Треска за Дракони - Random

[Roland]

Треска за Дракони
Една история с много главни букви



1. О, Ад! O, мили мой дом!

Метереологичните дяволи върлуваха бясно из адосферата, превръщайки Дис във врящ казан, какъвто се предполага да е една прилична Адска столица. Високо над неизброимите покриви и назъбени кули на града, подмятана от мощните и злобни топли течения, хвърчеше гарга.
Всъщност трябва да признаем, че въпросното хвъркато бе по-скоро от мъжки пол, но думичката “гарван” обикновенно носи асоциации с мистични и благородни сили, доста често сковани от древни, ужасяващи и зли проклятия. Нищо подобно не излъчваше очуканата рошава птица, която в опита си да извърши прав полет по няколко пъти описваше разкривени, почти пиянски кръгове и от която капеше солена вода на парцали(1). Е, почти нищо.
– Гнусни метереологични изчадия! – изграчи пресипнало гаргата от мъжки пол и направи пореден опит да изтръска водата от лявото си ухо, основната причина за проблемите с навигацията на полета.
Грамадната птица (ако не беше неугледният й вид, някой случаен минувач спокойно би могъл да я сбърка с едър лебед) най-сетне се отскубна от пакостливите демони, превиващи се от смях зад гърба й, и с мощно и тежко гмуркане се сгромоляса нейде из града.
След като се поосвести достатъчно, гаргата от мъжки пол изграчи няколко нечленоразделни слова на Адски Древен Диалект(2), последвани от глухо пук!. На пространство-времевия континуум му отне няколко стотни от секундата, за да превъзмогне замайването си, но той бързо се взе в ръце и подреди реалността според зададените от програмиста параметри. Грамадната гарга вече се бе трансформирала във високо и едро хуманоидно създание, чиито вид може и да всяваше полагащия се на един демон респект, ако не беше почти клошарската аура, която пръскаше около себе си.
Монти(3) се отръска от полепналите боклуци, поприглади дрехите си, вчеса с пръсти своенравната си черносинкавееща коса и пое към центъра на града.
Както можеше да се очаква, беше се приземил право в Столично Бунище #8. Вонеше ужасно, но поне падна на меко и бе близко до къщата си. Както си вървеше, изрита ядно една раздрънкана боклуджийска кофа, а в следващия миг от нея се изстреля стресната черна котка. Докато се усети, животното му пресече пътя и междувременно го урочаса с котешко проклятие от втора степен.
Вече нищо не можеше да го изненада. Откакто бе играл покер с Баба Яга преди три месеца, всичко вървеше с главата надолу. Старата го обвини в измама и му лепна някакво ужасно проклятие за лош късмет, което май-май хич нямаше и намерение да отшумява. След като в Ада цялата му работа тръгна по дяволите (нещо не твърде необичайно за Ада при все това), реши да си вземе почивка и замина за островите. Точно когато се бе успокоил, че се е отървал от злобата на дъртофелницата, го връхлетя най-голямото цунами от сто години насам! Още беше мокър до кости, проклета дяволска хипербола! Ако беше някакъв си оперативен демон или пък мизерен Герой, щеше отдавна да е изсъхнал, ала Монти беше Божествено Създание Трети Ранг(4) и ако хиперболата само подочуеше, че е “вир вода”, прилежно щеше да се погрижи от него да изкапе точно един вир – нито твърде голям, нито твърде малък(5).
Демонът продължи устремено да крачи из тесните задни улички на квартала, справедливо наречен "Зайчарника". Сградите бяха така претъпкани, а калните пътечки между тях – толкова тесни, че анатомия на квартала сякаш оживяваше. Адските постройки бяха наплескани една до друга, една върху друга и една под друга, като междувременно се накланяха заплашително една към друга и създаваха истински керемиден шпалир, скриващ опушеното небе от очите на минувачите.
Монти опитно се запровира през урбанизираната джунгла на Дис, избягвайки ловко съдържанията на нощни гърнета и острите предмети, с които покварените обитатели на квартала го замеряха. На път към дома си купи омачкана но прясна пица от случайно срещнат човек-прилеп, който се падаше търговец и разносвач. Освен това стана свидетел на две сбивания, едно изнасилване и гонитба на наемни убийци.
Колко обичайно, колко по Адски, помисли си въодушевено Монти и с подобрящо се настроение се спря пред дома си.
На тежката врата се мъдреше позлатена табелка с надпис "Детективска кантора "Монти Ивелариус Друкул", а под нея с по-ситни букви бяха изредени и някои от другите занимания на Монти като например: комарджийство, сводничество, шпионаж, изнудване и хакерство на свободна практика. В Ада никой не криеше престъпните си увлечения и занимания, все пак трябваше да се поддържа имидж... Ала за жалост на Монти му оставаше твърде малко време да се занимава с тези си възвишени страсти, пък и честно казано клиентелата не беше в изобилие.
Демонът-портиер, монтиран в дръжката на вратата, веднага позна пръстовите му отпечатъци и Монти бе допуснат в дома си.
Старата къща на благородническия род Друкул беше забележително творение на адската архитектура. Извисяваше се на три етажа над земята и потъваше с цели четири под нея. Освен това стълбищата, стаите и коридорите бяха така усукани, че самото пространство се объркваше в хаоса и така къщата всъщност ставаше дваж по-просторна, отколкото й се полагаше.
Монти бе наследил сданието от емигриралия си баща, но не успя да изплати нужните данъци, затова примирено заповяда на къщата да се вдигне на крака и да освободи мястото си в Лас Инфернарес – богаташкия квартал на Дис. Сега дом му беше Зайчарника – евтино и долнопробно местенце, точно по вкуса му. И тъй като Монти живееше сам с няколко слуги, третият етаж беше запечатан заедно със всички потомствени духове и проклятия, а подземните етажи служеха за склад на вехтории. На първото ниво се помещаваше детективското бюро, а на втория – греховните помещения(6).
Монти се отправи нетърпеливо към големия ален диван в дъното на огромния хол. Тъкмо се бе метнал отгоре му, когато с умерени стъпки в стаята се появи семейният иконом Виктор. Неживият, както винаги вонеше на чесън, към който беше пристрастен, а от десния му джоб се подаваше последният брой на "Плейзомби".
– Добре дошъл, господарю Друкул. Липсвахте ни. Ще желаете ли нещо – може би питие или пък да отскоча до Плътотеката и да доведа някое от новите момичета? Този месец имаше финансова субсидия от Висшия Съвет и каталогът е значително обогатен. Плътотекарите едвам смогват... – гласът си бръмчеше монотонно с някакъв странен акцент, смеска между френско и източноевропейско звучене.
– Благодаря ти, Виктор. Няма да откажа чаша изстудена кръв от девица... или не... нека бъде от курва, знаеш как я предпочитам – със сламка и с лимон. Освен това – донеси ми и последния брой на "Бодливи вести". Ще ми се да поогледам какво съм изпуснал.
Облеченият в изискан смокинг кадавър заситни към другите помещения, а Монти остана блажено отпуснат върху дивана.
Скоро се появиха и останалите обитатели на къщата. Незнайно откъде в стаята влетя домашният хомункулус Балказар, помъкнал в ноктестите си лапи грамадния ковашки чук, с който се грижеше за оръжейната на семейство Друкул. Едрото същество, странна смеска между куче, маймуна и язовец, се понесе ухилено във въздуха, махайки мощно с ципестите си криле. Нъкъде по средата на стаята пръстите му се разтвориха и тежкият чук се стовари върху пода. Ала вместо очакваното пращене на нацепено дърво се чу приглушен удар, придружен от съскането на стресната котка.
Петното, чеширският котарак, обитаващ от столетия дома Друкул, изскочи, фучейки, изпод чука. Виолетовите и пурпурни райета на козината му святкаха бясно, а златистите очи на животното хвърляха искри. С няколко мощни тласъци и подскоци, разяреният звяр се покачи на високата маса и оттам се нахвърли върху хвъркащия Балки. Острите му като ками нокти пропуснаха целта си със сантиметри.
Неуспешният скок завърши с грациозно приземяване по котешки в краката на Монти. Котаракът изсъска за последно на ехидничещия хоминкулус и сякаш чак сега забелязал господаря си, се отърка в бедрото му, мъркайки сладко.
– Все така тромав си, Петно. Вече дори не можеш да изчезнеш като хората, петното на гърба ти все по-често се показва. И ти си ми бил чеширски котарак, а не можеш даже една магия за невидимост да направиш като хората. Остаряваш, Петно... – извряка Балки и се затресе от нов пристъп на смях. Петното пък, изгубил всякакъв интерес към дразнителя си, се сви на дивана и изчезна. Само от време навреме от нищото се появяваше малко петънце бледолилава козина и пак изчезваше.
– Здрасти, шефе – изграчи грозноватият хоминкулус, създаден навремето от прадядото на Монти, Магинторикус. – Някакви поръчки, шефе? – и без да чака отговор, излетя от стаята, вероятно към ковачницата си, за да отлее някой друг безполезен меч или по-вероятно – за да измисли новия си ход във вечната война с Петното. Хомункулусите са си напаст, особено когато създателят им е отдавана мъртъв и силите на заклинанието тръгнат да се изчерпват.
Монти сви рамене и въздъхна, неясно дали печално или радостно. Демоните са си енигматични същества.
– О, Ад, липсваше ми!

