ShadowDance

Беше лято, днес си спомням,
избледняло във съня,
самотата бе далече,
а за мене радостта.

Птички пееха и волни
тук там тичаха деца.
Аз ги гледах и защо ли?
Бях забравил за смъртта.

Беше лято още помня,
още дишам с радостта
на изтляващото минало,
но днес вдъхвам от смъртта,

като тя се влива тихо
в моята изтляла плът
и към участта червива
приближавам всеки път.

Глътка въздух, още малко
сред изтерзана тъга,
радостта я няма вече,
а и лятото изтля.

През прозореца е есен
мъртви листи капят вън,
като че във сън далечен
днес изглежда онзи ден

в който нещо се събуди,
нещо се у мен роди,
но разкъсано от бурени
не порасна и изгни.

И поглеждайки листата
тез чеда на есента
аз си спомням за живора
и пак вдишвам от Смъртта...