ShadowDance

Току що го догледах... Нямам думи просто. От Fight Club насам не ми е попадал толкова въздействащ филм. Bloody brilliant stuff! Утре (по-скоро днес ), като си посъбера мислите ще пиша повече.

Аз го гледах на феста и още помня всяка сцена (това за въздействието). За съжеление сам гледал само 3 филма на Триер - "Идиотите", "Танцьорка в мрака" и "Dogville". За "Идиотите" и "Dogville" не мога да намеря думи. Мислех да пусна пост, но се отказах и аз, за да си събера мислите.
.

Надявам се инякои друг да го е гледал. Опитах се да обясня на моите приятели, защо ме стряска така. Според мен Триер ни предизвиква да изберем между лошото от добри подбуди и доброто от лоши (казано съвсем опростено). Никой не беше съгласен с мен.

Matrim, чакам да си събереш мислите и да кажеш какво мислиш ти.

Според мен Триер ни предизвиква да изберем между лошото от добри подбуди и доброто от лоши

Донякъде си прав, но аз не бих казал, че ни предизвиква да изберем каквото и да било, филмът просто повдига интересни въпроси, без да ни дава елементарни еднозначни отговори, като разни други бози.
По мое мнение финалът беше просто най-добрият възможен.
SPOILERS!
*
*
*
*
*
Тъкмо си викам - пак някакъв псевдо-хуманистично-жизнерадостен финал...и изгря луната, освети града и останалото е история.

"There's a family with kids. Do the kids and make the mother watch. Tell her you'll stop if she can hold back her tears. I *owe* her that. "

Може би, не най-оправданият от рационална гледна точка, но с оглед на станалото дотогава, най-емоционално зареденият и смислен финал. Рядко ми се е случало да намразя филмови персонажи толкова, колкото жителите на Догвил, които си заслужиха наказание, макар и може би не толкова тежко, Лекотата, с която те се преобразиха от обикновени хора в заслужаващи само презрение отрепки, само заради подозрение и недоверие към външният човек, беше едновременно изумителна и смразяващо реалистична. Накрая се разчупва и черно-белият конфликт - Грейс добра, догвилци лоши и всички стават лоши, само, че на различно ниво.

*
*
*
*
*
Spoilers End


Мисля, че решението филмът, не само да изглежда като пиеса, но и половината декор да са тебеширени линии, колкото и да е странно, е и много удачно. Първо, поради липсата на стени на къщите, чудесно се внушава впечатлението за общност, в която никой няма тайни от другите. А и оставяйки почти всичко на въображението, не е трудно да си представим същите тези случки, в която и да е затворена общност по света. В този смисъл, критиките че филмът бил анти-американски, направо ме изумиха. То, бива глупости, но все пак...
Дори и сюжетът да не ви е по вкуса, пак може да гледате Dogville, ако не за друго, то поне заради страхотното представяне на актьорите, начело с Никол Кидман. Вече като, че ли се поолях със суперлативите, та ще приключвам.

И аз го гледах на феста, Лили и Елейн също.

Какво да пиша... То за този филм може да се пише като за пиеса, критика с тонове. Много ме впечатли самата история и езикът - забелязахте ли разказвача? Джон Хърт

Хех, напълно съм съгласна с Мат. Филмът е наистина уникален, страшно добре реализиран, много смислен, оригинален...Хареса ми много.

Наистина Никол Кидман напоследък прави много силни роли, в Догвил, специално, е невероятна...Явно Круз й е влиял негативно