2. Адският Мустак

Виктор се върна с поочукано сребърно блюдо, върху което се поклащаше кървав коктейл, плискащ се в стъклените стени на чашата. Неживият сервира питието и подаде поръчания вестник на господаря си, като заедно с него постави на масата няколко по-стари издания с обяснението, че съдържали интересни статии.
Монти смукна блажено през сламката и се зае с вестника. Трябваше му спешно доходна работа, за да се изплати на Баба Яга или поне да наеме някой висш Адски маг да развали шибаното проклятие. Понечи да отгърне броя на страниците с обяви, но погледът му бе внезапно привлечен от огромна статия, отпечатана с грамаден елегантен шрифт на първа страница на едно от по-старите издания.

“Великият Всепокварен и Вездесъщ Властелин на Злото(ВВВВнЗ), Адският Господар Сатана обявява специален конкурс за намиране на истинки Дракон”

По-нататък статията продължаваше с по-дребен шрифт: “Пресаташето на многоуважаваният Адски диктатор и главатар на всички Паднали същества вчера обяви пред медиите, че на ежегодния бал в двореца на принц Велзевул ще се проведе специален конкурс с огромен награден фонд. Задачата на участниците е повече от интересна, според някои специалисти-социолози – направо невъзможна. Висшият Адски Съвет и неговият председател Сатаната спешно търсят истински Дракон, който да разпали огъня на новото свръхмодерно съоръжение – Дупката "Четири казана". Напомняме, че петзвездният ултратехнологичен център бе специално построен, за да повдигне лустрото на самия Девети кръг. Спиритолози и инженери твърдят, че заработването му ще повдигне общата Адска ефективност с над седем процента.
Наскоро разразилият се скандал между Райския посланик и местните власти обаче сложи прът в колелото на грандиозните планове. Божественият творец отказа да разпали огньовете на Дупката, а Адски огън може да пламне единствено и само с намесата на върховния творец. Униние и безсилен гняв измъчваха Адската канцелария през последните седмици, но за радост на всички поданици на негово Грехосъвършенство премъдрите съветници най-сетне са намерили решение на проблема. След дълги проучвания било установено, че огъня на някой истински велик Дракон би свършил също толкова добре работата на Твореца.
Участието в конкурса е свободно, кандитатите имат краен срок до Валпургиевата нощ, когато ще бъде проведен и балът на Великия принц.”
Монти пропусна голяма част от детайлите, които следваха, докато погледът му не се спря на най-важния момент от статията.
“Победителят в състезанието ще има честта да подбере лично за себе си шест желания от пълния и неограничен списък с демонски благословии и проклятия, които ще бъдат осъществени лично от самия нанадминат злодей Луцифер.”
Шест желания! Велики Адски рога! Не само, че щеше да се отърве от проклятието, но можеше да поиска да го издигнат във Втори ранг заедно с всичките му там Атрибути. Щеше да изплати всичките си дългове и да преустрои кантората. Дори можеше да изпълни мечтата на живота си – да създаде централа за Злодеяния на земята! Трябваше само да намери някакъв си Дракон. Фасулска работа!
Ентусиазиран Монти погледна хай-тек часовника си и с посърнала физиономия отбеляза, че малките видео-демончета показваха датата 26 април. Имаше само три дни, за да се справи със задачата. Монти обаче бе твърдо решен да не се отказва и с присъща демонска самоувереност си обеща пълна и разгромяваща победа. Гаврътна коктейла наведнъж и се провикна на Виктор да се довлече при него.
– Виктор, ти следиш новините. Искам да знам как се справят другите участници в конкурса. Стегнато и точно, моля те.
Зомбито веднага се почувства в свои води и подхвана перфектно отработена реч, сякаш тренирана многокократно специално за този случай. Не случайно говорителите по Адските новини са предимно неживи.
– Досега изпъкват трима участници, господарю. Подлият Хастур от земното бюро за развращаване е организирал масови жертвоприношеия в Южна Америка, като се надява да възроди пернатата змия Кецалкоатъл. Явно се справя добре, древните религии отново процъфтяват, а свещените храмове са наквасени с кръв. Райските дипломати надават страховит вой, но напоследък никой не ги слуша.
– Професор Барбас, лауреатът на Стигийската награда по тавматургия, пък развива някакви нови уравнения. Вярва, че ще получи схема за създаване на нов Дракон от Чиста магия. На всички е известно, че се ползва с подкрепата на Двора и сега в лабораториите му работят над двеста от най-изтъкнатите учени в Ада. Изтече информация, че дори душите на Айнщайн, Нилс Бор, Нютон и Лайбниц са били привлечени в екипа.
Третият голям претендент е Първият Интригант, богът на кавгите и Пръв Маркиз на Ада – Андрас. Както винаги непредсказуем и брилянтен, изглежда Андрас разчита на старата теория за животворното изкуство. Вярва, че ако се създаде съвършената форма от ненадминат гений, то тя несъмнено ще вдъхне живот на нов Дракон със силата на собственото си божествено проникновние. Чува се, че е събрал екип от надарени творци. Шуми се около имената на Омир, Данте Алигиери, Уилям Блейк и Джон Толкин, но Андрас е както винаги потаен и може би това са само диверсии. Последните слухове са, че издирва старите гръцки Музи, за да вдъхновяват творческия му екип.
Монти замислено поглади бакенбардите си, прехапа устна и попита:
– И всичко това научи само от новините, Виктор?
– Господарю, не ме подценявайте, моля ви. Аз съм първокласен иконом, старая се да поддържам семейната шпионска мрежа. Забравяте, че съм пенсиониран разузнавач от лигата на Неживия Корпус.
– Да, така си и мислех. Браво, Виктор, справил си се повече от добре. Само ми е любопитно... Нима никой не се опитал да издири някой жив и веществен Дракон, а всички се щурат да ги вадят от нищото?
– Ами че имаше и такива, господарю Монти – отвърна намръщено живият труп, – само че всички Дракони са мъртви. Нали знаете – през Тъмните векове си беше жив ужас. Драконовият синдикат се опълчи на Райската администрация и в следствие на това последва така наречената "Треска за Дракони".
– Да, бях забравил... Простотията с рицарите и така нататък, нали? Е, не може да не е останал някой жив. Ще взема да проверя в регистъра.
Монти се надигна от дивана и пое към офиса си. Тупна тежко във въртящия се стол и включи личния си дампютър. Облицованата с демонски глави и черепи кутия засвятка застрашително и скоро видео-демоните се разшариха из дисплея. Без да се мае, демонът се включи в ИНФЕРНЕТ и влезе в страницата на публичния регистър. Поиска справка "Дракони" и на екрана се занареждаха писма на стигийски, халдейски и асирийски, украсени с пентаграми и танцуващи огнени анимации.
– Така... Тиамат – мъртъв, пустият му Гилгамеш... Анкологон – Еарендил го гътна още по времето на Средната земя... Сцила... тук като че ли беше Одисей... Ладон го бастиса Херкулес, а можеше просто да му даде проклетите ябълки... Абраксас... горкият, толкова се беше вглъбил в гностически спорове, че умря от глад... Фафнир – гътна се след запой с Локи, дребният му негодник... Грендел – Беоулф; уродът му с урод даже прибодна старата Анджелина... Ий Ддрейг Гох, Дракенщайн и Кнукер – рицари... Неси – туристите я докараха до самоубийство... Велики рога, май наистина няма останал жив Дракон!
