ShadowDance

Ще прочета скоро някоя от книгите му в негова памет.

Мир на праха му!
Голям дисидент, от истинските.
А след като отиде на Запад, не им се подмазваше, ами определяше консуматорското общество като духовно празно и упадъчно.
Борец докрай.

R.I.P

Лека му пръст!!

Лека му пръст.

Лека му пръст!

Вечна му памет.

"Иван Денисович" беше жесток текст и доста потискащ. "ГУЛаг" не довърших докрая, повече документална ми се видя.
Времето на "Перестройката" беше доста интересно: в Съюза вадеха ръкописите от чекмеджетата и издаваха, тук народът се абонираше за "Огонек" и "Литгазета", и книжните им поредици, доста неща излязоха тогава, а нашите управници се видяха в чудо. Отначало се опитваха да държат абонатите "на отчет" в милицията, но вдигнаха ръце - стана неудържимо, а и как да забраниш издания, идващи от Големия Брат

Мдам, навремето (добре де, към края на "навремето", ама все пак) покрай "Литературная газета" доста пъти съм се изненадвал как някой позволява издаването на такива неща... а за другите, разпечатани на рола и рола принтерна хартия и "подвързани" с няколко пласта вестници (за по-твърдо) съм прекарал някои от по-замислените моменти в юношеството си. Май е време да попрепрочета някои неща и да видя и някои други, че съм позабравил, а основното, което си спомням, е, че някои от мислите му са бая актуални за всякакви времена и епохи...

Мир на праха му!

Roamer wrote:Мдам, навремето (добре де, към края на "навремето", ама все пак) покрай "Литературная газета" доста пъти съм се изненадвал как някой позволява издаването на такива неща... а за другите, разпечатани на рола и рола принтерна хартия и "подвързани" с няколко пласта вестници (за по-твърдо) съм прекарал някои от по-замислените моменти в юношеството си. Май е време да попрепрочета някои неща и да видя и някои други, че съм позабравил, а основното, което си спомням, е, че някои от мислите му са бая актуални за всякакви времена и епохи...

За мен си остава повече велик мислител, историк и публицист, отколкото чист литератор - тогава като литература излязоха доста по-жестоки неща, Рибаков и други доста. А за ролата... Имаше един много весел момент по едно време, понеже пишещите машинки си имаха индивидуална особеност, та ги засичаха лесно кой текст откъде е печатан. И нали имаше една кампания за "масово комптъризиране", та Тато веднъж в тесен кръг изпъшкал "Другари... ше ни изядат главите тия компутъри..." Веселби разни тогавашни Мислел съм си понякога да зема да напиша нещо от рода на "Мемоарите на пасивния дисидент". Знам, че звучи малко като... нещо друго, ма днес кой за какво ли не пише...
А пък когато в "Работническо дело" ни убеждаваха, че "ГУЛаг" било пълна измишльотина, понеже в Съюза нямало такъв архипелаг

Заради „Ракова болница” го уважавам като писател. „Един ден на Иван Денисович” я прочетох покрай баща ми, който сигурно я знае наизуст, но аз лично не я харесах. „Архипелаг ГУЛаг”, който четох на откъси май във Факел ми беше адски скучен, не обичам документалистика. За съжаление май наистина ще остане в историята по-скоро като обществена фигура, отколкото като писател.

Едва ли "за съжаление" е точният израз в такъв случай

нека да почива в мир!

Лека му пръст.

Титан на мисълта и свободолюбивия човешки дух!!! Вечна му памет и дано не се забрави, че петолъчката и пречупения кръст са родни братя, като първия е даже по стар и многократно по жесток!!!