ShadowDance

...възпитателната сила на филмите. Интересно четивце, според мен, макар че Кард е недочул една важна реплика в Батман и си е извадил грешния извод. Харесва ми, че човекът няма кино-критически претенции, а общо-критически.

http://www.hatrack.com/osc/reviews/ever ... 7-20.shtml

Интересен материал. Още не съм го дочел, затова не мога да коментирам по-подробно но това ми направи впечатление:

One thing is certain: Films were definitely ahead of the curve, and their normalization of divorce, premarital sex, and nonmarital cohabitation were definitely ahead of the statistics.

Не ми се търсят статистики, но е факт, че холивудските филми са се придържали стриктно към пуританския и силно ограничаващ Production Code до 1967 г., когато разводите и извънбрачния секс са били вече широко разпростренени в САЩ. Доста години филмите там (с редките изключения на някои европейски или броящи се на пръсти холивудски, които са пуснати по кината без одобрението на комисията) са били по-консервативни в това отношение от реалния живот.
http://en.wikipedia.org/wiki/Production_Code


P.S. Как може някой да мрази ABBA?

How good is this musical? So good that I, who came to hate Abba and all their music, mostly because of "Dancing Queen" and the abominable "Waterloo," actually enjoyed the music.

Баси аз съм на абсолютно същото мнение. Не мога да дишан Абба принципно, ма във филма си ме изкефиха песните бая.

Точно този материал е една от причините да си разваля мнението за човека... Аман от пуританизъм :/

The movie is written to allow Heath Ledger's Joker character to steal it, and steal it he does. There is simply nothing that Christian Bale, as Batman, can do about it -- except to play his own role perfectly, which he does.

Еxactly my point

хубава статия, в началото има някои моменти, които ще ги quote-на следващия път като стигнем до спор относно качествата на някой филм

Има доста интересни неща, особено в началото. Проблемът поне за мен е, че през цялото време Кард натяква следното - "моите морални виждания са единствено правилните, който не ги споделя, е достоен за съжаление (или по-лошо)".

Освен това аз лично не смятам, че влиянието на филмите върху обществения морал и ценности е толкова силно, колкото е описано тук. Примерно разпадът на традиционното семейство, зачестилите разводи, самотни майки и т.н. неща, от които се оплаква автора, се дължат основно на съвсем различни социално-икономически причини. В момента тези неща са масово на екран, защото действителността около сценаристите и продуцентите е такава (все пак почти всички от тях живеят в Калифорния или на североизточния бряг на САЩ, най-прогресивните зони от страната) и защото това иска основната target група зрители, а не защото Холивуд цели да развращава света.

When it comes to entertainment, everyone has a right to their own taste. If something bores you, then you weren't entertained, and it's fair for you to say, "That movie was terrible," because we all know that there's a hidden clause in that sentence. What you're really saying is:

"(If you share my taste in movies), that movie was terrible." And when you're talking to friends who do share your taste, you are absolutely right.

Вярвам, че и сам ще можеш да си разшириш тази реплика тематично. Кард е последният човек, който налага мнението си на когото и да е. Обаче като всеки достатъчно ярък представител на човешкия вид, той има силни мнения, които защитава с каквито думи намира за добре, на СОБСТВЕНИЯ СИ, ще забележиш, сайт. Какво очакваш - да се моли за прошка, че мисли това или онова? Айде стига глупости. А ако смяташ, че все пак е ТВЪРДЕ авторитетен, дай цитати


Гибли, ще ми дадеш ли пример за пуританизъм в тоя материал? Или да защитаваш семейството като ценност, е пуританизъм? Не се обиждай, ама точно от теб такова обвинение...

Еми частта дето филмите проповядвали разврат - очевидно куца логика, както отбелязаха хората преди мен

Нищо подобно не е писал. Писал е просто, че когато едно нещо, теоретично неприемливо спрямо даден морал, се пласира като нормално или дори готино в достатъчно голямо количество носители на популярна култура, то то СТАВА нормално или дори готино. И е напълно прав. Да отречеш това означава да отречеш изобщо възможността за влияние на киното и литературата, което е нелепо.

Вече в конкретния си пример с филмите дали е прав, честно казано съм склонен да вярвам, че знае за какво говори. В смисъл, в общия случай той не си вади приказките от един 5-минутен сърч в Гугъл или Уикипедия. Пък може и да греши в примера, което не променя истинността на това, към което този пример се отнася, поне за мен, нито прави пък мнението му пуританско.