Тъкмо да затвори страницата, когато погледът му бе привлечен от позанато име. Фалкор... Откога не беше виждал стария мошенник – има-няма два-три века. В регистъра пишеше, че някошният му партньор за покер е мъртъв, но Монти нямаше как да не се усъмни – Фалкор беше сред най-големите тарикати на този свят. Поиска справка за убиеца му и зачака, докато получи отговор. За жалост, свързочните му микродухчета бяха твърде бавни и им отнемаше доста време, докато пробягат пътя до главния Адски дампютър и обратно по кабела. Все се канеше да си купи от онези нови бегачи на дълги разстояния, но парите никога не достигаха.
Духчетата най сетне се върнаха и издекламираха на демоните-процесори зазубрения отговор. На дисплея пред очите на Монти засвяткаха надписи с отровнозелен цвят, подпечатани със знака на Министерството на Сигурността.
“Класифицирана информация”...
Има нещо гнило тук, трябва да се добера до това досие, помисли си Монти. След кратко умуване се провикна:
– Виктор, докарай дървото в офиса ми, бързо!
След броени минути неуморният иконом се върна в стаята, тикайки масичка на колелца, върху която се мъдреше грамадна саксия. От нея ствол издигаше боабаб-бонсай, десетки пъти по-дребен от роднините си в далечна Африка. Дървото беше едва два лакътя и половина високо, но внушителната му корона представляваше истински лабиринт от листа и клони.
Монти надникна предпазливо из листака и се провикна:
– Мустак! Ехей, Мустак, ставай от сън, имам работа за теб, старче!
Изминаха секунди, през които не последва нищо, ала след това короната се разшумоля и измежду зеленината се подаде миниатюрният обитател на дървесната къща. Това бе Адски Мустак. Баща му винаги се бе гордял с притежаването на такъв, макар че обективно погледнато Мустакът сам бе пожелал да живее в дома Друкул и едва ли някой можеше да повлияе на това му решение.
Тук е мястото да се спрем и да разкажем твърде любопитната история на тези същества. На външен вид приличат на бабуини, ала са най-често с бяла козина, тук-таме със синя или червена окраска. Името им идва заради огромните им гъсти мустаци, които са всъщност по-големи от самите тела на тези чудати маймуни. Друг отличителен белег е ръстът им. Адските Мустаци достигат едва до седем сантиметра височина, ала както са казали хората – количеството не е мярка за качество.
В древните епохи на хаос и беззаконие, преди Божествените пророци да внесат религиозен ред на земята, човешкият свят бил управляван именно от тези малки и крехки на вид същества, които са по съвместителство и най-старият биологичен вид на планетата. От милиони години насам те се представят за какви ли не богове и дяволи и единственото отегчението им, настъпило преди има-няма две хилядолетия, позволило на Ада и Рая да наложат пълната си власт. Да, мустаците са изключително могъщи същества, но напоследък повечето бяха умрели от скука, а малкото останали се бяха изпокрили на спокойствие и сънуваха вековните си сънища.
Точно този мустак едно време бе заемал централно място в персийския пантеон, именувайки се Анхра Майню, злият бог на Лъжата, или Ариман на гръцки. Бащата на Монти случайно се натъкнал на отегчения бог и му предложил за резиденция дома си. И тъй като Адските Мустаци вече не се интересували от суетнята на човешкия свят, Ариман приел. Така в домът Друкул пребиваваше същество, равно по мощ на самия Сатана. Проблемът се състоеше в това, че нищо освен разгонена женска Мустакатка или враждебен мъжкар не можеше да накара Ариман дори да напусне дървото си.
Миниатюрният старчок се изпъчи върху един от клоните на боабаба и изгледа злобно Монти.
– Какво искаш, кратуно? Знаеш, че мразя да ме будят. Последния път, когато това се случи, изпарих чичо ти Мурмур, ако не помиш. – Белите мустаци настръхнаха заплашително – дълги и остри като саби.
– Да, спомям си, преди около двеста години. В Двора дълго скърбиха, нали знаеш – чичо ми беше граф и пръв дворцов музикант. – Монти леко се бе попритеснил, но бързо се взе в ръце и реши да действа възможно най-чевръсто. – Мани, изслушай ме. Знаеш, че не бих те събудил без достатъчо добър повод...
Двете миниатюрни вежди се сбръчкаха бавно, а основите на къщата потрепнаха едва забележимо.
– Добре тогава. Давам ти минута, за да ме убедиш, а след това ще те превърна в хипопотам. – Дъртата маймуна се ухили и показа червения си задник.
– Виж, трябва ми Дракон и мисля, че можеш да ми помогнеш.
- Дракон ли! Че за какво ми е да търся някакви си Дракони? Едно време си имах цял впряг, но подлия Ахура Мазда ги отрови. Драконите са досадници, не мога да ги понасям. Да те превръщам ли вече в хипопотам? Или може би предпочиташ жираф?
– Не, чакай, не съм свършил. На състезанието за намиране на Дракони ще участва и Андрас, а за него се говори, че работи заедно с Адски Мустак.
Очите на Ариман изведнъж се разшириха и той заподскача като малко дете по клоните.
– Адски Мустак? Тук в Ада? Мъжкар или женска?
– Нямам представа, за жалост.
– Е, както и да е. Един добър кръвопролитен бой със себеподобен би бил разведряващ, а пък само откога не съм виждал женска задница... мустаците ми вече се надигат в очакване! Само да си ме излъгал Монти Ивелариус Друкул, само да разбера и ще те заточа отвъд Тартара!
– О, не бих посмял, Мани – ухили се доволно Монти. – А сега имам задача за теб. Трябва да се шмугнеш в ИНФЕРНЕТ кабела и да се намъкнеш в секретния дампютър на Министерството на Сигурността. Трябва ми името на убиеца на дракона Фалкор, един такъв веселяк, ако се сещаш. Един от малкото дракони-албиноси.
Ариман се почеса умислено по главата, щракна с пръсти и излевитира към дампютъра. Приземи се върху кутията и с внимателно движение откъсна малък бял косъм от храстовидните си мустаци. Захвърли го пред себе си и при допира с материя косъмът се разпадна на дузина миниатюрни духчета, всяко от тях подобие на Мани, ала умалено хилядократно. Микромаймуните се защураха върху дампютъра и една по една се намъкнаха в системата през най-разнообразни процепи.
Зачакаха. Не им се наложи да скучаят. Секунди след това сурията маймуни се заизлива обратно през отверсията на хардуеъра. Сборичкаха се бясно, след което се сляха отново в млечнобелия мустак, от който се бяха пръкнали. Мани вдигна блестящия косъм и го помириса с притворени очи. Постоя няколко мига, застинал и замислен, след което заяви уверено:
¬– Твоят човек е някой си Петър Овчаров Хитрия. Регистрирали са го като Герой и Драконоубиец преди няколко века, дарили му безсмъртие, както се полага. Сега пребивава в някакъв град София в източна Европа, бил топ-престъпник или нещо такова, снасял информация на Адското разузнаване. – След рецитала Мани намести осткъснатия мустак обратно на мястото му и заяви – Е, толкова от мен засега, доспа ми се. Като ти потрябвам, събуди ме и само посмей да ме излъжеш за нещо.
Маймунът излевитира през пространството и се прибра обратно в короната на боабаба.
Монти мислеше.
Петър Овчаров... Хитрия.
Имаше някакви спомени, че веднъж се бе запознал с някакъв Петър в замъка на граф Дракула. Само че онзи беше някакъв селски хитрец, изпечен мошенник и веселяк. Съмняваше го Фалкор да е станал жертва на точно този Петър. Само дето и на него му казваха Хитреца. Е, налагаше се да провери, нямаше друг избор, нито пък време. Трябваше да се подготви за път.

