ShadowDance

Това е предговорът на Любомир Николов към първи том от събраните разкази на Теодор Стърджън - "Върховният егоист" (разказите в този том Стърджън е написал, да напомня, между 19 и 22-годишна възраст). Преписвам го целия, защото бих искал болдваното да се прочете в контекст.



От преводача


Да се намесваш в разговора подир титани като Кларк, Бредбъри и Улф е признак на грандиозно нахалство или най-малкото на лош вкус. И все пак след дълги колебания реших да го сторя. Просто защото имам какво да кажа и то напира да изскочи пред вас.

Бих могъл да разкажа как бях поразен при първата си среща с "Багазин за мутилки" и "Сънуващи кристали". Или пък за радостта си, когато преди много години видях на български да излиза "Повече от човешки". Но няма да тръгвам по тази пътека, защото оттам току-що (в преносен смисъл, разбира се) са минали споменатите вече титани. Те чудесно говорят за своята обич към възхитителния писател и едва ли има смисъл да ги повтарям.

Има обаче нещо друго, което малцина могат да зърнат - както от осветената стая не различаваме храстите и дърветата в мрачната нощ навън. Но професията на преводача е именно да стои в сянка и тихичко да прехвърля купища думи към бъдещата книга под светлината на настолната лампа. Точно от тази сянка успях да погледна в двете посоки... и да забележа още нещо удивително.

Приятели на фантастиката, не хвърляйте камък насреща ми, когато ви кажа, че мнозина от знаменитите американски и английски фантасти не дават пукната пара за стила. Съжалявам, но е така. Факт. Онова, което виждате в преводите на български, често е сресано, фризирано и пригладено - просто защото (казвам го без капчица фалшива национална гордост) езиковата култура на българските литературни среди е изключително висока. Навярно въпрос на традиция. Така или иначе, в оригиналния си вид редица превъзходни фантастични произведения биха ви се сторили малко недодялани и недоизпипани. Пак въпрос на традиция, предполагам. Просто в англоезичната фантастика се цени най-много добрата фабула, умело изградените образи, напрегнатото действие... А дребните стилови недостатъци често се подминават с великодушно око. Естествено тук не включвам майстори на перото като Бредбъри, Саймък или Фредерик Пол. Ала те са по-скоро изключение, отколкото правило.

Говоря всичко това само с една цел - да подчертая с какво недоверие посегнах към първия разказ от тази книга... и колко бях поразен в края му само след три странички. Дявол да го вземе, та това беше първият разказ на един начинаещ писател! Но пред себе си виждах брилянтен литературен стил. Готов, завършен автор още от първите редове! Откъде бе изникнал? Как бе узрял?

Не знам. Вероятно никой не знае със сигурност. Но когато прочетох и втория разказ, аз разбрах едно - този човек е бил роден с дарбата си. Озарявал е с нея дори разкази, най-откровено писани за пари (ще срещнете такива тук и ще се учудите как талантът може да придаде живот и на най-шаблонните теми).

Затова с нетърпение чакам да подхвана втория том, където са по-зрелите му творби. Надявам се същото нетърпение да обхване и вас, когато прелистите последната страница. Стърджън го заслужава.

Ето, това имах да кажа. Ако сметнете, че съм ви загубил времето - извинявайте. Но честна дума, просто не можех да премълча.

ЛЮБОМИР НИКОЛОВ (1997 г.)



Та въпросът ми е към тези от вас, които са чели повечко англоезична фантастика в оригинал. Какво е мнението ви за болднатата част от предговора? Склонни ли сте да се съгласите с казаното в нея или смятате, че подобно твърдение е силно преувеличено?

Твърдо несъгласен както с това, че добрите стилисти били изключения, така и с генерализацията за това какво се ценяло в англоезичната фантастика. Иначе, че има добри автори, които стилът не им е особено важен, е факт, но "недодялан" е последното, което може да се каже за него. Просто е изчистен и не впечатлява с нищо.

Така че Любчо Николов има много здраве, ама ше ме извинява един вид...

Аз също не съм съгласен. Почти всичко от жанра, което съм изчел в оригинал, е било на високо ниво в стилистично отношение.

Просто в англоезичната фантастика се цени най-много добрата фабула, умело изградените образи, напрегнатото действие... А дребните стилови недостатъци често се подминават с великодушно око.

Това, доколкото знам, е било в сила в по-ранните години от развитието на жанра (някъде до средата на 60-те). След възхода на New Wave движението критериите са се променили сериозно.

Еми като гледам примерите, които Николов дава за добър стил, той може и само от оная епоха да е чел

Ако примера за фантаст е Айзък Азимов ( все пак статията е от 97) не се учудвам.

