ShadowDance

Пускам тая тема като "четено напоследък" за разкази, новелети, новели и т.н. "кратки" неща, които ЕВЕНТУАЛНО някой наоколо може и да чете

Мина ми през ум, понеже най-сетне започнах да си чета разказите в броевете на Fantasy & Science Fiction, които имам, а не ми се ще да разводнявам съседната тема...

Поздравления за темата! Наистина кратката форма има нужда от повече внимание.

Аз последно преди две седмици си препрочетох "Кралицата на Черния бряг" на Хауърд в оригинал и за пореден път се възмутих колко зверски осакатено е българското издание. Баси, има откъси от по ПОЛОВИН СТРАНИЦА, които са отрязани просто ей-така, щото някого не са го кефили! :<

Мен ми разправяха как оня Конан, дето е добавка към Вирикониума, са го дописвали два пъти - първо преводачът, после и Пламен Елфа... Не му върви на Хауърд явно.


Аз пък си дъвча разказите от августовския брой на F&SF. Ще пиша по-подробно като ги изчета всичките, засега не съм екстремно впечатлен, освен дето единият пич се ебава с Уитли Стрийбър.

Вече похвалих сериозно сборника Her Smoke Rose Up Forever на James Tiptree Jr във "Четено напоследък", но той е толкова добър, че си заслужава да се повторя. Разказите в него са до един много оригинални, прекрасно написани като стил и наистина въздействащи и дори разтърсващи в повечето случаи. Имайки предвид, че авторката (да, жена е, но дълги години успешно заблуждава всички с псевдонима си, дори Силвърбърг в един от предговорите на неин сборник казва, че е невъзможно такива разкази да са писани от жена) не обича въобще хепиенда и една от основните й теми е за смъртта в различните й аспекти (било на цивилзацията като цяло, на дадена общност или пък на отделен герой), не е много добра идея да се чете сборника наведнъж, става твърде депресиращ. Но определено силно препоръчвам на хора с интерес към по-различния тип фантастика и New Wave подхода към жанра (на който Типтри е типичен представител), да пробват някой от разказите й.

Примерно The Girl Who Was Plugged In, който е за мен един от най-добрите, които съм чел изобщо. и се смята за един от най-ранните представители на proto-cyberpunk.

Много ме е яд, че това е единствената книга на Типтри, която се продава на Амазон, всички други са out of print. Но така е, за съжаление разказите не се котират много в наши дни. За компенсация си поръчах нейната биография, която обра една камара награди преди няколко години.
http://www.amazon.com/James-Tiptree-Jr- ... 726&sr=8-2

Ако някой иска да пробва разказите й, най-отдолу на wikipedia страницата й има линкове, от които може да прочетете юнякои от тях онлайн:
http://en.wikipedia.org/wiki/James_Tiptree,_Jr

Roland wrote:Мен ми разправяха как оня Конан, дето е добавка към Вирикониума, са го дописвали два пъти - първо преводачът, после и Пламен Елфа... Не му върви на Хауърд явно.

Въпросният разказ не е за Конан, а за Кул, но наистина е яко дописван - от 30 страници е станал към 80. Да не говорим за безумния превод, дето повече прилича на подробен преразказ...

Абе, Хауърд си плаче за преиздаване в свестен вид, ама не знам кой би се заел. Евентуално догодина, като излезе новият филм по Конан, може да се появят мераклии, но с гаранция пак ще преиздадат редактираните версии на Л.Спрег де Камп вместо оригиналите.

Силно изкушен съм аз за Типтри...

Ура, почти успях да зарибя някого по Типтри.

Още малко аргументи в нейна полза - Michael Swanwick, Ле Гуин, Силвърбърг и още една камара от най-големите имена в фантастиката са големи фенове на творчеството й, Първият дори е автор на много добрия, макар и силно спойлващ предговор към изданието на сборника, който имам.

Anyway, отдавна се каня да пробвам Harlan Ellison, който е общопризнат за един от най-големите майстори на разказа, а не съм му чел нищо. Някой би ли ми препоръчал негов сборник, който се продава в момента на Амазон? Или някой разказ, който да пробвам първо?