3. Дракон ловец

Едва завърнал се в Ада, пред най-нахално се просна началото на ново пътешествие. Той събра няколко потребни вещи, смени дрехите си и излезе обратно през портите на Дис. Пооръси се стабилно, за да си осигури бърз рейс през Стикс и Ахерон, а по време на преминаването обмени някоя друга клюка с лодкарите Харон и Флегий. На излизане от същинския Ад едва избяга гнева на страховития цар Минос, на когото дължеше солидни суми. Добре че съдията на грешниците получаваше отпуска едва веднъж на хиляда години, иначе животът на Монти щеше да е с една идея по-черен.
Най-сетне достигна до Портите Адски, набра кода за телепортиране и прекрачи през пространство-времевия процеп. Озова се на някакво голо поле, на километри около него се виждаше единствено трева. Монти изпсува ядно лошия си късмет и Баба Яга. Трябваше да се озове в град София, а сега беше запокитен някъде на майната си. Трябваше да бърза, времето до Валпургиевата нощ изтичаше.
Извади списъка с Полезни Вещи, които хомункулусът Балказар му беше подбрал от семейната съкровищница и го разгледа подробно.

Полезни вещи:
1. Летящо килимче, модел "Шехерезада1467" – 300 силфидски сили, 2 броя батерии.
2. Шапка невидимка – полуизправна
3. Магьосническа книга – полята с кръв
4. Магьоснически жезъл – мултифункционален
5. Карта – проядена от мишки
6. Магьосническа брада – 9 метра дълга, бяла
7. Бързоноги ботуши – "Хермес&ко"
8. Странен прах
9. Крив макарон
10. Грузински кинжал
11. "Алманах на демона" – издание 1831год.
12. Самодивско злато
13. "Отвари, Проклятия & Алхимични тайни" – автори: Агнес Крауч и Агата Пикълс

Позачуди се дали да не използва килимчето и да огледа от високо, но реши, че трябва да пази малкото количество енергия. Накрая реши да ползва картата. Свали бездънната торба от гърба си и бръкна през отвора в магическото пространство. Поигра си, докато напипа картата, а после се пули половин час срещу странните означения и остарели имена. Най-накрая успя да намери общ език с демона на картата (след справка в "Алманах на демона") и установи, че се намира на около 200 километра североизточно от целта си.
Без да се мае много, налузи Бързоногите ботуши и се понесе из просторните полета. Старите навуща набраха такава скорост, че Монти едва не се разби в ненадейно изпречилите се планини. Така след около час лудо препускане из поля и гори, с крака подути от пришки и мазоли и сплетена от вятъра коса, Монти влезе в град София. Приел човешки вид, демонът зашари из улиците на ситито, леко объркан, но твърдо решен да успее.
Спря се до една от телефонните кабинки и набра номер 666. С хиляди мъки и увещания успя да измъкне от отдел Адски справки сведения за Петър Овчаров Хитрия. След дълго лутане и многократно изгубване по пътя, най-накрая намери клуб "Али Баба и четиредесетте разбойника", уж щаба на местия мафиот. Използва няколко лекички заклинанийца и малко самодивско злато, за да си осигури достъп до "Шефа". Преведоха го през няколко помещения, докато накрая две горили, облечени в черно не го избутаха в просторна богато обзаведена стая. В дъното й, разположен зад масивно черно бюро седеше Петър Хитрия.
Кльощавият мошенник беше съвсем същия какъвто го поменеше Монти. Само дето сега беше облечен в коприна и носеше грамадни златни синджири на врата си. И пушеше пура.
– А, още един от вас. Нали преди седмица пратихте демон, нямам какво повече да докладвам – избъбри раздразенено мафиотският шеф.
Монти пристъпи напред под зоркия поглед на охранителите и преспокойно седна на стола срещу Петър Хитрия.
– Не съм от разузнаването, Пешо. Не ме ли помниш – Монти Друкул от купона на Дракула. Играхме покер заедно.
– А, да, Монти... Добър играч. От теб измъкнах най-малко пари онзи път, ясно си спомням. – Хитрия явно беше отегчен. Монти лесно подуши радразнението му – умение, което демоните развиват още от малки. – Щом не си от разузнаването, какво тогава те води при мен?
– Искам да си поговорим за един общ познат. Името му е... – Монти се наведе и прошепна, така че само Хитрия да го чуе – ... Фалкор.
Наблюдаваше с удоволствие как зениците на човека се разшириха внезапно. Хитрия нареди с жест на горилите си да напуснат помещението. Когато останаха само двамата, изгледа подозрително Монти и тихо му изсъска:
– Какво искаш да знаеш за Фалкор?
– Разбрах, че ти си го убил.
– Вярно е, макар да си мислех, че не би трябвало да дават такава информация на всеки келяв демон – възмути се Петър Овчаров. – Извини ме, не искам да те обиждам, но все пак става дума за собствената ми безопасност.
– Виж, познавам Фалкор. Двамата сме бродили къде ли не заедно. Баща ми ни запозна. – Монти приложи няколко демоски трика с гласа си, ала с разочарование установи, че те не действат на "Героя". – Сигурен съм, че не си го убил. Първо, ти също ще ме прощаваш, ама нямаш потенциал за убиец на Дракони. Твърде умен си, най-малкото. Второ, Фалкор е най-хитрият Дракон, раждал се някога, и си мисля, че сега си живее живота и хич даже не е тръгнал да умира.
Хитър Петър (Монти най-сетне си спомни едновремешния прякор на събеседника си) го изгледа преценяващо и след минутка тягостно мълчание, натежала от пресмятане, индукция и дедукция, проговори отново:
– Добре, признавам. Виждам, че не си някой балама, а и си спомням, че Фалкор те е споменавал с приятелско чувство. Виж, двамата просто си направихме взаимни услуги. Драконът трябваше спешно да се покрие от безчетните ловци, тръгнали да колят змейове за слава, а аз исках безсмъртие. Помогнахме си и толкова. Аз го уредих със скривалище, а той ми даде един от зъбите си. Представих го на Райската Полиция заедно с една буца злато, за която твърдях, че е Фалкоровото сърце. Признаха ме за Герой, безсмъртен съм, покрай това и крайно отегчен, а Фалкор си живее спокойно, далеч от разни психопати, вманиачени на тема дракони.
Монти сви рамене и се усмихна дружелюбно.
– Аз никого не критикувам, Петре, нито пък съдя. Справили сте се страхотно, перфекциозно, по Адски! Просто искам да знам къде е Фалкор.
– Е, това не бих могъл да ти кажа вече, дал съм дума.
– Дори, ако ти платя ? – Монти повдигна вежда и се усмихна съзаклятнически.
– Хмм... зависи. Нека първо ти задам една гатанка. Така... – изведнъж Хитрия започна да говори толкова бързо, че Монти нададе стреснато ухо да не би да изпусне нещо. – Следващото голямо демонско сборище ще се проведе на петдесет километра северно от Виена на 31и октомври тази година. В него ще вземат участие 666 демона – половината мъжки и още толкова женски. Ще се пролее кръвта на 133 грешници, ще бъдат изнасилени 999 девици, ще се ядат пържени в мас дечица, ще се играе хазарт три денонощия без спиране, а после безчет нещастия ще обсипят човешкия свят. Кажи сега къде сбърках. Имаш три секунди да отговориш. Три... дв...
- Ъ-ъ...ааа... – Монти се бе облял цял в пот и мислеше трескаво, объркан от словесния разтрел от страна на Хитър Петър. – Сборището няма да се проведе до Виена, а покрай Париж! – извика победоносно в последния миг.
– Браво, браво, умен демон си ми бил ти! От няколко месеца се опитвам да разбера къде ще се събират дружките ти, нали разбираш – продавам информация – но все удрях на камък. Искрено ти благодаря!
– Но това не беше честно и не беше никаква гатанка! – възмути се засраменият Монти.
– Е, подробности. Дай сега да видя какво имаш да ми даваш, че имам среща със съдружници след час.
Все още ядосан, Монти започна да подава каквото намери на Хитрия, който преценяваше цената на полученото само с един бърз професионален оглед.
– Хм... самодивско злато. Бих го взел, но не ми върши особено работа, демоне, не съм толкова глупав, че да ти се вържа.
– Какво е това? "Отвари, проклятия и алхимични тайни"... изглежда интересно, ще го взема.
– Хубав нож, стоманата е отлична. Имам чувството, че е закален с кръв на девица. Дааа, ще ми стои добре. Още...
– Брей, шапка невидимка, винаги съм искал такава. Я, дори работи! Е, леко премигвам, но мисля, че знам кой може да ми я оправи. Това ли е всичко?
Монти сви унило рамене и вдигна умолително ръце с дланите нагоре.
– Виж какво – каза Петър. – Даваш ми кичур от косата си и заедно с тези дреболии ще го докараш горе-долу.
– Кичур от косата ми! – възмутено запреглъща Монти. Това значеше да дължи поне едно желание на Хитрия. – По никакъв начин!
– Е, тогава нямаме повече обща работа...
– Добре, добре... – изхълца безпомощно Монти, вдигна кинжала и отряза кичур от черносинкавата си коса – Ето ти го, кожодер такъв!
– О, моля, моля – усмихна се злорадо Хитър Петър. – Та аз сам се прецаквам с такава мизерна комисионна. Фалкор живее в Мечкарино, селце в северна Русия. А сега моля те извини ме.
Монти се запъти към вратата с чувството, че хич не се е справил добре. На излизане гласът на Петър Хитрия се чу зад гърба му:
– И нито дума на никого за това, което ти споделих. Спомни си за кичура.
Демонът преглътна пораженчески и излезе от "Али Баба и четиридесетте разбойника".

