ShadowDance

Биде иззяпан днес Доста е як, с няколко култови сцени и маса яки диалози, както можеше да се очаква. Обаче не мисля, че е на нивото на Kill Bill и като цяло Тарантино е почнал да ми става яко предвидим със стряскащите си моменти. Просто знаеш къде са...

Предвид, че за мен Кил Бил с яко тъп, имам силни очаквания този филм да изрутва лошо.

Абе тоя филм не е много по-различен от оня Само е по-стандартен.

Има и голяма вероятнос оня да ми хареса ако го гледам сега, щото преди бях в едно особено състояние на духа. Ама то ше си проличи по някое време.

Прекрасен е!
Ебати!

Тарантино... Не е реално какво ми причинява всеки път тоя човек. Но само той е способен да ме изкара от киносалона в състояние на ебати хайпа, когато съм станала в 5:30 сутринта, чакала съм 1 час филма да започне (ако бяхме отишли по-късно нямаше да си намерим места) и едва гледам поради титаничен ечемик на левия клепач...

Гениален е! Защо е толкова гениален???

Актьорите... играта... езиците.... онази начална сцена....онази адска сцена в театъра.... боже мили....

Как успява всеки път да си подбере толкова правилни хора и да ги накара да играят така??? Откъде му идват тия безкрайни сцени-диалози???

Тва е - след всеки негов филм съм ей така
Не знам кой е най-добрият от всичките - знам само, че Джаки Браун и Глутница кучета са му най-малко добрите, въпреки че пак са много добри. Качеството не пада - просто знам, че като ида на негов филм, ще умра от кеф. Вече чакам с нетърпение следващия. Дотогава, ще идем другия петък да гледаме този отново.

ПП. Christoph Waltz

Не мога да опиша колко тотално ме израдва тоз филм. Дори докато гледам филми на Тарантино, рядко ми се случва да се кикотя до сълзи не на някакви майтапи, а просто на това колко ЯКИ неща се случват пред очите ми и КОЛКО брутални са персонажите.

Първо да отметна най-шашкащото в цялата работа - гениалното изпълнението на Кристоф Валц като Ланда на всеки от четирите езика, които лееше свободно през филма.

И тъй като ми е трудно да събера мислите си в нещо кохерентно, други рандъм неща, които ме израдваха адски много:

- Говореше се на правилните езици. Амин, деба.
- Началната сцена с французина беше ненормален начин да започнат филма и да представят Ланда.
- Щиглиц!
- Сцената в бара и завършека й.
- Споменах ли Ланда? Валц ако не обере поне половината награди тая година, не знам...
- Финалът и епилогът, които надхвърлиха всичките ми очаквания с лихва.
- Едни от най-добрите диалози на Тарантино въобще.
- Перфектният начин, по който историите се развиха и вплеха в издухващо цяло.
- Нелепите акценти на Брад Пит.
- Цялостното аудио-визуално оформление - може би най-доброто на Тарантино досега.

Абе... доста глориъс десятка всъщност.

п.п. Искам Блу-Рейката веднага!!!

Кво ще кажете за сцената с тримата глупаци, Ланда и италианския?

Мене Арчи Хикокс много ме израдва бтв. Това е Стелиос от 300.

Ще се гледа

На сцената с италианския вих от смях.

Тоя Валц ми събра очите просто...

Мда, Валц беше възхитителен. Много thumbs up за него.

Ся за филма, аз по-скоро съм на мнението на Рол относно елемента 'предвидимост'. Ужасно добър спагети-уестърн, облечен в изумително яка форма със супер-готини-Тарантино диалози (и мега-страхотни дълги сцени), но...ненам. По-лош е от Kill Bill и за мен е стъпало надолу, хубавото е, че не стъпала надолу (както беше Джаки Браун). Мисля, че се е нуждаел от малко повече време за осмисляне на проекта като цяло, но пък всичките бъзици (и конотации!) с филми в сценария бяха в такова изобилие и толкова на място, че ми направиха деня. Бих му дала 9/10, но с уговорката, че емоционалната ми реакция към продукта беше някак ...хладна. Иии...


Акцентът на Брад Пит!!!

Предвидимостта на Тарантино никога не ми е пречела. Тя е като тая на боксовите мачове в Хажиме но Иппо - знаеш кво ще стане и въпреки това се размазваш, щото то е направено по ебати начина.

Краят не беше и много предвидим - в крайна сметка, всички знаем малко история на втората световна война и тя загатва друго.

За мен тоя филм е "тарантинова десятка". Тя е специална десятка, която се равнява на нормалното 11.

Трибютите към филмите бяха разкошни, наистина.

Аз не усетих как се изтъркаляха тия 2 часа и половина. Искрено се надявам режисьорската версия, която си купя на БД да е по-дълга.

Бе не знам за предвидимостта на Тарантино. Той винаги е успявал ведно с нея да ръгне нещо ново като елемент или да загатне, че освен това и онова, може и да прави и нещо друго, но просто не му се ще, с което да вземе леко да те подхлъзне, когато неочакваш и така да те прелъсти зрителски. Тук дори във визуално отношение той стъпваше върху неща дето ми ги е показвал друг път.

За мен не е "предвидимо", ако режисьорът умишлено те води в определена посока. А и филмът имаше поне 2-3 сцени, които бяха ОЧАКВАНИ, но не особено ясни като развитие. Така станаха още по-кефещи според мен.

Аз лично не държа да бъда "изненадван" непрекъснато, предостатъчно ми е да се кефя максимално, попивайки всяка минута удоволствие.

Е, аз лично се надявам, че режисьорът (тва когато го бива, разбира се) винаги те води умишлено в някаква определена посока, щото в противен случай значи, че той/ тя не знае точно кво прави с филма.

Аз дефинитивно не държа да ме изненадват нон-стоп, дори много често подобен подход намирам за дразнещ. Разликата е, че Тарантино ме беше свикнал така и това вече ми се беше превърнал в здравословен навик. Като добрия чичо еди-кой-си дето като дойде на гости ти носи бонбонче кат си бил малък. Ма изведнъж се оказва, че като се е изтърсил у вас за поредния уикенд е забравил бонбончето.

Проблемът с предвидимостта на Тарантино в тоя филм не е, че я има, а че лично за мен не беше умишлена. В общи линии беше от типа "сега това е супер абсурдно, ама понеже е тарантинов филм, ще се случи." И то се случва. Не смятам, че има каквато и да било умишленост, нито когато предвидимият обрат е конвенционално нестандартен, може да се говори за интересен начин на достигането му, доколкото той сам по себе си е/трябва да е интересен. Т.е. (понеже стана сложно), не виждам плюса в конкретно тая предвидимост. И не ми допадна. И като цяло филмът не ми остави почти нищо, дори желанието да го гледам пак. Забавлявах се много и ще си го купя на блу-рей кат излезе, ама си остава на светлинни години след Кил Бил при все култовите моменти.

Някъде 8-чка ше му дам, струва ми се...