ShadowDance

Покрай многото четене и работа напоследък над модерно, героично, мрачно, епично, брутално, драматично и прочие фентъзи, все повече се замислям над това. В смисъл, фабулата - добре, обстановката - ясно, психологизма, характерологията - чудесно. Но какво все пак е генералното послание на тази книга? Към мен, към читателя? От мое име - доколкото бих възприел едно Послание като свое? И колкото повече мисля, толкова повече в тиквата ми кристализира нещо като (NB! синтезирано от най-култовите фрази-послания, които съм срещнал досега):
18!

Spoiler: show

You may think You are a fucking scum of an Immortal God, but I'm a fucking Mortal Being, who does have the fucking right to live and breathe and fucking fight, for I do care for the fucking Children of this mudball of fucking shitload of World you fucking dared to impose on me, and I do swear it w/ my heel on the prepucium of the Hood, you Syphilitic son of an uncleansed, camel fucking CUNT!

В случай, че горното ви звучи малко крайно или невярно, или сте доловили друг някой

Spoiler: show

fucking Message

, който ми е убягнал - моля поправете ме.

Ммм, не знам дали осъзнаваш, но говориш за книга, която никой от нас не е чел Коментари извън контекст няма как да се обсъждат.

Говоря за тенденции, не за определена книга. За мен лично "синтезът" ми е горе-долу точен и донякъде симпатичен, но може и да пропускам нещо. Това наистина ме вълнува - все пак не четем само за кеф, нали.
П.П. Имам предвид основното Послание у Мартин, Ериксън, Морган напоследък, да, а вероятно и у други.

Мисля, че търсенето на "ПОСЛАНИЯ" с капс лок е отживелица. Въпросният Морган например казва, че се води от героите си и по тях напасва и история и свят. Много голяма част от авторите на художествена литература не я използват като медиум за идеология или послания, а просто искат да разкажат история, която ги вълнува, с герои, които са им интересни, в свят, който са измислили сами (в случая на фентъзито и фантастиката). Да се търси винаги послание ми се струва безсмислено.

Роланд, може и да си прав. Но като по-"старомоден" читател винаги се питам: какво ми внушава този човек? И мога ли да приема внушението му за свое убеждение или не? И изобщо внушава ли някакъв месидж, или просто ми разказва, за да ме позабавлява? Не знам защо, но съм убеден, че колкото и меркантилен да е един разказвач-писател, все пак волно или не, набива някакъв свой възглед, мирогледен или морален. Фийст примерно може да прави изключение, той просто разказва, но по-сериозните като че ли внушават нещо. Покрай забавлението с разказа.

Съгласен съм, но не мисля, че го правят умишлено. По-скоро те изразяват себе си, чрез писането си, дори да разказват просто история или да описват герои/свят. И ако като личности си струват, и в книгите им могат да се намерят "послания", но според мен рядко една фентъзи или фантастична история е написана с ИДЕЯТА да носи конкретно послание. Изключая разни антиутопии и други подобни идеологични книги.

За мен това ми звучи като Hood (Rap) вариант на мита за Прометей.
Въпреки, че е извън контекст, основните сюжети и противопоставяния, както и послания са измислени много отдавна -
Мога да направя много асоциации с книги и други форми на изразяване (компютърни игри, филми и т.н.) където противопоставянето на "Божествено"-"Човешко" е в основата на сюжета и "посланието". И понеже изкуството е хуманистично винаги имаме герой, който е някъде по средата и защитава правата на low-life с цената да изгуби своята Божественост.

F242 (имаш ли по-нормално име? :р), това тълкуване много ми хареса И на мен ми прозвуча така, а вече изводите... Според мен послание винаги има - или нарочно изразено, или просто отражение на светогледа на автора. Но не съм чела достатъчно фентъзи още, че да си формулирам мой вариант