ShadowDance

Несъмнено най-великата фантастика на всички времена. Същевременно смятам, че е и най-вълшебното фентъзи. Много от способностите на героите са обяснени с похвати на фантастиката - но нима подправката не е една магична субстанция, нима мистиката и чародейството не бликат от почти всяка страница? Учудвам се, че все още няма тема за Дюн в този форум. Очаквам и други мнения...

Ммммм, нещо като viewtopic.php?t=579 ли имаш предвид?

В 15 брой на списанието също има пространни ревюта за Дюн. Може да са ти интересни. Аз лично не съм чел поредицата и не мога да коментирам

Тези ревюта в брой 15 са доста стари във времето и не важат - май дори автора беше казал някъде че тогава е мислил по друг начин.

Нещо се бъркаш. Специално за Дюн никой от писалите в онзи евъргрийн не си е променял мнението, което (изключая оригиналния роман) никак не е цветущо и продължава да не бъде

еретици

Moridin wrote:(изключая оригиналния роман)

Изключително важно уточнение Така и аз съм съгласен. За първия роман, самия "Dune", според мен важи всичко, което sitalk е изписал в първия си пост. Оттам нататък... добре, признавам, че от продълженията съм чел само "Месията", прочетох го трудно, реших, че няма да продължа скоро - и това беше преди повече от десет години. От "предисториите" на Брайън Хърбърт и Кевин Дж. Андерсън в момента се боря с втората и си мисля, че преди третата ще взема да си почина с нещо друго, щото борбата е безмислостно жестока и, за съжаление, изобщо не е епична.

Но първият, оригиналният, истинският "Dune"... ами какво да ви кажа, имам си специално издание по повод 25-годишнината му, което в последните 28 години е било четено, препрочитано и препрепрепрепрочитано толкова пъти, че вече не му личи, че е специално издание

Добавено: Уж чета, преди да натисна Preview, и после чета, преди да натисна Submit, ама този път чак след submit-а намерих към края на първия си абзац думата "безмислостно"... и реших да не я променям, макар че е 50/50 дали няма нужда и от още едно "с" преди "з"-то, за трето значение, ама и така става.

RRSunknown wrote:еретици

лично връчвам мъченическия орден на всеки, който като мен е успял да се пребори и с Домът на Ордена (за тия последните няма да имам скоро смелост, желание, всъщност и най-бегла мисъл )

от това число изключвам само Живик, на когото тази ексцентричност му е простена, щото е пич, и Опасна тиква, понеже ги харесва твърде самодоволно и никакви ордени не заслужава

Ами... аз.

Четох ги преди много години една след друга и някак се получи по инерция.

За продълженията иде реч, първата я четох още в изданието от "Библиотека Галактика". Доброто впечатление от нея явно ми даде сили да издържа и следващите пет. Абе докъм Децата на Дюн се ядваха. От Бог-Император нататък обаче ... мама миа!

Даже четох от Живика част от прословутата седма, дето я написаха синчето и Кевин Андерсън по ... записки ... на таткото. Тя пък беше в обратната крайност - разводнена до безобразие, че и в две части. Главите бяха най-често по три-четири страници, а 90 процента от случващото се във всяка от тези, които прочетох, можеше да се предаде с няколко изречения. Издържах до две трети от първата част и след това прочетох последната глава от втората. Като цяло в Уикипедията й правят добро обобщение.

Намерих си коментара от старата тема, любезно линкната от Роумъра по-горе. Ей го на.

passer-by wrote:Стигнах до две трети от първата част на Дюн 7 - Ловците на Дюн и се отказах.

Толкова безумно развлачена и елементарно написана фантастика отдавна не бях чел.

При поредния си пристъп на раздразнение от мъченето ми с Ловците отворих Making Money на Пратчет и за нула време излапах първите няколко десетки страници. Това се оказа решаващо. Зарязах двете части на Дюн 7, които впрочем, както вече каза Живика на предишната страница, спокойно можеха да се поберат в една книга (съдейки по мощния пълнеж в първата) и прочетох обобщенията им в Уикипедията.

Ей ги тук -
http://en.wikipedia.org/wiki/Hunters_of_Dune (първата част)
http://en.wikipedia.org/wiki/Sandworms_of_Dune (втората част)

Предостатъчни са.

И за да потвърдя квалификацията - на мен мъченически орден няма как да ми дадеш, понеже ужасно много се наслаждавам на четенето им! Някак не върви...

Интересно - аз съм чел всичките, че и прелюдиите и то по няколко пъти .
Даже смятам последните две за най- добрите в серията.

RRSunknown wrote:Интересно - аз съм чел всичките, че и прелюдиите и то по няколко пъти .
Даже смятам последните две за най- добрите в серията.

Това мнение е... интересно.

И то без значение дали имаш предвид последните две на таткото или последните две части, образуващи седмата.

Хора всякакви, някои от тях често в грешка, какво да се прави!

на таткото имам предвид-
Еретиците на Дюна и Дюн- домът на ордена.
много мой тип книги- ако трябва да си дефинирам любимата фантастика изобщо без колебание на първо място мога да посоча именно Дюн серията- за останалите места нямам подредба.
Другото интересно е че двама от най- добрите ми приятели също са върли фанатици и харесват последните книги повече от първите.

Предполагам че този тип книги са толкова философско досадни на повечето хора че никой не ги дочита докрай , освен това действието е бавно и неясно- точно както ми допада.

както казва Моридин в Евъргрийна

В Дюн е пълно с продължени до безкрайност диалози, в които всеки говори с криптирани реплики, които останалите се правят, че разбират, кимат мъдро и изръсват своята собствена крайно несвързана и дълбокомислена глупост. Ето това нерви. Много. И съм изключително фрустриран от факта, че die-hard феновете на поредицата намрират именно това за неин плюс

и аз казвам - именно

b.t.w. Има едно продължение апокрифно по записки на Хърбърт в което всичко се изяснява.