примера, за да не си помислиш, че горното изречение е единственото, за което мога да се хвана.
"Разпокъсани ивици плат, висяха от дългите одежди и се поклащаха от движенията им. " - След "плат" няма запетая.
"На безизразното му лице, там където някога е имало очи, сега зееха само празни, мъртвешки дупки. Големи петна, още прясна кръв личаха по тялото му. " - "Хиена" е в женски род. Не "там където някога е имало очи", а "там където някога бе имало очи". Използвай винаги глагола "съм" за минало време, а не за сегашно - разказваш историята в минало време, все пак.
"Превръщайки ги в МОРИ, тези нечисти, лоши Немъртви, загинали от неестествена смърт, щяха да се причислят към сформиращата се армия на МРАГОН." - "Превръщайки се в Мори", а не "Превръщайки ги в Мори". Вършителите на действието в това изречение за Немъртвите, затова те сами се превръщат. Освен това - "лоши Немъртви"??? Това е като да кажеш "леко неучтив психопат с трион"! Думата "Немъртви" вече съдържа достаттъчно "лошост" в себе си по подразбиране, прилагателното до нея звучи абсурдно.
2. Имаш проблеми с концептуализацията.
В много, много случаи очевидно не знаеш как да опишеш на страницата това, което си представяш. Много сериозен проблем, защото в общия случай читателите схващат какво си искал да напишеш, но в същото време пред очите им стои некадърният начин, по който си го написал.
Резултатът е раздразнение - "Хубу де, искал да напише това и това, ама така го е написал, че едвам разбрах, че е имал това предвид. На всеки ред ли трябва да се тормоза по тоя начин? Ай сиктир!" Книгата се затваря и се оставя да подпира накривения течащ хладилник.
Отново звучи доста враждебно, нали? Но как си представяш, че се чувства човек, който трябва да инвестира най-малко десетина часа от времето си в 500-страничната ти фентъзи книга (които може да използва за 10000 други неща, включително и за да прочете някоя по-добра фентъзи книга от твоята) и който осъзнава след тия десетина часа, че се е измъчил и е загубил времето си? Затова нормалните хора обикновено не дават повече от петнадесетина минути шанс на автора (по-благоразположените му дават около половин час), особено ако е напълно неизвестен. Ако е много известен, може да му дадат даже час-два. Но дотам.
Ето и тук няколко примера, за да не съм голословен:
"Преди да издъхне, той видя оголените зъби на звяра, който ядеше от прегризаното му гърло." - "Той" няма как да види оголените зъби на звяра, ако същите тия оголени зъби в момента са заровени в плътта на гръгляна му. Звучи абсурдно и читателят, който си представя тая сцена през очите на жертвата, губи представа за случващото се.
"Гологлави с кожа опъната, сива и пропита по самия череп" - кожа, пропита по череп?!?! Дори да предположим, че това е някаква свежа, нестандартна употреба на словосъчетанието, тя, повярвай ми, се набива в очи. А ти си използвал същото словосъчетание още два пъти в разстояние от 200-300 думи. Да не говорим, че аз лично въобще не оправдавам подобна употреба, защото си я сложил насред изключително стандартно физическо описание. Или трябва да направиш цялото описание полу-поетично, или да премахнеш пропитата кожа и да сложиш нещо по-нормално.
"Плач и скърби оставяха кървави дири след тях" - Плачът и скърбите са оставяли кървавите дири? С други думи, плачът и скърбите причиняват кървавите дири? Надявам се, сам можеш да видиш абсурдността.
"Пред нея на няколко крачки, огромна, настръхнала, привела главата си под издигнатите плешки на предните лапи стоеше озъбена, готова за скок огнена хиена." - лапите не притежават плешки, за да можеш да кажеш "Издигнатите плешки на предните лапи". Плешките принципно се свързват с гърба, а не с крайниците.
