Случи ми се нещо интересно...
Moderator: Moridin
Случи ми се нещо интересно...
Тук си нямаме тема, в която да се похвалим или оплачем от нещо, което ни се е случило наскоро и това ми липсва. В крайна сметка, понякога ми се ще да споделя с околните интересните неща от моето битие. В аниме.лудост има цели две отделни теми (една за хвалби и една за оплаквания - оказаха се много сполучливи и популярни, вече им пуснаха втора част), но аз искам да си споделям с тукашните потребители. Пък!
Та пускам я пробно темичката, с молба към някой по-привилегирован от мен да я направи Sticky.
И откривам сезона с надеждата да ме последвате
От понеделник започнах да си ходя пак на доброто старо кардио комбо, с което се забавлявах преди да замина за Канада. В момента, след 3 тренировки, все още агонизирам и се влача едва-едва (имам мускулна треска навсякъде, включително и на места, които не съм подозирала, че съществуват) но пък се чувствам супер щастлива. Не съм мазохист, но тая болка я ОБИЧАМ! Спортът е прекрасно нещо! Децата си ще ги направя тъпи, щастливи и здрави спортисти. Няма да им купувам играчки за развиване на мисленето, от малки ще ги запиша нещо да тренират и ще им избия от главата всички стремежи към наука и изкуство. Искам ги тъпи като гьонове. По-късно ще са ми благодарни!
Оня ден пък се наложи да направя селекция на двата огромни кашона с лекции, семинари и упражнения, които бях събрала през годините в химическия. Стана ми едно такова меланхолично... Толкова много труд - направо сама не мога да повярвам колко нещо съм изписала. Пък и изучила - нали бях съвестен зубър, отличник... Сега единия от тези кашони заминава за изгаряне в огнището. Ей така. Чувствам се като един от онези тибетски монаси, които месеци наред правят дадена картина от пясък, само за да я разрушат за секунди, когато стане готова.
Айде пробвайте и вие сега
Та пускам я пробно темичката, с молба към някой по-привилегирован от мен да я направи Sticky.
И откривам сезона с надеждата да ме последвате
От понеделник започнах да си ходя пак на доброто старо кардио комбо, с което се забавлявах преди да замина за Канада. В момента, след 3 тренировки, все още агонизирам и се влача едва-едва (имам мускулна треска навсякъде, включително и на места, които не съм подозирала, че съществуват) но пък се чувствам супер щастлива. Не съм мазохист, но тая болка я ОБИЧАМ! Спортът е прекрасно нещо! Децата си ще ги направя тъпи, щастливи и здрави спортисти. Няма да им купувам играчки за развиване на мисленето, от малки ще ги запиша нещо да тренират и ще им избия от главата всички стремежи към наука и изкуство. Искам ги тъпи като гьонове. По-късно ще са ми благодарни!
Оня ден пък се наложи да направя селекция на двата огромни кашона с лекции, семинари и упражнения, които бях събрала през годините в химическия. Стана ми едно такова меланхолично... Толкова много труд - направо сама не мога да повярвам колко нещо съм изписала. Пък и изучила - нали бях съвестен зубър, отличник... Сега единия от тези кашони заминава за изгаряне в огнището. Ей така. Чувствам се като един от онези тибетски монаси, които месеци наред правят дадена картина от пясък, само за да я разрушат за секунди, когато стане готова.
Айде пробвайте и вие сега
Бахти, ровенето по стари вещи може да има тежки психически последствия за човека...
Току що, докато оправях генерално гардероба на майка ми (изхвърлих й половината дрехи, като се прибере ще опищи орталъка), открих следното МОЕ писмо, което съм написала на далечния 20-ти ноември 91-ва година до Дядо Мраз:
Мили дядо Мраз,
Аз съм вече в четвърти клас, а брат ми в първи. Очаквам зимата с нетърпение. За разлика от миналите години аз не искам нищо. Брат ми пък иска лего, Lego - теглич. Забелязала съм, че освен подаръците за които ти пишем, ти ни носиш и други. Разбира се не възразявам, защото аз и Гого обичаме да получаваме подаръци, тъй че мисля че ще ми донесеш някакъв подарък. Много ти благодаря за подаръците които ми донесе и на мен и на брат ми. Много им се радвахме, а на свирката, която ми донесе миналата година научих да свиря "Когато бях овчарче". Ще ти напиша нотите: До, ми, ре, ми, фа, сол, ла, сол, сол, ла, ла, до, си, ла, сол, сол, ла, ла, ла, сол, фа, ми, ла, сол, до, си, ла, сол, фа, ми.
И така до последният куплет.
Не знам още какво да ти пиша
Довиждане!
20.11.91г. София
С целувки! От Хриси и Гого Жекови.
Запазила съм оригиналния правопис, стил и пунктуация. На следващите две странички съм му нарисувала картинки - на едната дръвчета по някакво поле с огромни колкото короните им снежинки. На другата има 3 големи сърца и пише "За дядо Мраз от Хриси и Гого".
