ShadowDance

Новият брой е на линия

В него има две ГОЛЕМИ неща. Едното се случи извън самия брой, но е отразено в него - успешното провеждане на Първите Годишни Награди на ShadowDance. Второто обаче е много вътре - колосално като обем (и крайно интересно, трябва да се добави) интервю с автора на Пергаментът и Мастилото - Хал Дънкан!

Томболата също продължава с пълна сила. Този месец наградата е Мастилото - втората част на Книгата на Всички часове на Хал Дънкан, любезно предоставена от ИК ИнфоДАР. За повече подробности - началната страница на списанието.

Освен това започва и Третият Конкурс за Разказ на ShadowDance. За повече подробности, можете да прочетете ТОЗИ ТОПИК.




http://www.shadowdance.info


Какво друго има вътре:


Ревюта:
КНИГА НА БРОЯ: Лъжите на Локи Ламора (Скот Линч) - Трип, Пъгсли, Рандъм, Роланд
Книгата на черепите (Робърт Силвърбърг) - Роланд, Демандред
Вещерът: Последното желание (Анджей Сапковски) - Роланд, Моридин
Троя: Гръмотевичния щит (Дейвид Гемел) - Бенедикт
Телепорт (всъщност Телепорт: Историята на Грифин (Стивън Гулд) - Роланд
Нови звезди (сборник разкази) - Трип
Тунели (Родерик Гордън, Брайън Уилямс) - Алексис


Интервю:
Хал Дънкан


Статии:
Годишни награди на ShadowDance за 2007 година - Рандъм


Evergreen:
Цветът на магията/Фантастична светлина (Тери Пратчет) - Роланд, Моридин

Разкази:
Последният полет до Марс - Пламен Глогов


First Look:
Мастилото (Хал Дънкан)


Непреведено:
Gormenghast (Мървин Пийк) - Демандред
Stand on Zanzibar (Джон Брънър) - Роланд


Профил:
Мървин Пийк - Демандред


Аниме:
Simoun - Матрим



Филми:
София Филм Фест 2008
Хрониките на Спайдъруик - Роланд
Мъглата - Роланд
Цветът на магията - Роланд & Трип

Любими филми - Мюзикъли

Сериали: Terminator - The Sarah Connor Chronicles - Роланд

Класическо кино: Най-добрият човек, когото познавам (Любомир Шарланджиев) - Гаро

DVD ревюта


Музика:
Кратки ревюта - Ян




Още веднъж адресът: http://www.shadowdance.info

И приятно четене

Различните части на мозъка ми се сбиха в почти епилептичен конфликт на импулси докато се опитвах да реша как точно да формулирам въпроса, но накрая вътрешния ми гамен победи. Затова:

Подарили сте на Геймън стъклен чеп?

Добре де, клин или висулка, но все пак...

И ние така го нарекохме на галено

да кажем, че беше неочаквано

Фалическите символи винаги са леж... стърчали в основата на просперитета и себеуважението на всяка патриархална култура.

Смятам, че това е най-недвусмислената форма на отдаване на признание и Нийл, като алфа-мъжкарят какъвто е, я е приел и оценил подобаващо.

Евала за ревюто на Рол на Stand on Zanzibar на Джон Брънър (в Непреведеното). Аз я чета на френски и съм около средата, защото наистина, както отбелязва той, не може да се прочете на един дъх, въпреки че е изключително качествена. Който може, да си я набави на какъвто и да било език.

Хубава (и информативна) статия на Рандъм за наградите. С малко (може би буквоедско) уточнение - Книга на годината беше "Последен (не Нощен) патрул".

Никак не е буквоядско, не знам къде блеем, мерси за уточнението

Много съм тъп - преди малко забелязах на форума на games.bg че има нов брой и тъкмо да пускам тема с въпрос защо никой не е дал обявление във форума забелязвам ЧЕ ИМА ТАКОВА само че аз съм го подминавал без да го забележа ...
Чак сега забелязах че пише брой 54.

И нещо съвсеееем друго (заради което всъщност довтасах тук):

Мразя ви.

Такова ми ти броИЩЕ да изкарате - и точно когато са ме затиснали последните преди-летни проектИЩА...

*порой, порой от сълзи и сополаци*

Само че! Тоя път мъст ще има (аман от ахимса).

Spoiler: show

Няма да ви изкоментирам нито един материал. Ш'си ги чета с лъжичката (и киселото млекце), ще си ги препрочитам дори, ще се хильотя, примлясквам и плюя възмУтено - но от тая... безпътна оргия, точно така - до вас нищичко няма да стигне. Хауууууууууу.

П.П. Агопа премина през 2006-а.

Броят е железен!

Тази нощ смяната ми беше по-лека и четох много! Вие имате отвратителното свойство да ме карате да искам веднага да прочета книгите, които са ви харсали в ревюто. Ако имах повече време в момента и по-малко книги в наличност, приготвени за четене, сигурно жадно щях да се нахвърля на "Лъжите", "Черепите" (откъс, от която прочетох на сайта на Бард) или дори "Вещерът".

Бях гледал вече оснвоните три филма (Спайдъруик, Мъглата, Цветът на Магията) от съответната секция, така че и тя ми беше доста интересна - много точни рецензии! Браво!

Мноу ме кефите!

Поредният интересен и съдържателен брой, колкото и банално да започват да звучат такива отзиви Прочетох прегледите, както и "Неиздавано" с интерес. В рецензията си за "Черепите" Роланд споменава за "лично отношение" в работата по превода. Факт, че когато я четох, преди да я анотирам и след това да ми я възложат, имаше леко носталгичен момент - все пак по времето, когато се развива действието, бях на възрастта на героите, нали. Както и на повечето хора тук. Ами, в колкото и различен свят да живеехме тогава, основните неща, които ни занимаваха явно бяха същите и те не са по-различни от нещата, които се разискват в много теми и в този форум. А това, че Роланд определя книгата като чист мейнстрийм съвсем не ме притеснява

Броят се е получил супер.
Разказа- Последният полет до Марс е наистина страхотен, освен това хвърлих едно око на ревютата за Локи и Черепите, които също бяга яки.
Поздравления.

Интервюто с Дънкан е много интересно, дори за такива като мен, които още не са чели нищо от него. Направо ме стимулира да прочета нещо негово най-накрая.

Много готин брой. Аз съжаление съм още на ревютата. Бая има да се чете. Само такива дебели броеве да правите.

Че действително си е чист мейнстрийм (това за „Черепите”) мен също не ме притеснява. Романът ми е любим, стисках палци да няма гафове при издаването на български и много се радвам на положителните отзиви за превода.

Иначе, супер за представянето на Мървин Пийк и Горменгаст. Това е една от най-хубавите книги на Земята . Биографията на автора в случая сякаш има наистина много голямо значение за творбата. (Голям фен съм на пишещите художници.)

А Хал Дънкан изглежда страхотен пич. Чудя се колко ли думи средно изрича в един обикновен, неформален разговор . Но всичко е толкова интересно. Любимите са ми е SF – So Fuck и разказът за хаотичното сглобяване на книгата.
При мен се получи странно с Vellum, с всеки следващ отзив ми изглеждаше все по „пренавита”, все по-малко „мой тип”, докато окончателно се отказах въобще да я започвам. Сега обаче си мисля, че начинът, по който представя нещата и говори за тях, е доста показателен и за прозата му. В смисъл, че му се получава естествено, което винаги е хубаво.

Важи, важи :П