"Изминаха секунди, които на жената се сториха часове. В този миг усети нещо лепкаво по врата си. Строполи се на колене. Зад гърба й една хиена бе забила зъбите си в нея. Изпусна момиченцето. Но то не успя да падне. Умирайки майката видя, как два кръвожадни звяра разкъсаха детенцето й на парчета пихтиесто месо." - Като оставим настрана клиширания, неефективен мелодраматизъм със смляното бебе, жената няма да усети "нещо лепкаво" по гърба си, когато хиената я захапе. Жената ще усети всепоглъщаща болка. Последната й грижа ще е за лепкавото нещо по врата й.
Човек усеща единствено влага и топлина ако е съсечен от изключително бърз и рязък удар на изключително остро оръжие, а не от огромните зъби на чудовище, които разкъсват мускулите й и разтрошават костите отдолу.
Мога да продължа с още доста примери по тия две точки, както и с други много сериозни проблеми на началото на книгата ти, но според мен граматиката и способността ясно и разбираемо да записваш, това, което ражда въображението ти са основополагащи за всеки, който иска да пише каквото и да било.
Ако решиш, че има смисъл от тези ми коментари, може да продължим.
Ако се загледаш нагоре, ще забележиш, че не са ти казали това, но явно ти не си правиш труда да четеш коментарите.
Не, не си написал най-лошият разказ. Но не си написал и най-добрият. А от тези коментари можеш да разбереш кои са му лошите страни и да ги оправиш. Но ти явно не искаш. Твоя воля.
Не, не си написал най-лошият разказ. Но не си написал и най-добрият. А от тези коментари можеш да разбереш кои са му лошите страни и да ги оправиш. Но ти явно не искаш. Твоя воля.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Не се спичайogif59 wrote:Дълго не мислех да отговарям на вашите писания, но за да се успокоите ще напиша:
Ясно, разбрах. Написал съм най-нескопосаният, най-неграмотно граматическият и най-бездарният разказ. Благодаря. Не си правете труда да го четете.
Всички сме писали най-нескопосания, най-неграмотно граматическия и най-бездарния разказ Без изключение. Никой не се е родил научен. Номерът е да имаш волята да приемеш за себе си, че без усилие и мисъл ще пишеш все това. Успееш ли, после е доста по-лесно.And you can't dance with a devil on your back...
ogif59, твоя разказ така или иначе вече си направиха труда да го прочетат почти всички хора от тоя форум, а освен това си направиха труда да напишат нещо доста повече от едносрични похвали. Не един и двама си направиха труда да ти обяснят, при това в подробности какво виждат в разказа ти и какви са му проблемите. Според теб какво значи това?
Ако наистина имаш сериозни намерения с писането, похвалите доникъде няма да ти помогнат. Ама доникъде. Това с "личи си, че си професионалист" и така нататък, което са ти изприказвали в другия форум, просто не е вярно. Никой от нас не е професионалист и никой от нас не пише разкази без проблеми. Повярвай ми, не ни е срам да си ги посочваме един на друг, защо тогава трябва да е грешно, че ти ги посочваме на теб?
Всъщност, нямам никакви проблеми със сетинга ти. Това, което ми пречи е, пак повтарям, са елементарните граматически грешки и неясният начин на писане. И за мое съжаление, не мога да си изкривя душата - наистина не харесвам нищо в разказа ти. Навярно и другите са на това мнение. Запомни обаче едно - това нищо не значи. Единственото, което има значение, е дали критиките, които са отправени към теб, ти се струват адекватни. Те такива ли са според теб? Смяташ ли, че те критикувам за граматиката и неяснотите, само защото съм лош? Няма ли шанс това, което да ти казвам, да е вярно? Нямаш ли наистина граматически грешки? Нямаш ли наистина объркващи описания?
Отвори коя да е книга на любим твой фентъзи автор и я сравни с това, което си написал ти. Смяташ ли, че твоят разказ е добър, колкото това, което те са написали? Ако не, къде виждаш неща, които са направили по-добре от теб? Кои са тези неща? Колко мисъл всъщност вложи в написаното от теб? Или всичко просто се изля от теб за една вечер? Погледна ли разказа си след това? Направи ли някакви поправки в него? Ако да, какви?