А писмото е адресирано до Дядо Мраз, в област "Ледената планина" и по някакви неясни мене причини - пощенски код 1000.
Баси... Кво бях, в кво се превърнах...
Току що, докато оправях генерално гардероба на майка ми (изхвърлих й половината дрехи, като се прибере ще опищи орталъка), открих следното МОЕ писмо, което съм написала на далечния 20-ти ноември 91-ва година до Дядо Мраз:
Мили дядо Мраз,
Аз съм вече в четвърти клас, а брат ми в първи. Очаквам зимата с нетърпение. За разлика от миналите години аз не искам нищо. Брат ми пък иска лего, Lego - теглич. Забелязала съм, че освен подаръците за които ти пишем, ти ни носиш и други. Разбира се не възразявам, защото аз и Гого обичаме да получаваме подаръци, тъй че мисля че ще ми донесеш някакъв подарък. Много ти благодаря за подаръците които ми донесе и на мен и на брат ми. Много им се радвахме, а на свирката, която ми донесе миналата година научих да свиря "Когато бях овчарче". Ще ти напиша нотите: До, ми, ре, ми, фа, сол, ла, сол, сол, ла, ла, до, си, ла, сол, сол, ла, ла, ла, сол, фа, ми, ла, сол, до, си, ла, сол, фа, ми.
И така до последният куплет.
Не знам още какво да ти пиша
Довиждане!
20.11.91г. София
С целувки! От Хриси и Гого Жекови.
Запазила съм оригиналния правопис, стил и пунктуация. На следващите две странички съм му нарисувала картинки - на едната дръвчета по някакво поле с огромни колкото короните им снежинки. На другата има 3 големи сърца и пише "За дядо Мраз от Хриси и Гого".
А писмото е адресирано до Дядо Мраз, в област "Ледената планина" и по някакви неясни мене причини - пощенски код 1000.
Баси... Кво бях, в кво се превърнах...
Серия от ниски юмручни удари на Кано в първия Мортал Комбат, завършваща с фатал-а (изваждане на сърце). Мисля.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
т.е. поредната спам тема.
Днес ядох кюфтета и кекс. И двете бяха вкусни, после съжалявах, че ги хапнах. Утре съм на турнир в 10 часа сутринта, на който ще ме обуят, както ще обуят и Валери и Ефо, моите добри приятели. Имам да пиша статия за Шадоуденс, а не съм до средата. Ама ще я напиша този път. Студено ми е.
Нали не само на мен ми звучи ОМЕГА-ретардед?
Днес ядох кюфтета и кекс. И двете бяха вкусни, после съжалявах, че ги хапнах. Утре съм на турнир в 10 часа сутринта, на който ще ме обуят, както ще обуят и Валери и Ефо, моите добри приятели. Имам да пиша статия за Шадоуденс, а не съм до средата. Ама ще я напиша този път. Студено ми е.
Нали не само на мен ми звучи ОМЕГА-ретардед?
Може би ако стикнем една само за сексуалните преживявания?
Иначе ще трябва да ги пускам в тази, щото на мен нищо друго не ми се случва.
Значи преди две вечери случайно се засичаме с едн...
Иначе ще трябва да ги пускам в тази, щото на мен нищо друго не ми се случва.
Значи преди две вечери случайно се засичаме с едн...
Last edited by shayhiri on Sun Nov 18, 2007 12:46 am, edited 1 time in total.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Дам, ваденето на сърца с голи ръце си е изморително.
Мен пък вчера ме скъсаха като куче на шофьорски. Вкарах листовките без проблем, вярно леснотийка, не мога да повярвам как скъсаха повече от половината хора.
И после направих сигурно най-психопатския изпит в историята. Инструктора и изпитващия накрая не знаеха къде се намират, а аз бях доволен, че изпита е свършил и съм жив. То не бяха влизания в завои на четвърта, пресичания на червено, засичания на трамваи... Даже единия път трамвая мина на по-малко от сантиметър от огледалото, не го отнесе по чудо.
Дам доста адреналин боцнах вчера следобед. Преди следващият изпит няма да ходя на картинг...
Мен пък вчера ме скъсаха като куче на шофьорски. Вкарах листовките без проблем, вярно леснотийка, не мога да повярвам как скъсаха повече от половината хора.
И после направих сигурно най-психопатския изпит в историята. Инструктора и изпитващия накрая не знаеха къде се намират, а аз бях доволен, че изпита е свършил и съм жив. То не бяха влизания в завои на четвърта, пресичания на червено, засичания на трамваи... Даже единия път трамвая мина на по-малко от сантиметър от огледалото, не го отнесе по чудо.
Дам доста адреналин боцнах вчера следобед. Преди следващият изпит няма да ходя на картинг...
I like rusty spoons....
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
I like to touch them...
It's almost orgasmic...
Вахаха, да. Сори иначе. Придържай се към билярда.
passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Само на теб, но това е поради ритардед ежедневието ти, споко. Лечимо е.Muad_Dib wrote: Нали не само на мен ми звучи ОМЕГА-ретардед?
Ето примерно Коруин има какво да каже. Ей това имах предвид.
