ShadowDance

Винаги ми е било много интересно, защо хората четат фентъзи и фантастика. Аз досега и за себе си нямам обяснение защо го правя, въпреки 1249-те парчета F&SF в личната си колекция (малко самореклама, тъй де).
Във връзка с това, също толкова интересно е, според мен, как точно се осъществява това привличане. Би било интересно всеки да си каже какво го е накарало да се замисли за този жанр и да почне системно да чете фентъзи и фантастика.
Аз, например, смятам, че загубих тази си девственост с Конан Варварина на Орфия. Не че не съм чел Дъга, Билбо Бегинс или Властелина на пръстените (старото издание - и новото съм чел, но вече по-късно), но именно Конан ми отвори очите, а след това и Операция Хаос.
Така че, който иска, може да сподели първите си изживявания, ще стане интересен разговор.
________________________

Бел. авт.: Не се шегувам за 1249-те произведения, толкова са си (до 16.V.2004 г.).

еми аз доста се запалих по фантази от сестра ми (Mushu), но помня, че първата книга която много ме впечатли беше - Мечът на Шанара на Тери Брукс. самата идея за елфи, магии, пътешествия ме грабна. след това прочетох няколко книги на Тери Пратчет от кака и накрая Властелинът, което затвърди любовта ми по фантазито

И да ти харесва и да не ти харесва аз съм, но този път няма да спорим надявам се!
Та по темата: На мен очите ми отвори за фантастиката (като цяло, щото мразя да се ограничавам) "Дюн" на Фр. Хърбърт. Мисля че съм била на девет и това беше първата книга от личната библиотека на баща ми, която прочетох. Толкова ми хареса, че оттогава не съм спряла да се интересувам от този литературен жанр. А малко по-късно попаднах и на "Замъкът на лорд Валънтайн" на Силвърбърг. Е как после да чета любовни романи?

Regs, защо смяташ, че не ми харесва? Напротив, обичам да разговарям (е... и да споря, най-вече) с Ентегентни хора и с умни жени. Иначе, да говориш с простаци може и да си има чар, но аз не мога да го видя.

Ами, Бойно поле земя, както и една девойка когато бях 5ти клас.

Само да не се ужасите! "Колелото на Времето"

Ми класната в четвърти клас, която иначе беше голяма задръстенячка с 20 сантиметрови подметки и афинитет към сложни думички, ама четеше Тери Пратчет в час...какво да се прави, такъв ми бил късметът...иначе, и родителското тяло си е казало думата с "Аз, роботът", Галактическия стопаджия и Землемория, ама на малко по-късен стадий от деградацията ми...не, че се оплаквам от проявения към личността ми ( ама не лично, уви ) интерес, ама какво е вдъхновението на темата?

Вдъхновението е Блейк:

"Човешки дрехи от кован Метал.
Човешката Снага от огнен Прах.
Човешкото Лице - потайна Пещ.
Човешкото Сърце - неутолим Стомах."

Ако въобще има такова.

Ми на мене лично майка ми и дядо ми четат много фентъзи и фантастика, та покрай тях.
Преди, като съм бил може би 4-5 клас, и всеки път като ходех на гости при дядо ми вземах да чета по нещо и така...
Още даже има книги, които не съм изчел.
По празниците даже като хдех си бях харесъл една книга Саймък май, ама не и помня имета, пък и не успях да я допрочета- фентъзи е, става дума за некъв герой, кучето му, конят, слугата, има и някъв талисман(който в последствие се оказва, че не работи- поне така пишеше отзад)
И таман бях стигнал до 25-30 страница, като отидоха да преспят в някъкъв замък..
сложна работа.
Май е една сребриста на цвят.
едит: първите книги, които прочетох са: Градът, Фантстично пътешествие, не си спомням, май Страта на Пратчет, Звезди като прах.
а първата ми сериозна книга е Сандокан:)

Всичко беше много странно. Вкъщи, в хола има (а и преди имаше) доста голямо количество книги. Като бях малък (около 8-9-10 год) обичах да сядам и да ровичкам из книгите. Най- вече из томчетата на поредицата галактика.До тогава не бях чел нищо, освен приключенски романи. И един ден... Книгата се казваше "Къртицата". Тук е време за поредното голямо благодаря на Любомир Николов. Просто пред мен стоеше един голям свят. Красив и неизвестен. И в един ден, с нищо различен от останалите, аз направих първата крачка. И до ден днешен не мога да спра. Все напред, стъпка по стъпка. Понякога се питам накъде?
Но между другото същинското зарибяване по фентъзито и при мен дойде със томовете на колелото....

Аз винаги съм си падал по фантастичното, но до пети клас четях основно книги-игри и каквото ми дадат от у-ще. В пети клас ми се наложи да престоя една седмица в болница, майка ми решила да ми купи нещо да чета... прочетох Първото правило на магьосника на Гудкайнд... и не можах да спра. Последваха Колелото, Властелина и една планина от фентъзи. В последствие започнах да чета и сай-фай. Фентъзи все още ми е приятно да чета, но се старая да подбирам само оригиналните книги и да отбягвам комерсиалните недоносничета. И така... дали ще ми омръзне? Знам ли. Едно ми е ясно - благодарение на фантастиката израснах такъв какъвто съм.

Иначе, да говориш с простаци може и да си има чар, но аз не мога да го видя.

To при мене не е точно чар да си говоря с простаци, ама трябва да чуеш един познат как разправя колко книги е чел:
"Аз през целия си живот съм чел две книги Ян Бибиян на луната" и Тошко Африкански- до половината"
Просто ши се скъсаш да се смееш!!!

Аз пък ще цитирам един друг познат: "Не ме яд, че съм тъп, яд ме е, че ми личи".

Аз в никакъв случай не бих се нарекла силно зарибена по фентъзито, но началото беше доста отдавна с Азимов. Последва период, в който съм чела всичко друго, но не и фентъзи /струваше ми се доста детско и мислех, че няма да ми е интересно...леле, колко съм се лъгала:ррр/, докато един ден една приятелка се върна от поредния рейс /тя плава по корабите/ и ми похвали някаква страхотна книга, която чела на кораба и която много й харесала. Книгата се оказа всъщност поредицата "Войната на студенокръвните", която тя ми зае да изчета. Пак тя после ми подари и първата книга от "Сага за войната на разлома" и...началото беше поставено. Поинтересувах се от жанра /така попаднах всъщност и на форума в Бард, а после и в този/ и си накупих още книги. Сега не се ограничавам само до фентъзи, чета още много други неща, но един рафт в библиотеката ми е зает с тези книги и бавно, но сигурно се запълва.

Винаги ми е било много интересно, защо хората четат фентъзи и фантастика.

Мисля, че Толкин беше казал, че с времето хората (и по-точно възрастните) са престанали да четат приказки, но нуждата от тях останало. Оттам - бумът на фентъзито. Не претендирам за точност с написаното по горе, но като цяло действително смятам, че хората имат нужда от вълшебство, приказни герои и още по-приказни същества. Но, след като Спящата красавица, Котаракът в чизми и други познати персонажи остават в детството, появява се необходимостта от приказки за възрастни (то малко спорен е тоя въпрос с "възрастните" ).