Човече, щяхме ли да си правим труда да продължаваме темата вече втора страница (повечето теми тук даже два отговора нямат), ако просто искахме да ти се надсмеем? Не ни обиждай по този начин. На повечето от нас твърде много ни пука за литературата, че да я използваме като средство да леем злоба по нечий адрес.
Помисли добре над това, което ти казваме тук и ако решиш, ни отговори отново. Тук има хора, които ама наистина могат да ти помогнат, ако само се вслушаш.
Ако наистина имаш сериозни намерения с писането, похвалите доникъде няма да ти помогнат. Ама доникъде. Това с "личи си, че си професионалист" и така нататък, което са ти изприказвали в другия форум, просто не е вярно. Никой от нас не е професионалист и никой от нас не пише разкази без проблеми. Повярвай ми, не ни е срам да си ги посочваме един на друг, защо тогава трябва да е грешно, че ти ги посочваме на теб?
Всъщност, нямам никакви проблеми със сетинга ти. Това, което ми пречи е, пак повтарям, са елементарните граматически грешки и неясният начин на писане. И за мое съжаление, не мога да си изкривя душата - наистина не харесвам нищо в разказа ти. Навярно и другите са на това мнение. Запомни обаче едно - това нищо не значи. Единственото, което има значение, е дали критиките, които са отправени към теб, ти се струват адекватни. Те такива ли са според теб? Смяташ ли, че те критикувам за граматиката и неяснотите, само защото съм лош? Няма ли шанс това, което да ти казвам, да е вярно? Нямаш ли наистина граматически грешки? Нямаш ли наистина объркващи описания?
Отвори коя да е книга на любим твой фентъзи автор и я сравни с това, което си написал ти. Смяташ ли, че твоят разказ е добър, колкото това, което те са написали? Ако не, къде виждаш неща, които са направили по-добре от теб? Кои са тези неща? Колко мисъл всъщност вложи в написаното от теб? Или всичко просто се изля от теб за една вечер? Погледна ли разказа си след това? Направи ли някакви поправки в него? Ако да, какви?
Човече, щяхме ли да си правим труда да продължаваме темата вече втора страница (повечето теми тук даже два отговора нямат), ако просто искахме да ти се надсмеем? Не ни обиждай по този начин. На повечето от нас твърде много ни пука за литературата, че да я използваме като средство да леем злоба по нечий адрес.
Помисли добре над това, което ти казваме тук и ако решиш, ни отговори отново. Тук има хора, които ама наистина могат да ти помогнат, ако само се вслушаш.
-
BaYa
- Forsaken
- Posts: 3002
- Joined: Thu Jul 27, 2006 10:20 pm
- Location: На топличко, във въображението ми!
- Contact:
В подкрепа на Trip и останалите, дори и аз прочетох разказа ти. Не се чувствам способна, за да кометирам или съветвам в литературната сфера. Но пък си направих труда да прочета същата тема пусната в друг форум, която линкна по-горе Грелиън. И само мога да те посъветвам за едно нещо, макар и да изглежда малко мазохистко - трябва винаги да се водиш от най-яростните (стига да не са злонамерени) критики против. А не от всяко милостиво потупване по рамото. Когато е по-трудно достижимо, победата е много по-сладка. А и тогава много по-лесно запаметяваш наученото.
Luxury is a matter of having options!!!
Не е по-богат който има повече, а който се нуждае от по-малко!
¡Hagas lo que hagas - la cagas!!
Не е по-богат който има повече, а който се нуждае от по-малко!
¡Hagas lo que hagas - la cagas!!
аз мисля че това , което си написал предизвиква някакъв интерес , но не достатъчно че да се задържиш и историята да те обладае напълно . Както казаха и по горе пробвай да пишеш и от трето лице или да разнообразяваш гледните точки .
П.П. Малее , аз ако пусна част от моята книга , която съм започнал ще ме направите на нищо 
П.П. Малее , аз ако пусна част от моята книга , която съм започнал ще ме направите на нищо
born in town of birds
Ше те изям лично. 
Кво означава да пише от трето лице?
Кво означава да пише от трето лице?
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest