ShadowDance

Щото всички знаем, че да се налива определена идея за обществото в социалната епруветка и да се наблюдава как се изражда или просто да се опише твърде вероятното мрачно бъдеще на настоящата цивилизация е ЯКО, нека изкажем кой автор го умее най-добре.

Ъм, Джодж Оруел.

Ок, темата се изчерпа. Айде сега да говорим за принципно добри автори и книги в тоя поджанр Че мен ми е интересен, а съм чел много малко.

Е, далеч не е само Оруел - Рей Бредбъри и "451 градуса по Фаренхайт", например. Или Олдъс Хъксли, пак забравих как точно го бяха превели на български, така че - "Brave New World". Да не говорим, че човек ако се позачете повече, може да открие добри антиутопии на неподозирани места, като например пълното издание на "Пътешествията на Гъливер" на Суифт, например. А, и да не забравяме Бърджис и "Портокал с часовников механизъм" (книгата, не филма).

Има един доста добър сборник с антиутопии, преведени на български, между другото, "Черно слънце" - дава добра представа за жанра, а има и Оруел

Гъливер е на Суифт
а заглавието на бг е "Прекрасният нов свят"

Иначе не съм чел него и портокала, за да сравнявам, но от останалите 1984 определено си е по-силно.

Не съм се събудил явно, как можах да объркам Суифт със Стивънсън и аз не знам ...

Объркал си и автора на Brave New World, явно съвсем не си бил в форма.

Мда, много зле, а далеч не ми е време за склероза още - оправих горе авторите, да не се бъркат хората - много срам за една сутрин, ц ц ц

"Какавидите" на Джон Уиндъм е един добър пример.

За мен лично и "Чун Куо" се класира в този поджанр, защото идеята за свят без прогрес и социална мобилност ме ужасява.

те всичките на Уиндъм да в този стил но денят на трифидите си остава фаворит за мен.
Има един неизвестен книга която обаче много ценя- грубо в мозъка на Пиер Поальо.

Какавидите подчертано НЕ Е антиутопия, а чиста постапокалиптика.

Spoiler: show

Макар че в самия й край се намеква според мен, че това общество, което прати летящата машина, може и да е антиутопично.

Иначе аз не съм казал, че няма други добри, но въпросът беше за най-добрия. А Оруел е на недостижим пиедесетал.

Бтв, едната от четирите новели в Черно слънце също не е антиутопия - Р.У.Р. Тя си е апокалиптична история отвсякъде. Между другото, знаете ли, че това е произведението, където е измислена думата "робот"?

Мен ми е любопитно разни по-нови неща обаче. Примерно бих сложил Невромантик като някаква форма на антиутопия.

Не само Невромантик, повечето книги на Гибсън според мен спокойно могат да минат за антиутопия, описанията на реалния свят са доста депресиращи. Замислям се и за Снежен крах, но не съм напълно сигурен за нея.
Иначе първата книга, коята ми идва на ум, е "Билет за Транай" на Шекли.
Вярно светът е съвсем различен от 1984, но освен че е статичен (като общество) и всъщност доста брутален като закони/морал (идеята им за потенциален убиец е просто изродска), хората в него са напълно доволни от статуквото.

Прочее, не знам доколко Stand on Zanzibar се класира, но мисля, че е доста силно заглавие в тоя жанр.

Интересно "Пътят на Икар" примерно дали се класифицира като антиутопия или просто "утопия с елементи на трагедия"?

Оруел... ба.
1984 е КВЛТ, ама повечето от култовото го бях виждала по какви ли не прапратки, затова като набарах книгата и не можах да му се израдвам, ами веднага намерих кусури, а именно КАК НИ ГО Е СРАМ да преписва от всеизвестни философски и психоложки трудове, при това без да внася и ГРАМ новост. Има си човекът убийствени нови идеи, но на фона им няколкото изплагиатствани ми нараниха крехкия взор и направиха четенето на книгата не така приятно.

Spoiler: show

Другото е, че обосновката на О'Брайън леко така издиша, но то не ти е нужна необорима агрументация когато опонентът ти е 30кг прошляк прикован към уред за мъчения де. Или нещо е изпуснато, щото изказаното доказателство или е непълно, или е отбиване на номера.

Фермата ме остави с ненаранен взор и сигурно затова си я предпочитам. Яка карикатура.
Черното слънце действително е съкровище, там си харесах "Ние" на Замятин, щото е точно типа бъдеще, който смятам, че ни чака. Като "Прекрасният нов свят" на Хъксли, като "Вертикален свят" на Силвърбърг. Отчасти, но не толкова доразвито, също и "451 по Фаренхайт". И трите представят едно яростно хлопане по и дори проникване отвъд Еденските порти. Понастоящем цивилизацията още е на етап "организиране на стачка срещу изгонилите ни от Рая", но описаната при Оруел мизерия няма да се сбъднат ако стачката мине добре и привържениците на Ал Гор не дойдат на власт лол.
ЕДИТ: Забравих да спомена, че 1984 е била така адски правдоподобна за времето си.

Ъм, извинявай, но Оруел е изливал омраза в тая книга, не е имал за цел да пише продаваемо четиво. В смисъл, това е израз на разочарованието и ужаса, трупани от лични изживявания, не просто художествено произведение...