Post
by Amelia » Wed Mar 30, 2011 5:55 pm
Ние се изнесохме в Драгичево най-вече щото ни писна от кочината в София. Сега данъците са по-ниски от тея в София (селото се води Пернишка област), но пък имаме други проблеми - примерно градския транспорт.
Как да е. Аз съм се замисляла неведнъж за това за какво работим и какви пясъчни замъци строим с несъществуващи пари. Това тук се усеща особено силно, с кредитните и дебитните карти. Не съм виждала хартиени долари от няколко месеца.
Та, тия електронни несъществуващи пари не са особено стабилно нещо. Инфлации, ненам си кво си - уж ги имаш, пък току виж се оказало че ги нямаш изведнъж. Не е като да не съм го виждала с очите си, при това в страна, в която все пак парите съществуваха все още.
А закакво са ти тия пари? За да ядеш и да сложиш покрив над главата си. Което, ако заживееш, както сме живели някога, ще го правиш и без тях. Та имало е моменти, в които се чудя дали да не си купим малко земя и да си спретнем една фермичка. Ще работим по цял ден за храната си, по същия начин, по който го правим сега. Само че аз освен храна имам и други нужди - ако започна да си произвеждам сама храната, няма да мога да пътувам по света. Няма да мога да си купувам аниме и прочее (освен ако не почнем да продаваме част от продукцията). А и земята, колкото и реална и материална да е, също е непредвидима - една лоша година, с лош климат и положението отича...
Та селската романтика е хубаво нещо (и аз съм прекарала бая време на село, въвлечена в някакви прекопавания на картофи, бране на царевица и плодове от дърветата, хранене на животни, поливане на градината, слагане на зимнина и т.н.) и селския труд мисля, че ще ме направи по-здрава от висенето пред компа по 16 часа на ден. Но ми липсва авантюризма да се оставя изцяло в ръцете на природата. Ко да се прай - родена съм лигаво градско чедо и такова ще си и умра.