В тази връзка, вчера в Дома на киното гледах първата част от един проект от кратки филми, озаглавен Ten Minutes Older. Проектът е в две части, общо 15 известни режисьори, с епизоди по 10 минути, и идеята е поне номинално да се изследва отражението на времето върху всекидневния живот.
Първата част е озаглавена
The Trumpet, и включва епизоди от Аки Каурисмаки, Виктор Ерисе, Вернер Херцог, Джим Джармуш, Вим Вендерс, Спайк Лий и Чан Кайгъ.
На мен лично ми допадна най-много епизодът на Виктор Ерисе, който може би най-добре използва темата за времето в човешкия живот, описвайки един следобед в една испанска селска къща, някъде през 1940-та. Също така доста затрогващ е и епизодът на Чан Кайгъ, представящ възрастен пекинец, още таящ спомени за родния си квартал, който отдавна го няма.
От останалите, Каурисмаки е в типичния си стил, който на мен не ми допада - липсата на външни емоции ми идва малко прекалено. Вернер Херцог залага на екология, като неговият епизод е по-скоро документален, описващ пагубния ефект върху изолирано племе в Амазония. Джим Джармуш пък се съсредоточава върху ежедневието на една актриса (Клои Севини, между другото), а пък Вим Вендерс се връща към корените си, неговият епизод е нещо като мини версия на "Париж, щата Тексас". Епизодът на Спайк Лий е може би най-забавния на повърхността, също документален, интервюиращ хора от екипа на Ал Гор за събитията в нощта на президентските избори през 2000 г.
Следващият четвъртък ще гледам и втората част,
The Cello, с не по-малко известни режисьори - Бернардо Бертолучи, Майк Фигис, Иржи Менцел, Ищван Сабо, Клер Дени, Фолкер Шльондорф, Майкъл Радфорд и Жан-Люк Годар. От това, което прочетох по зрителски мнения от други държави, като че ли The Trumpet е по-добрата част, но ще видя сам. Между другото, The Trumpet може да се види още веднъж, в сряда (13 август), от 20:30 ч. в Евро-българския културен център. Прожекцията на The Cello е в Дома на киното, четвъртък (14 август), от 21:00 ч.