ShadowDance

Няма смисъл да ми обяснявате колко е грешно заглавието, граматиката на чуждите езици никога не ме е вълнувала :)

Идеята на темата е да си споделим кои книги са ни държали будни през нощта, защо, как и какво е станало после. Дойде ми музата преди няколко дни, когато завърших трилогията The Tawny Man на Робин Хоб. Последната книга си я човърках от следобеда до девет и половина сутринта, което ме провокира да проспя целия ден след това.

Отварям малка скоба, за да споделя възторга си от характеризацията на героите на Хоб - не знам дали на мен така ми се струва, или действително има подобна тенденция, но тази жена сякаш става все по-добра в създаването на пълнокръвни персонажи с всяка следваща книга. Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.

Та както и да е. Споделете, приятели! Излейте тайните на нощта от сърцата си. Кои книги са ви държали будни? Кога? Защо? Лично аз доста често чета до сутринта, но това е само защото съм развил вредния навик да чета книги наведнъж и, дори ако не ми е особено интересно, не мога да се накарам да отлагам. Това е неприятно, защото невинаги мога да се насладя на дадена книга изцяло, но от друга страна иначе ще протакам с месеци, което е още по-лошо.

(Не знам дали темата е достатъчно интересна или важна, за да заслужи отделен топик, но като погледна какви простотии се разискват в други кътчета на Форумленд, не виждам защо да не поставя този въпрос.)

Lubimetz13 wrote:Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.

Много добре казано.

Иначе напоследък нещо рядко ми се случва книга да ме грабне дотолкова, че да я чета във всяка свободна минута докато не я прочета. Последно ми се случи май с последните няколкостотин страници на седмия малазан и със "Суперкомандос"

Lubimetz13 wrote:Та както и да е. Споделете, приятели! Излейте тайните на нощта от сърцата си. Кои книги са ви държали будни? Кога? Защо? Лично аз доста често чета до сутринта, но това е само защото съм развил вредния навик да чета книги наведнъж и, дори ако не ми е особено интересно, не мога да се накарам да отлагам. Това е неприятно, защото невинаги мога да се насладя на дадена книга изцяло, но от друга страна иначе ще протакам с месеци, което е още по-лошо.

(Не знам дали темата е достатъчно интересна или важна, за да заслужи отделен топик, но като погледна какви простотии се разискват в други кътчета на Форумленд, не виждам защо да не поставя този въпрос.)

За мен е много трудно да пренебрегна точно лошият навик който описваш горе, колкото и тъпа да излезне една книга. Просто е по навик, и то не е много правилен. Единствената ми малка възможност за спасение, е неусетно да заспя ако е мноооого смотана книга и аз съм преуморена. Но не мога да кажа конкретни заглавия, случва ми се от дете. Помня как изгълтах ЛОТР, за първи път (И то бях на по-зряла възраст). Но същото стана с Лъжите на Л. Ламора и Ейлиас Грейс на М. Атууд (?), през оскъдната ми лятна ваканция, преди 2 седмици. На следващата вечер, директно си чоплих цяла нощ На лов за живи животни на Даръл за намсикой път (Ленче, благодаря че ми даде да ти я взема!!! ), ей така, за огромният кеф който ми доставя при всяко прочитане!!

И темата е доста интересна, за мен!!

Едно време губех сън за кви ли не книги, са освен за нова Пратчетка не го правя

Аз пък дори не мога да си спомня от колко време не съм будувала заради книга. Явно не чета качествени неща. Или проблемът е, че съм твърде разсеяна и вниманието ми блуждае в много посоки... Преди се захласвах. Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.
Де да знам... не е съвсем вярно, че не чета качествени неща. Така ми беше и Лукяненко. При все че много ме впечатли. И друго ми се случва често - поради няколко скучни страници захващам паралелно и още нещо. Пфу, завиждам ви!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Радвам се, че Хоб върви в положителна посока. Като се справя с Труди Канаван ще си издиря тази поредица. Хм, или ще се захвана междувременно. Сега чета Канаван, Карт (3-тата от ендъровата поредица, но нещо не върви), препрочитам Мартин и... от време на време смествам и една детска книжка на Дагмар Гайслер. За всяко настроение. Много неправилен подход, знам!

Редовно си губя съня заради книги, понякога дори да не са нищо особенно.При мен това си е някакъв вид мания, просто ми е адски трудно да оставя някоя книга преди да я прочета. Отвратителен навик между другото, защото:
а) бързото четене води нон стоп до ситуацията "нямам какво да чета... пак"
б) прецакваш си удовулствието от четенето със съкращаването му
в) прецакваш повечето неща които имаш да правиш през това време, защото ги правиш четейки, или вообще не ги правиш

Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.

