ShadowDance

е, ся да видя какво ше кажете за това. ако щете линчувайте ме, ама се сетих да напиша тема за това, така че я пиша.
понеже имам известни наблюдения че тука преобладава мъжката част, мисля че ше се получи яка дискусия.
вдъхновението ми дойде от спомена за филма 'Cruel intentions' където Sebastian, главния герой, имаше дневник. та си помислих "Кои хора имат дневници, защо ги имат, и какво според момчетата е един женски дневник?'
некои навит да ми отговори?
P.S. Аз лично имам дневник, но ще дам мнението си нататък.

Katrin: Your diary... Could you be more queer?
Sebastian: Could you be more desperate to read it?

Дневник си водих само в Канада като бяхме с оркестъра, но не съм го отворил оттогава. Малко болно ми се вижда...

Рафф, не искам да те обидя, но (смятам, че мъжката част на форума ще се съгласи) едва ли можеш да измислиш по-лошо наказание за някой мъж от това, да го накараш да си води дневник за повече от 2 месеца. Аз съм почвал 5 пъти и всеки път се отказвах преди да минат две седмици.

дам, странно ми звучи някой да се затваря всеки ден(или там на колкото време пише) сам и да приказва с книжка.
иначе сега се сетих за филма Queen of the damned, пак за дневник ставаше дума, ма на вампир. Ето това е истински дневник:)- след 100 години надали ще можеш да си спомниш какво си правил, та да си го прочиташ и да си спомняш:)

Мда, и аз съм започвала няколко пъти (обикновено когато ми е било пределно криво), но никога не успявах да го продължа... така че имам записани само най-депресарските си мисли веднъж годишно...

Aз си спомням, че като бях на десетина години ми щукна да си водя дневник, но дори и тогава скоро се отказах, защото ми се видя адски глупаво и безсмислено.

Аз пък съм си водил дневник през доста дълъг период от живота (рафф не си сама). Може да се смеете или благочестиво да ме обесите на някое дърво за назидание на другите, но днес дори съжалявам, че не го водя вече. Сега ще попитате защо съм спрял... И като се замисля май наистна живота се забърза. Та за колко мига на ден може да спре човек? Ей така, без да чете, без да слуша музика, без да работи, без да учи... Да спре и да си каже- "какво стана днес?" и да си го запише... Понякога си препрочитам писанията. Не е просто интересно... Все едно че виждам себе си отстрани... Метод за самопознание....? Знам ли.... Само знам че вече не го пиша дневника. Просто нещата са се променили. Дневника беше един вид другар с който да споделям всичко, което си помисля (може би просто пубертетска история...), тогава не бих казал, че бях особено щастлив човек и все пак днес не съжалявам... Беше си период от развитието ми един вид. Успешно преживян. Сега дневника е заместен от много други неща (и от усмивки).... А може би и от писането във форуми?

Ами воденето на дневник си е хубаво нещо, ако имаш търпението и дисциплината да го правиш. В това отношение (за съжаление и в други) и двете ми липсват

Но е доста добър начин за разтоварване и саморефлексия. Някои влизат и в литературата така - "Дневникът на Самюъл Пиипс", "Записки под възглавката".

А пък аз само веднъж на осем започнах дневник, в който обаче писах два дена, после го сложих някъде в бездънното си бюро, отвратен от каузата. Звучеше приблизително така:
"Днес намерихме омряла гарга. Казах на Сашо да я земем да я погребем някаде но тои не искаше и я оставихм на олицата. Сбих се с Станислав от Гъ клас но тои е много тъп и няма пък да, му обращам внимание. Госпожата е много гадна, казах на мама и тя каза че госпожата е абсолутна невротичка ма, не знам какво начи невротичка."
Просто винаги ми е изглеждало глупаво, нали...

като бях в гимназията и постоянно се напивахме с компанията. Бяхме си направили един дневник, където се отразяваха събитията, кой е присъствал, кой припаднал и се пишеха всякакви простотии.

сега вече се разпиляхме, но като се съберем при Пазителя си го четем с кеф и си спомняме за славното минало

един вид е станал нещо като свещенна книга ))

Никога - винаги съм бил прокълнат с отлична памет.

Аха, Драгън, и аз тъй:) Даже така да се каже аз съм архивът на нашия клас и все се допитват до мен в трудни за спомняне моменти:)
А иначе, дневник... Хм, и аз кат Морво съм си записвала на хвърчащи листове разни депресарски мисли, обаче да седна и да си записвам ко ми се е случило днес, кой какво и защо ми бил казал и тънъ... Ми не мога бе, не мога!

Аз, за мое съжаление понякога, не си водя дневник. Казвам за съжаление, щото за разлика от Марфа и Драгън архивните ми способности са общо взето нулеви. Откровено си казвам - аз живея в настоящето. И почти хич не помня миналото. Направо хич даже. Няколко основни или по-забележителни момента, останалото ми е пълна мъгла. Иначе имам отлична памет, да не си помислите сега пък нещо!