А не мога ли вместо туй да ти препоръчам Улф? Наскоро четох The Island of Doctor Death и бях леко объркан, както обикновено става с неговите неща.

Впрочем, ако някой обича тематични сборници, МНОГО горещо препоръчвам Wastelands: Tales of the Apocalypse. Вътре има Улф, Кард, Кинг, Бътлър, Крес, Макдевит и кой ли още не. Почти няма слаб разказ от квото съм чел (около 2/3), а освен това има много яки интродукции за всеки разказ + списък с препоръчвани постапокалиптични книги отзад.

Прочетох Solid Geometry на Макюън. Доста уиърд разказ, изтънчен и елегантен, но не нещо твърде особено. Cocker in the Theater ме изкефи в пъти повече.

Днес ми пристигна The Living Dead сборникът и изчетох едно разказче - Praire на Brian Evenson. Много атмосферично и дарк, макар и без никакъв сюжет - по-скоро картина. Обаче ясно с вижда, че и със зомбита може да се напише добра литература

Еми само аз - само аз...


Снощи, след Resident Evil: Degeneration, се хванах да си прочета още някой разказ от The Living Dead антологията и налетях на This Year's Class Picture на Дан Симънс, който се оказа полу-постапокалиптичен, полу-сатиричен, полу-хорър разказ за една учителка от малко градче, която за да не се побърка (а и защото леко се е побъркала), след като през последните тридесетина години светът е бил почти унищожен от зомбита, държи бившите си ученици от четвърти клас (както и всички други деца на подобна възраст, които са й попадали през годините), които до едно са зомбита, приковани към чиновете, с извадени зъби и нокти, и симулира учебен процес, щото не знае какво друго да прави. Както пише в анотацията преди разказа - "An old teacher who does what she has always done - only with more manacles, barbed wires and shotguns". Мега добър разказ и е обрал де що е имало награди - "Брам Стоукър", "World Fantasy Award" и "Tеодор Стърджин", както и още разни чуждоземни (вкл. неква японска...).

споко, пиши и други се интересуваме

пък и трябва да се заинтересуват хората, просто е престъпление как "Дъ Шорт Форм" все се пренебрегва, а има доста яки

МОЖЕ БИ АКО ХОРА КАТО ДЕМ НЕ СИ ПИШЕХА ЧЕТЕНИТЕ СБОРНИЦИ В "ЧЕТЕНО НАПОСЛЕДЪК"...

Току що прочетох първия си разказ от Лъвкрафт (и негов втори) - Dagon. До такава степен ме заплени, че успях да прекося половината център на София, да си отключа в нас, да вляза, да се преоблека и да свърша още няколко такива работи с една ръка, забил нос в книгата... Умирам за подобен тип атмосфера, за такъв стил и за такова недоизказване. Карам нататък с ентусиазъм

Давай, давай, Лъвкрафт не прощава На него точно разказите са му най-силната страна. Не че новелите/романите не ги бива, напротив, ама досега всъщност не съм попадал на негов разказ, който да не успее да ме захапе и да не ме пусне дори и след края. И, да, това включва кратките фрагментчета като "Azathoth" и "The Descendant", които ми се въртят из ума години и години след като съм ги прочел за пръв път.

Аз пък сега всмуквам нещо като два малки сборника разкази на Лукяненко, събрани в една книжка - "Прекрасное далеко". Първата разказосбирка носи същото име - "Прекрасное далеко" - разкази на обща тема, в обща епоха, в общ свят, в който неуказано кой обществен строй е докарал нещата до една на практика утопия - няма нищета, няма недостиг на ресурси, хората работят, само ако искат и точно колкото искат, всеки се занимава с каквото му е интересно. Е, Лукяненко сам си казва в предговора, че е искал да покаже, че и един утопичен свят, където няма нищета, също може съвсем да не е лишен от болка...

Останалите разкази са общо-взето събрани в нещо като разказосбирка "'Л' - значит люди". При тях обща тема няма, дори са в съвсем различни светове и епохи, но всичките са изпълнени с различни видове болка и страдание. Разказите са прекрасни - просто не ви съветвам да правите моята грешка и да се опитвате да ги четете вечер преди лягане. Не заради кошмарите, заради размислите.