ShadowDance

Хайде да ги сборим

Всъщност идеята за този топик се породи от факта, че в последно време чета доста научна литература. Нямам предвид четенето на лекции, записки и тем подобни материали с цел вземането на някакъв изпит, които после се захвърлят и не се сещаме за тях следващите 2 години, докато не дойде време за държавен изпит...
Имам предвид четене на научна литература в сферата в която работим и то не просто от любопитство, а защото наистина имаме нужда да разширим знанията си и при това сме и любопитни и ни е и интересно...
За да не прекалявам с многоточията- оказа се, че в последно време освен, че си чета лекциите чета и доста научни книги в моята сфера. В резултата на това в един момент осъзнах, че напълно съм спрял да чета художествена литература. В първия момент, честно казано, бях просто изненадан, когато забелязах, че за последните 3 седмици не съм прочел ред фентъзи, sci- fi или каквото и да е друго извън сферата на психологията, психиатрията etc. ...
Тук ми иде да попитам- някой да е срещал подобен проблем? Всъщност да не го наричаме проблем... Може би е естествен резултат от работата и ученето и изместването на интересите и... не знам си какво...
И така
Ще се радвам ако някой сподели собствения си опит в това отношение.

При мен се изразява в изискването към по-високо ниво на ерудиция на съответните автори на художествена литература. Ако фантастичния свят е реалистично и логично описан или поне има своя вътрешна логика, която да е последователна и добре замислена, не би трябвало да има проблем или противоречие със сериозната нагласа, която си добил от научните книги, четени в последно време.

Ами я сум малко простичък и научни книги не чета. Просто има повече добра художествена литература, отколкото ще успея да изчета през живота си, и не виждам смисъл да навлизам в изцяло нова територия, която така и така също няма да мога да обхвана, а в общия смисъл - и да схвана

Имах такъв момент, в който се бях силно зарибил и по научни книги, но времето ми стана твърде малко и предпочетох художествените. Честно казано предпочитам по-разнообразните усещания, които те ми дават, комбинирани и с по-обща култура. Мисля, че ако четеш само научни книги от един момент нататък, от същия момент нататък си подписваш присъдата на кон с капаци.

Ами... Не искам да противопоставям двата вида литература (а всъщност те до голяма степен се припокриват) и не знам с какво точно се занимавате, обаче при мен просто се налага да се чете и да се рови из книгите ако искам да си върша работата добре. Само че като захвана научната литература и се получава верижна реакция. Например- една книга за анализата на Юнг води до четенето на още 5 и се оказва, че има още 10, които предлагата интересна информация... И така
Обръщам се назад и виждам, че 20 дена не съм чел нищи освен книги свързни със психология....

Тоя въпрос ми прилича на нещо от сорта в работното си време трябва ли да работим. Естествено, че щом работиш в дадена сфера, ще четеш съответната литература. Не че е задължително, просто е признак за самоуважението на човек като специалист. Сега ако въпросът е за т.нар. научнопопулярна литература, тогава зависи от интересите на човек. А художествената литература няма нищо общо със случая. Това, че и в двата случая става дума за четене, не ги прави взаимно заменими като занимания, нито пък равностойни. Ако човек иска да чете, винаги ще намери време, и в автобуса до работата си може да го прави.

А и литературата по психология в много отношения си е художествена

Еми, това с препратките от една книга към друга го има навсякъде - включително и в художествената литература. Друг е въпросът дали човек се мята на всяко интересно късче информация, което му хване окото, и доколко четенето на професионална литература е заради подобен импулсивен интерес или заради реална нужда тези неща да се прочетат.
И смятам, че при все идеята за това как всичко би могло да ти влезе в работа, човек трябва да положи необходимата мисъл и да демострира необходимата преценка, за да сложи някъде чертата; за да не се получават някакви периоди, в които човек чете едни и същи неща. Щото такива периоди създават навици, а навиците са сложна и коварна работа.

Не виждам как могат да се "сборят". Най-близката им пресечна точка (за мен) е, че чета с кеф научна (история, география, зоология/ботаника, етнография, философия, психология, социология и т.н.), за да мога да пиша художествена на необходимото според мен ниво. Или просто от интерес, както от малък.

леко офф, но интересно: в момента нон-фикшънът като цяло се продава доста по-добре от фикшъна

и пак офф: Емо, тва в подписа ти е най-добрият кратък фикшън евър (6 думи).

Зависи какво търсиш. Научната литература е интересна (бтв, преживях абсолютно същата епопея с Юнг миналата година - от "Психология и Алхимия", към "Психологическите типове", назад към дядо Зигмунд, после пак към Юнг и "Мистериум Конюнктивес", и после още и още.........) само ако касае област, интересуваща те тебе самия, както мен психологията и богословието, примерно, докато художествената литература я свързвам повече с преживяване, идеи, емоция и като цяло я предпочитам пред научната, но съм съгласен с Шайха - те няма как да се сборят. Твърде различни са. И всичко е въпрос на вкус.

Ми зависи как възприемаш "научна литература". Ако е справочник с данните за плътността и платичността на материалите, да, не става. Но има популярно научни книги, които са също толкова забавни и обогатяващи, колкото и художествената литераура. Аз си спомням от детството ми Забавна Физика, По стъпките на Питагор и Лилавати.

Аз пък от Дъглас Адамс (в "Сьомгата на съмнението") научих за някакъв професор зоолог от Оксфорд, който пише популярни книги за еволюцията.

Казва се Ричард Докинс (Richard Dawkins). Адамс казва, че две от книгите на господина са сред най-силно подействалите му в живота му - "Себичният ген" (The selfish gene) и "Слепият часовникар" (The blind watchmaker). В "Сьомгата" втората са я превели като "Слепият наблюдател", явно преводачката е объркала watchmaker и watcher (може би по линия на котката на Шрьодингер ).

Споменавам ги тук и за да попитам дали някой случайно е запознат с тях или с други книги от същия автор. Че се чудя дали да не си поръчам поне "Себичният ген" (води се най-култовата книга в тази област след Дарвиновата "Произход на видовете").

доста са титуловани наистина (не съм ги чел), но обвиняват автора в нещо като "едно си баба знае, едно си бае" (макар че явно го бае добре)

Ами доколкото разбирам, точно тези книги са дали на Адамс допълнителни аргументи да е радикален атеист (има интересно интервю за сп. "Американски атеист" в Сьомгата). Та ми е доста любопитно какви ще да са тези аргументи. Пък и читатели на книгите твърдят, че са доста разбираемо и приятно поднесени.

the selfish gene се чете доста бързо и лесно - само около 200 станици е. имай предвид, че е писана преди 30+ години, та много неща със сигурност си ги чел или чувал другаде. включително и базовите идеи.

иначе на тема радикален атеизъм е по-подходяща the god delusion, от същия автор, и сравнително прясна.

E, Морви, нехудожествените книги нямат според мен същия ефект (а именно, естетически) като художествените и не може да се съпоставят нито като "забавност", нито като "обогатяващост". Как примерно можеш да направиш някакво такова сравнение: " 'По следите на животните на Африка" беше също толкова обогатяваща, колкото 'Всичко се разпада' на Кинуа Акебе.' " (или две произволно избрани от теб неща, едното художествено, другото - не)

Двете неща просто обслужват потребността ни от информация по съвсем различни начини и не мога да си представя как биха произвели едни и същи усещания у мен или пък такива, каквито да мога да сравня.