ShadowDance

Имам нужда да горя,
да изгарям всеки ден,
да се влива в мен смъртта
и да бъда прероден.

Не не мога да заспя
и да бъда пак студен
Може даже да умра,
но живот ще има в мен!

Че не искам аз да спра
и да тикам претопен
сред тълпата в самота
да остана в тишина.

И не мога да откажа
на сърцето си гнева
и желанието силно
да се бори за това

дето в него се заражда
и създава смисъл смел
та дори сред болка страшна
и когато всичко взел

се обръщам към плътта си
и не знам защо съм жив…
А е болката горяща
и светът е толкоз сив,

но издигнал поглед смело
към небето и света
аз крещя и нищо свято
без една сред прах мечта

ми остава да провидя
през мъглата на деня.
И сред кървища и писък
да вървя напред в плътта.

И да викам, да се пръсвам
да раздирам в кръв света,
че това е днес животът
миг едничък пред смъртта ?




Значи, тука много ще се радвам ако някой ми даде идея за логиката на шибаното стихотворение. Да, идиотско е да питам, аз съм го писал, ама нещо не можах да го сглобя както трябва, а съм склонен да правя редакции щото като че ли има хляб в него...
Независимо де, просто ще се радвам ако ми дадете някоя алтернатива...

Ами аз нямам проблеми с последователността или с настроението (трудно ми е да говоря за идеи, когато става дума за поезия). Има няколко неща, които не разбирам на чисто интелектуално ниво, както и няколко стиха, които спорем мен могат да се подобрят от гледна точка на ритмика и/или рима.

Цитирам онези части, които ми се струва, че стоят нелогично или размиват цялостния смисъл на стихотворението.

Може даже да умра,
но живот ще има в мен!

Този пасаж е най-спорен, понеже след като го прочетох за втори път ми се стори, че се връзва с цялата насока на написаното. На първо четене, обаче, си го отбелязах. За съжаление не мога да обясня защо.

Че не искам аз да спра
и да тикам претопен
сред тълпата в самота...

Това да си претопен в тълпата не ми се връзва с идеята за самота. Хората, които са претопени, по правило не се чувстват самотни. Такива обикновено са онези, които имат силно усещане за собственото си аз, и то по изключение.

... та дори сред болка страшна
и когато всичко взел

се обръщам към плътта си
и не знам защо съм жив…

Ами, след страшна болка е логично да не знаеш защо си жив - цялото противопоставяне ми се струва странно.

... ми остава да провидя
през мъглата на деня.

Денят обикновено не се асоциира с мъгла, поне в поезията, която аз съм чел.

... че това е днес животът
миг едничък пред смъртта ?

Този пасаж ми звучи като: животът не е бил миг пред смъртта допреди, но днес вече е!

Искрено се надявам нищо от това, което написах да не те обиди. Нямам претенции да разбирам кой знае колко от поезия или изобщо от литература, и просто споделям собственото си усещане за написаното.

Itilon wrote:

... че това е днес животът
миг едничък пред смъртта ?

Този пасаж ми звучи като: животът не е бил миг пред смъртта допреди, но днес вече е!

Искрено се надявам нищо от това, което написах да не те обиди. Нямам претенции да разбирам кой знае колко от поезия или изобщо от литература, и просто споделям собственото си усещане за написаното.

Ами относно този пасаж, тя май така се получи идеята. Имам предвид, че някой от другите неща и на мен не ми звучат логично, ама тук е с причина
Няма как да ме обидиш, благодаря ти много за отделеното внимание.
Ще използвам написаното от теб като го редактирам.

JaimeLannister wrote:Имам нужда да горя,
да изгарям всеки ден,
да се влива в мен смъртта
и да бъда прероден.

Не не мога да заспя
и да бъда пак студен
Може даже да умра,
но живот ще има в мен!

Че не искам аз да спра
и да тикам претопен
сред тълпата в самота
да остана в тишина.

И не мога да откажа
на сърцето си гнева
и желанието силно
да се бори за това

дето в него се заражда
и създава смисъл смел
та дори сред болка страшна
и когато всичко взел

се обръщам към плътта си
и не знам защо съм жив…
А е болката горяща
и светът е толкоз сив,

но издигнал поглед смело
към небето и света
аз крещя и нищо свято
без една сред прах мечта

ми остава да провидя
през мъглата на деня.
И сред кървища и писък
да вървя напред в плътта.

И да викам, да се пръсвам
да раздирам в кръв света,
че това е днес животът
миг едничък пред смъртта ?




Значи, тука много ще се радвам ако някой ми даде идея за логиката на шибаното стихотворение. Да, идиотско е да питам, аз съм го писал, ама нещо не можах да го сглобя както трябва, а съм склонен да правя редакции щото като че ли има хляб в него...
Независимо де, просто ще се радвам ако ми дадете някоя алтернатива...

Каква поезия прекрасна,
с дъх на карантия прясна.
Книжки повече чети,
за да не те боли.

Хм. Или внезапно си усвоил българската граматика до степен да вържеш четири изречения без грешка, или си усвоил copy&paste. Подозренията ми са насочени към второто. Имам само една забележка към приложения от теб куплет от неизвестен автор - за да не се изменя ритъмът, по-правилното би било последният стих да се замени със "за да спре да те боли".

Искрено се изненадах, че тази тема е отгоре отново. Дори се зачудих дали не е станала някаква грешка.
Стихът си го спомням добре, но това, което съм написал в началото на темата ми се струваше като, че писано от някой друг...

Просто писах внимателно.