***

Батериите на летящото килимче привършваха. Тристата силфиди, впредени в шарката, пухтяха ядно и беше ясно, че скоро арабският модел ще се разбие. Монти псуваше отново. На цели километри от него нямаше нищо друго освен грамадни дървета. На всичкото отгоре беше изпуснал Бързоногите ботуши някъде над Черно море. Реши да не чака последния момент и намали доколкото можа скоростта на килимчето, прицелвайки се в короната на едно от дърветата.
Вряза се рязко в листака и продължи да оре из него. Отчаяно въртеше командната ръчка и се опитваше да омекоти аварийното кацане, ала в един момент силфидите просто побесняха и се отскубнаха от шарката, а Монти бе запратен като тапа – първо нагоре и после надолу към повърхността.
Отне му известно време да се поосветсти, а след това пое отново към крайната си цел. Поне според картата му оставаха някакви си двадесетина километра. След като два часа се лута, установи, че се върти в кръг. Направи още няколко опита, докато не се убеди, че някой му прави магически номера. Седна и се замисли отново.
Накрая реши да призове демон пазител. Накладе ритуален огън, обгради го със силови знаци, изписани върху прахта и започна да напява каквото си спомняше от Академията за магьосници (от която го бяха изключили заради принципни различия с лекторите). След кратко умуване, метна странния прах в огъня, което се оказа доста благотворен ход. Когато реши, че е дал всичко от себе си, извади жезъла и книгата от чантата. Отгърна на страниците за призоваване и си хареса Пазител. Вдигна високо жезъла и произнесе шест пъти заклинанието (три пъти нормално и три пъти отзад-напред). Удари мълния и разцепи магическото дърво в ръката му. Монти метна и него в огъня и зачака.
Чу се бълбукане, после сякаш някой се оригна и от огъня се подаде нещо. Леонард, демонът повелител на магията, бе приел обичайния си вид – огромен черен пръч.
– Здрасти, Монти – изблея Леонард – Как е баща ти?
– Не знам, изчезна безследно преди има-няма век.
– О, така ли. Е, не се и учудвам. Та защо ме призова?
– Трябва да стигна до едно селце на двайсетина километра северно оттук, но някаква местна сила се гъбарка с мен и ме мотае из тая пуста гора.
Козелът подуши въздуха с влажната си муцуна.
– Прав си. Това е район на Хеката, повелителката на вещиците. Усещам една от слугите й наблизо. Стреми се да запази местността чиста от чужди Сили, нали знаеш как е. Изглежда е насъскала един особено неприятен гоблин срещу теб. Името му е Костчти и не прощава никому. Добре, че ме извика, иначе щеше да те обеси с червата ти на някое дърво.
– Да приемам ли, че ще ми помогнеш?
– Монти, Монти... Знаеш, че те харесвам, но трябва да поддържам репутация. Без заплащане – никаква помощ. Правила, не съм ги измислял аз.
– Мога да ти дам... ето, магьосническа брада! Цели девет метра дълга, без нито един черен или сив косъм!
Леонард повъртя рога, поогледа брадата и кимна:
– Дадено. Качвай се на гърба ми и ще те пренеса до селото, а после ще се върна да науча гоблина на малко обноски.

***

Мечкарино се оказа голямо селце, при това доста приятно на вид. Монти отседна в единствения хан, откъдето започна да подпитва за това-онова. Местните бяха весели хора и след като Монти ги почерпи десетина пъти (остана поразен колко носят на алкохол), вече бяха готови да му кажат всичко. Хората не бяха чували за никакви дракони и въобще не можаха да се сетят за нищо особено съмнително, но пък демонът разбра, че в селото имало златар – нещо крайно необичайно за затънтен край като този.
Уверен в правотата на следата, Монти се запъти към работилницата на майстора. Почука на вратата и зачака. Отвори му дребничък плешив човек с голямо шкембе. Монти се заприказва с него и от дума на дума се унесоха в сладък разговор. Когато златарят стана, за да донесе ново шише водка, Монти го издебна и извади кривия макарон от торбата. Допря око до единия край и погледна през оптическото съоръжение. Както си и мислеше, златарят всъщност беше преобразения с магия Фалкор. Монти се подсмихна и зачака стопанина да седне отново на масата.
– Ех, добре си си наредил живота, Фалкор. Едвам те открих – измляска сладко демонът и прие естествения си вид.
– Монти, приятелю. Чудех се, кога ще спреш с игричките – ухили се драконът. – Добре си дошъл, само се надявам да си единственият, който знае за моето скромно убежище.
– Нямай грижа. Виж, бих останал да си побъбрим, но времето ме притиска. Трябваш ми за една работа. – И Монти му разказа на дълго и на широко как стоят нещата.
След много чаши водка Фалкор изгъргори:
– Не знам, приятелю. Тук ми е добре. Малко е скучничко, но пък има достатъчно водка, злато, девици от околните села, които да изнасилвам... Та на тях дори им харесва, след като изпият десетина чашки. Невероятни хора са тия руснаци, от мен да знаеш. Добре ми е с тях. А ако се върна в играта, пак може да ме погнат разни луди...
– Фалкор, Фалкор... помисли за златото. Сатаната ще те отрупа цял с него. Ще имаш цял харем сукуби, кой знае какво още.
– Ба, нали ти казах – тук си ми е добре. Само да можех да започна и нефтен бизнес, щях да съм повече от добре. Но като се замисля... Я дай да изиграем една игра като едно време. Ако ме биеш, ще преговаряме.
Речено, сторено. Извадиха картите и заиграха. Монти беше виртуоз в комара, но не искаше да рискува – Фалкор също не беше вчерашен. Затова, докато драконът търсеше поредното шише водка, демонът бръкна в бездънната торба и прошушна:
– Петно! Събуждай се, мързеливецо и излизай веднага.
Чеширският котарак се измъкна лениво от торбата и чевръстто се покачи на секцията зад стола на Фалкор. Играта тръгна добре. Петното, невидим зад гърба на дракона, следеше зорко ръцете на опонента му. Лилавите и пурпурни райета на козината му проблясваха периодични в откачени форми. Беше отработен трик. Монти с лекота разчиташе знаците на Адския котарак. Стараеше се да поддържа равновесие в играта. Към края изглеждаше, че победата на Фалкор е в кърпа вързана, но Монти го пресече майсторски и триумфира.
Фалкор въздъхна печално и сви рамене.
– Ех, отдавна не се беше намерил някой да ме бие. Това ми напомня колко е интересно с теб, демоне. Май ще си помисля все пак. Ако спечелиш, ще ти връчат шест желания по избор, нали така?
Монти, усетил накъде отиват нещата, побърза да отправи предложение:
– Фалкор, ела с мен и имаш едно желание, обещавам!
– Три!
– А, три... как три?!
– Ами че аз ще паля огньове и ще се бъхтя, не ти, нали така? Три.
– Добре де – две.
– Дадено. Но имам и още едно условие.
– Казвай.
– Има една вещица... С нея не се обичаме особено. Та тя ми отмъкна драконовото яйце, единственото, което успях да запазя. Ще съм благодарен, ако го отмъкнеш от нея.
– Драконово яйце? Последна надежда за ново поколение Дракони?
– Точно така.
– Разчитай на мен. Само ми кажи къде е тая мръсица, дето насъсква гоблини срещу бедните демони и краде яйцата на приятелите ми Дракони!
– Слушай сега. Тя се казва Миша Фьодорова и живее отвъд хълмовете. Дай да ти кажа как да я преметнеш...

