Сетинг: Светът е разделен на няколко части. Главен континент ще бъде Брайтос – аналог на Стария свят тук – най-древните известни цивилизации са били разположени на него. Религиозната, светската и другите власти и на петте континента са в ръцете на няколко владетели, които ежемесечно се събират на кралски съвет, за да обсъждат копането на канали и такива ми ти работи. Истинската сила обаче я държат гилдиите. Най-влиятелната от тях ще бъде Магьосническата, въпреки че броят на практикуващите е значително намалял с изчезващите запаси от магическа искра у чираците. Освен тази, има още стотици, даже хиляди гилдии, обхващащи всяка сфера, например гилдия на кожодерите, риболовците, алпинистите...
Разказът ще се развива на Брайтос, в една от малкото територии, които не са добре изследвани. Континентът в по-голямата си част е покрит с гори, но точно там е пустинен регион. Някогашните тучни полянки и високи широколистни дървета сега са заместени от безкрайни бели пясъци и тук-там по някое изродено растение или кактуси.
Предистория: Кулата, към която се е отправил главният герой, е обект на докадки и въпроси от векове – там е било седалището на първата гилдия на магьосниците и има легендарен статут. Малко се знае, поне от обикновенните хора, докато магьосниците не смеят да пристъпят в близост до нея, защото там заклинанията им се изкривяват в нещо чудовищно. Няма нито един завърнал се, освен няколко напълно луди, които с бръщолевиците си само разпалват интереса. Все още обаче никой не се е впускал в голямо пътешествие дотам. Единични случаи през последните сто години на дирещите слава, като Х например, или богатство се броят на пръстите на двете ръце.
Историята ни връща почти петстотин години назад, когато първите трима магьосници, случайно занимаващи се с алхимия, откриват щит, около който се трупа положителната енергия от хората. Щитът започва да блести все по-силно и по-силно, докато търсенето услугите на тримата намалява до минимум, а броят на гневните посетители достига застрашаващи величини. Тогава, след почти година мизерия и благоговейно гледане на щита, единият, в изблик на ярост, въпреки слабостта си, удря щита и го разбива на парчета. Придобива някакви сили, а също и другите двама, които са били в същата стая. Оттогава в света на петте континента се пуска магическата сила. Има спекулации дали те наистина са открили магията или предишните цивилизации са били по-развити в това отношение.
Та, тримата започват да опознават силите си и решават да издигнат Кула, която да докаже на света новите им умения. В средата на плодородна долина те вдигат с магическите си сили огромно здание, което ще бъде пътеводна светлина на поколения магьосници.
Разказът: Главният герой е маг, който с голяма бързина се изкачва по йерархията на магьосниците. Амбициозен и с големи умения, мечатата му е на път да се изпълни- да стане първият, който ще преоткрие Кулата – някогашния център на гилдията, а и е поблазнен от историите за метала, който ще го направи богат и всемогъщ.
След дълго пътуване, в далечината вижда разрушеното здание и недалеч растителността.
Подкарва камилата, опитва се да стигне по-бързо, за да се приюти в останките – нощите в пустинята са студени, пък и чувства, че мощта му намалява с приближаването до Кулата. Х не се притеснява за опасностите – занимавал се е с алхимия, има няколко много опасни отвари и формули за такива, в пътническата си торба крие не само магически свитъци и книги. С желание всичко се постига и кракът му стъпва пред някогашните стени на Кулата в дебрите на нощта. Решава да запали огън и утре да се впусне в проучване, защото се е появило някакво подозрение или притеснение, което го гложди отвътре.
На сутринта открива раницата си раздрана, но нищо не липсва. Притеснително само по себе си, това нахлуване не безпокои много героят, който вярва, че някое нощно животно съвсем спокойно може да си е похапнало хартия през нощта. Почувства вълни от болка, когато минава навътре към Кулата, но постепенно усещането намалява.
Тръгва по улиците, водещи към Кулата. Не намира никакъв признак на живот. Стига до някогашната главна врата, отваря я, но вижда разрушението и се отказва. Тогава подушва зловоние, идващо отдолу, и поразчиства част от отломките. Открива затрупано стълбище, но няма да може да справи с отломките сам. Затова употребява стопяваща светлина (някакъв алхимичен трик, още не съм го доизмислил). Открива се стълбище и той слиза по него…
-----
Звучи особено „оригинално”, нали? Така е, като се самозакопавам така.
Ще продължа с текста и по-късно ще коментирам чуждите.
Главната идея е, че в подземията няма да има безценен метал, а пуснато на свобода заклинание, което засилва възприятията, прави заразения издръжлив и силен, но съкратява живота му. Х ще се изправи срещу заплахата, ще бъде заразен и ще успее да се справи благодарение на племето, обитаващо земята под растителността. Не знам как все още, но това ми се върти в ума. Няма да се спаси, за жалост – и тайната на Кулата ще остане заровена с него. Само оредялото племе ще знае истината, но членовете му не могат да предприемат нищо.