Любомир Николов wrote:Приятели на фантастиката, не хвърляйте камък насреща ми, когато ви кажа, че мнозина от знаменитите американски и английски фантасти не дават пукната пара за стила. Съжалявам, но е така. Факт. Онова, което виждате в преводите на български, често е сресано, фризирано и пригладено - просто защото (казвам го без капчица фалшива национална гордост) езиковата култура на българските литературни среди е изключително висока. Навярно въпрос на традиция. Така или иначе, в оригиналния си вид редица превъзходни фантастични произведения биха ви се сторили малко недодялани и недоизпипани. Пак въпрос на традиция, предполагам. Просто в англоезичната фантастика се цени най-много добрата фабула, умело изградените образи, напрегнатото действие... А дребните стилови недостатъци често се подминават с великодушно око. Естествено тук не включвам майстори на перото като Бредбъри, Саймък или Фредерик Пол. Ала те са по-скоро изключение, отколкото правило.

До голяма степен е прав.

И на каква база почива това така обосновано мнение?

Това е защита по колегиална линия навярно.

Mindcrime wrote:Това е защита по колегиална линия навярно.

Не е. Просто някои автори напоследък, особено на многотомни и хилядостранични поредици, изобилстват с паразитизми, ненужни нито за фабулата, нито за предаването на диалога, прекаляват с фрази от типа "Стори му се, че може би изпитва смътното усещане, че в най-скоро време би могло, едва ли не, всъщност, да го облее вълна от чувства". Не цитирам дословно, но подобна логорея, уви, се среща често - при това у уж сериозни автори. Какви гафове пък ние правим от своя страна в опита си да "фризираме" нещата - това е отделен въпрос.

Interpreter wrote:

Mindcrime wrote:Това е защита по колегиална линия навярно.

Не е. Просто някои автори напоследък, особено на многотомни и хилядостранични поредици, изобилстват с паразитизми, ненужни нито за фабулата, нито за предаването на диалога, прекаляват с фрази от типа "Стори му се, че може би изпитва смътното усещане, че в най-скоро време би могло, едва ли не, всъщност, да го облее вълна от чувства". Не цитирам дословно, но подобна логорея, уви, се среща често - при това у уж сериозни автори. Какви гафове пък ние правим от своя страна в опита си да "фризираме" нещата - това е отделен въпрос.

Може ли примери, моля?

Като примери - аз лично от раз се сещам за Тери Брукс и Пиърс Антъни... и всъщност не съм готов да водя тристраничен спор за това дали те са "сериозни" автори Иначе, Рол, то е ясно, че любимите ни автори рядко (ако изобщо) ще имат проблеми със стила - основно защото ги четем в оригинал и нямаше да са ни любими, ако ги четяхме трудно

Добавено: Тези двамата давам като примери в областта на фентъзи и фантастика де, иначе ако кривнем и към по-широкото понятие за "автор" и вземем да включим хора, които пишат трилъри, приключенски романи и такива неща, пък било и само много популярни автори с много големи продажби, е, там името им е легион... и, да, ако се наложи, мога да давам примери

Нека останем в областта на фантастиката, както гласи заглавието на темата.

passer-by wrote:Може ли примери, моля?

Примери? Бол.
Любо Николов, като е изплакал една обща болка, дал ли ги е? Не е. Защото сигурно му е леко неудобно - все пак като ги превеждаме, явяваме се нещо като техни приятели или съюзници, а не можеш да риташ съюзника си по кокалчето, нали.
Но все пак.
Р. Фийст примерно е за мен доста приятен автор на леко, полу-детинско, жизнеутвърждаващо фентъзи. Решил е обаче, че част от личния му "стил" е да започва всяка глава с двусловно изречение. Или да завършва поредната книга с фраза от типа "А някъде навън излая куче."
Стийв Ериксън. Мащабен, грандиозен и прочие. Нямам оригинала вече пред себе си, но в 7-ма кн. реши почти всяка реплика да започва със "So" и да завършва с "then". Отделно всичките възможни синоними за "мъгла" и за бог знае още колко неща в рамките на една фраза, или фразите от типа "the nearby distance". Отделно всичките много често ненужни описания от типа кой свил рамене, кой зяпнал, или пък извърнал поглед, и други такива при описване на дискурса, които просто са излишни. Много паразитен пълнеж, просто.

Таковата, нали все пак за фантастика идеше реч? Фактът, че голяма част от фентъзи драскачите имат стил тип "абе чете се, нали?" е известен на почти всеки, който има макар и бегла представа какво е приличен стил на писане.

Да, прав си. Аз щото напоследък съм заорал повече във фентъзито и затуй съм им набрал малко