***

Монти се събуди някъде към три посред нощ и клатушкайки се, затърси дрехите си в мрака.
Велики рога! Каква жена само бе тая Миша Фьодорова! Монти се бе отбил към шест часа в бърлогата й, представи се за инспектор от синдиката на трансконтиненталното сдружение на вещерите и въобще така я омая, че в старанието омая и сам себе си.
Като изключим, че още навън му налетя седемметровата питомна мечка на вещицата, всичко мина по план. Миша Фьодорова явно преминаваше през тежък период от живота си. Бяха я разпределили в затънтен район, а господарката й Хеката напоследък била крайно недоволна от нея. На всичкото отгоре във владнията й живеел Дракон, а демони си бродели необезпокоявани из горите.
И тъй, водката почна да се лее чашка подир чашка, шише подир шише. А Миша Фьодорова нямаше равна в пиенето. Самият Монти усети булото на алкохола да се смъква пред очите му, а вещицата още беше свежа като мокра маруля. Едвам издържа, наложи се да впрегне цялата си демонска издръжливост, но пък си струваше. Такъв зашеметяваш секс не бе правил дори на най-разхайтените и перверзни сукубски оргии в Ада. Миша Фьодорова... ах, Миша. Кожата й бяла като алабастър, косите й златни като Луциферовите, краката й – Хераклови колони, а гърдите – Етна и Везувий...
Вече облечен, на Монти му оставаше само да вземе яйцето. Миша спеше дълбоко. Само че къде каза, че го е скрила? Спомена му го някъде между четвъртото и петото шише. Само че къде?
Изведнъж му светна. Мамка му! Пак този мой късмет!
Яйцето беше скрито в колибата на мечока Никола. А Никола явно не харесваше Монти. Е, Монти, с утроен от алкохола кураж, се намъкна в мечешката колиба, която бе по-голяма от тази на вещицата. Удържа се да не повърне при вонята на мърша, която върлуваше из бърлогата, и се отправи към заспалия звяр. Никола отвори сънени очи и му изръмжа заплашително.
– Спокойно, мечо. Виж ме, аз съм гаджето на мама Миша. Ако искаш, мога да ти бъда татко. Милият ми... – Монти се усети какви глупости приказва и понечи да се удари по главата, но пък мечокът взе, че се успокои. Явно бе подушил аромата на господарката си, носещ се от демона.
– Я виж какво ти нося, мечо. Не може да не обичаш... – и Монти извади шише водка от джоба си.
Час по-късно демонът бе успял да напие и Никола. Вече направо се плаша от този мой чар... Вярно, че и отварите на Миша помогнаха този път, но все пак...
И така, проблемът с мечката беше решен. Само дето се оказа, че дупката, в която е скрито яйцето, се намира точно под задрямалия звяр, който хъркаше като дъскорезница. Монти напъна всичките си Адски сили, за да претърколи няколкотонното чудовище.
Ех, защо ли не ходех по-често на фитнес, когато имах възможност...
Най-сетне откри скривалището и взе яйцето – грамаден скъпоценен камък, толкова красив, че даже Монти се разколеба за миг дали да не зареже цялата работа и да не избяга със съкровището. Отърси главата си от тези мисли и се върна в къщата на вещицата. Прибра яйцето в чантата и остави бележка на Миша.
"Скъпа, Миша. Влюбен съм в теб! Ти си мечтата на всеки демон. Ако оцелея в близкия месец, очаквай вести от мен. Целувки. Монти Ивелариус Друкул"
След което изчезна яко дим. По Адски.

***

Монти и Фалкор, все още в човешки вид, се измъкнаха бързо от селото и използваха най-близкия портал до Ада. Благодарение на торбата със злато, която демонът зае от бившия златар, успяха да влязат в Пъкъла. Минос очевидно искаше да счупи главата на Монти, но остана доволен от полученото.
Двамата съдружници криво-ляво се добраха до Дис и с облекчение се отпуснаха на канапето в дома Друкул. Петното се измъкна от торбата и подгони хомункулуса, а Виктор се зададе с питиета и пресни новини (вонящи на чесън).
– Напоследък се поразтърсих усилено, господарю. Хастур и Барбас са завършили Драконите си и са готови за състезанието.
– Виктор, а ясно ли е как ще се оценяват Драконите? – запита Монти.
– По непотвърдена информация ще трябва да се сражават един с друг. До смърт.
– Сражават?! Смърт? – изплака Фалкор – Друкул, без мен! Никакве боеве и точка.
– Че защо, бе, Фалкор? Ти си истински Дракон, а онези са някакви изкуствени недоносчета.
– Ха! Че в това ми състояние и тийнейджър може да ме победи. Уседналият живот и водката не са ми повлияли добре. Да не мислиш, че нося това коремче за кеф?
– Хм, не си бях дал сметка за това – замислено отвърна Монти. – Е, мисля, че ще се справим с този проблем. Нямай грижа. Само че... не ми казвай, че си забравил как да бълваш огън, защото тогава вече всичко замина за Чистилището.
Фалкор се ухили зловещо.
– Ха, в това вече съм най-добрият. Нямаш идея как влияе неколковековната ежедневна профилактика с по десетина литра водка на запалителните жлези. Пламъкът ми никога не е бил с такъв висок градус – заяви с гордост той.
– Господарю, Монти – обади се Виктор, – имам някои добри новини. Изтече слух, че учените в екипа на Барбас се изпокарали и някои от уравненията са останали доста калпави. Явно Нютон и Лайбниц са подновили старите си спорове и сега Драконът им има Слабост. Също като Ахил едно време.
– Вярно, спомням си го кучия син – сподели Монти. – Така ме дразнеше. Добре, че подарих ония специални стрели на Парис, че да го претепе, докато аз се забавлявах с Елена. Но да не се отнасяме... Та какво за Дракона на Барбас?
– Ами с общи усилия успяхме да проникнем в главния дампютър на екипа им и открихме дефекта. След това направихме специален вирус...
– Ти ли, Виктор? – прекъсна го Монти – Не знаех, че си хакер.
– О, не аз, господарю. Мани беше, с него се разбираме доста добре напоследък.
Монти се учуди от тези слова, но реши да не губи излишно време за обяснения.
– Отлично. После ще ми разясниш как действа. А какво за Андрас?
– Първият Маркиз явно не е успял да създаде съвършената форма на изкуството. Драконът му е доста разфокусиран и се говори, че ще използва някаква измама, за да го стабилизира.
– Не ме учудва, но все пак каква... – зачуди се демонът и след секунда щракна триумфално с пръсти – Ама разбира се! Ще използва Мустака, за когото се говори, че притежава. И ние ще направим точно същото. – Обърна се към Фалкор. – Приятeлю, съгласен ли си да приютиш един Адски Мустак в ухото си по време на утрешния бал?

