ShadowDance

добре, всеки тук чете.иначе нямаше да пише. четем най-различни книги,жанрове, автори. а защо ги четем? каква е вашата причина да хващате книгата и да седите над нея с часове?какво ви носи прочитането на една книга?

четенето развива мозъчна дейност. и понеже като малък на един приятел баба му нещо й имаше(не можеше да ходи и да използва мускулите по лицето си), и ме бяха наплашили, че ако само гледам ТВ и играя на РС ще стана такъв започнах да чета:):):)

Не мога точно да опиша как се чувствам, когато чета. Не знам и точна причина, поради която го правя. Откак се помня ме влече към книгите - можех да пиша и чета още преди да тръгна на предучилищна. Може би тази ми пристрастеност се дължи на майка ми, която откак помня все е с книга в ръка.
Аз съм си разпиляла книги навсякъде - из целия ми апартамент, в офиса, дори в колата. Просто всеки един момент имам под ръка нещо за четене, пък било то и книга, която съм минавала много пъти. Побеснявам като остана без четиво.
Твърдо смятам, че книгите разширяват мирогледа на хората и ни карат да гледаме по-мащабно на нещата, без да се ограничаваме в някакви рамки, да допускаме повече варианти, да си задаваме повече въпроси и естествено - да търсим отговорите им.

Това е страшно интересен въпрос. Защо наистина четем? При мен май всичко е в стремежа към развитие. Книгите наистна са дълбоко свързани със мозъчната дейност. Но определено не искам да си поставям патологичната идея да съм умен, потъпквайки истинските си желания. Книгите са цял един нов свят. Как бих могъл да го пропусна? Макар че като се замисля аз започнах да чета късно... Може би до 10-сетата си година не бях прочитал цяла книга..... (срам за мен!).....

Не знам за другите, но откакто се научих да чета (на около 6 годинки, с помощта на една книжка кавказки народни приказки), та досега не мога да изкарам повече от 10 часа без книга. Чел съм какво ли не - от порно до Библията и от Достоевски до Удхаус. Не мога иначе - по-лесно ще ми е да не дишам, отколкото да не чета.
А какво ми носи прочитането... ами, много неща. Хм, дори на първо място бих поставил удовлетворението от добре оползотворено време или, ако е тъпа книга, от интелектуалното ми превъзходство над автора, ако щеш. А освен обогатяването на общата култура, носи и възможност да се запиташ "Ще стане ли така?" или "Аз как бих постъпил? Прав ли е автора или не е?", та дори и "Абе, то т`ва може ли да ми свърши работа на мен или не?".
И накрая, за да обобщя - убий ме, не знам защо чета, ама знам, че иначе не мога.

хех. успокоих се вече че не съм единствената 'пристрастена' към книги защото в интерес на истината и аз не мога без да чета. чак ми е болно, когато не прочета дори и няколко странички на ден. понякога, от нямане какво да чета, препрочитам само и само да има какво да чета а почти всички книги ме карат да се поставя на мястото на героите, да преживея всичко с тях и да се вълнувам сякаш ми се случва на мен. точно за това книгите са като магия за мен. обичам една книга да ме погълне и да ме накара да забравя всичко около мен, само тогава я оценявам като истинска.

Тук бих писала как не мога без книги, как чета заради удоволствието да попадна в друг свят... Само че напоследък съм си мисля, че четенето може да бъде вредно и не ми е подействало добре

Ей тук бих почнала една дълга лекция колко обожавам да чета. Колко неща съм научила. Колко неща съм преживяла. Ама в последно време си мисля, че книгите не са ми дали нищо кой знае колко полезно. Само дето са ми идеализирали представите за света дотолкова, че да не мога да оцелявам в тая вълча действителност. Защото съм твърдо убедена, че доброто ще победи и злите ще си получат заслуженото; че доброто бъдеще го заслужават само най-добрите, смелите, честните, благородните и т. н. глупостти, заради които непрекъснато ми се подиграват.

Knigite sa edno ot malkoto istinski udovolstvia,malko xora go viarvat,no tezi,koito go praviat,mogat samo da spe4eliat!