Според мен самата популярна култура няма да е популярна, ако разпространява неща, които наистина не са приети. По-скоро може да официализира негласно приети неща.

А на мен страницата ми е филтрирана:(
Доколкото схващам от оскъдните цитати, не бих могла чак да се съглася с Гибли, но Дем почти ми е взел думите от устата относно правенето на филми.

По мое мнение да смяташ, че извънбрачният секс и разводите противоречат на семейството като ценност е чиста проба пуританство, или поне в смисъла, който Дем и Гибли са вложили в думата - нещо като "закъснял с около век в социалното развитие".

Mind you, пак по мое мнение наличието на неотменими ценности си е своего рода консерватизъм в светогледа, така че не съм меродавен

Мисълта ми беше, че по третия критерий на Кард (films as social artifacts) той доста очевидно не признава друго мнение освен собственото си, както и валидността на някакъв различен тип морал от неговия. Примери в текста колкото искаш, ето един:

TThis movie has no point, it does not work, without the audience's commitment to the traditional (and, one might even say, culturally necessary) moral worldview.

And yet the movie pretends to be post-marriage and post-family.

The problem is that while coasting on tradition, Mamma Mia! is normalizing the civilizational deathwish of our current cultural elite. As a social artifact, it isn't worth scraping off of the bottom of my shoe.

Не очаквам да замоли за прошка, обаче не ми е особено приятно да се заклеймяват толкова остро вижданията за морала на твърде много хора, които донякъде споделям и аз.

Писал е просто, че когато едно нещо, теоретично неприемливо спрямо даден морал, се пласира като нормално или дори готино в достатъчно голямо количество носители на популярна култура, то то СТАВА нормално или дори готино. И е напълно прав. Да отречеш това означава да отречеш изобщо възможността за влияние на киното и литературата, което е нелепо.

А не може ли да приемем средната гледна точка - че влияние от страна на киното върху обществения морал и разбирания със сигурност има, но то далеч не е толкова силно. Във повечето случаи то(особено холивудското) основно следва вече приетите обществени норми, а не се стреми да налага нови. А ако се опита, няма гаранции за успех.

Съжалявам, че ще прекъсна праведното ти недоволство, но аз никъде в материала не намирам "степен" на "силата" на влиянието. Кард твърди, че го има и дотам. Но мнението ти, ще ме прощаваш, че това не е влияние, а следва вече приети норми, е също толкова незащитено в случая, колкото твърдиш, че е неговото.

Колкото до първия ти цитат, това е, пак казвам, неговата позиция на неговия сайт. Може би е странно да се изтъква като аргумент, но човекът е вярващ и религиозен, при това не е в религията, в която ние двамата с теб например сме отраснали, ако и да сме лийт и да я оплюваме. Нормално е ценностите му да са различни и това не ми пречи. Основното в цитата му обаче е причината, поради която Мама Мия! е лицемерен, а не поради която е лош като послание.

Увлекателен стил и прилично четиво, макар да не мога да подкрепя човека по всички въпроси.

It is assumed -- because of the romantic conventions of American movies and comic books and western culture -- that he will save the girl.

Тук е трябвало да прочете лийкнатия сценарий -не само е "assumed", ми направо ясно и чисто си беше заявено в него.

But it has been established that Batman believes that Harvey Dent is a true hero, vital to the survival of Gotham City as a civil society. So his choice is, at least in his mind, between saving the city and saving the love of his life.

He chooses the city.

Huh?

Така или иначе според мен тази част не я е доразбрал. Моментът имаше за цел да дефинира именно това, което се казваше нон-стоп за Уейн, че той не е герой и че в крайна сметка би предпочел личното, субективното, не-геройското. Определено внушението беше друго.

А вторият случай с лодчиците и гражданите имаше за цел да демонстрира как ирационалният, субективен, не-социално анагжиран избор е правилният такъв. Как "полезността" понякога е непотребна, защото е анти-хуманна и как нерешителността и "липсата на spine" в критичен момент може и да са онова дребно нещо дето ще натежи на кантара и ще ни направи хора.

Мисля коментарите относно възгледите му свързани с Mamma Mia! да ги спестя, обаче.