4. Финал по Адски

Балът в двореца на Велзевул бе привършил и всички гости започнаха да се прехвърлят чрез пространствени модулатори към амфитеатъра на Адска Дупка "Четири казана". Монти, който беше получил място по правото си на участник в състезанието, седеше нервен на долните редове и наблюдаваше високопоставената публика.
Целият Адски двор бе налице. Най-напред се появиха Баалзефон и поверената му Адска Гвардия. Стражите осигуриха кордон, за да могат знатните особи да се настанят на спокойствие и в безопасност. Сатаната бе ослепителен както винаги – трите му глави раздаваха усмивки и лукави погледи, а огнените му одежди бяха последният писък на модата. Заедно с ВВВнЗ се появиха и две от многобройните му жени – Първата Курва Аграт-Бат-Малахт и коварната Лилит, бивша съпруга на Адам. След тях се изсипаха и всички благородници, военни, министри и царедворци.
Велзевул обикаляше гостите в качествто си на домакин. Принцовете Луцифер и Мефистофел се заяждаха както винаги, а братята им Айперос, Балан и Йен-ло-Уанг крояха интриги срещу тях. По-низшите благородници пък уреждаха търговски сделки, разменяха клюки и залагаха на състезателите. Благодарение на благородническото си възпитание Монти разпозна Алочер, Барбетос, Байемон, Валафор, Амайемон, Зепар, Аум, Чакс и Атазот – все Велики Херцози. Сред публика присъстваха и безчет маркизи и графове: Набурус, Раум, Фурфур, Заебос, Ориас... На горните места пък Президентите Запан и Зафас обсъждаха военни въпроси с генералите Буер, Абадон и Адрамалех, а на реда над тях министър Малфас се опитваше да успокои кавгата между имперските ковчежници Ищар и Мелкон. Монти потрепери и се запита дали пък не беше по-добре да не се набърква в такава каша. Животът в Ада е опасен, иначе Адът нямаше да е Ад. А да се изложиш пред целия Двор си беше катастрофа. Но пък ако успееха...
Зазвучаха тъпани и гайди. Публиката замълча, имперският сенешал Верделет заговори. След ритуалните превъзнасяния на сатанинското величие и слава, церемониалмайсторът запредставя претендентите.
От четирите порти към дупката излязоха Драконите.
Монти с удоволствие наблюдаваше белия Фалкор – истински красавец, макар и дребничък за Дракон.
Драконът на Барбас беше огромен като планина, но Монти дори не му обърна внимание.
Кецалкоатъл на Хастур виеше заплашително змийското си тяло и оголоваше зъби като ятагани.
Драконът на Андрас беше най-красивият от всички. Бляскавата му червена броня притежаваше наситен кървав цвят, а гребените и шиповете му се поклащаха със смъртоносна грация.
Пазителят на Адските пещи Ксафас подготви съоръженията на Дупката и даде знак за готовност. Негова задача бе да улови пламъка на Драконите и да възпламени сърцето на "Четири Казана". Оцелелият звяр печелеше.

***

Битката започна.
Грамадният Дракон на Барбас се нахвърли върху Фалкор, а този на Андрас подгони светкавичния Кецалкоатъл.
Монти с удоволствие наблюдаваше как Фалкор активира вируса в програмата на противника си. Адският Мустак го беше вмъкнал в чуждите системи без Барбас да усети и беше нужно само да се изрече необходимата парола, за да се активира злосторника. А паролата на Мани беше леко особена. Маймунски хумор...
– Четиридесет хиляди маймуни навират си банан отзад! – изкрещя Фалкор, заклещен от огромния си противник.
– Ооо, имаме си Дракон перверзник – подметна някой от публиката.
– Страхотно! – радваше се Ищар, зачервена от възбуда. Всички в Ада са наясно с увлеченията й по драконидите.
Звярът на Барбас изведнъж се стъписа, целият се затресе, крайниците му се загърчиха в конвулсии. Няколко математически символа засвяткаха по бронята му, почнаха да пушат и излетяха като тапи към публиката, забивайки се в гърдите на генерал Баал. Имперският лекар Уфир се завтече към ранения с медицинската си чанта. В Ада никой не знае какво ще се случи в следващия миг.
Системите на повредения Дракон вече съвсем се бяха разстроили и той се разпадна сред хаос от свистящи и пушеши уравнения и графики. Лекарите се разтърчаха из целия амфитеатър. Тълпата ревеше, подивяла от възторг.
Животното на Андрас се отказа да преследва страхливия южноамерикански бог и се устреми към Фалкор. Както бяха и предполагали, заедно с Дракона на Андрас имаше и Мустак. Мани го надуши още от километър и Монти трябваше дълго да го убеждава да изчака началото на боя.
Двата звяра се сблъскаха. Засвяткаха мълнии, заваля огнен сняг, извиха се бури, реалността изписка уплашена и се разбяга във всички възможи посоки. Зрителите се радваха искрено на зрелището, без да предполагат, че наблюдават не двубой на Дракони, а на най-големите врагове на демоните – Адските Мустаци. Скоро Мустаците така се увлякоха в борбата си, че явно забравиха за Драконите. На това се надяваше и Монти. Червеният Дракон на маркиз Андрас, изоставен от помощните сили, се разфокусира и от него се разхърча на фонтани Творческо Вдъхновение. Само Монти забеляза двете миниатюрни маймуни, които се изстреляха вкопчени в битка през хаоса и изчезнаха някъде из простанството. Публиката аплодираше френетично белия победител. Дупката "Четири Казана" се бе превърнала в същински Ад. Сатаната щеше да бъде повече от доволен.
На арената останаха Фалкор и Кецалкоатъл. Вече всичко се решаваше от съдбата. Богът-змия, изчакал смъртта на останалите претенденти, се нахвърли, съскайки, срещу дребния бял Дракон. И тогава Фалкор отвори пастта си и освободи пламъка си.
Бликна светлина толкова ярка, че всички замижаха, дори самият Луцифер. Огнените езици обгърнаха целия амфитеатър, стапяйки огнеупорните строителни материали.
Половин минута по-късно Монти се осмели да отвори очи – бавно и болезнено. Дупката бе в развалини. Стюарди и лекари изнасяха тежко обгорени демони на носилки. Сатаната грееше от щастие. Огънят бушуваше неугасим и силен в пещите, а Дупката бе придобила съвършения Адски вид. Монти премести поглед към арената. Там, покашляйки и търкайки се по гърлото, стоеше опушеният Фалкор. От Кецалкоатъл нямаше и следа.