Jalko e samo 4e tezi xora sa tolkova malko!

Всички сте много, много прави. И с повечето от вас съм съгласен. (Идеализирането ми се вижда малко съмнително).

Предпочитам книгите пред телевизията. И всеки ден намирам време да прочета поне няколко реда.

Regs, защо позволяваш мнението на някого да ти влияе толкова? Тегли им една благословия и това е...
А за идеализма и идеалите... Ами, замисли се как би предпочела да живееш: с идеали, които малцина разбират, но пък те и ги уважават, или без никакви идеали, като последния помияр, който мисли само за следващото ядене и следващата кучка (в букв. смисъл)?

Леле... Доста грубичко. Харесва ми. А сега за идеализирането. Имаше една книжка- "Играчър на играчите". Сигурно някой от вас я знаете. Един диалог от нея ми се е набил в главата. Не мога да го кажа точно но беше нещо от рода на:
-Не е честно.
-Светът не е честен.
-Да но ние можем да го направим честен.

Абе беше в този смисъл. Така че книгите могат да ни научат на много. Това дали ние ще повяраме, че светът е справедлив без да се огледаме, е проблем не на книгите, а наш. И все пак нищо не ни пречи да се опитаме да го променим...
(Лично аз предпочитам да наблягам повече на вътрешната промяна.)
............

Хех, хубава темичка:)))))))) Ами то и аз немога да не чета, то моето си е като наркотична зависимост, като мине не мине малко време и почва да ме хваща абстиненцията:) И аз се научих да чета много малка, даже представлявах следния феномен: в детската градина лапетиите около мен играят, а аз си чета книжки:) Съвсем определено мога да твърдя, че книгите са ми дали в пъти повече, отколкото са ми взели, ако изобщо са ми взели нещо - да, има книги, описващи розова действителност и идеални герои, има и такива, които те разтърсват и те оставят в дълбко размисъл за много дълго време. Моментално се сещам за някоко такива без да си напрягам ума: "Стършел"- нито преди, нито след това съм плакала на книга; "Цар Плъх"; "На изток от рая"... Чета книги от всички жанрове, не можах да ги вдяна само любовните романи - просто там всичко ми е еднакво, ми просто не са ми по вкуса, ко да прая?:)
Бе с четири думи: без книги не мога!

Regsa wrote:Само дето са ми идеализирали представите за света дотолкова, че да не мога да оцелявам в тая вълча действителност. Защото съм твърдо убедена, че доброто ще победи и злите ще си получат заслуженото; че доброто бъдеще го заслужават само най-добрите, смелите, честните, благородните и т. н. глупостти, заради които непрекъснато ми се подиграват.

Ако книгите действаха на всеки така, светът можеше да не е чак такава вълча действителност. Обаче същите тея книги пак от хора са писани и хора ги четат, което ще рече, че все на някакво ниво на всеки му се иска светът да е такъв.

Както и да е, книжките ги чета по много и различни причини. Заради различния свят, който описват, или пък заради добре описаната реалност. Заради играта на думи, добре формулирани фрази, чувството за хумор. Защото имам работа, която не искам да свърша и тогава една книга става още по-привлекателна . Защото помагат да оформя идеите в главата ми (и такива се завъждат от веме на време:). Защото си взаимодействат с настроението ми. Много, много причини... Поради които чета много, обаче, имам проклетата склонност да препрочитам книга по няколко пъти, заради което си ограничавам времето за нови книги

radvam se che temata vi dopada, zashtoto za men lichno tova e vapros koito sym si zadavala mnogo pyti. moje bi sega shte mu namerq po-lesno otgovor
a za idealiziraneto..hm....ne e li tova ideqta?da stavame po-dobri s knigite. i kolkoto poveche hora chetat i stavat po-dobri, tolkova po-dobyr shte stava sveta. a za tova che horata ponqkoga ne ni razbirat, taka e. no eto che tuk ima mnogo hora, koito mislqt ednakvo, taka che tova trqbva da ni okurajava