ShadowDance

Може би, когато имаш
малка капчица роса-
ти я стисваш във ръката
и не помниш за смъртта.

После щом откриеш бога,
своя мъдър, вечен бог,
ти си спомняш, че живота
е обречен все на гроб.

Ти откриваш че съдбата
е изгнила тишина
и случайна е играта
и живота и смъртта.

И тогава имаш много
ала нищо е това
и тогава ти си бога,
но обречен на смъртта...

Може би когато имаш
малка капчица роса-
може тя да бъде всичко
и да носи вечността...


Това е, престраших се. Очаквам сега да ме убиете бавно и болезнено. Давайте! Тръпна в очакване на критиката. (И предупреждавам, че ако някой каже че му харесва, имам още, даже са много. Няма да се отървете от мен.) .......

Супер... поетично звучи. В смисъл не е някое от ония стихоплетства, дето всички сме ги чели и сме съжалявали за парите и времето си. Но като си представя картинката, която стих. описва, най-простичко казано се чувствам приятно. Абе, стихотворението въздейства. Оттам нататък всичко си идва от само себе си (не знам точно така ли се пише този израз).

Ти откриваш че съдбата
е изгнила тишина

красиво е

ти я стисваш във ръката
и не помниш за смъртта.

- предлагам тука да го направиш "и не помниш веч смъртта" или респективно "и забравяш за смъртта". Щото "и не помниш за смъртта" не е правилно. Честно!

Всъщност в първоначалния вариант беше "и не мислиш за смъртта", но в впоследствие реших че така звучи по добре... Явно трябва повечко да помисля по въпроса. Благодаря ви много за мненията.

Мхм, а на мен и така ми харесва.... не, не очаквах да ми хареса толкова...

Marfa wrote:

ти я стисваш във ръката
и не помниш за смъртта.

- предлагам тука да го направиш "и не помниш веч смъртта" или респективно "и забравяш за смъртта". Щото "и не помниш за смъртта" не е правилно. Честно!

Не се сърди, но не си права. Това е въпрос на усещане и си е негово. И ми харесва повече както си е :)

Ама много е готино, като някой се опитва да каже на поет как да си пише стихотворението.

Кх, Марфе, Кх, Али, Кх :Р

Ами ... Ето ви още едно... Нали обещах тормоз...

Черно и бяло
Аз искам тост да вдигна
за всичко зло в света,
което е родило
безкрайната борба.

Да вдигнем чаши тежки,
да пиеме за злото,
а утре горди,прави
да пазиме доброто.

И само някой в мрака,
от тоста ми смутен
до края ще изчака
на пира разлютен.

Качулката ще дръпне,
след туй ще се изправи
и тъжен и омразен
навьн ще се отправи.

А мракът ще е черен
и той ще осъзнава,
че нещичко предава
щом на злото се отдава.

Но трябва да ги има!
Аз пак ще вдигна тост-
за нашия от ада,
омразен,канен гост.

........
Бих се радвал на някой друг отзив.....

Eто и едно стихотворение, подходящо за сериозен литературен анализ (в смисъл, че има литературна стойност). Абе, аз от сложни стихотворения не разбирам, ама май ще трябва да помисля още, за да го направя тоя анализ. Аз не случайно се отказах от изпита по литература.

В момента се опитвам да се сетя как се правеше литературен анализ...Но съм забравила.Стихотворението е почти перфектно, като стил,като ритъм.Бих казала, че е стих-констатация.Разглеждаш вечната "борба" между бялото и черното, доброто и злото.Аз не разбирам кой знае колко от поезия , но ...В тези редове няма нищо кой знае колко лично.Предполагам , че това е твоя стил...Според теб доброто е положително , стремежа към доброто е присъщ на всеки, но казваш , че винаги ще има Тъмнина , хора , които "предават" каузата.За теб тези "отрицателни герои" са важни, те са в същноста на битието.Ти вдигаш тост "за нашия от ада , омразен, канен гост".От там , според мен , следва твойто положително отношение , към мрака.
Тоест от стиха , аз си вадя извода , че автора му е човек , който иска да бъде добър ,но осъзнава тъмната си половина ...

Първо здравей. Второ... Учудващо е колко много от истината налучкваш. Честно казано някои от нещата не са напълно ясни и на мен. Но именно в това намирам смисъл. Да размишлявам над собствените си творения... Колкото до идеалния стих- ласкаеш ме. Ако беше толкова идеален... Но това е друга тема. Радвам се за мнението.

Поезията е много лична, в повечето случай ,за да бъде едно нещо перфектно за по-голямата част от читателите.Както не всеки харесва Пикасо , а го смятат за гениален.Дано анализа не е бил празнословен

Не, анализа не беше празнословен. Дори ме накара да се замисля... Хубаво се получи.