***

Монти и Фалкор стояха коленичили пред могъщия Сатана.
– От този момент, скъпи приятели, обявявам ви за най-тачени приятели на Ада и на мен, Сатаната. Дарявам ви със званието Висши Злодеи и таканататъка и таканататъка. Луцифер, погрижи се за тях и им дай наградата. Трябва да се върна в болницата, за да нагледам Лилит. Молете се само да не е обгоряла лошо, че зле ви се пише – изгърмя ВВВнЗ и си оттегли чрез пространствения си модулатор. Монти и Фалкор си отдъхнаха облекчени. Луцифер, Даряващият светлина, пристъпи към тях с обичайната си лукава усмивка на Ненадминат Злодей.
– Браво, пичове, направихте добро шоу. Така се радвам, че дадохте на Андрас да се разбере.
В това време се отвори процеп в пространството и някакъв низш демон-куриер се затича към Луцифер:
– Господарю, бързо! Инвазия в седмия кръг!
– Какво, кой, къде? – объркан запелтечи Принцът на Ада.
– Адски Мустаци! Върнали са се и ни атакуват. Сриват цели Дупки и разкъсват души! Генералалите сбират армиите, а Баалзефон и гвардейците вече влязоха в сражение. Пратиха ме да ви извикам.
– Да, да. Идвам веднага. Мамка му и ден! Адски Мустаци, Велики Рога! Знае ли се кои са поне?
– Предполага се, че са Ахура Мазда и Анхра Майню – избъбра куриерът.
– Какво? Че те са смъртни врагове, не биха се съюзили срещу нас.
– Ами всъщност те не ни обръщат особено внимание, Ваша Всепогрешимост. Бият се един с друг, но и само това има повече от катастрофален ефект. А пък една черна женска, за която се предполага, че е Кали се навърта около тях и ги насърчава.
Луцифер изруга цветисто.
– Кали?! Ах, тази Ищар! Знаех си, че не се е отказала от старите вярвания. Предупредих Сатаната да не й се доверява, но дъртият глупак мисли само с оная си работа... Както и да е, отвори портал, трябва да тръгваме – заповяда Принцът и се обърна към Монти. – Ето ви наградата. Нали знаеш, пъхаш я на достатъчно отвратително място и си пожелаваш. Аз трябва да тръгвам.
Монти пое черно-златната карта, обрисувана със стилни пентаграми от личните банкери на Сатаната. Скри я в дрехите си и се извърна към Фалкор.
– Бързо, трябва да се измитаме!
– Но защо? Нали сме герои на Ада и така натат...
– Абе ти тъп ли си? Адските Мустаци са обявени за врагове на Адското обществото. Ако разберат, че единият е бил наш, ще ни одерат живи и ще ни хвърлят на Цербер!
– На къде тогава?
– Към... Към Русия!

***

Докато в Ада се вихреше Апокалипсис, един бял Дракон с демон на гърба си излетя от Деветия кръг на Ада и се насочи като мълния към горните нива. Няколко часа по-късно летяха над Сибир. Монти, който едвам се крепеше върху гърбината на Фалкор, изкрещя:
– Фалкооор?
Ръмжене.
– Искам да те питам... Какво беше онова изригване, по дяволите? Даже Дракон не е способен да бълва такъв огън.
– Нали ти казах – водка! Много водка! Освен това, реших, че ще е добре да си подсиля жлезите и докато ти беше при вещицата, отидох до газопровода и се нагълтах с няколко галона... Хубава заря се получи, нали?
– ДААА! Фалкоор?
Ръмжене.
– Как мислиш, дали Миша ще ме вземе при нея? Мисля да поуседна малко, напоследък ми се струпа много...
– Е, нямай грижа. Имаме картата все пак. Ще станем милиардери – в Русия с лопата да ги ринеш такива.
– Няма ли да е малко скучно?
– Ами, може да си купим някой футболен отбор... Пешо ще уреди нещата. Ще е веселба.
– Надявам се...

***

Разположиха се на масата у Фалкоровата къща в Мечкарино и доволни отвориха шише водка и тесте с карти.
– Ех, уредихме се, Монти. Само трябва да те преобразим малко, да не биеш на очи. С тази карта ще сме като богове. – Шишкото се бе зачервил от водката и очите му святкаха със задоволство – Я дай да я изпробраме.
– Ей сегинка – съгласи се Монти и зарови из джобовете си. Първоначално се развесели, когато не успя да я открие, но след това го обзе безпокойство. – Ъъъ... такова... Няма я.
- Как така я няма? – сопна се Фалкор – Друкул, внимавай, да не те сваря в казана за водка!
– Ами няма я, Фалкор. Ето, пак ще потърся... Тоя пуст късмет! Сигурно съм я изпуснал някъде. – Отново затършува из джобовете си, но не намери Адската карта. За сметка на това измъкна омачкано листче хартия.
– Ха! Какво е това?
– Бележка – отвърна Монти и се зачете. Зацъка с език. – Порочна жена си ти, Миша Фьодорова, вече съм триж по-силно влюбен в теб!
– Какво бе, кратуно? Дай да прочета! – Монти му подаде бележката. На едната й страна се мъдреше собственият му почерк, а на другата – послание от вещицата.

“Монти Друкул, ти си изпечен мошеник, но сериозно ме подцени. Докато се мотаеше из къщата и алкохолизираше горкия Никола (знаеш ли колко време само се опитвах да го отуча?), аз се шмугнах в торбата ти (там е доста уютно между другото). Видях всичко – Ада и състезанието. Картата е в мен и нямам намерение да ви я връщам. Ако пожелаете да се извините, заповядайте в скромното ми жилище. Може да ви отпусна по едно желание. Носете водка. Моята свърши.

Целувки.
Миша Фьодорова”

– Вади бутилките, Фалкор! Отиваме на запой! – ухили се Монти. Чувстваше се добре, май късметът му се връщаше.

Край.

1 вероятно читателят би възразил, че солената вода никога не пада на парцали и би бил напълно прав, но в случая тя си падаше точно така по простата причина, че заедно с нея капеха и перата на клетата птица, като по този начин се образуваха малки водно-перести бомбички, които напомняха точно на парцали.
2 да се разбира както читателите намерят за добре. Все пак и в Ада си има обичайните древни езици, но пък помислете само колко са древни в сравнение с останалите “древни” такива. Ще си е Адско неуважение да се оставят само с едно “Древен” за означение.
3 макар и да не звучеше особено демонично, Монти харесваше името си. Работата се състоеше в това, че баща му – заклет шегаджия и комарджия – напук на майка му, която беше райска матрона от благорническо потекло (да не се бърка с ангелите, те са безполови педофили или досадни сексуално-неориентирани типове в по-голямата си част; матроните са личните любимки на Бог, разбира се, само когато не е зает с Непорочни Зачатия), бе вписал в Божествените регистри името по този начин, след като преди това родителите му се бяха спрели на звучното и благородическо Монтар’граурргчаскоргул. Всички божествени създания пък са напълно наясно, че веднъж въведено в Регистрите, име се променя мъчно. Преди години дори на самия Сатана му беше отказано да се
прекръсти на “Сантана”. В следствие на това великият Властелин се разгневи на колегата си Отгоре и заведе дело за нелоялна конкуренция в рекламата и ПР-а, но както можеше да се очаква загуби. Стигна се до заплахи за преждевременен Апокалипсис и раждане на Антихрист, но след масови протести на дружеството на вещерите и гадателите, притеснени от евентуалното опровергаване на пророчествата им, Адският господар се видя принуден да зарови томахавката.
4 Авторът е наясно, че твърде честата употреба на Главни Букви не се нрави особено на повечето читатели, ала няма друго решение. Само съответните органи да надушат, че е не е изпълнен определения минимум, на горкия разказвач му се пише много лошо. Така че, моля, проявете разбиране. Да задоволим помпозните копелета...
5 Още по-неприятни са случаите, когато създание от първи, втори или трети ранг бъде, да речем, “ударено със силата на падаща наковалня”, “премазано като от стадо диви коне” или пък най-омразното – “СЯКАШ хвърлено от Еверест”. Ето защо демоните не си падат особено по писатели и гледат да ги прецакат при всеки сгоден случай
6 Демоните рядко спят, а храненето за тях съвсем не е задължителен процес. За сметка на това, за един приличен дявол е жизненоважно да поддържа нормите на греховно поведение и за тази цел адските жилища са разделени на различни сектори, в които обитателите им да се отдадат на разврат. Най-конвенционалните примери са Стаята за Преяждане, Спиртната Зала, Ямата на Изтезанията както и помещението за Оргии.