@Коруин: Кво да ти кажа, аз на първия си изпит взех обратен завой на трета и почти сгазих една баба. Винаги може и по-зле. Следващият път ще го вземеш, сигурна съм. Аз моят още не съм, де. Три пъти ме късаха...
А кардио комбо е е една много интензивна кардио-гимнастика, която моята треньорка Галя (която бтв е европейски шампион по аеробика инструктиране и е един от най-готините хора на планетата) си е измислила. Общо е 60 минути, 40 от които са нон-стоп движение - скачане, размахване на ръце и крака, като темпото постепенно се покачва и се приключва с моите любими упражнения от разни бойни изкуства (супер интензивни разнообразни комбинации от различни удари с ръце и крака). Следват 10 минути по-бавни упражнения с тежести - лост, гирички или едни ластици (ок, де, те не са тежест, ма принципът е същия) и 10 минути упражнения на земя - коремни преси, разни натоварващи за краката и задника + разтягане. Нещото е просто адски велико, обожавам го и ужасно ми липсваше. В Канада ходих на някви, които бяха ПЪТИ по-еднообразни и скучни. Галя всяка седмица ни сменя комбинацията да не ни писне, всеки месец ни променя и музиката - сама си прави компилациите, за да й паснат на програмата. Въобще страхотна е!
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
И аз искам да разкажа нешо, макар че вече е старичко...
Та така, преди около месец, даже по- малко, отивам в софийския университет на изпит. Кандидатствах магистратура по клинична и консултативна психология и цялата работа се изразяваше в два изпита единия от които устен и озаглавен "мотивационно интервю". С две думи: да отида и да обясня що искам да го уча това и да ме видят, че не съм луд (да ги заблудя). Отивам аз в София и по чиста случайност се засичам с един колега и го гледам тръгнал с един голям сак. Аз движа без никакъв багаж с идеята след изпита да си хвана първия влак за лудницата и да ходя на работа....
Сядаме двамата с колегата да ядем нещо в кафето, аз правя почти щпагат за да се измъкна от неудобната позиция в която бях застанал. Абе прескочих няква табуретка, не е щпагат ама....
И след няколко минути тътрейки се към третия етаж (тва става 20 минути преди прословутия изпит) аз по навик докосвам задните си джобове за да видя дали портфейлът ми е там... Там е... И дънките ми (щото бях с дънки) са яката разпрани или поне така ми се струва на допир. Викам на моя човек (ама повярвайте много смешно прозвуча)- "абе я виж дали случайно не са ми разпрани дънките на задника". Той поглежда и много сериозно отговаря- "да, много". После добавя-"имаш ли други панталони....". И така значи...
Излишно е да споменавам, че нямах ама той пък имаше в сака и ми даде, те пък взеха че ми станаха... Пълна идилия... Още не съм му ги върнал... Приеха ме в университета, изпита мина добре... Много се смяхме...
После се върнах в кафето и едни девойки ми се хилиха нещо, а аз си викам на акъла "мама ви курви, сигурно сте ме видели като ми се разпраха гащите".
И така
Беше забавно... А като се замисля, че ако преди две три години ми се беше случило нещо такова сигурно щеше да ми е психотравмено преживяване
Хихи...
Та така, преди около месец, даже по- малко, отивам в софийския университет на изпит. Кандидатствах магистратура по клинична и консултативна психология и цялата работа се изразяваше в два изпита единия от които устен и озаглавен "мотивационно интервю". С две думи: да отида и да обясня що искам да го уча това и да ме видят, че не съм луд (да ги заблудя). Отивам аз в София и по чиста случайност се засичам с един колега и го гледам тръгнал с един голям сак. Аз движа без никакъв багаж с идеята след изпита да си хвана първия влак за лудницата и да ходя на работа....
Сядаме двамата с колегата да ядем нещо в кафето, аз правя почти щпагат за да се измъкна от неудобната позиция в която бях застанал. Абе прескочих няква табуретка, не е щпагат ама....
И след няколко минути тътрейки се към третия етаж (тва става 20 минути преди прословутия изпит) аз по навик докосвам задните си джобове за да видя дали портфейлът ми е там... Там е... И дънките ми (щото бях с дънки) са яката разпрани или поне така ми се струва на допир. Викам на моя човек (ама повярвайте много смешно прозвуча)- "абе я виж дали случайно не са ми разпрани дънките на задника". Той поглежда и много сериозно отговаря- "да, много". После добавя-"имаш ли други панталони....". И така значи...
Излишно е да споменавам, че нямах ама той пък имаше в сака и ми даде, те пък взеха че ми станаха... Пълна идилия... Още не съм му ги върнал... Приеха ме в университета, изпита мина добре... Много се смяхме...
После се върнах в кафето и едни девойки ми се хилиха нещо, а аз си викам на акъла "мама ви курви, сигурно сте ме видели като ми се разпраха гащите".
И така
Беше забавно... А като се замисля, че ако преди две три години ми се беше случило нещо такова сигурно щеше да ми е психотравмено преживяване
Хихи...
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests