ShadowDance

Roma Eterna е роман, който ми падна на душата. От доста време съм се замислял - в моментите, когато оставам сам със себе си - какво би станало, ако... (random historical moment/person) бяха станали по друг начин, или в друго време, или не бяха станали, или пък не бяха имали шанса да се случат/осъществят? Убеден съм, че всеки човек с коефициент на интелигентост над стайната температура също се замислял.
Roma Eterna дава някакъв отговор, Чун Куо също. Тъй като, обаче, Чун Куо не го прочетох до края, ще говоря само за Roma Eterna. Това, което ме интересува е, някой забелязал ли е дребни несъответствия в романа? Боби Силвърбърг наистина е написал страхотен роман, но все пак има тук-там по нещо.
Примери: в една от частите ставаше въпрос за Двореца на Дожите във Венеция. При положение, че Изходът не се е състоял, че Исус от Назарет не е имал шанса да се п(р)ояви на този свят, че, поради липса на папа, наречен Лъв, общият ни предтеча Атила не е имал причина да се спира пред Рим - откъде ще се вземат Дожите на Венеция?

Бре, я по-подробно тая история за Дожите, че ми стана интересно?

На мен пък не ми хареса особено "Рома Етерна'. Всеки от разказите беше с ужасно предвидим край и не бяха особено увлекателни. А и цялостната концепция за свръхчовешката дарба на римляните да управляват си беше доста изсмукана от пръстите за мен.

Принципно съм любител на римляните и книгите за тях, но точно тази не можах и да дочета. Особено ме подразни историйката с Мохамед и невероятните прозрения, които имаше римлянина, като го опозна. Той беше далеч по-голям пророк от Мохамед. После имахме и нещо като френската революция, но в Рим...Предсказуемо до болка.

И мен ме разочарова тази книга, и то защото бях се навила от ревюто на Dragon, че ще е нещо наистина изключително. А някак не ме грабна. Разочарова ме това, че всъщност описва абсолютно същата история, с малки разлики от рода на носене на тоги в 20 век. Аз исках една различна история, наистина различна, а не преиначената стара.
Освен това... Хората бяха някак еднакви. Четеш нещо и само годината в началото ти помага да различиш времето. Нямах усещането за истинска промяна на светогледа. И накрая ми беше неправдоподобен моментът с евреите - хора, които притежават такава технология, действат направо глупаво. От религията ще да е :), и все пак дразни. Предполагам всичко е заради идеята за неизменността на римските ценности, но не ми харесва такъв вариант.

Na men sushto ne mi xaresa!Daje xi4,suglasen sam oba4e 4e prevoda be6e 4udesen,lesen za 4etene,bez dvusmislici!
Niakak si vse edno e kopirana ot istoriata,pone na men taka mi se struva!

Аз успях да засека една преводаческа грешка - на едно място се споменаваше одеало с индиански мотиви. Явно са били индийски, но това не е чак такъв кахър.

Нещо не ми провървя с тази книга. Не ми хареса. Но я изчетох - все пак е Силвърбърг.
А по въпроса с Дожите - Венеция е разположена на много стратегическо място. Естествено укрепена (заблатена), с удобен излаз на море, на важен търговски път. Неслучайно е наречена Вратата между Западния свят и Византия. Няма начин да живееш там и да не ти дойде музата за търговия. А дали би я имало въобще, ако основателите й не бяха избягали от нападенията на Атила? Най-вероятно щеше да я има, защото римляните не са хора, приемащи неблагоприятната природно територия за пречка. Мястото е удобно за пристанище - значи град ще има. Самия Атила не е нападнал Рим, защото градът е седалище на Папата и Християнската света църква, а защото това е Рим, Вечният град, така че въпроса щеше ли да има Венеция, ако го нямаше Христос не важи. Е, това е!
Евреите по принцип дейсват все едно са малко невчас. Това си им е в кръвта. А римските ценности са здали багажа още при войнишките императори.
Сори, че стана толкова дълго.

Regsie, не е съвсем така. Атила не е нападнал Рим, защото е бил мноооого суеверен тип. Когато е стигнал пред портите на Рим, е поискал среща с главата на църквата, който тогава е бил папа Лъв някой си (мисля, че беше Х-ти, но не съм сигурен). Щом е чул, че трябва да се изправи срещу Лъв, Атила се отказал от цялата работа. Иначе не е имал никакви пречки от военно естество - трябвало е само да подложи Рим на обсада, за да ги поизмори от глад, и voila!
А по въпроса за Венеция - съгласен съм, че няма как да няма пристанище там, но няма как да има Дожи, това исках да кажа. Също така не би трябвало да има и Китай и Япония - би трябвало да са, съответно, Чун Куо (Поднебесната империя) и Нипон. Но това са бели кахъри.
Не съм съгласен, обаче, че императори-воини са виновни за упадъка на Рим, по-скоро те са осигурили възхода му. Именно изнежените мамини синчета са прецакали цялата идея.

Dilvish, не съм твърдяла, че Атила е мноооого суеверен, а че е тръгнал към Рим, защото в този момент от историята все още се е смятало, че "всички пътища водят към Рим" т. е. ако имаш Рим-имаш света или поне ти се отваря вратата. Защо се е уплашил от Папата и въобще уплашил ли се е така и не е ясно, щото не е успял да си напише мемоарите.
Все си мислех, че "Ложата на Дожите" е повече политически управляващ орган, отколкото религиозен, но след като ти виждаш нещата по друг начин ще съм ти благодарна, ако ми посочиш откъде да поправя вижданията си. (или имаш впредвид, че те са родова аристокрация, създадена от Светата църква да управлява Венеция- нещо като ранносредновековни църковни банкери?).
А за императорите -ще се съглася.

Regs, не си го твърдяла ти, аз го твърдя, защото така съм чел - т.е., чел съм, че точно заради името на папа Лъв Атила се е отказал от цялата идея. А за Дожите - смятам (по бегли спомени от Макиавели), че са се издигнали като търговска клика с църковна помощ, тъй като в един момент във Венеция е бъкало от всякакви търговци, които са се обединявали един с друг едни срещу други, "и така до края на света", както се пееше в една стара песен. Не твърдя, че е така, просто това е моето виждане.
Всъщност, не съм съгласен с това, че са именно Дожи (името поне ще е различно), а не с това, че би възникнала такава клика/ група/ организация - като се замисли човек, то си е неизбежно.