Радвам се, че още поне един човек прави така - майка ми все ми натякваше, че съм единствената луда, че ще ме сгази тролей, трамвай или кола и остави за мен, но и кучето ще си отиде с мен...

Като споменавате Лукяненко - една от последните книги, които четох посред нощите/до сутринта, беше "Лабиринтът на отраженията". Патрулите също имат свойството да не можеш да ги оставиш

Съжалявам единствено, че вече докато пътувам не мога да чета... първо че е тъпканица, а дори и да седна ми става зле ако не зяпам навън ;( Преди съм изпускал бая спирки и превози кат се зачета. Не са ме газили по чудо, а кучето стоически седеше вързано за пейката в парка до мен. После се научи, че да си слага главата с лигите връз книгата не води до добри последствия ма се пак помага да се разходим. На смеха на глас докато чета Господаря Ли в рейс 85 предполагам доста хора са се блещили. Ма свършиха тия дни блаженни.

Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.

Не ти ли тежеше прекалено? Човек би си казал, че за такива занимания по-малогабаритни книги биха били по-подходящи.

Отварям малка скоба, за да споделя възторга си от характеризацията на героите на Хоб - не знам дали на мен така ми се струва, или действително има подобна тенденция, но тази жена сякаш става все по-добра в създаването на пълнокръвни персонажи с всяка следваща книга. Не казвам, че е най-великият съвременен писател, но в сравнение с нея повечето... абе в сравнение с нея всички останали фентъзи автори са като сценаристи на реклами за прах на пране що се отнася до характеризация, мотивация на героите и изграждане на междуличностни отношения. Няма епика, няма побоища, няма Гнозис, Анагога, Консулт и т.н., обаче понякога тези неща просто не са необходими.

Като един от резидентните фенове на Хоб мога само да се съглася
Иначе и аз съм от тези, които зачетат ли се здраво и отива до сутринта. Всъщност с почти всяка книга, която хвана и ми е интересна става така. Най-запомнящо в последните години ми беше четенето до 6 часа на Fool's Fate (щото не ми се случва често да придружавам четенето с рев ). Също "Ускорение", The Doctrine Of Labyrinths на Sarah Monette (с един от най-пълнокръвните герои които съм чела), Transformation на Carol Berg, Neverwhere на Геймън...Wizard Of The Pigeons на Меган Линдхолм(Хоб), на която обаче заспах върху клавиатурата, понеже бях скапана и така и не съм си я дочела
Хахах, добре, не съм само аз да вървя и да чета. А за Колелото ми е много мъчно, че не мога да се накарам да свърша най-накрая Knife Of Dreams, едно време лягах и ставах с WoT манията

Matrim wrote:

Спомням си как четях "Колелото на времето" - разхождайки се с кучето, вървях и четях.

Не ти ли тежеше прекалено? Човек би си казал, че за такива занимания по-малогабаритни книги биха били по-подходящи.

Стига де! Алана тъкмо да ми направи косвен комплимент, и ти да я срежеш Мернах я аз на един купон, ама тя налита на по-млади гаджета

Чела е сигурно английската ;р
Иначе пратчетките си ги четях по всекви места даже и в казармата, баси там дори /за спорта само предполагам/ ми свиха една.

Английската си я чел ти, мазохист ;р

Не е, той и българската не е чел

Колелото тогава съм си я чела на български, а и от доста неща в превода съм, а и тогава бях доволна. Мисля че не се справях с английския още, но и да се справях, все пак си бяха твърде обемни, а аз исках да ги изям максимално бързо. А книги в оригинал в България нямаше много. И кредитни карти също.
Колкото за обема, кой знае... Може да съм развила мускули постепенно и да не ми е пречело разнасянето Още преди Колелото ми се е случвало да чета нещо, разнасяйки го по улицата. Бях почти убеденя, че трябва да е имало още някой, който чете, докато върви, и двете дейности не пречат една на друга.

Всъщност доста често ми се е случвало да губя сън заради книга - и продължава да ми се случва. Последните две виновнички са "Revolt in 2100" на Хайнлайн (и трите истории изглеждат простички, ама всъщност са доста ошашкващи от един момент нататък) и третият Absolute Sandman Иначе... иначе наистина ми се случва поне по веднъж на три-четири месеца, за прекалено много книги, че да мога да започна да ги изброявам... а може би проблемът си е в мен