ShadowDance

Без да споменавам тенденцията да се изменят в полза на второто ще помоля само за мнение какви са тия съотношения и какви трябва да бъдат във фентъзито и фантастиката.

53,5 / 46,5 % във фентъзито.

65,3 / 34,7 % във фантастиката.

Това важи за всички автори, всички течения, всички поджанрове и всички стилове. А, и всички възрастови групи. Както и всички времеви периоди. Изключенията се заклеймяват като нездравословни и се горят на клада, по възможност заедно с прегрешилия автор.

Първо може би е добре малко да уточниш как точно дефинираш "философия" и какво визираш под "литература". Щото буквалистки погледнато размишленията морално ли е да убиваш орки не са философия, а ВСИЧКО, написано между страниците, е литература

Добре де, достатъчно свободно употребявате и двата термина, за да си позволите да ги разберете и в този смисъл. Колко книги са възхвалени по ревютата, защото "има философия".
Но, хайде, проста дефиниция, нищо, че много може да зависи от контекста. Литература- експресивното, философия- всичко, което изказва и аргументира някаква идея. Ще задам въпроса по друг начин, малко ще го попроменя: Каква част от сюжета е приемливо да се жертва за идеята? Как е най-добре да се изрази идеята?

Като наклоних "какви" намекнах за характеристика, различна от количествената.

И забележете, че питам тук, не в Цитаделата.

Там нямаше ептен да ти схванат въпроса, те книги с идеи не четат

Ами виж, зависи от целта на произведението. Ако целта му е развитие на идея, то история може буквално да НЯМА или да е абсолютно про-форма (Stand on Zanzibar на Брънър, Dying Inside на Силвърбърг, милиони други заглавия). Ако обаче целта му е да развие най-вече история, хубаво е идейният фактор да допринася за нея, а да не отмества вниманието. За мен например Ериксън в последните си три книги монументално се олива с това съотношение и затова те изглеждат развлачени и често досадни. Човек на ръба, но все пак без да падне в негативната част на спектъра, е Скот Бакър и неговата The Prince of Nothing фентъзи трилогия (предстоящо излизане тия месеци).

Е добре де, ама ти питаш

Каква част от сюжета е приемливо да се жертва за идеята?

обаче не искаш количествени характеристики. Как се предполага да изглежда отговорът на такъв въпрос?

После, какво значи "какви трябва да бъдат съотношенията философия:литература във фентъзито и фантастиката"? Искаш да знаеш дали има някаква международна мерна система от типа на СИ, в която е дефинирана единица мярка за философия във фантастичната литература ли, що ли? Ако това питаш, такава единица мярка няма. В едно произведение може да има философия, може да няма философия, може да има евтина философия, много работи може в зависимост към коя целева група е насочено то. Винаги съм си мислела, че това е очевидно.

Какъв ще е следващият въпрос? Каква част от детските книжки е допустимо да е заета с картинки ли? Като под "каква" се няма предвид количествена характеристика, разбира се.

И какво общо има Цитаделата? Кълна се, не разбирам за какво е тази тема.

И аз не разбирам как Пратчет може едновременно на места да звучи като учебник и да е хипер-забаният-и-увлекателен автор

Ми ето на. Който си го може, го може.

Стига заяждане де! Въпросът беше малко неясно зададен, но това не го прави лишен от смисъл Факт е, че баланс между тия две неща ИМА и немалко автори губят усета за него. Макар че като цяло май може да се злоупотреби само с твърде МНОГО "философия", а не с твърде малко...

За мен нещата стоят така - идеите са хубаво нещо, обаче не може да са единственото важно в художествена творба и всичко останало да е тотално неразвит фон за тях. За тази цел си има есета, научни статии и книги и т.н. С други думи, ако авторът има за цел да ни убеди в идеите си, пишейки художествена литература, той трябва най-малкото да добави към тях интересни герои и/или сюжет, и да свърже идеите си със останалото по ннякакъв начин, който не е твърде изкуствен и неестествен. Книгите от поредицата за Малазана са добър пример за това и в положителен, и в отрицателен аспект - в ранните от тях идеите бяха много добре съчетани с сюжета, сетинга и героите, обаче в последните няколко всеки герой стана филисоф и безкрайните им размисли на тема безсмислието на битието тотално затлачиха сюжета.

Естествено точно съотношение между развитието на сюжета/героите/сетинга и това на идеите не може да се даде, а и всеки читател си има някаква лична поносимост към максималното количество "идейност" в творбата.